Археологически комплекс Небет тепе в град Пловдив – стражницата на древния Филипопол през вековете
- Stefan Ivanov
- 1.07
- време за четене: 20 мин.
Актуализирано: 23.07
Кендрисос
Евмолпия
Одриса
Филипопол
Пулпудева
Тримонциум
Улпия
Пълдин
Филибе
Пловдив
Доста дълго отлагах стартирането на темата "Пловдив" на дигиталните енциклопедични страници на "Фото моменти" и то не само поради факта, че Пловдив е изключителна, всеобхватна, неповторима, неизчерпаема, преизпълнена с древна история и безчет дълбоко впечатляващи паметници на културата с национално и местно значение книга, която буди толкова възхита, радост, любознание и страст, че напълно е замайвала главите на стотици автори, откриватели, пътешественици, фотографи и авантюристи.
Със сигурност не изпитвах страх от предстоящия ми културен сблъсък с тази бездънна съкровищница от познание, по-скоро знаех, че започвайки я, непременно трябва да я завърша, което със сигурност ще се проточи доста дълго във времето.
И ето, че този ден дойде!
Казах си:
Стеф, тук си живял толкова дълго – запознат с многобройните тайни на този древен град и можеш да ги разкриеш на всички по твоя си собствен, оригинален, детайлен и неповторим начин!
Просто го направи!
Уважаеми откриватели, ценители на любознанието, търсачи на красивото, влюбени в историята на България, с огромно удоволствие ви представям моята първа публикация от (вероятно безкрайната и несвършваща) поредица, посветена на един от най-старите градове в Европа – Пловдив, белязан завинаги от цветовете на различни епохи и цивилизации – траки, македонци, римляни, византийци, османци и българи, оставили следа на това място и своя собствена краска!
Но откъде да започна...
Ще започна от най-популярната туристическа дестинация в Пловдив – Стария град, още Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив", формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове (от праисторията до наши дни) и съчетаващ в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и българското Възраждане, съжителстващи в неповторимо единство.
Ще започна от Небет тепе, мястото, откъдето преди хилядолетия е започнало всичко!
Ще започна от Небет тепе и от величествените руини на многовековната крепост – стражница на Филипопол през вековете!
Археологически комплекс Небет тепе в град Пловдив е разположен на върха на северния хълм от Трихълмието, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе.
Небет тепе е с надморска височина 207 метра, а най-високата му точка се издига на 46 метра от терена на основите на хълма.
Името Небет произлиза от турската дума невбет, което значи стража, и тепе – хълм, което ще рече наблюдателен (стражеви) хълм или стражница.
Следи от човешка дейност тук са засвидетелствани от каменно-медната епоха (от IV-то хилядолетие преди Христа) до наши дни.
За най-ранните периоди на обитаване (в периода от IV-то до II-ро хилядолетие преди Христа) данните са оскъдни, но се приема, че на един етап, тук е съществувал тракийски култов център (вероятно в периода от XII-ти до VI-ти век преди Христа).
Внимателният анализ на историческите извори разказва за съществувало тракийско селище на това място в периода от V-ти до IV-ти век преди Христа, но разрастването и разцвета на селището, и най-вече превръщането му в урбанистичен център, се свързва с кампаниите в Тракия на Филип II. Тук той оставя своя гарнизон и вероятно укрепва билото на Небет тепе.
Укреплението на хълма и града в равнината често сменят своите владетели.
През II-ри век преди Христа Филип V за кратко време завладява това място. В годините преди установяване на римската власт в Тракия (средата на I-ви век след Христа) тук властват последните тракийски царе – Реметалк I и Реметалк II.
След настаняването на римските войски на територията на града започва строежът на крепостната стена, защитаваща цялото Трихълмие.
През годините тези укрепления са многократно разширявани, варварски разрушавани, надлежно поправяни, усърдно удвоявани и надграждани.
