Скъпи приятели на "Фото моменти", за мене е изключително удоволствие да ви представя едно от китните, така очарователни и уютни селца, скътани в Златишко-Пирдопската котловина* – село Антон.
*Златишко-Пирдопската котловина е котловина в Средногорско-Подбалканската област, петата по ред от запад на изток задбалканска котловина.
Разположена е между Етрополска и Златишко-Тетевенска планина (части от Стара планина) на север и Същинска Средна гора на юг и Ихтиманска Средна гора на югозапад. На запад планинския рид Гълъбец (925 метра) я отделя от Камарската котловина, а на изток най-високият подбалкански праг Козница (1092 метра) – от Карловската котловина.
В котловината са разположени два града и осем села – в централната ѝ част градовете Златица и Пирдоп и селата Чавдар, Челопеч и Църквище; на запад – селата Мирково, Буново и Бенковски, а в източната – селата Антон и Душанци.
Стартирам днешното ни приключение с панорама към село Антон, сгушено насред южните склонове на Стара планина.
Антон е село в Западна България.
То е единственото населено място в община Антон, Софийска област.
Старото име на селото е Лъджене, идващо от турската дума лъджа, която значи минерален извор или баня.
Съществува информация, че някога в селото е имало горещи минерални извори, откъдето идва и името му.
Но след голямо земетресение, земните пластове така се разместват, че изворите пресъхват и водата буквално изчезва в земните недра.
Според непотвърдени източници същите тези горещи минерални извори бликват по-късно в Стрелча, разположена на около 30 километра по пряка линия южно от Антон.
Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на Антон, както е видно и от фото момента по-горе, е изобразена водата, гордост за местните жители.
През 1950 година селото е прекръстено в чест на Стефан Минев по прякор Антон.
Църквата "Свети Пророк Илия" е построена през 1895 година.
Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани.
На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исая се чете надпис "Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903".
Храм "Свети Пророк Илия" в Антон,
заснет през лятото на 2020-та и в края на 2023-та година
Антон е едно модерно, отлично изглеждащо, тихо, спретнато, китно, чисто и много зелено местенце.
Сградата на детска градина "Българче" в село Антон грее в свежест на фона на Балкана!
Посещавал съм това чаровно място и през лятото и в разгара на зимата и повярвайте ми винаги грее от чар и чистота.
Вижте само каква оригинална хрумка и какво великолепно изпълнение!
Това е една наглед най-обикновена автобусна спирка, намираща се пред сградата на общината.
Но само наглед!
Изобретателните хора на Антон са заснели селцето си чрез дрон, разпечатали са резултата – феноменално красива снимка на селцето от високо и са монтирали изображението върху автобусната си спирка!
Браво за идеята и реализацията!
Вижте само колко е зелено!
Колко находчиво – докато си чакате автобуса, може да се насладите на любимото си селище от високо! Не е ли чудесна идея?!
Вляво от общината се издига прекрасната сграда на читалище "Христо Ботев".
Днес, читалище "Христо Ботев" грее от центъра на Антон ето по този начин!
През лятото на 2020-та сградата на читалището е изглеждала ето така.
Община Антон граничи със съседните общини Пирдоп, Тетевен, Карлово и Копривщица.
Част от землището на Антон е и местност Въртопа, която влиза в границите на най-големия национален парк в България – "Централен Балкан". В пределите на общината е и западната част на рида Козница, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.
Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи.
Интересен елемент от природо-географската характеристика на Антон са водите.
През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.
От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон задължително споменавам няколкото земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, красивия Антоновски водопад, величествен водопад в местност Дълбочица и множеството изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха.
На мястото, където днес намираме Антон е съществувало селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието.
В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 г. – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха.
През IV век непосредствено до селището в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 година (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и скрипториум "Свети Илия" с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност в района и аз горещо ви препоръчвам да ги посетите.
След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес наложената граница на Княжество България с Източна Румелия минава по течението на река Тополница и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – река Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Еленска река, на турски език Тузлу дере). Граничният пост е на подбалканския път и село Лъджене (Антон) заедно с Душанци, Копривщица остават цели седем дълги години извън Княжеството до Съединението на България през 1885 година.
С тези чудесни червени рози ви пожелавам и на вас чудно Антонско приключение и да го направите реалност!
Как се стига до село Антон?
Село Антон е разположено в планински район на границата на областите София и Пловдив.
Намира се в Южна България край самия Подбалкански път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Село Антон отстои на:
98 километра (на около 1 час и 27 минути с автомобил) от столицата
111 километра (на около 1 час и 48 минути с автомобил) от град Пловдив
397 километра (на около 5 часа и 19 минути с автомобил) от град Варна
295 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
21 километра (на около 26 минути с автомобил) от град Копривщица
Какво може да посетите в близост?
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира друго китно средногорско бижу – Душанци.
Нека разходката из това чудно местенце ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 20 километра южно от село Антон (на около 26 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Само на 21 километра източно от село Антон (на около 18 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 58 километра североизточно от село Антон (на около час с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 46 километра източно от село Антон (на около 39 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 51 километра източно от село Антон (на около 46 минути с автомобил) се намира град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!