top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Актуализирано: 27.06

Навярно всички вие си спомняте с топъл невероятен трепет чудната поема на Петко Славейков"Изворът на Белоногата", едно от най-изследваните и коментирани произведения в българската литература, създадено през далечната 1873 година.


Помните ли Гергана – чудно хубавата българка, която Великият Везир на Османската империя среща край селския извор, където я съзира да се мие. Турчинът, дълбоко пленен от белотата на Герганините нозе, се опитва всячески да я склони да го последва в Истанбул, за да стане част от неговия харем. Гергана, от своя страна, всячески отказва, аргументирайки се, при това съвсем убедително, с това, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, своите родители си и най-вече либето си – Никола.

И така везирът я оставя и щедро обдарява, впечатлен от решителността и мъдростта ѝ!

Но за нещастие Гергана залинява – здравето ѝ се влошава и тя умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата, издигната по-късно на мястото на селския извор по воля на везира.


Навярно повечето от вас, подбудени от тази красива история, сте посещавали чешмата, построена на юг от Харманли по пътя за Свиленград, наричана "Изворът на Белоногата".


Но със сигурност доста от вас не знаят за чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от красивата Славейкова поема, за която аз сега ще ви разкажа.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"
Чешма "Гергана" в град Златица

Навремето е била невероятно красива чешма, изящна и чувствена, стройна и деликатна – като "Изворът на Белоногата"!


Минавал съм край нея десетки пъти и признавам си чак днес отбих тук – поспрях, за да я разгледам и да ѝ се насладя.


Запечатах завинаги този неин образ, който сега споделям и с вас.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Счува ся само дълбоко

цафарата му, тъмната,

тъжно да свири и тътне,

кога се вести Гергана,

там на чешмата седнала,

на месечинка да преде.

Из "Изворът на Белоногата"

Петко Славейков

1873 г.


Както и тогава, когато с изумление я разглеждах, така и сега, когато пиша тези редове, у мен бушуват смесени чувства – радост и тъга, изумление и смут.


Изпитвам радост, породена от красотата на мястото и естетиката на произведението!


Гледам я и недоумявам как е възможно да е имало такива хора – като художника Георги Златанов, създател на чешма "Гергана". Творецът, както всички нас, е бил дълбоко вдъхновен от поемата на Славейков и решава да създаде тази чешма като символ на любовта, верността, силата на Духа и красотата на България!


И успява!


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Изпитвам тъга, поради днешното състояние на чешмата и мястото.


За огромно мое съжаление един ден само виртуални сайтове като "Фото моменти" ще пазят спомена за България.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Изпитвам изумление, защото и днес усещам любовта!


Любов, с която тази чешма е била съградена!


Това се е случило през 1963 година в чест на 90-тата годишнина от създаването на поемата.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Чешма "Гергана" е създадена преди точно 60 години по идея на тогавашния кмет на селището Димитър Овчаров, чийто дом се намира малко по-нагоре по уличката.

Изработена е от речен и червен камък и бетон.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Образите на Никола, който свири на своята цафара*, и Гергана, която на месечинка преде, са изваяни от твореца в почти естествена големина, в полурелеф.


*Цафа̀рата е малък балкански едноставен дървен духов народен музикален инструмент от рода на кавала и овчарската свирка. Снабден е с шестпръстови дупки, подредени последователно по дължината на цевта, без резонаторни отвори. Общата дължина на цафарата е от 25 до 35 сантиметра, но понякога може да достигне и до 50 сантиметра. Външният диаметър е около 2 сантиметра, а дебелината на стената – 2 милиметра. Мундщукът в предния край е заострен по вътрешния ръб, поради което при свирене цафарата се държи леко настрани. Липсата на пискун създава трудности на начинаещите, тъй като изисква сериозно майсторство при свирене.

Цафарата има ограничени технически възможности в диатонична мажорна тонова редица с обем максимум две октави. Звукът е по-висок от този на кавала. Употребява се като солов инструмент и влиза в състава на групата духови инструменти в народния оркестър.

Инструментът се изработва сравнително лесно и затова е добил широко приложение в миналото. В началото са го изработвали от млад бъз, на който меката сърцевина се изважда лесно. Но цафарата от този материал е изключително малотрайна, защото при изсъхване на дървесината се спуква. По-късно се изработва от дървесни видове с по-качествена дървесина – ясен, дрян, явор, габър и др. За защита на дървените части в миналото се е използвало импрегниране с олио или мас, а в наше време – чрез потапяне в специални разтвори. Цевта се изработва от дърво, метал или пластмаса. Металната цев е устойчива на механични повреди и атмосферни влияния, но е доста по-тежка и по-трудно се обработва.

Цафарата е разпространена в няколко балкански страни – България, Гърция, Северна Македония, Албания и югоизточните територии на Сърбия.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

С изграждането на чешмата постепенно в топонимията** на Златица се налага името на местността – Гергана.


**Топонимията е наука, дял от ономастиката, занимаваща се със значението и имената на географските обекти, които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се ориентират в заобикалящия ги свят.

Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Георги Златанов е изключително талантлив художник, оставил стотици картини, но също така и добър скулптор – всестранно развита личност. Чудесно свири на цигулка, дълги години участва в битовия оркестър на читалището, свирейки на тамбура. Малцина хора днес помнят, че той е автор на проектите и изработката на още няколко чешми в Златица.


Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма, която ся казва "Ак балдър чешмеси", за нея живее в народът следующето предание:


Видиш ли долу в полето,

дет ся мержеят, чернеят

дестина дръвя върбови?

Там било село Бисерча

в стари години, отколе,

там се родила, живяла

мамина мила Гергана.

Гергана, пиле шарено,

Гергана, кротко агненце,

кат бисер между мъниста

тя била между момите;

първо ѝ либе Никола —

вакло огиче пред стадо

помежду селски ергени!

Гергана още Никола,

двамата лика-прилика,

като два стърка аглика,

двамата млади, зелени,

един за други родени,

един у други влибени,

влибени вярно, примерно.

Либил Никола Гергана,

либил я и я задирял:

заран и вечер по извор,

по хора всяка неделя,

по тлъки всяка прилука

и по седенки всяка нощ.

Било то вече посреднощ.

Седенките ся разиждат —

праща Никола дома и

своята мила Гергана,

китка и цвете поиска.


Гергана тихо говори:

— Късно е, либе, за китка:

месечинка си залезе,

а петли не са попели —

време е сега потайно,

грозна, невярна полунощ;

звезди блещукат над нази,

веди прелитат край нази, —

змееве, змейски духове

и самодиви-нощянки,

ще видят, ще ни завидят —

китка ся дава за обич,

кога ся зора зазори;

в зори е китка кръвена,

утре ти китка готова.

Дигни се рано да станеш,

утре на нива да идеш,

на изворът мя почакай,

биволи докат напоиш,

аз с бели менци ще дойда

за прясна вода студена,

ще ти дам китка кичена

от мое чело на твое,

с тебе за мене да бъде…

Черна им честта горките,

черна веда ги подслуша,

подслуша, та им завидя,

на зло ги око мернала,

сторила да ги погуби.

Рано ранила Гергана,

станала, та се умила,

пред икони се прекръсти,

тихо се богу помоли.

Росна е китка набрала

и я на чело забола.

Дига кобилца на рамо,

та си на извор отива;

не сваря тамо Никола,

чай сваря бели чадъри.

Нощя е везир пристигнал,

с войска си тука застанал.

Гергана вода налива,

бели си крака измива.


Везир пред чадър седеше,

гледал Гергана, чудил ся —

чудил ся хубост таквази,

де ся е зела на село.


Гледал я везир, сматрял я

и от сърце я поревнал.

Допраща слуги, вика я.

Везир ѝ дума продума:

— Българко, млада девойко,

що ми си рано ранила

за прясна вода на извор?


— Рано съм, аго, ранила

за прясна вода студена,

по-рано да си ошетам…

Тейко ми, стара стария,

бърза на нива да идем.


— Ходиш ли, млада девойко,

ходиш ли и ти на нива.

да гориш лице снежано,

да косиш ръце нежани?

Ти не си за туй родена,

най си родена, дарена

бяла ханъма да бъдеш,

все по чардаци да ходиш…

Я хайде, бяла българко,

хайде на Стамбул да идем,

дето ще шеташ на други,

други на тебе да шетат.


— Добре съм, аго, аз тука

при старий баща и майка,

мен не тежи ми шетнята.

Откакто съм ся родила,

все тъй съм расла, порасла,

кога по нива, по лозе

на стар бащица на помощ,

кога пък в кьщи да шетам —

на мила майка отмяна.

— Ще дойдеш, бяла българко,

ще дойдеш с мене на Стамбул,

ще дойдеш, друго не бива.

— Жив да си, аго, недей мя!

Как ще оставя баща си,

майка си, как ще замина?

— Туй ли се грижиш и мълвиш?

Не щеш ли и тях да вземем,

да ги заведем с нази си?

— Мили ми, аго, ливади,

свидна ми мила градинка!

— Ливади искай от мене,

все по ливади да ходиш,

каквито искаш градини

и цветя вътре всякакви…

Жално въздъхна Гергана,

умилно дума продума:

— Няма там, аго, по вази,

няма там стени таквизи,

зиме със здравчец обрасли,

лете със сива лиляка;

няма там бяло кокиче,

ни теменужка дъхава

между къдрави шубрачки;

в поля чернока аглика

на всяко рано пладнище,

злат минзухарец в равнище,

ни ален божур в странище…

В моята мала градинка

доста е мене, що имам:

всякакви ружи шарени,

шарени, жълтоалени,

дребен босилчец черночък,

син кремък, жълта латинка,

бял кремък чисто сребърен,

бисерно, росно леденче,

крехка върбица клоната,

стволеста камха рехата,

червем седянко вечерен,

синкави рохли ранници,

карамфил зимен и летен,

ширбой ми кичест ператен

и морав стратул бархатен.

Тез живи цветя няма ги

в вашите, аго, градини!

Там всичко расте насила

и дето расте, там вене…

Хубаво всичко на село,

охолно, аго, на воля!

— Хубава, млада българко!

защо си толкоз глупава!

Склони ти само да дойдеш,

на Стамбул да те заведа:

да видиш де е хубаво,

да познаш що е охолно!

Аз ще заръчам, щом идем,

да ти изградят градини,

каквито искаш, дето щеш.

И ще направя за тебе

в градини нови сараи

със дванадесет капии,

с триста прозорци джамлии.

С миндери ще ги обградя,

с ястъци ще ги обредя,

с дюшеци ще ги постеля,

да седиш на тях, да гледаш,

додет ти видят очите…

— Стамбул е, аго, за мене

тук, дето аз съм родена,

а най-хубави сараи —

там онзи моя бащин дом.

Що ми са много капии,

когато мога от една

да ходя и да дохождам?

Що ми са триста прозорци,

когато мога всякога

от едно само прозорче

да гледам деня слънцето

и вечер ясен месечка

с милиони звезди около!

Какви по-светли сараи

от тез небесни сводове?

Какви по-добри миндери

от таз зелена морава!

— Младо, безумно момиче,

ти еще нищо не знаеш!

Мене повярвай, послушай,

да си намериш късметът:

бяла ханъма да станеш,

злато, коприна да носиш,

в светли хареми да седиш,

жълти жълтици да нижеш

размесом с дребен маргарец.

— Хубаво, аго, жив ми бил.

но аз съм проста селянка,

не ми са драги хареми,

нито свилени премени;

не искам жълти жълтици,

не искам дребен маргарец!

Стига ми това, що имам!

Таз огърлица мъниста

и този плетен косичник…

Най-подир, аго, знаеш ли?

Ако не знаеш, да знаеш:

аз съм се клела, заклела

и клетвата ми вярна е:

Първо ми либе Никола

първо венчило той ще е…


— Колко си проста, безумна!

Та що е твоят любовник

пред мене и пред властта ми?

— Пред тебе, аго, нищо е;

но за мен, знаш ли, всичко е,

воля аз него, та него…

— Волиш ти него, та него! —

отвърна везир сърдито, —

но своя воля ти нямаш,

мойта е воля над тебе;

господар аз съм над тебе —

аз ще ти бъда стопанин…

Гергана дума продума:

На живот ми си господар,

но на волята не ми си;

Без воля стопан ставаш ти

на мъртво сърце студено…

Смая се везир с Гергана;

вярност в любов ѝ почете,

пусна момата свободна

и надари я богато,

после за помен поръча

изворът чешма да стане.

Дюлгери чешма градили,

в село се дума разчуло,

че са Гергана вградили.


Истина било, тъй стана:

залиня мома Гергана,

като лист рано ознобен,

залоша, еще закрея

кат ран босилек в засуха.


Крея Гергана на крака

нещо ми до три месеца,

легна Гергана на дрехи…


Ходи Никола, дохожда,

води и врачки, знахари,

с разни я билки цериха,

от нищо не ѝ преиде.


Година време не сключи,

богу душица предаде…


Сето я село пожали

и всички са ся събрали,

всякой свещица запали…

Моми и венци изплели…

момци и гробник сковали…

От къщи кат я дигнали,

ред я по редом носили,

до тъмен гроб я занесли,

занесли, там оставили…

Никола, верен любовник,

рано ранява у вторник,

та си на гроба отива,

с бял тамян гробьт прекадил,

с руйно го винце попрелял

и вощеница запалил…


Върнал ся от гроб Никола,

но не се върнал дома си;

и до ден днешен няма го…


Счува ся само дълбоко

цафарата му, тъмната,

тъжно да свири и тътне,

кога се вести Гергана,

там на чешмата седнала,

на месечинка да преде.


"Изворът на Белоногата"

Петко Славейков

1873 година

Как се стига до град Златица?

Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.


Изглед към Златица
Изглед към Златица

Подбалканският път* пресича Златица.


*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.

Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.


Златица отстои на:


  • 77 километра (на около 1 час и 18 минути с автомобил) от столицата

  • 119 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 441 километра (на около 5 часа и 28 минути с автомобил) от град Варна

  • 317 километра (на около 3 часа и 49 минути с автомобил) от град Бургас

  • 32 километра (на около 37 минути с автомобил) от град Копривщица



Златица е едно малко градче, сгушило се буквално* между южните склонове на Балкана и северните ридове на Същинска Средна гора, както и между свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, насред най-високото от Задбалканските полета – Златишко поле или както го наричат още – Златишката котловина.


*Разстоянията до двете планински вериги са изключително малки. В северна посока части на град Златица и село Църквище са в самото подножие на Златишко-Тетевенска Стара планина, а на селата Карлиево и Петрич от юг – в Същинска Средна гора.


Изглед към Златица и цялата Златишка долина
Изглед към Златица и цялата Златишка долина

Градчето е разположено на 680 метра н.в. и заема централната част на Златишко-Пирдопската котловина, в просторната и богата на води долина – тук текат няколко реки от басейна на река Тополница.


На северозапад е град Етрополе, на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са град Елин Пелин и столицата.


През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна БългарияБотевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен.


През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив.


През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето.


На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи ЖП тунела в България – Козница (6 километра) и Гълъбец (3 километра).


Как се стига до чешма "Гергана" в град Златица?

Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.



Около чешма "Гергана" има оформен малък кът за отдих, който навремето е приютявал хората, спрели се или дошли да си налеят вода оттук.


Днес мястото не се поддържа.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

По мнението на златичани, това е най-представителната чешма в района или поне е била.


Какво друго може да посетите в Златица?

Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!


В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".


Парк "Дядовата ръкавичка" в град Златица
Парк "Дядовата ръкавичка" в град Златица

Старата часовникова кула в град Златица
Старата часовникова кула в град Златица

От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.


Златишки водопад
Златишки водопад

В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.


Параклис "Свети Кирик и Юлита" над град Златица
Параклис "Свети Кирик и Юлита" над град Златица

Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".


Манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне" край град Златица
Манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне" край град Златица

Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.


Спасово кладенче в град Златица
Спасово кладенче

Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".


Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" в град Златица
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" в град Златица

Златишки метох – убежище на Васил Левски
Златишки метох – убежище на Васил Левски

Пожелавам ви чудно златишко приключение!

Тук определено има какво да се посети, несъмнено!


Какво може да се посети в близост?

Само на 9 километра южно от Златица (на около 11 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".


Мост "Новият кемер" в Медетски проход в Същинска Средна гора
Мост "Новият кемер" в Медетски проход в Същинска Средна гора

На 23 километра южно от Златица (на около 28 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира село Панагюрски колонии.


Езерото с водните лилии на село Панагюрски колонии
Езерото с водните лилии на село Панагюрски колонии

Само на 15 километра южно от селище Панагюрски колонии (на около 18 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.



20 априлий лето 1876-то!


Бунт!

Въстание!

На оружие!


Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!



Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!



В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.


Паметник на Райна Княгиня в град Панагюрище
Паметник на Райна Княгиня в град Панагюрище

Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:


Свобода или смърт!


В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.



Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.



Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.


Дудековата къща в град Панагюрище
Дудековата къща

Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.


Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище
Зала-трезор на Панагюрското златно съкровище

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.


Златна фиала, част от Панагюрското златно съкровище
Фиала

Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.


Амфора-ритон, част от Панагюрското златно съкровище
Амфора-ритон

Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.


Ритон с глава на елен, част от Панагюрското златно съкровище
Ритон с глава на елен

Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.


Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.



Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!


Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!



Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.


В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.


Панагюрище в навечерието на коледно-новогодишните празници
Панагюрище в навечерието на коледно-новогодишните празници

По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище
Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище

Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище

Пътнико!


Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;

тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на

ОБОРИЩЕ

В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

за освобождение на България.


Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.


1928 година


Чешма "Мечата глава" в близост до град Панагюрище
Паметната плоча на водослива на реките Панова и Асарел, вградена върху скалата край пътя

Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.


Историческа местност Оборище
Историческа местност Оборище

В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.

Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.


Българският трибагреник над село Оборище
Българският трибагреник над село Оборище

Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".


Параклис "Света Богородица" край село Оборище
Параклис "Света Богородица" край село Оборище

Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.


Село Оборище, община Панагюрище
Сърцето на селцето Оборище

Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.


Паметник на поп Груйо – Бански в село Баня, Панагюрско
Паметник на поп Груйо – Бански в село Баня, Панагюрско

Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.


Балнеолечебницата на село Баня, Панагюрско
Балнеолечебницата на Баня

Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.


Манастирска църква "Света Троица", село Баня, Панагюрско
Манастирска църква "Света Троица"

Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.


Панорамен изглед от Банско кале (Градището) над село Баня, Панагюрско
Панорамен изглед от Банско кале (Градището)

В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.


Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща
Талпената къща в село Баня, Панагюрско

Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.

Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.

От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.


Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.


Родната къща на Поп Груйо Бански в село Баня, Панагюрско
Родната къща на Поп Груйо Бански

В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.


Само на 10 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.


Еленска базилика край град Пирдоп
Еленска базилика край град Пирдоп

В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".


Параклис "Свети Илия" край град Пирдоп
Параклис "Свети Илия" край град Пирдоп

Само на 12 километра югоизточно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.


Народно читалище "Светлина" в село Душанци
Народно читалище "Светлина" в село Душанци

Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".


Храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Душанци
Храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Душанци

Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!


Коледно-новогодишна украса в село Душанци
Коледно-новогодишна украса в село Душанци

В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.


Автентичен римски мост Куфарита в село Душанци
Автентичен римски мост Куфарита в село Душанци

Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Свети Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.


Параклис "Свети Георги" над село Душанци
Параклис "Свети Георги" над село Душанци

Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци"великолепен през всеки сезон!


Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".


Язовир "Душанци" през зимата
Язовир "Душанци" през зимата

Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!


Язовир "Душанци" между пролетта и лятото
Язовир "Душанци" между пролетта и лятото

Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".


Язовир "Душанци" през есента
Язовир "Душанци" през есента

Само на 12 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.


Село Антон
Село Антон

Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (известен още като Антонски водопад или Пеперудата).


Антоновски водопад
Антоновски водопад

Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!


Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!



Само на 32 километра южно от град Златица (на около 37 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.


Изглед над Ослековата къща в град Копривщица
Изглед над Ослековата къща в град Копривщица

Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.


Гара Копривщица
Гара Копривщица

В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".