В съхранените до днес останки могат да се разграничат няколко основни строителни периода:
Тракийски, обхващащ периода от V-ти век до I-ви век преди Христа
Римски, обхващащ периода от I-ви век след Христа до IV-ти век след Христа
Ранно-византийски, обхващащ периода от V-ти век до VI-ти век
Средновековие, обхващащ периода от IX-ти век до XIV-ти век
Османски, обхващащ периода от XV-ти век до XIX-ти век
Останалото от османската епоха наименование – Небет тепе – стражница, пренася през вековете значението на хълма като важна наблюдателница на трафика по река Марица от най-дълбока древност, свещено място за траките, резиденция, стратегическо място за военни гарнизони.
Непрекъснатото човешко присъствие допринася за разрушаването в значителна степен на повечето сгради и съоръжения от по-ранните епохи, в резултат на което днес освен защитните крепостни стени са запазени и реставрирани и две водохранилища, части от две сгради с верижни помещения и фрагменти отубични (тухлени) настилки.
Липсата на водоизточник на хълма е принудило обитателите му да се запасяват с вода, като за нейното съхранение са изграждани водохранилища.
Водохранилище
Легенда:
Римско водохранилище (II-ри – III-ти век)
Средновековно водохранилище (XIII-ти – XIV-ти век)
Възрожденска щерна
Най-ранното запазено водохранилище на Небет тепе е от римската епоха (II-ри – III-ти век). По-голямата част от него е била вкопана в земята, а в горната вероятно е имало конструкция, осигуряваща изваждането на водата. Отвътре е обмазано с няколко пласта хидрофобен хоросан, предотвратяващи пропускането на вода.
Според съвременните размери неговата вместимост е над 70 000 литра. През V-ти – VI-ти век водохранилището е частично вградено в крепостната стена при нейната реконструкция.
Аз, обаче, ще си позволя да ви разкажа малко повече за голямото правоъгълно водохранилище, обозначено върху горната табела като Средновековно.
По своите размери то е внушително и според най-новите изследвания вече е категорично датирано като римско от периода от II-ри век до IV-ти век след Христа. То е едно от най-значимите инженерни съоръжения, разкрити на хълма.
Това водохранилище е забележителен пример за римското инженерно майсторство и е било от ключово значение за живота в крепостта, защото всяка крепост се нуждае от сигурен източник на вода, особено по време на обсади. Това водохранилище е изпълнявало тази жизненоважна функция.
То е с правоъгълна форма, което е типично за римските инженерни съоръжения.
Размерите му са впечатляващи, осигуряващи капацитет от около 300 до 350 куб. метра (300 000 – 350 000 литра) вода. Това е достатъчно количество, за да поддържа живота на стотици хора и животни за продължителен период от време.
Изградено е със здрави каменни блокове, но по-характерна е употребата на смесен градеж (opus mixtum) – редуващи се редове от дялани или ломени камъни с хоризонтални пояси от тухли. Тази техника е характерна за късноримската и ранновизантийската строителна практика и осигурява изключителна здравина и устойчивост.
Отвътре стените и подът са били покрити с дебел слой хидрофобен (водоустойчив) хоросан, известен като opus signinum. Този хоросан се е приготвял чрез смесване на гасена вар, пясък и стрит на прах тухлен материал (керамика). Той имал отлични водоотблъскващи свойства и предотвратявал просмукването на вода. Често бил оцветен в червеникав цвят.
Основно се е пълнело с дъждовна вода, която се е събирала от покривите на околните сгради или от повърхността на тепето и се е отвеждала към него чрез специално изградени канали.
Не е изключено да е имало и връзка с акведуктна система, която е доставяла вода отвън града, особено когато Филипопол е разполагал с развито водоснабдяване.
Главната му функция е била да осигурява вода по време на обсади, когато външните източници на вода са били недостъпни. В мирно време е осигурявало питейна и битова вода за жителите на акропола.
Изобилието от предмети от бита и културата, открити тук при многобройните археологически проучвания, могат да се видят в експозицията и фондовете на Археологически музей Пловдив.
Археологически обект Небет тепе се състои от зона, ограничена чрез метална ограда. В нея са обособени пешеходни зони, които позволяват на посетителите да разгледат всички части на обекта.
Маршрутът е добре дефиниран и маркиран чрез множество информационни табели, даряващи многобройните туристи с безценна информация.
Пътеките преминават през основни места, които помагат да се оформи отлична представа за историческото и археологическо развитие на мястото.
Небет тепе е заселен през късния халколит* (обхващащ края на V-тото хилядолетие и първата половина на IV-тото хилядолетие преди Христа).
*Халколитът, наричан още Каменно-медна епоха или Енеолит, е преходен период в развитието на човешката цивилизация, който следва Неолита (Новокаменната епоха) и предхожда Бронзовата епоха. Това е изключително важен етап, белязан от откриването и започването на употребата на медта – първият метал, който хората започват да обработват.
Югозападен сектор
В югозападния сектор са разкрити следи от обитаване от ранната бронзова (3 200 г. – 2 100 г. преди Христа) и късната желязна (V-ти – I-ви век преди Христа) епоха, както и множество взаимозастъпващи се структури от римския, ранновизантийския и средновековния период. През XIV-ти век пространството е използвано за некропол.
Легенда:
Югозападна крепостна стена с кула (средата на I-ви век)
Улица (I-ви век преди Христа – до I-ви век след Христа)
Хамбар (втората половина на II-ри до средата на III-ти век)
Крепостна стена с порта (втората половина на III-ти до IV-ти век)
Удвоена крепостна стена (от V-ти – VI-ти век)
Средновековна крепостна стена (XIII-ти до XIV-ти век)
Животът продължава през бронзовата (обхващаща периода от 3 200 до 1200 години преди Христа) и ранната желязна (обхващаща периода от 1 100 до 600 години преди Христа) епоха. Въпреки това неговата функция – като селище и светилище остава неизяснена.
Останките от най-ранните периоди на обитаване на Небет тепе са силно нарушени от по-късните масивни каменни градежи и използването на скалите за кариери през Античността.
Ранни периоди на обитаване
Платове и материали от късния халколит (края на V-тото – първата половина на IV-тото хилядолетие преди Христа) и късната бронзова епоха (1500 – 1200 г. преди Христа) са проучени основно в най-високите части на хълма.
Легенда:
Купа. Късен халколит (края на V-тото – първата половина на IV-тото хилядолетие преди Христа)
Аскос. Ранна бронзова епоха (3 200 г. – 2 100 г. преди Христа)
Кантарос. Ранна желязна епоха (1 100 г. – 600 г. преди Христа)
През ранната бронзова (3 200 г. – 2 100 г. преди Христа) и ранната желязна епоха (1 100 г. – 600 г. преди Христа) обитаваната територия е заемала по-голяма площ, достигайки равнинните части на подножието му.
Множеството преправки на защитните крепостни стени през късно-желязната епоха (обхващаща периода от VI-ти век до I-ви век преди Христа), римския (от I-ви век до III-ти век), ранно-византийския (от IV-ти век до VII-ми век) и средновековния (от IX-ти век до XIV-ти век) период дават възможност за проследяване на развитието на укрепленията, но липсата на достатъчно стратиграфски данни не позволява прецизното им датиране. Информацията за вътрешната планировка – архитектура и прилежащите към нея структури (жилищни, обществени и култови), също е оскъдна.
Ранни укрепления
От най-ранната каменна архитектура са запазени останки от масивна стена. Представлява два, конструктивно свързани един с друг, еднолицеви зида. Техните трасета следват древния терен и използват в градежа си естествена скала.
Специфичният им градеж – стъпаловиден и еднолицев, както и ширината от над 3 метра предполагат, че структурата има повече от едно предназначение. Служила е за крепостна стена, за подпора и терасиране на терена. Датират се в IV-ти век преди Христа.
Изграждането на първите защитни крепостни стени на Небет тепе може да се обособи в два основни етапа.
Първи период – от средата или края на IV-ти век преди Христа, се свързва с времето на завладяване на Тракия от Филип II Македонски (342 г. – 341 г. преди Христа) и изграждането на първото укрепление, ограждащо на-високата част на хълма. Към него принадлежат югозападната и северната защитни крепостни стени.
Втори период – от края на III-ти век – II-ри век преди Христа, когато върху по-ранната югозападна крепостна стена е изградена Диагоналната крепостна стена.
Диагонална крепостна стена
Диагоналната крепостна стена е западният зид на укреплението от края на III-ти – II-ри век преди Христа. Към нейното външно лице е изградена кула-бастион, а към вътрешното – стълба, която не е запазена в наши дни.
Легенда:
Диагонална крепостна стена (края на III-ти – II-ри век преди Христа)
Кула-бастион към Диагонална стена
Ранна крепостна стена (IV-ти век преди Христа)
Съществувала е паралелно със северната крепостна стена. При връзката между тях има вход, настлан с големи правоъгълни камъни. Укрепеното пространство през този период със сигурност е заемало най-високата, северната част на хълма. Остава неясно докъде е продължавала в южна посока.
Южен вход
Южният вход на ограденото трапецовидно пространство представлява улица, към която принадлежат два отводнителни канала.
Легенда:
Северна крепостна стена
Диагонална крепостна стена
Двойни еднолицеви зидове
Южен вход
Входове
Огнище – есхара
Отпечатъци от изсечени в скалата легла за големи каменни блокове дават основание на някои проучватели да смятат, че Диагоналната стена се е развивала източно от входа и е ограждала много по-голяма площ.
След средата на I-ви век улицата и свързаните с нея градежи продължават да функционират, но ограденото от тях пространство е използвано като склад за зърно.
Присъединяването на Филипопол към Римската империя през 45 година води до мащабни строителни дейности. Укрепената площ на хълма е увеличена, реконструирани са заварените крепостни зидове и са изградени изцяло нови трасета.
След опустошителното готско нашествие през 251 година е добавена нова защитна крепостна стена от юг, която оформя най-високата част на хълма като цитадела.
Тайният подземен вход
Тайният подземен вход е изграден в периода IV-ти – VI-ти век.
Легенда:
Северна крепостна стена
Подземен "таен" вход
Преминава през основата на северната крепостна стена и отвежда навън до стръмен склон, в който са изсечени легла в скалите с останки от зидани стъпала.
Те достигат до подножието на хълма, където е бил разположен водоем.
Върху скалите са документирани и следи от по-ранна конструкция.
В периода от IV-ти век до началото на VII-ми век също се извършват интензивни строителни дейности върху хълма. Реконструирана е част от северната крепостна стена, а в останалите участъци стените са удвоени.
В края на XII-ти век е преизграден изцяло голям участък от източната крепостна стена.
През XIII-ти – XIV-ти век е преизградена част от западната крепостна стена и е направена стена с посока изток-запад, която отново обособява най-високата част на хълма като цитадела.
Късноантична сграда
Представлява обществена сграда, от която са запазени 6 помещения, като 5 от тях вероятно са били преходни. Разкрити са още стълбище и коридор.
Легенда:
Късноантична сграда (V-ти – VI-ти век)
Югозападна крепостна стена (V-ти – VI-ти век)
Средновековна крепостна стена (XIII-ти – XIV-ти век)
През XIII-ти и XIV-ти век част от помещенията са били застъпени при изграждането на крепостната стена.
Крепостните съоръжения са функционирали до 1410 г. когато цитаделата на града е спомената във връзка с войната между синовете на султан Баязид I. След това са изоставени.
Най-ранното писмено сведение за съществуване на крепост на Небет тепе е именно от 1410 г.
И понеже искаха да запазят града, първенците затвориха портата и се качиха в кулата. И самият цар викаше на пресветлейшия митрополит кир Дамян:
"Предай ми крепостта!".
А той отвърна:
"Тия, които затвориха крепостта, са в кулата".
(През периода думата кула има значение на цитадела)
През 1578 г. описание на крепостта на Небет тепе прави и немският пътешественик Стефан Герлах:
Върху първия хълм се вижда още една цистерна и порутена стена, която, изглежда, е обхващала най-важната част от двореца. Оттук се открива прекрасен изглед към равното поле и река Марица.
През 1652 г. османският пътешественик Евлия Челеби пише:
Сега крепостта представлява едно старо каменно градище във форма на петоъгълник върху една скала.
През османския период тук е бил разположен гарнизонът на града.
През 70-те години на XIX-ти век Албер Дюмон дава кратко описание на крепостните стени върху Небет тепе.
Възраждане
Върху табелата е показано Небет тепе в края на XIX-ти и началото на XX-ти век.
През Възраждането (XIX-ти век) тази част на хълма е била застроена с къщи. Единствената запазена структура от този период е малка щерна за съхранение на вода.
През 30-те години на XX-ти век Небет тепе е известен и с името Симеонов хълм.
В началото на 30-те години на XX-ти век къщите са съборени във връзка с проект, мястото да бъде превърнато в парк. Това е причината тук да започнат и първите археологически проучвания през 1934 г.
Археологическите разкопки на върха на Небет тепе започват през 1934 г. под ръководството на Димитър Цончев (1934 г. – 1937 г.) във връзка с изграждането на парк на това място. В началото на 60-те години те са възобновени от Петър Детев (1960 г., 1961 г., 1969 г.), Христо Джамбов (1962 г.) и Лилия Ботушарова (1961 г., 1969 г., 1970 г., 1971 г.). Продължени са от Атанас Пейков (1976 г. – 1980 г., 1984 г., 1985 г.). Тридесет години по-късно проучванията отново са подновени по инициатива на община Пловдив с цел социализацията на обекта. През 2015 г. доц. д-р Костадин Кисьов извършва геофизични изследвания в югозападната част, където през 2016 г. се провеждат археологически проучвания с ръководител София Христева (2016 г., 2017 г., 2021 г. – 2023 г.).
Принос в изследванията на обекта имат още архитект Вера Коларова, която прави първото му планово заснемане, изследва и опазва разкритите останки от крепостта, и Мина Боспачиева, която провежда сондажни разкопки при външната страна на укрепленията (1997 г.) и обобщава резултатите от археологическите разкопки до 1985 г. в книга.
В резултат на проведените разкопки са разкрити пластове и структури от късния халколит, бронзовата и желязната епохи, римския, ранновизантийския, средновековния и османския период.
През 1956 г. Археологически комплекс Небет тепе е включен в Списъка на археологическите резервати като Античен град Филипопол и Старинен Пловдив.
През 1995 г. Археологически комплекс Небет тепе е обявен за археологически паметник на културата с категория национално значение.
Археологически комплекс Небет тепе в град Пловдив официално бе открит за посетители на 20 март 2025 г.
Археологически комплекс Небет тепе се управлява от Регионален археологически музей – Пловдив, който предоставя специализирани беседи на желаещите групи и индивидуални туристи. Тази възможност ще може да се използва от 8:00 до 18:00 часа (лятно време) и от 8:00 до 17:00 часа (през зимата).
Достъпът до Археологически комплекс Небет тепе за посетители е неограничен и не се изисква такса вход.
Как се стига до град Пловдив?
Представете си град, който е видял хиляди изгреви и залези, който е бил свидетел на възход и падение на империи, и който днес гордо стои, разказвайки своята хилядолетна история!
Добре дошли в Пловдив – един от най-древните градове в Европа!
Пловдив е една от най-добрите Европейски туристически дестинации!
Пловдив е една от най-добрите дестинации за културен туризъм в Европа!
Скъпи пътешественици, пригответе се!
Ще поемем към едно необикновено място, където историята не е просто поредица от дати, а протегнеш ли ръка, ще я докоснеш!
Място, което е толкова старо, че се е родило преди легендите, и толкова красиво, че ще ви открадне съня ви.
Когато стъпите върху изгладения калдъръм на тесните улички на Стария град, няма как да не усетите полъха на миналото.
Всеки камък тук, всяка къща с резбовани фасади, всяка скрита алея носи отпечатъка на траки, римляни, византийци, османци.
Пловдив не е просто поредната туристическа дестинация, той е преживяване!
Той е място, където можете да пиете сутрешното си кафе на площад, по който някога са марширували римски легиони!
Той е място, където можете да се изгубите сред Античния театър, който е бил сцена за гладиаторски битки и драматични пиеси!
Той е място, където можете да се възхитите на залеза от Небет тепе – хълмът, където всичко е започнало преди хилядолетия!
Пригответе сетивата си за празник – за аромата на смокини и старо дърво, за шепота на вековните камъни, за ярките цветове на Възрожденските къщи и за пулса на един град, който живее в хармония между древността и съвременността!
Пловдив ще ви омагьоса, ще ви развълнува, ще ви вдъхнови и ще ви накара да се влюбите.
Готови ли сте да се потопите в тази приказна реалност?
Пловдив отстои на:
161 километра (на около 2 часа и 6 минути с автомобил) от столицата
376 километра (на около 4 часа и 14 минути с автомобил) от град Варна
254 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Археологически комплекс Небет тепе?
До Археологически комплекс Небет тепе можете да стигнете единствено пеш. В случай че сте с автомобил, можете да паркирате на обществения паркинг, намиращ се на улица "Митрополит Паисий", 1.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво можете да се посетите в близост?
Само на 20 километра западно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 10 километра южно от град Стамболийски (на около 13 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица. На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина. В Устина можете да поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 11 километра югозападно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на около 22 километра източно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра южно от град Пазарджик (на около 19 минути с автомобил) се намира село Радилово. В Радилово ви препоръчвам да разгледате музея на селото, който пази неговата богата историята.
Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
Само на 29 километра североизточно от град Пловдив (на около 42 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. В Раковски имате уникалната възможност да се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които парк "Приказната гора" ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на 10 километра южно от град Пловдив (на около 10 минути с автомобил) ще откриете чаровна Белащица, община Родопи. Горещо ви препоръчвам да си направите разходка до вековните чинари от местност Чифлика в Белащица, както и до най-дебелото дърво в България.
Само на 17 километра южно от Белащица (на около 17 минути с автомобил), сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Съвсем наблизо се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
На 20 километра югоизточно от град Пловдив (на около 23 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на Асеновград се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 11 километра източно от Асеновград (на около 15 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел войвода.
Само на 57 километра източно от Асеновград (на около 56 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.
Само на 3.5 километра северно от Рибарник Тунела (на около 4 минути с автомобил) се намират очарователните Бачковски водопади.
Само на 14 километра южно от Асенова крепост (на около 19 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на туристическата пътека към Сливодолско падало – един от красивите и високи родопски водопади.
На 33 километра южно от Асенова крепост (на около 46 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".
В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.
Само на 8 километра източно от Лъки (на около 14 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На около 27 километра южно от село Белица (на около 46 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
Само на около 24 километра южно от рибарник "Тунела" – село Бачково (на около 28 минути с автомобил) се намира разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство.
Пътят води към село Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи, поредното чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!
След това изключително изживяване се връщате в изходна позиция на пътя към Забърдо
и поемете към селото.
Неочаквана изненада! Преди да влезете в селото ще ви посрещне един обаятелен водопад отдясно и край самия път. Пътят се вие покрай река Забърдска. Величествените зелени склонове на Родопите ви обграждат от всички страни. Водопадът приятно ромоли. Прохладно, приятно и очарователно е! Скоро ще сте в Забърдо!
Само на около 26 километра южно от разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство (на около 37 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.
От върха ще се насладите на невиждани красоти, а от върха на кулата "Снежанка" може да видите слънчевите отблясъци във водите на Бяло море.
Срещу върха се намират Орфееви скали, от където ще бъдете прехласнати от още фантастични и необикновени гледки.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари