Когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма Света Петка литнало ято гълъби.
Уважаеми приятели на "Фото моменти", започвам днешния разказ с една от легендите за произхода на мястото, където днес откриваме крепост "Перистера" – поредната интересна старина, която днес заедно ще посетим.
Началото на март е. Пътувам към Пещера.
Целта ми е една интересна и реставрирана крепост в началото на града.
Ориентирам се много бързо и скоро съм на паркинга.
Как се стига до крепост "Перистера"?
Крепостта се намира в началото на град Пещера и вдясно, в случай че влизате в града откъм Пазарджик.
Отбивката е означена с табела. Има изграден обширен паркинг, където да оставите своя автомобил.
Не вярвам на очите си – макар и ранен март навсякъде около крепостта цъфтят магнолии. Всичко е в розово! Усмивки навсякъде!
"Перистера" в превод от гръцки значи гълъб.
През римско, когато в близост е минавал един от главните пътища, свързвали Горнотракийската низина с Егейско море, е бил изграден град-крепост. Това е първият период от историята на крепостта и обхваща времето от II век до началото на III век.
Крепостта е внушителна и представлява масивно укрепление с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена.
Укрепената площ е с форма на елипса, с ориентация по дългата ос СИ–ЮЗ, дължина 94 метра и широчина на крепостта 37 метра.
Денивелация от ЮЗ на СИ е 5 метра, а най-високата точка на крепостта е на 494.6 метра. Крепостните стени, които са с дължина 253 метра, ограждат пространство от 2895 m². Те са градени от големи ломени камъни, споени с хоросан, а дебелината им достига до три метра, което дава основание да се предположи, че крепостната стена е била висока поне 14 метра.
Преди реставрацията крепостните стени са били запазени на височина до 2.60 метра.
По дължината на крепостната стена има шест кули: три правоъгълни, една триъгълна и две църквообразни. Последните са изключително интересни. Това са кулите, които охраняват североизточния и югоизточния ъгъл на цитаделата.
Подобни крепости от днешните български земи не са известни.
Датировката на градежа е около четвърти век след Христа и много вероятно е самата крепост да е съществувала поне до седми век.
Съвременната архитектурна реконструкция на укрепителната система на цитаделата на "Перистера" изцяло се основава на резултатите от археологическо проучване и се придържа към автентичния вид на късноантичното съоръжение.
Името на възвишението, на което днес откривам "Перистера", е Света Петка.
Местните твърдят, че това име произхожда от незапомнени времена, защото много, много отдавна тук имало църква, носеща същото име.
Крепост "Перистера" заема целия хълм Света Петка и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 декара.
Понастоящем са изяснени и частично реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град.
Вероятно подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на град Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера, където е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта.
По време на разкопките екипът открива над 300 уникални находки. Сред тях са множество монети, някои златни, част от които от времето на император Юстиниан (VI век).
Намерени са различни части от облеклото на войниците, които са пазели крепостта, различни фибули, известно количество накити, също така стрели, фрагменти от надписи, мраморни детайли от сградите, съдове от глина и стъкло, които са изложени в музей на открито.
В крепостта са открити почти 80 питоса, някои с огромни размери, които представляват своеобразни хладилници от Античността. Голяма част от съдовете са експонирани на мястото, където са намерени.
Разкритията по време на археологическите проучвания на мястото се оказват доста добри и ценни, а някои дори учудващи и е взето решение вече обявеният паметник на културата да се възстанови по проект, реализиран от общината:
Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост "Перистера", разположена на хълма Света Петка, гр. Пещера
Проектът включва частична реставрация на цитаделата и крепостните стени, които са запечатани, за да се запазят от климатичните промени.
Южната кула е превърната в триетажен музей, а музеят на открито е разположен от северната страна.
Интересна е северната порта на цитаделата, която е претърпяла поне две преустройства. Първоначално входът е бил на линията на куртината (крепостната стена), непосредствено до северозападния ъгъл. Вероятно е имало надвратна кула с правоъгълна форма, издадена към юг. По-късно, може би в началото на VІ век, е изградена мощна правоъгълна кула, с дължина от запад на изток 11,30 метра.
На източна крепостна стена, северно от фасадата на югоизточната кула-църква, е оформен друг вход на крепостта.
Вторият (късноримският) период е засвидетелстван от четири монети, сечени по времето на императорите: Диоклециан (284 – 305), Константин I Велики (324 – 337) и Юлиан (360 – 363).
Може да се предположи, че първото разрушение на укреплението е станало по време на Втората готска война през 376 г. при император Валент и най-вече след неговото поражение при Хадрианопол на 9 август 379 г.
Най-добре е засвидетелстван третият период от съществуването на крепостта.
След 150-годишно прекъсване живота на укреплението и близкото селище се възражда в началото на VI век. Свидетелство за това са грандиозното строителство, две колективни монетни находки (едната е златна) и множеството други материали.
В най-високата част на възвишението са групирани камъни с различна големина, от които един е с формата на гълъб.
След опустошителните варварски нападения през 528 – 529 г. и катастрофалния разгром на византийската армия през 533 г., след като през четвъртото и петото столетие Византия губи контрола си над Мизия и Скития, империята е пред катастрофа.
Мощното контранастъпление през 551 г. води до пълно възстановяване на границите на империята. Като резултат започва мащабна укрепителна дейност на Дунавската граница, Балкана и Родопите.
Хълмът Света Петка явно е включен в третия отбранителен вал, целящ да предпази Империята и най-вече пътните артерии, свързващи западната тракийска низина с Беломорието от зачестилите нападения. Тогава, вероятно при мащабното строителство по времето на император Юстиниан I Велики (527 – 565), крепостта на хълма Света Петка е преизградена и преустроена, като две от кулите са обновени и от правоъгълни стават с формата на еднокорабни църкви. Така, освен с функционално предназначение, кулите-църкви са осигурявали и духовната закрила на укреплението.
Анализът на данните и откритите на крепостта монети категорично определят годините, в които управлява Юстиниан II (565 – 578 г.), като време на най-голям икономически просперитет на селището-крепост "Перистера".
Напълно идентична ситуация е отразена и в монетния материал от ранно-византийските укрепления в Тракия и Илирия. Последвалите събития, масирани аварски и славянски набези и ответните удари на византийската армия, превръщат територията на цяла Тракия в поле на рядко затихващи бойни действия през последните две десетилетия на VI и началото на VII век. Множество от селищните центрове престават да съществуват.
Намерените тук последни отсечени монети на император Тиберий II Константин (578 – 582) очертават края на съществуването на крепостта Света Петка. Краят на обитаването на ранновизантийското укрепено селище край Пещера има бедствен характер и е повсеместно маркирано от стихиен пожар.
Открити в северната част на крепост "Перистера" фрагменти от средновековна керамика и монети от XIII в. доказват, че укреплението е имало четвърти период на съществуване. През средновековието тя отново е била възродена, но частично, върху част от късноантичното фортификационно съоръжение.
Вероятно крепостта на хълма Света Петка е била унищожена при османското нашествие в края на XIV век. Но селището в подножието ѝ продължило да съществува и след това.
При оформянето на парк около възстановената крепост (цялото това пространство не е проучено), работниците се натъкнали на останки, което подсказва, че надолу под нея има цял един град от няколко полиса, в който са живели търговците, майсторите и т.н.
С радост ви споделям моя разказ, базиран на изключително интересната информация, най-любезно предоставена ми от отличния информационен гид, която до голяма степен съвпадна и с историята на крепостта, на която попаднах от мрежата.
Търсили ли сте четирилистни детелини?
А знаете ли, че в двора на крепостта е пълно! Буквално са навсякъде!
Разходката из крепостта и наоколо, придружена с чудна компания и при добро време, е несравнимо удоволствие, което трябва да си поднесете като дар!
Късноантична и средновековна крепост "Перистера" в град Пещера е обект номер 37а от 100-те национални туристически обекта на България.
Късноантична и средновековна крепост "Перистера" в град Пещера е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) археологически паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.