Първи ноември дойде и ето ме на път към Родопите.
Шофирам по невероятния и нов път Кричим – Девин по поречието на река Въча.
Дестинацията ми е водопад Самодивско пръскало, известен още като водопад Струилски дол, намиращ се по екопътека "Струилица"
Разгарът на есента е и дефилето на Въча е ярко живописно и изумително красиво!
Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Влива се в Марица.
Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив.
Един по един край пътя последователно преминавам край каскадата "Доспат – Въча" (язовирите "Кричим", "Въча" и "Цанков камък").
Родопите са невероятно пъстри и шарено блестят на есенното ноемврийско слънце.
Влизайки в Девин, поемам все направо, докато навигацията ми съобщава, че съм пристигнал на зададеното място – началото на екопътека "Струилица".
Паркингът е почти празен, все пак е делничен ден и силно се надявах да избегна съботно-неделните тълпи.
Пътеката покрай река Девинска до беседката е лека и супер приятна.
Родопите са невероятно красиви през всеки сезон – спор няма. Но в разгара на есента са просто възхитителни, пленителни и обаятелни!
Думи не ми стигат да предам обзелото ме есенно настроение, което тези повече от впечатляващи планини придават.
Красота! Красота навсякъде!
Слънчевите лъчи преминават измежду ридовете на планината и се отразяват във всеки един лист на дърветата наоколо. Багрите им играят весело от лекия полъх на вятъра и ме карат да се усмихвам.
Шарено! Пъстро! Вълшебно!
Планината ме приветства с добре дошъл! Отсрещните скали отразяват цветовете и пеят!
Цветове! Феерия от багри! Шарени слънчеви лъчи навсякъде!
За не повече от петнайсетина минути съм при беседката, дори без да се задъхам.
Поемам към водопад Самодивско пръскало известен още като водопад Струилски дол.
Пътеката към водопада е първата вдясно и буквално зад бялата спретната постройка. Началото ѝ е отлично обозначено, така че не е възможно да се обърка човек.
Пътеката към Самодивското пръскало е с по-голяма степен на трудност, ето защо бих ви посъветвал да се екипирате подобаващо добре, особено ако преди това е валяло, т.е. възможно е да е хлъзгаво, така че просто бъдете внимателни.
За не повече от петнайсетина минути ще сте пред водопада.
И тъй като е есен, спокойно мога да отбележа, че ще сте под листопада и водните пръски на водопада!
Не съм сигурен дали ще съумея да опиша и да ви предам, скъпи приятели, гледката, на която изненадан попаднах.
Изумителна красота!
Листопад, феерия от водни пръски, които блестят с всички цветове на дъгата, която ме чакаше под водопада!
С всеки лек порив на вятъра листата политаха в танц!
Пръските на водопада ги поемаха и продължаваха заедно да танцуват, докато цветовете на слънчевите лъчи, отразени в милионите капки вода, създаваха магия!
Осъзнавам, че бях жив свидетел на истинско родопско чудо – вълшебство, сътворено от Твореца!
Толкова красота, че оставаш безмълвен!
Искрено желая на всеки да успее да се докосне до тази истинска родопска магия!
От информационна табела разбирам, че този водопад официално е един от 100-те феномена на България и вече със сигурност знам защо!
Общата височина със всички падове на Самодивското пръскало е 70 метра.
Така впечатляващо!
Скалите наоколо са постлани от шарени родопски черги!
Има и легенда за произхода на името на водопада, тясно свързана с миналото на Девин.
Ето я и нея:
Някога, много, много отдавна, в близост до водопада съществувала стара крепост. Врагът отдавна знаел за крепостта и непрестанно кроял планове за нейното превземане.
Случило се така, че през една черна нощ, след поредната ожесточена атака, врагът успява да я превземе.
Три девойки, три най-лични приятелки, под булото на нощта успяват да избягат от крепостта, но не стигат далеч, защото, усетил бягството, врагът изпраща потеря подир тях.
По тайна пътека трите девойки достигат до водопада, където сплитат косите си и заедно се хвърлят в бездната на нощта.
Пътеката, по която минали девойките, била изключително опасна и ето защо от незапомнени времена тя била известна с името Милото Господи.
Потерята нямала представа за дебнещите отвред опасности и пристигайки до водопада, били омагьосани от тайнствени женски гласове.
Подмамени и заблудени от тайнствени песни, всички паднали в пропастта и загинали.
Според легендата трите девойки, трите най-лични приятелки, се превърнали в самодиви, за да спасят своите събратя в крепостта.
И днес местните твърдят, че след заник слънце тук може да бъдат чути жалните им песни, оплакващи тъжната им участ.
До нови срещи под листопада, приятели!
В регистъра на защитените територии и защитените зони в България водопад Водопад Самодивско пръскало (Струилски дол) е защитена територия от категория: Природна забележителност.
Как се стига до град Девин?
Девин (до 1934 г. Дьовленъ) е град в Южна България, административен център на община Девин. Той се намира в област Смолян, в близост до Пампорово и Чепеларе.
Град Девин се намира в Западните Родопи, в Девинската планина. Разстоянието по въздух до границата с Република Гърция е около 20 километра. През града тече Девинската река, която малко по-надолу по течението си се влива в река Въча.
Девин отстои на:
210 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от столицата
94 километра (на около 1 час и 51 минути с автомобил) от град Пловдив
449 километра (на около 5 часа и 54 минути с автомобил) от град Варна
342 километра (на около 4 часа и 2 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до началната точка на екопътека "Струилица"?
Началната (стартова) точка на екопътека "Струлица" се намира на около 3 километра западно от град Девин (на около 6 минути с автомобил).
Пътят, водещ до началната точка на екопътека "Струилица", е добър и се вие по поречието на Девинска река.
В началната точка на екопътека "Струилица" е изграден обширен паркинг, където спокойно може да оставите вашите автомобили.
Какво може да се посети в близост?
Само на 20 километра югоизточно от град Девин (на около 26 минути с автомобил) ще откриете мястото, където е родена родопската песен – земя, опазила автентичната родопска душа, скътана между така красивите зелени склонове на планината и край шума на реката, средище на родолюбие и познание, място, което дарява свобода, тишина, спокойствие и увереност за едно по-добро утре – Широка лъка!
В Широка лъка задължително посетете достолепния храм "Успение Богородично" – символ на вярата, издигнат за 38 денонощия.
В Широка лъка е роден екзарх Стефан I Български, ето защо аз ще ви разкажа за спасяването на българските евреи.
Само на около 8 километра южно от село Широка лъка (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Гела – усмивката на Родопите.
В село Гела препоръчвам да си направите несравнима по красота разходка и да удивите на величествените красоти, заобикалящи селцето.
В село Гела непременно посетете интересните руини на ранновизантийска базилика – най-високо разположената в югоизточна Европа (1480 метра н. в.).
Само на около 19 километра югоизточно от село Широка лъка (на около 29 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.
От върха ще се насладите на невиждани красоти, а от върха на кулата "Снежанка" може да видите слънчевите отблясъци във водите на Бяло море.
Срещу върха се намират Орфееви скали, откъдето ще бъдете прехласнати от още фантастични и необикновени гледки.
На около 50 километра северно от село Широка лъка (на около час с автомобил) се намира друго китно селце, съчетаващо тишина зеленина и родопско спокойствие – Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към Чудните мостове – чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!
На около 56 километра североизточно от село Широка лъка (на около час и 20 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На около 67 километра североизточно от село Широка лъка (на около 1 час и 40 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
В близост до град Девин по пътя Кричим – Девин се намира язовир "Цанков камък", част от каскадата "Доспат-Въча".
Само на 20 километра северно от язовир "Цанков камък" (на около 25 минути с автомобил) по пътя Кричим – Девин се намира язовир "Въча", част от каскадата "Доспат-Въча".
Само на 13 километра северно от язовир "Въча" (на около 15 минути с автомобил) се намира язовир "Кричим".
Само на 29 километра североизточно от язовир "Въча" (на около 37 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 41 километра североизточно от язовир "Въча" (на около 57 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
На около 36 километра северозападно от язовир "Въча" (на около 45 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
Градът е великолепна дестинация за разходки и почивка! По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от национално значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града и аз ви приканвам да разгледате величествената сграда.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Ако продължите от Брацигово в посока село Розово, ще се озовете край чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
На около 8 километра западно от град Брацигово (на около 11 минути с автомобил) се намира съседния град Пещера, където ви предлагам да разгледате крепост "Перистера".
Само на около 47 километра северозападно от язовир "Въча" (на около 58 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 20 километра източно от град Пазарджик (на около 20 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!