Археологически комплекс Източна порта на Филипопол в Пловдив – една от най-новите и впечатляващи реставрирани забележителности на древния град
- Stefan Ivanov
- 3.07
- време за четене: 15 мин.
Актуализирано: 20.07
Уважаеми откриватели, ценители на любознанието, търсачи на красивото, влюбени в историята на България, ето я и моята трета подред публикация от (вероятно безкрайната и несвършваща) поредица, посветена на един от най-древните градове в Европа – Пловдив, белязан завинаги от цветовете на различни епохи и цивилизации – траки, македонци, римляни, византийци, османци и българи, оставили следа на това място и своя собствена краска!
В нея ще ви разкрия тайните на великолепния археологически комплекс Източна порта на Филипопол в Пловдив, който е една от най-новите и впечатляващи реставрирани забележителности на древния град!
Археологическият комплекс Източната порта на Филипопол в Пловдив е от огромно значение за разбирането на античния град и неговата връзка с останалия римски свят.
Преди всичко бих желал да сложа ясен паралел между археологически комплекс Източна порта на Филипопол и източната порта Хисар капия на цитаделата, вградена измежду самите защитни крепостни стени, чиито основи реално са по-древни и по-стари от източната порта, за която става дума в тази публикация.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол се намира в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, в непосредствена близост до Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив".
Източната порта е била най-важната и най-използваната порта на античния Филипопол, тъй като през нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и Византион (бъдещия Константинопол).
Оттук е минавал и друг важен път, свързващ града с дунавския Лимес – граничната отбранителна линия на Римската империя. По същество това е бил главният вход към града от изток.
В процеса на проведените археологически проучвания е установено наличието на сложно стратиграфско напластяване. Налице е приемственост в обитаването на терена, с известни прекъсвания от елинистическата епоха (в периода от IV-ти век до III-ти век преди Христа) до Османския период. Културните пластове достигат на дълбочина до 4 метра на места.
От елинистическата епоха са проучени сектори от жилищни сгради със стени от камък на калова спойка и глинобитни подови нива.
Независимо, че при изграждане на късноантичния комплекс от порта с улица, фланкирана от портици и помещения във верижен план, са разрушени структурите от предходните епохи, откритите епиграфски паметници и архитектурни фрагменти с представителен характер свидетелстват за извършване на прояви, свързани с религиозна дейност и почитане на императорския култ.
Важни архитектурни елементи, открити тук, като т. нар. фриз на здравеносните божества, фриз-архитрав с изображение на гладиаторски борби и други, подкрепят хипотезата за наличието на сграда, свързана с религиозни дейности.
Разкритите масивни зидове, които очевидно принадлежат на оформлението на портата от II-ри век, са заравнени и върху тях са фундирани късноантичните градежи. По-ранната градоустройствена схема е изоставена, а върху заравнените руини в началото на IV-ти век е изграден късноантичният комплекс. Причина за това е готското нашествие от 251-ва година, при което Филипопол е превзет и опожарен, а голяма част от населението му – избито. Този трагичен момент от историята на античния град е намерил отпечатък и в терена като опожарен пласт, разрушени сгради и съоръжения, което налага по-късните поправки по крепостните стени и прилежащите терени.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол заема важно място в градоустройствената структура на античния град. През 30-те години на II-ри век тук е построена почетна арка, свързана с евентуалното посещение на император Хадриан.
След изграждането на крепостната стена при император Марк Аврелий, съчетанието от градска порта и арка насочват извода, че това е официалният вход на града, през който влизат императори и официални лица. Неслучайно точно тук е поставен двуезичният надпис за изграждането на крепостта в 172 г. след Христа.
След катастрофалното готско нашествие през 251 г. след Христа градът постепенно се възстановява, но тази негова част е променена кардинално.
В началото на IV-ти век е изградена нова порта с улица, фланкирана от портици и помещения във верижен план.
Портата е изнесена в североизточна посока, а улицата е трасирана над изоставен сектор от Маркаврелиевата крепостна стена.
Пилоните на арката са интегрирани в късноантичната порта. Архитектурни детайли от нея са преизползвани в градежите.
Внушителната със своите ширина и архитектурно оформление улица осъществява връзката с централната част на късноантичния град.
Малки улици, които се спускали от Трихълмието, го свързвали с комплекс Източна порта.
Очевидно е, че това е най-изявената градска порта, а улицата, която извежда до нея – главната входно-изходна артерия на античния град.
След излизането си от портата, улицата прави чупка в североизточна посока, където са открити останки от мост за преминаване на река Хеброс (днес Марица). В градежа на моста са употребени като строителен материал бази за статуи (предимно от III-ти век, повечето на императори, претърпели damnatio memoriae), които вероятно са били взети за тази цел от комплекс Източна порта.
Това направление безспорно е свързано с изхода на Диагоналния път (Via Diagonalis), свързващ градовете Сингидунум (днес Белград), Сердика (днес София), Филипопол (днес Пловдив) и Константинопол (днес Истанбул).
Северно от портата, извън градските стени, през късната античност се формира комплекс от сгради, свързан с новата християнска религия.
Улицата, която извежда на Източната порта на Филипопол впечатлява със своето оформление и монументалност.
От двете страни са изградени портици, които служили за архитектурно-обемна рамка на комплекса.
Обособеното ambulatio от двете страни на улицата е защитена от атмосферни влияния пешеходна зона, която извежда до двете потерни на портата.
Зад портиците са изградени помещения във верижен план с входове към портика и улицата.
Функцията на помещенията вероятно е с търговски характер. Портиците и помещенията във верижен план са обединени под общо покривно пространство.
Фасадата на портиците към улицата е оформена с мраморна колонада.
Върху улицата са открити в срутено състояние мраморните архитектурни елементи от ордера.
Височината на портика достига до 7.64 метра.
Масивен стилобат със солидна субстракция носи мраморната колонада.
Ордерът е в римо-кориантски стил от свободностоящи колони върху постаменти. Употребени са елементи с по-ранна датировка, което е характерна особеност за късно-античното строителство във Филипопол.
Водопроводната система е изградена от глинени тръби, трасирани в портиците до стилобата, който носи колонадата.
Между колоните и пред портиците, върху мраморни постаменти, били поставени статуи на императори и почетни филипополски граждани с висок социален статус.
Монументалното оформление било особено важно и свързано с функцията на улицата като главната входно-изходна артерия на Филипопол.
Разкритата късноантична улица се различава от останалите улици на Филипопол. Тя е най-широката улица не само в античния град, но и изобщо разкрити на територията на България от римската епоха, с ширина от 13.20 метра. Снабдена е с тротоари, отделени с бордюри. Настилката е от сиенитни плочести камъни, с изявена осова линия в средата, по която има запазени коловози от продължителното преминаване на превозни средства, образувани от вековна употреба на колесници и каруци.
Средата на улицата е по-висока, очевидно за стичане на водата в краищата.
Каналите за отходните води са изградени в трасетата на двата тротоара – нестандартно решение за Филипопол, където обикновено каналите са в средата на улицата. Страниците на каналите са масивни стени от камък, споен с хоросан, а дъното е от тухли.
При изграждането на улицата са спазени римските стандарти за пътно строителство, като настилката е наредена върху пласт речен пясък с дебелина 0.50 метра, под който е оформен пласт от ломени камъни, положени също върху пласт речен пясък.
Изграденият в началото на IV-ти век след Христа архитектурен ансамбъл от улица, снабдена с тротоари и портици от двете страни, която извежда на една от градските порти, е съобразен с конфигурацията на терена в източното подножие на Трихълмието.
Малка улица се спуска с голяма денивелация от хълма и през едно от помещенията във верижен план от запад се включва в улицата с колонадата. И двете улици не са в синхрон с планирания по ортогонална система град в низината и изградените улици cardines-decumani, характерни за градоустройството на Филипопол през римската епоха.
Крепостната стена на Филипопол е изградена през 172 г. след Христа по време на управлението на император Марк Аврелий. Тя е част от мащабната строителна програма на императора за защита на градовете в провинция Тракия на Римската империя от нападенията на вражески племена.
Основен принцип при изграждането на външния фортификационен пръстен на Филипопол е приобщаването на съществуващите укрепления на Трихълмието с голяма част от разрасналия се град в низината. Градежът на Маркаврелиевата крепостна стена е в система opus quadratum "Binder-Laufer" – лицева зидария от рустицирани квадри, изработени от монолитни сиенитни блокове, поставени надлъжно и напречно, свързани в хоризонтални редове с П-образни железни скоби, споени с олово.
За изграждането на стена научаваме от открития двуезичен надпис (на латински и на старогръцки език), който бил поставен на най-важния вход на Филипопол. От текста става ясно, че крепостта е построена със средства, отпуснати от императорската каса.
Надписът гласи:
Император Цезар Марк Аврелий Антонин Август, победител на германите, върховен жрец, с трибунска власт за двадесет и шести (?) път, пет пъти провъзгласен за главнокомандващ, три пъти консул и баща на отечеството, изгради крепостните стени за град Филипопол. За строежа отговаряше Пантулей Граптиак, императорски наместник с пълномощия на претор.
Превод от латински език
Най-блестящата метрополия на Тракия Филипопол изгради крепостна стена със средства, предоставени ѝ от най-божествения император Цезар Марк Аврелий Антонин Август, победител на германите…
Пантулей Граптиак, императорски наместник с пълномощия на претор, отговаряше за строежа и управляваше провинцията.
Превод от старогръцки език
Поставянето на двуезичния надпис именно тук подчертава важността на самата Източна порта като място, през което преминавали важни личности и граждани от всички краища на империята, посещавали Филипопол.
При изграждане на късноантичната порта и улицата към нея в началото на IV-ти век след Христа, част от трасето на Маркаврелиевата крепостна стена остава под улицата.
Източната порта на Филипопол е не просто поредната археологическа забележителност, а жив учебник по история и архитектура, който потапя посетителите директно в атмосферата на Римския Филипопол.
Комплексът е преминал мащабен проект по консервация и реставрация. За реставрацията на пищната колонада е използван около 70% оригинален материал, което е изключително рядко срещано при археологически обекти и прави комплекса особено ценен и автентичен.
Днес Археологически комплекс Източната порта на Филипопол е отворен за посетители и е част от най-известните туристически маршрути в Пловдив. Той е превърнат в своеобразен музей на открито и често се използва за културни събития.
Археологически комплекс Източната порта на Филипопол е обявен за археологически паметник на културата с категория национално значение.
Достъпът до Археологически комплекс Източната порта на Филипопол за посетители е неограничен и не се изисква такса вход.
Вдъхновени и влюбени в Пловдив авантюристи, срещу Археологически комплекс Източната порта на Филипопол се намира това изображение на цар Филип II Македонски, което открих за вас върху паметник, разположен в подножието на североизточната част на Трихълмието.
Този паметник е посветен на основаването на Филипопол (древен Пловдив) от Филип II Македонски.
Оттук стартира и стръмната калдъръмена уличка "Цанко Лавренов", водеща директно в самото сърце на Стария град – в посока внушителната и мълчалива порта Хисар капия – харизматичната врата, пазеща хилядолетни истории, и ярък и разпознаваем символ на Пловдив.
Това е неделима и важна част от нашата съвместна любознателна пловдивска разходка, на която ви каня най-сърдечно да ме придружите!
Как се стига до град Пловдив?
Представете си град, който е видял хиляди изгреви и залези, който е бил свидетел на възход и падение на империи, и който днес гордо стои, разказвайки своята хилядолетна история!
Добре дошли в Пловдив – един от най-древните градове в Европа!
Пловдив е една от най-добрите Европейски туристически дестинации!
Пловдив е една от най-добрите дестинации за културен туризъм в Европа!
Скъпи пътешественици, пригответе се!
Ще поемем към едно необикновено място, където историята не е просто поредица от дати, а протегнеш ли ръка, ще я докоснеш!
Място, което е толкова старо, че се е родило преди легендите, и толкова красиво, че ще открадне съня ви.
Когато стъпите върху изгладения калдъръм на тесните улички на Стария град, няма как да не усетите полъха на миналото.
Всеки камък тук, всяка къща с резбовани фасади, всяка скрита алея носи отпечатъка на траки, римляни, византийци, османци.
Пловдив не е просто поредната туристическа дестинация, той е преживяване!
Той е място, където можете да пиете сутрешното си кафе на площад, по който някога са марширували римски легиони!
Той е място, където можете да се изгубите сред Античния театър, който е бил сцена за гладиаторски битки и драматични пиеси!
Той е място, където можете да се възхитите на залеза от Небет тепе – хълмът, където всичко е започнало преди хилядолетия!
Пригответе сетивата си за празник – за аромата на смокини и старо дърво, за шепота на вековните камъни, за ярките цветове на Възрожденските къщи и за пулса на един град, който живее в хармония между древността и съвременността!
Пловдив ще ви омагьоса, ще ви развълнува, ще ви вдъхнови и ще ви накара да се влюбите.
Готови ли сте да се потопите в тази приказна реалност?
Пловдив отстои на:
161 километра (на около 2 часа и 6 минути с автомобил) от столицата
376 километра (на около 4 часа и 14 минути с автомобил) от град Варна
254 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Археологически комплекс Източната порта на Филипопол?
Археологически комплекс Източната порта на Филипопол е разположен в близост до площад "Александър Малинов" и кръстовището на улиците "Цар Иван Шишман", "Марагидик", "Стойчо Мушанов" и "Митрополит Панарет".
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво можете да се посетите в близост?
Само на 20 километра западно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 10 километра южно от град Стамболийски (на около 13 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица. На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина. В Устина можете да поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 11 километра югозападно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на около 22 километра източно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра южно от град Пазарджик (на около 19 минути с автомобил) се намира село Радилово. В Радилово ви препоръчвам да разгледате музея на селото, който пази неговата богата историята.
Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
Само на 29 километра североизточно от град Пловдив (на около 42 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. В Раковски имате уникалната възможност да се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които парк "Приказната гора" ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на 10 километра южно от град Пловдив (на около 10 минути с автомобил) ще откриете чаровна Белащица, община Родопи. Горещо ви препоръчвам да си направите разходка до вековните чинари от местност Чифлика в Белащица, както и до най-дебелото дърво в България.
Само на 17 километра южно от Белащица (на около 17 минути с автомобил), сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Съвсем наблизо се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
На 20 километра югоизточно от град Пловдив (на около 23 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на Асеновград се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 11 километра източно от Асеновград (на около 15 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел войвода.
Само на 57 километра източно от Асеновград (на около 56 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.
Само на 3.5 километра северно от Рибарник Тунела (на около 4 минути с автомобил) се намират очарователните Бачковски водопади.
Само на 14 километра южно от Асенова крепост (на около 19 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на туристическата пътека към Сливодолско падало – един от красивите и високи родопски водопади.
На 33 километра южно от Асенова крепост (на около 46 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".
В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.
Само на 8 километра източно от Лъки (на около 14 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На около 27 километра южно от село Белица (на около 46 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
Само на около 24 километра южно от рибарник "Тунела" – село Бачково (на около 28 минути с автомобил) се намира разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство.
Пътят води към село Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи, поредното чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!
След това изключително изживяване се връщате в изходна позиция на пътя към Забърдо
и поемете към селото.
Неочаквана изненада! Преди да влезете в селото ще ви посрещне един обаятелен водопад отдясно и край самия път. Пътят се вие покрай река Забърдска. Величествените зелени склонове на Родопите ви обграждат от всички страни. Водопадът приятно ромоли. Прохладно, приятно и очарователно е! Скоро ще сте в Забърдо!
Само на около 26 километра южно от разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство (на около 37 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.
От върха ще се насладите на невиждани красоти, а от върха на кулата "Снежанка" може да видите слънчевите отблясъци във водите на Бяло море.
Срещу върха се намират Орфееви скали, от където ще бъдете прехласнати от още фантастични и необикновени гледки.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари