Уважаеми приятели на "Фото моменти", добре дошли в Забърдо!
Това чаровно селце е скътано дълбоко в пазвите на пре-дивните Родопи – къщите са накацали по стръмните склонове на двата бряга на река Забърдска на надморска височина от 1250 метра.
Как се стига до село Забърдо, община Чепеларе?
Поемам по пътя Асеновград – Чепеларе – Смолян.
Следя за отбивката към село Забърдо и за природен феномен Чудните мостове.
Трудно ще бъде да се пропусне тази отбивка, защото там ме очакват гайдар-левент и една гиздава, напета мома – скулптура-символ на родопското гостоприемство.
Докато слушам родопската песен "Бела съм, бела, юначе" (песента е настроена автоматично да се пуска пет пъти през деня), момата ме приветства с "Добре дошъл", поднасяйки ми топла, току-що изпечена пита с медец.
Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела,
един бе Карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с медно кавалче свиреше,
с кавалан дума думаше:
Галени га са ни зьомат,
Технону бално колко е!
Както сами виждате от табелата до Забърдо е 13 километра. Пътят е добър, с повечко завои, но пък се пътува отлично, защото съм обграден от всички страни с магично-красивите Родопи.
Неочаквана изненада!
След като подминавам отбивката за Чудните мостове, ме посреща един обаятелен водопад отдясно и край самия път.
Пътят се вие покрай река Забърдска. Величествените зелени склонове на Родопите ме обграждат от всички страни. Водопадът приятно ромоли. Прохладно, приятно и очарователно е!
Скоро съм в Забърдо!
Важно е да отбележа, че името на селото се произнася с ударение на първата сричка – За̀бърдо.
Ето го и популярния надпис, чрез който селцето стана известно напоследък из социалните мрежи.
Под надписа и отляво на пътя, по който тъкмо се влиза в Забърдо, ме посреща този бял гълъб на мира, изработен от 250 военни каски, излезли от употреба.
Белият гълъб, както и своеобразното земно кълбо в нозете му, представляват паметник – композиция, прославяща мира по земното кълбо, открита официално в началото на месец май 2022 година.
Белият гълъб на мира е разперил крилете си покрай навес с пейки, маси и една чешма, от която блика свежа родопска вода за жадни гърла.
Подминавам надписа и вече съм в Забърдо!
Цветно, шарено, гиздаво, зелено, свежо, приятно, тихо, спокойно – пълен релакс, уединеност и хармония с природата усещам тук!
Шофирам автомобила си по главната улица, виеща се покрай реката, и от вси страни върху ми са надвиснали зелените, почти отвесни склонове на величествените Родопи.
Забърдо е старо село, пропито с древна история.
Старото му име е било Чукуркьой.
Скоро съм пред сградата на кметството, където ме очакват и поредните приятни изненади.
Отбивам се първо тук – от лявата страна на пътя и покрай реката оставям своя автомобил, пресичам и ето ме край един чудесен детски кът, обграден с цветни лехи, от които дружелюбно, точно като честните и трудолюбиви хора на Забърдо, ми се усмихват вълшебно-красиви цветове.
Забърдовското колело
Широко е 6 метра в диаметър, изработено изцяло от дърво и е измислено доста преди виенския си еквивалент – това е прочутото забърдовско колело!
Местните разказват, че първото забърдовско колело е изобретено още през далечната 1870-та.
Задвижва се от четирима, като на него могат да се забавляват до осем човека.
Основите му са четири метрови, като за направата им са използвани бук и чам.
Усмихната баба ми разказа, че метнете ли се на него ви очаква дълъг и весел семеен живот – "Който се качи на него, чедо, няма да се разведе!"
Прабългарска юрта
Зад забърдовското колело виждам стълби, които ме отвеждат до една прабългарска юрта, разположена пред народно читалище "Христо Ботев".
Юртата е изработена изцяло от естествени материали и би побрала около 30 човека.
Стените са шест пластови – редуват се слоеве глина, вълна от овце и козина на кози.
Диаметърът ѝ е 6 метра, като е висока почти 4 метра. През горещите летни дни в нея е прохладно, а през студените зими тук е топло.
На тавана е окачено слънце, а в средата е оформено огнище.
Продължавам напред.
Съществуват доказателства, че тук, на мястото, където днес намирам Забърдо, е съществувало древно селище още през IV – V век след Христа. Доказателство за това са разрушената крепост Заград, която може да откриете на високия скален връх Чуката (1427 метра) преди селото, непристъпен от северната си страна, в чието подножие се намират две от Човешките (Челевешките) пещери – Тъмната (Тьовната) дупка и Сливова дупка, както и останки от тракийско селище.
Близо до Забърдо се намира и много добре съхранен римски път. Части от античния път, свързващ пряко главния град на провинция Тракия – Филипопол към Егейското крайбрежие, известен като Виа Егнатия, са запазени по билото на планинския хребет Чернатица.
Наоколо може да се открият огромен брой пещери.
В пещерата Челевещница са намерени скелет на пещерна мечка, броня на римски воин, както и неговото въоръжение.
А аз продължавам по пътя си и скоро съм край пеещия патриотичен фонтан и колелото на късмета.
От фонтана звучат единствено патриотични песни, а нощем – целият е осветен във феерична премяна.
Време е да си взема довиждане със Забърдо.
Сигурен съм, че ще се връщам отново и отново тук!
Мили мои приятели, не забравяйте да посетите природен феномен "Чудните мостове"!
Изключителна, релаксираща, зелена, свежа и впечатляваща разходка ви пожелавам!