Гарванова скала над Розовски вриз
Актуализирано: 5.05
Есента е в разгара си, но това не пречи температурите да са летни.
Отново съм в Родопите. Този път избрах за начална отправна точка на днешното приключение борбено Брацигово.
Пътувам по пътя за Равногор.
Само на около пет километра от центъра на Брацигово и по пътя за Равногор има отбивка вдясно. Тя води към чаровното селце Розово.
Влизам в Розово – старо, но подредено село, скътано из северните склонове на Родопите.
Продължавам все направо.
Указателните табели ми показват пътя към летовище Розовски вриз.
Пътят е чудесен. Няма никой.
След минути съм край микро язовира. Наоколо е прекрасно, но сега-засега продължавам към летовището.
Пристигайки край цветния детски кът, оставям автомобила на малкия паркинг край обширната зелена поляна. Няма как да сбъркате – там ще ви посрещнат мама Мецана, прегърнала двете си мечета, както и един горд орел.
А там горе, точна над поляната, е и днешната заветна цел – Гарванова скала.
Гарванова скала е панорамна площадка, намираща се точно над летовище Розовски вриз.
Не е от най-известните дестинации и обичайните тълпи липсват, както е например по пътеката към Бекови скали.
Отправна точка към Гарванова скала е пътеката за местност Атолука. Има голяма жълта указателна табела, показваща правилната посока.
Подминавате големия хотел, намиращ се на централната обширна зелена поляна. Зад него ви очаква първата указателна табела с надпис “Към параклиса”.
Навлизам в гората.
Тук ще видите две указателни табели, закачени една над друга върху едно дърво. Едната указва пътеката (вдясно) към старо вековно дърво, за което ще ви разкажа друг път, другата (вляво) – към Атолука. Върху табелата е показана и маркировката на самата пътека – бяло, синьо, бяло.
Но тя не е толкова интересна 😉
Интересен е, и много, ама много забавен, начинът на обозначение на самата пътека.
Всичко започва с 60. Да – с 60!
Числото 60 с черни букви върху бяла табелка.
Оттук насетне на различни дървета, по начин, така че е невъзможно да сбъркаш, просто следваш номерацията и броиш – 60, 59, 58, 57, 56, 55...
Схванахте идеята, нали!
От 60 до 1. Като 1 (единицата) ви очаква точно на заветната цел – Гарванова скала.
Денивелацията не е чак толкова голяма, а наоколо е красива букова гора, така че в разгара на есента навсякъде има листа, опадали от буките листа. Което, заедно с не лошата денивелация, прави “катеренето” (а после и спускането) да кажем интересно и много забавно.
Широката зелена поляна на летовището, покрай която минахте, се намира на 1143 метра надморска височина.
Гарванова скала се намира на 1325 метра надморска височина. Така че, разликата от около 180 метра се взема с доволно почивки, но пък разстоянието не е голямо.
Реално не знаеш под листата какво да очакваш – корен, камък или просто паднал, изсъхнал клон.
Бъдете внимателни!
С доволно почивки за не повече от час сте горе. Пак казвам, денивелацията не е голяма, но ще ви се стори сериозна, и ще се нуждаете от почивки, защото си е уморително.
Към Гарванова скала има и друга пътека, тръгваща от самата местност Атолука, намираща се край Равногор, но тя е по-продължителна.
Днешната пътека е по-кратка (само час в едната посока).
И вече съм пред номер 1.
Вляво са скалите и впечатляващата гледка. Това е така, защото тук земята сякаш свършва.
Скалите падат отвесно над 15 метра и бъдете внимателни.
Гледката е изумителна!
В хубаво време и при добра пропускливост на атмосферата се вижда отлично и надалеч.
Има няколко дървени пейки и маса. Седнете, отморете, хапнете, пийнете.
Там се намира и параклис “Св. Стефан”. Ето защо на много места по пътеката има и допълнителни указателни табели-стрелки с надпис “Към параклиса”.
Когато се наситите на гледката, се връщате по обратния път в изходна позиция.
Пътеката до летовището на връщане се взема за двойно по-малко време.
Очарователна разходка ви пожелавам!