Скъпи приятели на "Фото моменти", за мене е изключително удоволствие да ви представя едно от китните, така очарователни и уютни селца, скътани в Златишко-Пирдопската котловина* – село Антон.
*Златишко-Пирдопската котловина е котловина в Средногорско-Подбалканската област, петата по ред от запад на изток задбалканска котловина.
Разположена е между Етрополска и Златишко-Тетевенска планина (части от Стара планина) на север и Същинска Средна гора на юг и Ихтиманска Средна гора на югозапад. На запад планинския рид Гълъбец (925 метра) я отделя от Камарската котловина, а на изток най-високият подбалкански праг Козница (1092 метра) – от Карловската котловина.
В котловината са разположени два града и осем села – в централната ѝ част градовете Златица и Пирдоп и селата Чавдар, Челопеч и Църквище; на запад – селата Мирково, Буново и Бенковски, а в източната – селата Антон и Душанци.
Стартирам днешното ни приключение с панорама към село Антон, сгушено насред южните склонове на Стара планина.
Антон е село в Западна България.
То е единственото населено място в община Антон, Софийска област.
Старото име на селото е Лъджене, идващо от турската дума лъджа, която значи минерален извор или баня.
Съществува информация, че някога в селото е имало горещи минерални извори, откъдето идва и името му.
Но след голямо земетресение, земните пластове така се разместват, че изворите пресъхват и водата буквално изчезва в земните недра.
Според непотвърдени източници същите тези горещи минерални извори бликват по-късно в Стрелча, разположена на около 30 километра по пряка линия южно от Антон.
Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на Антон, както е видно и от фото момента по-горе, е изобразена водата, гордост за местните жители.
През 1950 година селото е прекръстено в чест на Стефан Минев по прякор Антон.
Църквата "Свети Пророк Илия" е построена през 1895 година.
Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани.
На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исая се чете надпис "Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903".
Храм "Свети Пророк Илия" в Антон,
заснет през лятото на 2020-та и в края на 2023-та година
Антон е едно модерно, отлично изглеждащо, тихо, спретнато, китно, чисто и много зелено местенце.
Сградата на детска градина "Българче" в село Антон грее в свежест на фона на Балкана!
Посещавал съм това чаровно място и през лятото и в разгара на зимата и повярвайте ми винаги грее от чар и чистота.
Вижте само каква оригинална хрумка и какво великолепно изпълнение!
Това е една наглед най-обикновена автобусна спирка, намираща се пред сградата на общината.
Но само наглед!
Изобретателните хора на Антон са заснели селцето си чрез дрон, разпечатали са резултата – феноменално красива снимка на селцето от високо и са монтирали изображението върху автобусната си спирка!
Браво за идеята и реализацията!
Вижте само колко е зелено!
Колко находчиво – докато си чакате автобуса, може да се насладите на любимото си селище от високо! Не е ли чудесна идея?!
Вляво от общината се издига прекрасната сграда на читалище "Христо Ботев".
Днес, читалище "Христо Ботев" грее от центъра на Антон ето по този начин!
През лятото на 2020-та сградата на читалището е изглеждала ето така.
Община Антон граничи със съседните общини Пирдоп, Тетевен, Карлово и Копривщица.
Част от землището на Антон е и местност Въртопа, която влиза в границите на най-големия национален парк в България – "Централен Балкан". В пределите на общината е и западната част на рида Козница, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.
Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи.
Интересен елемент от природо-географската характеристика на Антон са водите.
През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.
От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон задължително споменавам няколкото земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, красивия Антоновски водопад, величествен водопад в местност Дълбочица и множеството изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха.
На мястото, където днес намираме Антон е съществувало селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието.
В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 г. – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха.
През IV век непосредствено до селището в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 година (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и скрипториум "Свети Илия" с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност в района и аз горещо ви препоръчвам да ги посетите.
След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес наложената граница на Княжество България с Източна Румелия минава по течението на река Тополница и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – река Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Еленска река, на турски език Тузлу дере). Граничният пост е на подбалканския път и село Лъджене (Антон) заедно с Душанци, Копривщица остават цели седем дълги години извън Княжеството до Съединението на България през 1885 година.
С тези чудесни червени рози ви пожелавам и на вас чудно Антонско приключение и да го направите реалност!
Как се стига до село Антон?
Село Антон е разположено в планински район на границата на областите София и Пловдив.
Намира се в Южна България край самия Подбалкански път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Село Антон отстои на:
98 километра (на около 1 час и 27 минути с автомобил) от столицата
111 километра (на около 1 час и 48 минути с автомобил) от град Пловдив
397 километра (на около 5 часа и 19 минути с автомобил) от град Варна
295 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
21 километра (на около 26 минути с автомобил) от град Копривщица
Какво може да посетите в близост?
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира друго китно средногорско бижу – Душанци.
Нека разходката из това чудно местенце ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 20 километра южно от село Антон (на около 26 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!