Римски (Старинен) мост и Зидовете край село Лесичово
- Stefan Ivanov
- 6.05
- време за четене: 14 мин.
Скъпи приятелю,
Добре дошъл в красивото Средногорие!
Предстои ти разходка по една красива пътека, която след километър ще те отведе до красив старинен мост, известен сред нас като "Римския". По него от векове са минавали воини, завоеватели, отстъпници, каруци, търговци, хора, търсещи прохлада, ловци гонещи дивеч... и днес си ТИ!
Има къде да поседнеш, за да починеш.
Ще научиш кой живее тук и какви растения има. Ще се насладиш на песента на горския поток... Наслаждавай се!
Не забравяй, че природата не е място за посещение, Дом е! Пази я, и тя ще ти донесе радост и спокойствие. Да, може и змийче да видиш, и някой заек да те стресне, но допира до природата е най-сигурният начин да повикаш отново щастието в душата си.
Не вземай нищо освен спомени, не оставяйте нищо освен отпечатъци!
Пожелавам ти наслада и до нови срещи!
С приятелски поздрав!
Този неподправен, очарователен и слънчев поздрав ни посрещна в началото на април и в началото на екопътеката, водеща към стария римски мост и Зидовете край Лесичово.
Е, кажете ми тогаз, как да не ти стане така слънчево настроението след този великолепен поздрав!
Браво, Община Лесичово! Грабнахте ме още с пристигането!
Очарованието на живота е непълно, ако няма село, в което да прекараш поне седмица в годината – свободен от условностите на цивилизацията, съблякъл проблемите и суетата си, вслушан в гласа на сърцето си, който се слива с шумоленето на тревите и звънтежа на щурците.
Община Лесичово
Римският мост край Лесичово и прекрасната екопътека, водеща до него, са скритото бижу насред прелестните южни склонове на Средногорието, които искрено ни изненадаха, весело ни учудиха, страстно наситиха с жива емоция и невероятно пролетно настроение нашите приключенски сърца и запазиха в нас ярки, наситени спомени завинаги!
По пътеката към Римския (Старинен) мост край Лесичово
Римски или Старинен, мостът буди интерес и до днес. Намира се в района на местност Криви дол, между селата Калугерово, Лесичово и Боримечково. Криволичещият по него черен път води и към село Баня, Панагюрско.
Ето към тази перфектно запазена старина се бяхме запътили. Потърсихме в Google Карти мястото и лесно го открихме. Зададохме местонахождението и потеглихме на път. Скоро навигацията, без никакви затруднения, ни поведе леко и неусетно до началото на нашето ново семейно приключение, което запечата дълбоко в нас огромна любов към този така красив, тих и спокоен край на България.
Ето го широкия паркинг, намиращ се на големия завой и край самия път, водещ от Калугерово към Лесичово! Отбихме и паркирахме нашия автомобил.
"Римски мост" – този надпис няма как да бъде лесно подминат. От него стартира прекрасна екопътека, водеща по широк черен път до моста и до Зидовете – останки от руини, разхвърляни по склоновете в близост.
Ранна пролет насред Средногорието
Това са първите по-топли пролетни априлски дни. Очаква ни приключение като никое друго, а ние дори и не го подозираме. Обути в удобните си туристически обувки, с приповдигнато настроение, усетили аромата от нацъфтелите дървета, крачим по пътеката и в сърцата ни е едно лятно...
Пътеката е лека, широка и обградена от красота – сравнително непозната част от Средногорието. Вие се покрай югозападната част на долината на малък ляв приток на река Тополница.
Информационни табла, изготвени с внимание и капка любов
През първите 300 метра от запад пътеката граничи с млада борова гора, от която лъха прохлада, а величествените иглолистни хвърлят следобед дълбока и плътна сянка.
На няколко точки по пътеката са разположени пейки за отмора и релакс. Всяка пейка носи важно послание.
Приключенците ще имат уникалната възможност да се докоснат до богати на информация огромни табла, които разказват историята на този български край, а също дават сведения за неговата флора и фауна.
Обширно поле заменя гората от запад в следващите около 650 метра от пътеката.
Пейките по пътя продължават да носят важни послания.
Пътеката е лека, широка и без денивелация, като скоро, без изненади, ни отвежда до финалната точка (или поне така си помислихме).
Мостът е долу в ниското и до последно не се вижда. На отсрещната височина, обаче, забелязвам интересен обект, който и на 225 mm трудно се разпознава.
Римски (Старинен) мост край Лесичово
Ето го и него!
Мостът е почти изцяло запазен, камъните са обработени и идеално пасват. Сводът е в отлично състояние и е с радиус около 4 – 5 метра (така, че да поема и най-буйните води на реката), а ширината му е 3 – 3,5 метра. Днес по него минават дървосекачи и туристи, но в миналото е бил основен път за придвижване на легиони и превоз на търговски стоки.
Всичко това научавам от интересното информационно табло в близост.
Предположенията са, че е от римско време, защото тогава са правени калдъръмени пътища.
Легендите за Римския (Старинен) мост край Лесичово
За моста съществуват много и различни местни легенди.
Една от тях разказва, че
В самия мост, в гърне, е вграден духът на съпругата на майстора, съградил моста...
Той много я обичал и затова обрекъл – както любовта към съпругата му е неразрушима, така и мостът да устоява през вековете.
Друга легенда разказва, че там има зазидано гърне с ценности. Това предположение се поражда от издълбаната част в горната страна на моста, която се вижда като издълбана дупка.
Много хора, замръкнали край моста, разказват, че нощно време се чуват тропот от конски бяг, свистене на саби и бойни викове. Други се кълнат, че дори са виждали ранени войници.
Не са малко и преданията за красиви самодиви, които нощно време се събират тук. Чували се техните вълшебни песни, с които омайвали заблудени пътници, замръкнали на пътя.
Също легенда разказва, че под моста веднъж в годината тече вълшебна вода. Ако се случи тогава да си край него и изречеш желанието си три пъти, водата го чува и Вселената го сбъдва.
Дали това са истини или красиви легенди – никой не знае, но местните хора вярват в добрата енергия на това място.
Зидовете – стените около моста
За останките от зидове покрай моста също има различни предположения и легенди.
Тъй като пътят е бил много използван, останките от стените, които се виждат в подножието на моста, се предполага, че са от сгради, в които пътуващите са спирали да отдъхнат и да си починат.
Други предания разказват, че именно тук е била къщата на майстора, съградил моста.
Той живеел с красивата си съпруга, която обичал безрезервно. Всеки ден тя ходела да бере билки на отсрещния хълм.
Радвала се като дете на пламъчетата на минзухарите, но била веща в лекуването с целебни растения. Един ден обаче водата придошла и тя не успяла да се върне при съпруга си.
Много време я чакал той. Когато водите спаднали, той решил да изгради мост. Във всеки камък, който подреждал, наричал молитва за нея и вечната им любов. Нарекъл моста да остане здрав, докато се завърне любимата му...
Друго предание разказва за младеж, който една нощ замръкнал тук.
Дошли самодивите и той се влюбил в една от тях, но изгрели първите лъчи на слънцето и красивите видения изчезнали. Момъкът започнал да идва всяка нощ с надеждата да я види отново. И един ден тя се появила. Казала му, че не трябва нейните приятелки да го виждат, защото ще го омагьосат с поглед. Тогава решил да издигне стени като лабиринт, зад които да остават само двамата и да се радват на любовта си.
Днес, обвити в мистерия, и мостът, и останките от сгради носят тайните на миналото.
Много са хората, които вярват, че това е място, което ще ти донесе спокойствие.
Ще ти нашепне за отминали далечни времена, а ако слушаш внимателно, може и ти да чуеш тропота на конниците, песните на самодивите и гласа на един влюбен мъж, който очаква любимата си...
И така мостът ни разказа своите легенди, а зидовете в близост – истории интересни. Ние на близките маси и пейки поседнахме и тела морни отморихме.
Съвсем неочаквана изненада
Преминавайки по моста, отсреща се издига стръмен баир. В горната му част все така странни се виждаха, макар и по-близо, онези дървени обекти – нали си ги спомняте?
Елегантни дървени шезлонги – комфорт и удоволствие за морни тела
Изкачете се по тези канари – заслужава си!
На върха на баира тези два уникално комфортни дървени шезлонга очакват всеки приключенец, дръзнал да се добере до тази точка.
Изненада номер 2
И така...това не го очаквах!
Със сигурност не очаквах тези елегантни дървени шезлонги, положени тук, така удобно да приютят нашите морна тела. Това, което също изобщо не очаквах бяха феноменалните гледки, ширнали се на юг и югоизток, които ни оставяха без дъх!
Пролетта бе тук – наситена, ароматна, топла и щедра!
Отвъд близките ридове, величествените бели къдели, пъплеха по небето и галеха мразът над Рила.
На запад тучните зелени пасбища бяха приютили кротки стада.
На югоизток, отвъд моста, надничаше Тракийската низина.
Всичко това дълбоко докосна нашите души, изцяло отмори нашите морни тела и отвя грижите и сивото ежедневие надалеч...
Изненада номер 3
Водопадът!
Ручеят бе пълноводен и насред него шумеше прекрасен малък водопад! Каква красота!
За Община Лесичово
Община Лесичово се простира на площ от 209,43 км². В състава ѝ влизат седем населени места – Лесичово, Боримечково, Калугерово, Церово, Динката, Памидово и Щърково. Общината е част от състава на област Пазарджик и Южният централен район за планиране.
Релефът е разнообразен. Той представлява съчетание от планински, полупланински и равнинни територии, части от Ихтиманската и Същинска Средна гора на северозапад и разклонения на Горнотракийската низина на юг и югоизток. Характерни за територията са сравнително големите разлики в надморската височина. Най-високата точка е връх Бенковски – 1 186 м., а най-ниските места са с надморска височина от около 250 м.
По-голямата част от територията на общината попада в преходно-континенталната климатична област. Малка част на запад е разположена в планинската климатична област. Районът на община Лесичово се определя като ветровит. Преобладаващи са западните, северозападните и североизточните ветрове, като честотата им достига 60-80 %.
Повърхностните водни ресурси са представени главно от река Тополница и нейните притоци. Сред тях по-значими са р. Яворица (десен приток) и р. Криви дол (Боримечковска река – ляв приток). Според хидроложкото райониране на България община Лесичово попада в област с дъждовен речен режим с отток към Егейско море. Количеството валежи е под средното за страната. Характеризират се с неравномерност и много често имат пороен характер.
Хълмисто-равнинният релеф и умерено-континенталните климатични условия предопределят голямото почвено разнообразие в общината. Почвите са представени от смолници, лесивирани, планосоли и наносни почви.
Смолниците се отличават с ниска водопропускливост, висока влагозадържаща способност и неблагоприятен въздушен режим. При преовлажняване силно набъбват, а при изсъхване силно се свиват и образуват широки и дълбоки пукнатини. Лесивираните почви са широко разпространени в България и върху тях се отглеждат почти всички култури. Наносни почви са млади почви, които са разположени около коритата на реките и са образувани от речните наноси. Това са най-подходящите за развитие на земеделие почви. Планосолите почви са бедни на азот и фосфор. Свойствата им се характеризират с най-ниското естествено плодородие, поради което с успех могат да се отглеждат само непретенциозни култури като овес, ръж, тритикале, ориенталски тютюн и др.
С. Лесичово – надморска в-на 294 м., жители: 604
С. Боримечково – надморска в-на 545 м., жители: 1 286
С. Калугерово – надморска в-на 262 м., жители: 1 249
С. Церово – надморска в-на 357 м., жители: 866
С. Динката – надморска в-на 238 м., жители: 383
С. Памидово – надморска в-на 245 м., жители: 882
С. Щърково – надморска в-на 245 м., жители: 444
Когато природата е щедра, нормално е човекът да е благодарен. Да обича всяко кътче и късче от своето място. Да го сънува, когато е далеч, и да няма търпение да се докосне до него, когато се събуди. Такова място е Лесичовска община – седем съхранени села, зрънца от златоносния пясък на Тополница. Създадени преди векове, изгубвали и намирали неведнъж миналото, настоящето и бъдещето си, те дишат въздуха на модерния свят, без да изгубват връзката с дълбоко скритите си корени.
Цв. Урбинова
Как се стига до с. Лесичово?
Лесичово е село в Южна България между селата Мухово и Калугерово на брега на р. Тополница. То е административен център на община Лесичово, област Пазарджик.
Лесичово отстои на:
90 километра (на около 1 час и 15 минути с автомобил) от столицата
62 километра (на около 57 минути с автомобил) от град Пловдив
422 километра (на около 4 часа и 44 минути с автомобил) от град Варна
300 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Римския (Старинен) мост край Лесичово?
Паркингът, отправна точка за Римския (Старинен) мост край Лесичово, се намира край самия път между селата Лесичово и Калугерово.
Какво може да се посети в близост?
Само на около 30 километра югоизточно от село Лесичово (на около 30 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра южно от град Пазарджик (на около 19 минути с автомобил) се намира село Радилово. В Радилово ви препоръчвам да разгледате музея на селото, който пази неговата богата историята.
Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница. В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 32 километра югоизточно от град Пазарджик (на около 38 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 16 километра югоизточно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
На около 23 километра югозападно от град Стамболийски (на около 27 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
Градът е великолепна дестинация за разходки и почивка! По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от национално значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града и аз ви приканвам да разгледате величествената сграда.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Ако продължите от Брацигово в посока село Розово, ще се озовете край чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
На около 8 километра западно от град Брацигово (на около 11 минути с автомобил) се намира съседния град Пещера.
Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!
В Пещера може да посетите крепост "Перистера".
Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.
Само на 15 километра югозападно от град Пещера (на около 19 минути с автомобил) се намира град Батак.
В Батак задължително посетете историческата църква-костница "Света Неделя".
В центъра на града се намира Исторически музей Батак.
В близост се намира Балиновата къща, която съдържа етнографска експозиция на Исторически музей Батак.
Само на по-малко от 2 километра северозападно от град Батак (на по-малко от 4 минути с автомобил) се намира язовир "Батак" и курортна местност Цигов чарк.
Само на 24 километра югозападно от град Батак (на по-малко от 30 минути с автомобил) се намира язовир "Голям Беглик".
Само на 33 километра южно от град Батак (на по-малко от 42 минути с автомобил) се намира язовир "Широка поляна".
Само на 42 километра южно от град Батак (на по-малко от 55 минути с автомобил) се намира панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат".
Само на 48 километра южно от град Батак (на по-малко от 1 час и 2 минути с автомобил) се намира язовир "Доспат".
Само на 15 километра западно от град Батак (на по-малко от 18 минути с автомобил) се намира град Ракитово, в който може да разгледате старата часовникова кула.
Само на 8 километра северно от Ракитово (на около 14 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 27 километра западно от Батак (на около 33 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 15 километра североизточно от град Батак (на около 25 минути с автомобил) се намира началната точка на пътеката, водеща към пещера "Снежанка".
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че може да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко което правя, може да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари