top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Тримата братя и Панагюрското златно съкровище

Актуализирано: 27.03

Имало едно време един цар – на Древна Тракия господар. Казвал се Севт III.


Панагюрско златно съкровище

Царувал той на юг от голямата планина Хемус и красиво и богато било царството му.


Панагюрско златно съкровище

С щедрост, мъдрост и богатства той бил познат, нийде като него нямало по земята.


Поръчал цар Севт III да се измайсторят съдове от чисто злато, които да прославят неговото величие. Тъй и станало.


В двореца били извикани най-изкусните майстори от близо и далеч и получили те заръка да изковат девет уникални по изящество и невиждани по красота златни съда. Тъй и станало.


Оттогава изминали повече от две хиляди години, а златното съкровище изчезнало от лицето на земята. Никой не го е виждал, никой не го е чувал.


Но така се случило, че един ден трима братя случайно се натъкват на изчезналото и отдавна забравено златно съкровище.


Тримата братя, откриватели на Панагюрското златно съкровище, са Павел, Михаил и Петко Дейкови.


Панагюрско златно съкровище

Това се случило на 8 декември 1949 година в Панагюрище.


Докато копаели за глина в района на керемидената фабрика край река Мерул в града, братята случайно откриват съкровище от девет уникални златни съда с общо тегло 6,165 килограма.


На близо два метра дълбочина братята попадат на деветте златни антични съда.


Ние работихме през цялото лято на 1949-та край града – правехме тухли. Този ден, както обикновено, бяхме и тримата – Михо, Петко и аз. Брегът беше висок около метър и двайсет. Имаше глинен пласт, нещо като натлак и него го оставихме като по подходящ за цигли. На 60 сантиметра под глината се виждаше пясък. На това място бяхме пекли и тухли.


Земята беше изгоряла, не можеше с бел да се копае. Аз почнах с копача да я къртя. Беше останал метър и половина от тоя хендек (ров за оттичане на вода). И като се обърнах към средния брат, белът мина покрай златото. Викам:


"Чакайте бе, чакайте! Тука има нещо."


Обърна се една глинеста земя и предметите се показаха. Бяха накуп.

Таблата (фиалата) беше отдоле, каната с ръчките (амфората-ритон) – в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се сащисаха, ние рекохме:


"Това е само за музея!"


Наблизо имаше работници и им извиках:


"Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите!"

(така бай Павел определил изящните ритони, изработени с форми на рогове).


Надойдоха хората и любопитно гледаха. А аз им рекох:


"Никой нема да бара – само ще гледате!"


Думите са на Павел, Михаил и Петко Дейкови и се съхраняват в златния фонд на Българското национално радио


Заедно с братята на мястото са работили и други работници, но тримата решават да се погрижат за съкровището.


Вземат един по един предметите и ги носят на реката. Измиват ги и нареждат на една дъска да се отцедят. В един момент забелязват, че едно от ушенцата на амфората е паднало, и се връщат на мястото, за да го търсят. Промиват отново цялата пръст, за да го намерят и донесат.


Отидохме у дома и още от вратата извиках на момичето ми Мария – то беше тогава в трето отделение – Яла, яла да видиш що носим! Бях завил съдовете в синята си работна рубашка и откривах само крайчеца, а то си мислеше, че съм му хванал зайче. Набърже се пременихме, наредихме всичко в една черна пазарска чанта и тръгнахме да го занесем в управлението.


Отиват директно при тогавашния околийски началник Стефан Калпаков.


...към обяд в кабинета нахлуха възбудени братя Дейкови и като заявиха: "Вижте какво носим", изсипаха на масата съдовете от златното съкровище, по което още имаше полепнала глина.


Стефан Калпаков, председател на Околийския народен съвет в Панагюрище.

Свидетелство според нотариално заверена декларация.


По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се намирала на главната улица в Панагюрище.


Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрци. Охранява го един-единствен милиционер с пушка, докато върволици от хора се нареждат пред фабриката да видят уникалното съкровище.


Добре че се падна на честни ръце, та го занесохме там, дека трябва.

Ако беше се паднало на злобни ръце, нямаше така да стане.

Като го видяхме каква е красота, веднага ни беше на акъла, че мястото му е в музея.

Не са пари, да те дразнят. Това е украса и тя трябва да се варди!

Аз съм разбрал, че пари и през прага да преливат, като не е здрав челяк, няма файда.

Павел, Михаил и Петко Дейкови


По всеобщо мнение в Панагюрище тримата братя са изключително честни хора.


По това време в читалищния музей работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Уникалните съдове са пренесени в Пловдив в обикновена раница и без охрана. Няколко месеца то е изложено в музея. Така златните тракийски съдове доста дълго време не се връщат в Панагюрище, а са заведени в инвентарните книги на Пловдивския археологически музей. По-късно по правителствено решение то отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.


Съкровището е датирано в края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа и се свързва най-вече с царските ритуали на древните траки.


Панагюрското златно съкровище е движима културна ценност, заведена в основния фонд на Регионален археологически музей, Пловдив с инвентарни номера от 3196 до 3204. То е постоянна експозиция на Националния исторически музей, София.


Предназначение и собственост на съкровището

Панагюрското златно съкровище представлява уникален сервиз.


Панагюрско златно съкровище

Амфората-ритон, с два отвора на дъното, се свързва с тракийски царски ритуал. Подобни съдове не са открити в гръцкия свят.


Кана-ритон с яйцевидно тяло е и един от съдовете от Боровското сребърно съкровище. То включва още три ритона и голяма купа. На устието на каничката и на два от ритоните от Борово има надпис, според които те принадлежат на тракийския цар Котис I (383 – 359 година преди Христа).


Най-голямото тракийско съкровище от Рогозен съдържа 165 сребърни съда с общо тегло 20 килограма. Върху 14 от тях има надписи, с които са определени като собственост на Котис I, на сина му Керсеблепт и на Саток (от края на V век преди Христа). Наред със сведението за огромните ежегодни приходи на Котис I, съществуват антични писмени сведения и за не по-малки богатства на други тракийски царе.


Според каменен надпис, от населения с траки и гърци търговски център (емпорион) Пистирос, край Ветрен, Пазарджишко, цар Котис I и неговите наследници сключвали договори със своите гръцки партньори, като се заклевали в Дионис. Друг надпис, открит в двореца на цар Севт III (330 – 297 година преди Христа), се свързва с предаването на Епимен, който потърсил убежище в храма на двореца. Епимен се предава с цялото си имущество на Спарток, който след смъртта на Лизимах (281 година преди Христа) се обявил за тракийски цар, властващ в Кабиле. Плочите с текста на договора се поставяли в посочения храм и при олтара на Дионис в Севтополис, както и в храма на Артемида Фосфорос в Кабиле. Възможно е Панагюрското съкровище, което е датирано в края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа, да е ползвано от Севт III или от неговите наследници във връзка с това и с други важни събития и царски ритуали.


Панагюрско златно съкровище

Съд №1. Ритон с глава на елен и сцени с подвизите на Херакъл и Тезей

Злато, височина 13 сантиметра, тегло 689 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа


Панагюрско златно съкровище

Ритоните са съдове, които имат в основата си отвор за изтичане на виното. Този ритон е оформен в долната си част като глава на елен лопатар (Dama Asiatica).


Панагюрско златно съкровище

Херакъл, най-великият герой на древна Гърция, е представен наметнат с кожата на немейския лъв в борба със златорогия киринейски елен. Изображения на Херакъл се срещат често в произведения на тракийската торевтика (художествена обработка на метални изделия). Негови подвизи са представени върху сребърни украси за конска сбруя от IV век преди Христа, открити в тракийска надгробна могила край Панагюрище.


Панагюрско златно съкровище

Тезей, най-големият герой на област Атика, е представен с развята хламида, с препасан меч в битка с дивия бик, който опустошавал реколтата край Маратон. По заповед на Евристей, Херакъл, преди това, укротил бика на остров Крит, и върху него достигнал до брега, където го пуснал на свобода.


Панагюрско златно съкровище

Херакъл и Тезей участвали заедно в похода на аргонавтите и в похода срещу амазонките.

Херакъл освободил Тезей от подземното царство. Тезей престоял там и се сраснал със скалата, защото дръзнал да поиска Персефона, съпругата на бог Хадес – владетеля на царството на мъртвите, за жена на приятеля си Пейритой.


Панагюрско златно съкровище

Съд №2. Ритон с глава на елен и сцена "Съдът на Парис"

Злато, височина 13,5 сантиметра, тегло 674,6 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа

Панагюрско златно съкровище

Ритонът има еднаква форма с №1.


Панагюрско златно съкровище

Освен сцените в горната част, двата ритона имат отлики и в оформянето на дръжките. При първия лъвът е стъпил върху колона с вертикални канелюри. При втория колоната е съставена от шест части с релефна украса.


Панагюрско златно съкровище

За разлика от други метални съдове, при тези ритони женската глава в основата на дръжката преминава плавно в очертание на човешки бюст, съобразен с формите на животинската глава.


Релефната украса на горната част е изпълнена със сложна техника – отливане по восъчен модел, "потапяне" на фона, формоване чрез пластична деформация и цизелиране. Стърчащите детайли – рога, уши, крака и други са изработени отделно и припоени към съда. По този начин са изработени и останалите съдове.


Панагюрско златно съкровище

Представена е сцената "Съдът на Парис". В центъра са Хера, седнала властно на украсен трон и Парис-Александър в пастирско облекло. От едната страна е седнала Атина, която държи шлем и щит. От другата страна е застанала Афродита, прихванала елегантно края на своето наметало. Трите богини са насочили погледи към Парис, в очакване да присъди коя от тях е най-красива.


Облеклата на персонажите, имената на които са изписани с пунктир, са индивидуализирани. Женските образи са представени с накити. Митологичната сцена на този ритон е във връзка с женските глави от каничките-ритони (№3, №4 и №5).


Панагюрско златно съкровище

Съд №3. Каничка-ритон с глава на богинята Хера

Злато, височина 21,5 сантиметра, тегло 460,75 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа


Панагюрско златно съкровище

Съдът има форма на реалистично изработена женска глава.


Панагюрско златно съкровище

Добавена е шийка с орнаментирано устие.


Панагюрско златно съкровище

Дръжката е оформена като правоъгълна колона с фигура на сфинкс отгоре.


Панагюрско златно съкровище

Отворът за изтичане на виното е оформен в устата на релефна лъвска глава, която се възприема като централна украса на сложна огърлица. Косата на Хера е прибрана, с привързана на челото фино извезана забрадка. Елегантните къдрици са предадени детайлно.


Съдът е деформиран при откриването му.


Панагюрско златно съкровище

Съд №4. Каничка-ритон с глава на богинята Атина

Злато, височина 20,5 сантиметра, тегло 387,3 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа

Панагюрско златно съкровище

Атина е с шлем, украсен с релефни фигури на грифони и врязани растителни орнаменти.


Панагюрско златно съкровище

Подобна е формата и украсата на шлема на Атина, представена върху наколенниците от гробницата на одриския цар Севт III в Долината на Царете, Казанлъшко. Очите изглеждат недовършени, тъй като са били инкрустирани с материал, който не е запазен. Възможно е да са били изработени от разноцветна стъклена материя, която се е изронила. Единствено при тази каничка личат очертанията на ириса.


Панагюрско златно съкровище

Съдът е силно деформиран в основата при откриването му.


Панагюрско златно съкровище

Съд №5. Каничка-ритон с глава на богинята Афродита

Злато, височина 21,5 сантиметра, тегло 466,75 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа


Панагюрско златно съкровище

Еднотипна с №3. Различават се по накитите на челото, огърлиците и по-буйните къдрици на Афродита.


Панагюрско златно съкровище

Липсват части от крилата на сфинкса.


Панагюрско златно съкровище

Съд №6. Фиала (съд за ритуални възлияния)

Злато, диаметър 25 сантиметра, тегло 844,7 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа


Панагюрско златно съкровище

Формата и големината на този съд определят значението му за възлияния. По-малките фиали, с извит на вън ръб, се използват за пиене при царските ритуали още в Древния изток. На релеф от Ниневия (645 – 635 година преди Христа), столицата на Асирия, е представени победно пиршество, в което цар Ашурбанипал пие от такъв съд.


Фиали, амфори, кани и ритони от благороден метал се използват и при царските ритуали в Древна Тракия. Откриват се в царски и аристократични тракийски надгробни могили и се определят като символи на властта.


Панагюрско златно съкровище

Фиалата от Панагюрското съкровище има изпъкнал център (омфалос), изработен отделно и припоен с допълнителен пръстен. Повърхността е пищно украсена с концентрични пояси. Вътрешният е съставен от 12 малки розети. Следващите четири включват радиално подредени по 24 жълъди и пропорционално нарастващи човешки глави. Главите представляват етиопци, които според древните гърци обитавали южния край на Земята, заобиколена от океан и първи чествали с възлияния боговете. Поради това боговете ги покровителствали и етиопците се превърнали в символ на благоденствие. Подобни глави украсяват глинени лампи, открити в жилищата в Севтополис, столицата на Севт III.


Останалата повърхност е заета от сложни палмети. Изящната украса се вижда добре в негатив отвътре. Под ръба отвън има врязан надпис, който с букви обозначава теглото на съда.

С подобна фиала в ръка е представена богинята Немезида в статуя (от IV век преди Христа) от нейното светилище в Рамнунт, Атика.


Панагюрско златно съкровище

Съд №7. Амфора-ритон

Злато, височина 29 сантиметра, тегло 1695,25 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа

Панагюрско златно съкровище

Това е най-забележителният съд от съкровището и то не само поради теглото си!


Панагюрско златно съкровище

Дръжките са оформени като кентаври в поза за стрелба с лък.


Върху яйцевидното тяло, между пояси от растителни орнаменти, са представени седем мъжки фигури. В началото възрастен мъж гадае по дроб на жертвено животно. Наблюдава го млад мъж с набола брада. Той е централната фигура и единствен е представен обут. След благоприятното предсказание тръбач свири сигнал за атака, която изпълняват с извадени мечове следващите четирима воини. Първият е достигнал до порта, като натиска с ръка едното ѝ крило. В процепа се виждат главата и ръцете на невъоръжен брадат старец.


Панагюрско златно съкровище

Научните тълкования на сцената са различни: от разпознаването на Ахил, укрил се сред дъщерите на цар Ликомед на остров Скирос, през митологични сюжети – до сцена от атическа комедия с нападение на дома на хетера и тракийски ритуален танц пред гробница. Най-много учени приемат, че са представени "Седемте срещу Тива", сцена, която се свързва с трагична поука, насочена срещу всяка братоубийствена война.


На дъното са представени невръстния Херакъл, удушаващ змиите, изпратени от разгневената Хера, и полегнал Силен, който държи двуцевна флейта и съд-кантарос. Съдът е поднесен така, като че ли виното, което се излива от амфората през единия от отворите в устите на детските глави на дъното на амфората, пълни кантароса. Златни фиали и сребърни ритони – един с протоме (предна част) на кентавър и друг с глава на млад овен са открити в богат подмогилен гроб при село Тополчане в район на Сливен.


Панагюрско златно съкровище

Съд №8. Ритон с протоме (предна част) и сцена с Хера, Аполон, Артемида и Нике

Злато, височина 14 сантиметра, тегло 439,05 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа


Панагюрско златно съкровище

Този ритон се различава по форма от останалите – рог, който преминава в протоме на козел и не е снабден с дръжка. Отворът за изтичане е оформен като тръбичка. Декорацията на устийния ръб съвпада с тази на каничките-ритони.


Еднотипни са и надписите с имената на персонажите, но тук името на Хера е написано различно от ритона със "Съдът на Парис".


Панагюрско златно съкровище

Животинската глава е част от шията, рогата, ушите, и предните части на краката, са изработени отделно. Животното е предадено реалистично. Очите на козела са оформени в златната повърхност. Те са изпъкнали и с вдлъбнати зеници.


Панагюрско златно съкровище

В центъра на фигуралния фриз е представена Хера, седнала на трон. Тя е стъпила на ниска подложка с крачета. В дясната си ръка държи фиала, с лявата е повдигнала края на своя химатион (наметка). От двете ѝ страни са застанали боговете-близнаци Аполон и Артемида, с лъкове в левите си ръце. Между тях, в задната част на съда, е представена богинята на победата Нике. Нейната коса е привързана на висок кок. Дрехата оставя бюста ѝ открит.


Панагюрско златно съкровище

Хера и Артемида са облечени в двойно препасани хитони, без ръкави, но само този на Хера е с орнаменти. Всички богини са представени с накити.


Панагюрско златно съкровище

Съд №9. Ритон с глава на млад овен и Дионисова сцена

Злато, височина 12,5 сантиметра, тегло 505,05 грама

Края на IV-ти и началото на III-ти век преди Христа


Панагюрско златно съкровище

Овенът е представен реалистично. В грапавините на лявата очна кухина на овена, с тънка врязана линия, е очертана формата на склерата. Кичурите козина са предадени с редове от концентрични окръжности.


Панагюрско златно съкровище

В центъра на сцената е представен седнал младия Дионис. В прибраната коса, със спускащите се на раменете кичури, се вижда бръшлянов венец. Долната част на тялото му е обгърната от химатион. В дясната си ръка държи тирс. С лявата се е облегнал нежно на седнала млада жена, която е прихванала китката му. Двамата имат меки обувки с връзки, каквито има и владетелската двойка от стенописа в Казанлъшката гробница. От двете страни са представени танцуващи в екстаз менади, едната с тирс, а другата с тимпан. Надписите на ритона определят двойката като Дионис и Ериопе. Приема се, че това е епитет на Ариадна. Тя била влюбена в Тезей. След пророчески сън Тезей оставя Ариадна на остров Наксос, където тя става жена на Дионис. Възможно е името да е вариант на Еригоне, дъщеря на Икраий, в която Дионис се влюбил. Заради гостоприемството, проявено към Дионис, Икраий получил в дар лоза и бил първият, който отглеждал лозя и произвеждал вино в Атика.


Приема се, че култът към Дионис има тракийски произход. Според Диодор (I век преди Христа) Дионис пръв слиза в царството на мъртвите и извежда оттам майка си Семела, като я дарява с безсмъртие. Това вярване е залегнало в тракийската религиозна доктрина за живот в отвъдното.


Специалната зала-трезор – съкровищницата на Панагюрище

Залата-трезор сама по себе си е едно от чудесата на България.


Изградена през 2012 година чрез дарение на "Асарел-Медет" АД и проф. д-р Лъчезар Цоцорков лично като меценат на културата, тя впечатлява с условията за сигурност, които предоставя.


Витрините са без аналог в световната музейна практика. Те са от бронирано стъкло, проектирани и изработени в Германия. Представляват цилиндри с диаметър 60 сантиметра и височина 3,20 метра.


Самият трезор, наред с предверието и информационната зала, са облицовани в ефектни разновидности на гранит, италиански мрамор, туфа и полускъпоценния камък лабрадорит.


Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище

Традиция от 2012 година насам е (по възможност) всяка година деветте оригинални златни съда да се експонират в залата-трезор, за да радват панагюрци и гостите на града в рамките на около 30 до 40 дни.


През останалото време в бронираните цилиндрични витрини е изложено абсолютно точно копие на съкровището, изработено от 22-каратово злато, маркирано от експерти на Националния исторически музей. Стойността му е 1,7 милиона лева.


Съкровищницата е стилна и функционална, но и изключително сигурна за съхранението на безценното тракийско наследство. Особено впечатляващ е подземният трезор, който отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира най-високата степен на сигурност. За изграждането му са използвани близо 1500 кубически метра специален бетон.


Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище

За първи път Панагюрското златно съкровище се завърна у дома на Великден през 2012 година63 години след откриването му от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови.


Това става възможно благодарение на договор, подписан между Националния исторически музей, "Асарел Медет" АД, проф. д-р Лъчезар Цоцорков, в качеството му на меценат на културата, и община Панагюрище. Договорът е безсрочен, което означава, че съкровището всяка година ще се прибира в родния си дом.


Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище

Информационната зала към трезора е оборудвана с модерни мултимедийни устройства, чрез които посетителите получават богата и детайлна информация за Панагюрското златно съкровище, неговите откриватели, дарителите и изпълнителите на проекта.


В залата е изложена и "пътната карта на съкровището", на която са отбелязани гостуванията на тракийското злато в музеите по цялото земно кълбо.


И един любопитен факт – през 2014 година е доказано, че панагюрското злато е 100% истинско. Информацията е потвърдена от швейцарската фирма "Евротест контрол", която извършва цели 33 проби. Така окончателно рухва митът, че съкровището не е истинско и оригиналът е бил заменен още преди години с дубликат.


Как се стига до град Панагюрище?

Панагюрище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик.


Национален мемориален комплекс "Априлци" в град Панагюрище
Национален мемориален комплекс "Априлци" в град Панагюрище

Панагюрище се намира в планински район – Същинска Средна гора, на 43 километра (на около 40 минути с автомобил) северно от областния град.


Изглед към Панагюрище от Мемориален комплекс "Априлци"
Изглед към Панагюрище от Мемориален комплекс "Априлци"

Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още девет селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (отстои на около 15 километра на север), село Оборище (отстои на около 10 километра на запад), село Баня (отстои на 11 километра южно), село Бъта (отстои на около 8 километра на юг) и град Стрелча (отстои на около 12 километра на изток).


Езерото с водните лилии на Панагюрски колонии
Езерото с водните лилии на Панагюрски колонии

В землището на град Панагюрище се намира и селище Панагюрски колонии, което няма собствено землище.


Кръстът над град Панагюрище
Кръстът над града

На север от него, близо до курортното селище Панагюрски колонии, се издига връх Братия (1519 метра н.в.).


Сградата на обществената баня в град Панагюрище
Сградата на обществената баня

През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна.


Гара "Панагюрище" е последната гара по ЖП линията Пловдив – Панагюрище.


Дудековата къща в град Панагюрище
Нежна пролет в Дудековата къща

През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход (в Стара планина) с главен път А2 – магистрала "Хемус" (при село Джурово, община Правец).


Панагюрище отстои на:


  • 94 километра (на около 1 час и 42 минути с автомобил) от столицата

  • 80 километра (на около 1 час и 11 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 421 километра (на около 4 часа и 49 минути с автомобил) от град Варна

  • 314 километра (на около 1 часа и 2 минути с автомобил) от град Бургас



Как се стига до залата-трезор на Панагюрското златно съкровище?

Залата-трезор на Панагюрското златно съкровище се намира в двора на Исторически музей – Панагюрище на улица "Райна Княгиня" 26.



Актуална информация за работното време на музея, цени на билетите и телефони за връзка ще намерите тук.


Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище
Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище

Целогодишно тук е изложено копие на съкровището. За повече информация за това кога е възможно да се види оригинала, посетете официалния сайт на Исторически музей – Панагюрище.


Какво може да се посети в близост?

Борбено Панагюрище е един прекрасен български град, който предлага на своите гости чудни места за посещение.



Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.



Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.


Дудековата къща в град Панагюрище
Дудековата къща

20 априлий лето 1876-то!


Бунт!

Въстание!

На оружие!


Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!



Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!



В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.


Паметник на Райна Княгиня в град Панагюрище
Паметник на Райна Княгиня в град Панагюрище

Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:


Свобода или смърт!


В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.


Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.



Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.



Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!


Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!



Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.


В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.


Панагюрище в навечерието на коледно-новогодишните празници
Панагюрище в навечерието на коледно-новогодишните празници

По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище
Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище

Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище

Пътнико!


Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;

тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на

ОБОРИЩЕ

В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

за освобождение на България.


Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.


1928 година


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище
Паметната плоча на водослива на реките Панова и Асарел, вградена върху скалата край пътя

Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.


Историческа местност Оборище
Историческа местност Оборище

В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.

Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.


Българският трибагреник над село Оборище
Българският трибагреник над село Оборище

Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".


Параклис "Света Богородица" край село Оборище
Параклис "Света Богородица" край село Оборище

Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.


Село Оборище, община Панагюрище
Сърцето на селцето Оборище

Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.


Паметник на поп Груйо – Бански в село Баня, Панагюрско
Паметник на поп Груйо – Бански в село Баня, Панагюрско

Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.


Балнеолечебницата на село Баня, Панагюрско
Балнеолечебницата на Баня

Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.


Манастирска църква "Света Троица", село Баня, Панагюрско
Манастирска църква "Света Троица"

Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.


Панорамен изглед от Банско кале (Градището) над село Баня, Панагюрско
Панорамен изглед от Банско кале (Градището)

В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.


Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща
Талпената къща в село Баня, Панагюрско

Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.

Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.

От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.


Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.


Родната къща на Поп Груйо Бански в село Баня, Панагюрско
Родната къща на Поп Груйо Бански

В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.


Само на около 43 километра южно от град Панагюрище (на около 40 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.


Вечният пламък на мира в градините на света в град Пазарджик
Вечният пламък на мира в градините на света

Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.


Парк-остров "Свобода" в град Пазарджик
Парк-остров "Свобода" в град Пазарджик

Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.


В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".


Заровената църква "Свети Димитър" в село Паталеница
Заровената църква "Свети Димитър" в село Паталеница

В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.


Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел" край село Паталеница
Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел" край село Паталеница

Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.


Паталенски лавандулови поля
Паталенски лавандулови поля

На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.


Село Голямо Белово, област Пазарджик
Село Голямо Белово

Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.


Руините на Беловска базилика
Величествените руини на Беловска базилика

Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.


Руините на античен и средновековен град-крепост Левке
Руините на античен и средновековен град-крепост Левке

Само на 13 километра източно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.



В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".


Пеещ и танцуващ фонтан "Балерината" в Стрелча
Пеещ и танцуващ фонтан "Балерината" в Стрелча

Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.


Храм-паметник "Свети Архангел Михаил" в град Стрелча
Храм-паметник "Свети Архангел Михаил" в град Стрелча

На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.


Скумсале, Исара, Киселица, Кулата – древни мегалитни светилища, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча
Скумсале, Исара, Киселица, Кулата – древни мегалитни светилища

Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.