top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Еленска базилика – част от еленския манастир "Св. Илия" край Пирдоп

Актуализирано: 9.01

България не спира да ме изумява!


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Непрестанно ми показва колко пропита с невероятно богата история е и същевременно колко е красива! И то през всеки сезон!


Мили мои приятели, каня ви на поредната очарователна и образователна разходка из така живописния през есента Златишко-Пирдопски край.


Гордият и стар Балкан в своята есенна пъстра премяна

Отправил съм се към Еленския манастир "Св. Илия" и ранно-християнската Еленска базилика.

Историята им е изключително интересна!


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Еленският манастир "Св. Илия" представлява руини на унищожен от турците укрепен манастирски комплекс с внушителна раннохристиянска базилика и крепост. Състои се от храм, манастирски постройки и заобикалящите ги крепостни стени, фланкирани с четиристенни кули във всеки ъгъл.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан


Манастирът е бил важно средище на книжовността по време на Втората българска държава и е действал до края на XVII век, когато е разрушен от турските поробители. Тогава Яхия паша заповядва на аскера да срине с топове, да опожари и да унищожи хиляда и триста годишния манастир.


Но такива са били времената тогава – жестоки, тъжни и извънредно тежки!


Манастирът и базиликата са разположени съвсем близо до град Пирдоп и до Подбалканския път. Ако пътувате в посока София – Бургас, следете за отбивка вляво, отбелязана с огромна указателна табела.


След отбивката ще продължите по един добър асфалтиран път някъде около километър и половина, като изведнъж ще се озовете в една приказна горичка от прекрасни млади брези.


Гора от млади брези по пътя към Еленска базилика

Вече се намирате в подножието на южните склонове на Златишко-Тетевенския дял на Стара планина, в местност Ѐленско, на границата на общините Пирдоп и Антон, където свършва полето и започва Стара планина.


Гледка от руините на Еленска базилика

Непосредствено до манастира тече малката, но пълноводна, планинска Ѐленска река с невисокото Ѐленското водно падало и Ѐленската горичка, дали името на базиликата.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Останките на величествените руини се намират на десния бряг на реката.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Местност Ѐленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе велико-койлалети, които към VI – V век преди Христа стават част от държавата на бесите.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Около руините на манастира има следи от голямо антично селище, за които се смята, че са от тракийския град Бурдапара (Бурдапа, Бурдана), споменат от византийския хронист Прокопий.

Информация за това селище дава и намерената преди няколко години каменна плоча с изображение на гладиатор.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Само на 500 метра от днешния град е имало и друго голямо селище от III век след Христа.

През землището на Пирдоп е преминавал старият римски път от Сердика (София) към Августа Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над китното селце Душанци.

През ранното средновековие в полите на Балкана е имало няколко селища близо до закрилата на изградените от император Юстиниян I крепости и за тях споменава византийския хронописец Прокопий. От този период е градчето около Еленската базилика, явно наследник на античното тракийско село, намиращо се на километър южно от църквата. При направените теренни проучвания тук е намерена монета от император Ираклий (610 – 641), което доказва, че селището е съществувало поне до средата на VII век.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан и един оброчен кръст

Еленската базилика официално е датирана към IV век, подобно на софийската базилика "Св. София", ротондата "Св. Георги" и манастира с голяма базилика от IV век в столичния квартал "Лозенец".


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

В края на IV век готите започват нашествия на юг в Балканския полуостров и стигат чак до Константинопол. В битката при Одрин те разбиват римските легиони и убиват дори самия император Валент.

За няколко десетилетия готите извършват големи опустошения на Балканите.

След тези войни в края на V век и началото на VI век сградата на базиликата вероятно е възстановявана или според някои мнения е построена наново.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

По-късно след поредните варварски нашествия на хуни, германи и авари тя е обновена и преустроена. Това се случва в средата на VI век при император Юстиниан Велики. Тогава първоначално типичната базилика, която е безкуполна сграда, е надстроена с купол – рядко срещано в историята архитектурно решение. Това преустройство също потвърждава, че сградата не е построена в началото на VI век, а по-рано.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Живописният район е присъединен към българската държава при хан Тервел през 705 година, когато Средногорско-Загорската област му е дадена от византийския император заедно с титлата кесар като благодарност за оказаната му помощ.

Уникална рядкост, с която базиликата е забележителна, е много доброто ѝ, подобно на Златната църква в Преслав, собствено крепостно укрепление – с масивни крепостни стени и отбранителни кули и подобно на Плиска – с тухлена арка за вход.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Интересен е фактът, че не се наблюдава типичния за Византия тухлен градеж, а крепостното укрепление е почти изцяло изпълнено с характерния за българите каменен градеж, подобно на зидарията на укреплението на Златната църква в Преслав, на Охридската крепост, както и на други български крепости.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

По време на Втората българска държава тук се е намирал българският манастир „Св. Илия“, който е значително книжовно средище. Самата базилика е била използвана като манастирски храм.

Известен паметник от тази епоха е Пирдопският апостол – среднобългарски паметник от края на XII – началото на XIII век, намерен през 1874 година, укрит в ниша в самата разрушена църква. Преписка в него свидетелства за тежките боеве, които княз Момчил, войвода на цар Шишман, води години наред с турците през XIV век в защита на областта, заради което по-късно е наречен "Пирдопски".

Манастирът е един от малкото оцелели след османското нашествие, успял да просъществува почти до края на XV век, когато бил почти разрушен от ордите на Яхия паша (зет на султан Баязид II), който с ограбените от него ценности през 1498 година вдигнал небезизвестната джамия в Скопие.


Оставени пари от вярващи хора върху оброчен кръст, насред руините на старата базилика

Манастирът все пак продължава да действа до около 1700 година, когато е опустошен окончателно за трети път, след като живеещите тогава в близкото село Лъджене (днес селото носи името Антон и се намира на 6 километра от базиликата) мюсюлмани, завиждащи на богатството и влиянието на духовното средище, наклеветили монасите му, че не се подчиняват и се подиграват на жителите на селото. Тогава манастирът с базиликата „Св. Илия“ са окончателно разрушени при един поход на османски войски в района, като по заповед на предводителя им Яхия паша те са обстрелвани с топове, ограбени, опожарени и окончателно унищожени.


Древните руини на Еленската базилика на фона на гордия и стар Балкан

Въпреки че манастирът вече не съществувал, българите продължили да почитат мястото, където се издигал.

Сред останките от олтарната апсида на мястото на престола има почернял от пушека на свещите стар каменен оброчен кръст с надпис "1806 храм Свети пророк Илия", който и днес е място за почит от местното население, както може да видите от снимките.


Между крепостната стена и отстоящата на около петнадесет метра от нея хижа на ловната дружина, водата на аязмото тече в нова каменна чешма.


Свети Илия насред огнена колесница, теглена от четири крилати коня край Еленска базилика

В близост до руините, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклисът "Св. Илия".


През есента районът изобилства от богати есенни дарове – шипки, глог и къпини.



Еленска базилика е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и археологически паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.


Как се стига до град Пирдоп?

Пирдоп е град в западна България, административен център на община Пирдоп в Софийска област.

Пирдоп е разположен насред самия Подбалкански път*.


*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.

Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.


Пирдоп отстои на:

  • 80 километра (на около 1 час и 17 минути с автомобил) от столицата

  • 118 километра (на около 1 час и 42 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 441 километра (на около 5 часа и 28 минути с автомобил) от град Варна

  • 317 километра (на около 3 часа и 49 минути с автомобил) от град Бургас

  • 28 километра (на около 31 минути с автомобил) от град Копривщица



Как се стига до Еленска базилика край град Пирдоп?

Манастирът и базиликата са разположени съвсем близо до град Пирдоп и до Подбалканския път. Ако пътувате в посока София – Бургас, следете за отбивка вляво, отбелязана с огромна указателна табела.



Какво може да посетите в близост?

Съвсем близо до град Пирдоп се намира град Златица – един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново.

В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".


Парк "Дядовата ръкавичка" в град Златица

Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.


Старата часовникова кула в град Златица
Старата часовникова кула в град Златица

От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.


Златишки водопад
Златишки водопад

В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка котловина.


Параклис "Св. Св. Кирик и Юлита" над град Златица
Параклис "Св. Св. Кирик и Юлита" над град Златица

Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.


Манастир "Свети Спас" в град Златица
Манастир "Свети Спас" в град Златица

Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.


Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"
Чешма "Гергана" в град Златица – вдъхновена от "Изворът на Белоногата"

Само на 9 километра южно от град Златица (на около 11 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".


Мост "Новият кемер" в Медетски проход в Същинска Средна гора
Мост "Новият кемер" в Медетски проход в Същинска Средна гора

На 23 километра южно от град Златица (на около 28 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира село Панагюрски колонии.


Езерото с водните лилии на село Панагюрски колонии
Езерото с водните лилии на село Панагюрски колонии

Само на 12 километра югоизточно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.


Народно читалище "Светлина" в село Душанци
Народно читалище "Светлина" в село Душанци

Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".


Храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Душанци
Храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Душанци

Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!


Коледно-новогодишна украса в село Душанци
Коледно-новогодишна украса в село Душанци

В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.


Автентичен римски мост Куфарита в село Душанци
Автентичен римски мост Куфарита в село Душанци

Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.


Параклис "Свети Георги" над село Душанци
Параклис "Св. Георги" над село Душанци

Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци"великолепен през всеки сезонпрез есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!


Язовир "Душанци"
Язовир "Душанци"

Само на 8 километра източно от град Пирдоп (на около 11 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.


Село Антон
Село Антон

Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).


Антоновски водопад

Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!


Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!



Само на 28 километра южно от град Пирдоп (на около 29 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.


Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица
Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица

Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.


Гара Копривщица
Гара Копривщица

В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".


Възрожденски храм "Св. Николай" в Копривщица
Възрожденски храм "Св. Николай" в Копривщица

Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!


Зелените пасбища около Копривщица
Зелените пасбища около Копривщица

На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.


Скумсале, Исара, Киселица, Кулата – древни мегалитни светилища, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча
Скумсале, Исара, Киселица, Кулата – древни мегалитни светилища, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча

Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.



В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".


Пеещ и танцуващ фонтан "Балерината" в Стрелча
Пеещ и танцуващ фонтан "Балерината" в Стрелча

Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.


Храм-паметник "Свети Архангел Михаил" в град Стрелча
Храм-паметник "Свети Архангел Михаил" в град Стрелча

Само на 28 километра източно от град Пирдоп (на около 23 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.


Град Клисура
Град Клисура

Само на около 65 километра североизточно от град Пирдоп (на около час и 6 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).

Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.


Паметник "Арка на Свободата"
Паметник "Арка на Свободата"

Само на 53 километра източно от град Пирдоп (на около 43 минути с автомобил) се намира град Сопот.


Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".


Параклис "Покров Богородичен" в град Сопот
Параклис "Покров Богородичен"

Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.


Храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел" в град Сопот
Храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел"

След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.


Девически манастир "Въведение Богородично" (метоха) в град Сопот
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох)

Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.


Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.


През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.


Девическото (Радино) училище в град Сопот
Девическото (Радино) училище

Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".


Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ"
Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ"

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.


Къща-музей "Иван Вазов" в град Сопот
Къща-музей "Иван Вазов"

През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.


Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.


От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.


Сопотски водопад на река Манастирска
Сопотски водопад на река Манастирска

Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.


Само на 58 километра източно от град Пирдоп (на около 49 минути с автомобил) се намира град Карлово.

В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".



Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:



Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.


Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".


Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.


В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.


Водопад Сучурум в град Карлово
Водопад Сучурум в Карлово

Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.


Композиция "Птици" и е на талантливия творец доц. д-р Момчил Мирчев
Композиция "Птици" и е на талантливия творец доц. д-р Момчил Мирчев

В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казанитеприроден феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.


Водопади Казаните край село Чавдар
Водопади Казаните край село Чавдар

В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.

Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".


Параклис "Света Петка" над село Чавдар
Параклис "Света Петка" над село Чавдар

В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".


Археологически парк "Тополница" над село Чавдар – врата към неолита
Археологически парк "Тополница" над село Чавдар – врата към неолита

И като за финал, мили мои приятели,

не бива да пропускате да разгледате

специалния албум с фото моменти –

открити, изживени, заснети и споделени с вас!



1328 преглеждания2 коментара

Последни публикации

Виж всички

2件のコメント


Aneta Diamandieva
Aneta Diamandieva
2022年10月18日

Благодаря за чудесната видео разходка и информативните коментари под снимките. Не намирам никъде обаче данни за включването на базиликата в списъка на обекти под егидата на ЮНЕСКО.

いいね!
Stefan Ivanov
Stefan Ivanov
2022年10月18日
返信先

Здравейте! Изключително съм Ви благодарен за прекрасния коментар! Информация относно факта, че базиликата е в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата съм намерил в официалната страница на община Пирдоп.

いいね!
bottom of page