Ето ме в моя любим Сопот.
От булевард "Иван Вазов" бързо откривам улица "Генерал Карцов" и се отправям към подножието на исторически хълм Трапето, където паркирам.
Слизам от автомобила си и измивам ръце и лице от Черковната чешма, разположена пред Възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел".
Влизам в двора на храма и се запътвам към по-старото духовно средище – Девическия манастир (метох), за който ще ви разкажа сега.
Девическият манастир "Въведение Богородично" е основан през 1665 година от схимонахиня Сусана. Издигнат е на мястото на много стар параклис.
Монахиня Сусана става негова първа игуменка. Нейни приемнички в управлението на обителта през първата половина на XVIII век са монахините Параскева, Мелания и Евгения, като последната игуменства до смъртта си през 1755 година. Тези монахини са и учителки в девическото килийно училище, което изживява особен подем още през 30-те години на XVIII век, когато учителка в него става Елена Тодорова Бенчева, известна с монашеско име Евпраксия. Тя е родена през 1715 година в големия и известен сопотски род Бенчеви, и освен че е игуменка на манастира повече от 50 години, учителства до преклонна възраст. Погребана е с много почести на 15 август 1806 година зад олтара на манастирската църква.
По време на османското робство, женските манастирски общности се сформират в близост до мъжки манастири или метоси. Такъв е случаят с Девическия манастир (метох), който е прикрепен към Хилендарския мъжки метох.
Привеждам глава, за да премина през малката ниска тясна врата. Всичко наоколо странно е притихнало, дори птиците не се чуват по клоните на десетките дървета из двора.
Стъпвам върху калдъръма – усещането е несравнимо!
"Въведение Богородично" е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалиите през 1794 година, но оставил названието метох, което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох.
Тук, в този хилендарски метох, е идвал Паисий Хилендарски и донесъл своята "История славянобългарска", която е преписвана многократно, и от която са известни два по-късни преписа от 1828 година и 1845 година под името "Сопотски преправки на Отецпаисиевата история".
Пристъпвам бавно по калдъръма. Тихо е тук. Наоколо няма никого. Дори вятърът е поспрял и въздухът е натежал в покоя си.
Каква старина! Каква история пази!
Вероятно скоро след образуването на монашеското сестринство в манастира е открито килийно училище, което е едно от най-ранните девически училища по българските земи. В него се обучават манастирските послушнички и сопотски девойки, а също и момичета от другаде.
Освен с обучение, монахините се занимават и с книжовна дейност. И това е обяснимо, имайки се предвид съществуването на оживен книжовен живот в сопотските манастири и църкви, водещ началото си още от времето преди идването на османския поробител. За това свидетелстват няколко запазени до наши дни ръкописни книги – дамаскини, писани в тукашните книжовни ателиета (Тихонравовият дамаскин от XVII век и един друг, съхраняван в Белградската библиотека).
Деен книжовен живот се води и в девическия манастир, но сведенията за него са оскъдни. Останали са само някои старопечатни книги.
През XVIII век с книжовна дейност тук се занимава монахинята Евпраксия. Тя остава в историята с преписа си на "История славяноболгарская". За това нейно дело научаваме от приписката "Метохское сказание" оставена от нея в старопечатно евангелие:
През лето 1768 тук прииде хилендарский монах отец Паисий що бе создал История славяноболгарская и аз преписах сия книга за ползуване през най-трудое время от тежкое агарянское иго. Много муки получи наш народ и православна вяра.
Сопот
1803 лето
Сведението за този препис е изключително важно, защото той се явява втория по време след този на Софроний Врачански, както и втория, написан по оригинала и в присъствието на Паисий Хилендарски. Освен това той е и първият препис, известен досега, направен от жена. За съжаление този ценен паметник не е запазен до наши дни. Предполага се, че е пострадал по време на кърджалийските нападения над Сопот или при опожаряването на града в 1877 година, когато изгарят много църкви и манастири.
Църквата на манастира, запазена от третата четвърт на XVII век, е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна, без купол е и е полуподземна (вкопана наполовина в земята), с размери 6 метра х 13 метра. Първоначално, вероятно през XV век, тя е построена като отделен параклис.
В оригиналния си вид църквата достига до наши дни и едва през 1972 година бива обновена. От стария иконостас е запазен един фриз с малки икони на дванадесетте апостоли.
По-късно през 1665 година са построени жилищните сгради и възниква манастирът.
Само още една подобна църква е известна в пределите на България – уникален национален паметник на културата – добърската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат".
Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. светии без глави, и живописта на царския ред на иконостаса.
Също така интересна е запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожаряването на Сопот от турците през 1877 година и в която е запазена килията на девическото килийно училище, действало до 1850 година.
Манастирът е бил свързан с революционната дейност на Дякона.
На първия етаж на манастира се е намирала килията на игуменката Христина. От нейната килия е бил и входът за скривалището на Васил Левски, което сега е открито и може да се види откъм двора.
Това отлично убежище е използвано от Дякона през периода 1869 година – 1872 година.
Родолюбивата българка спомага за революционното дело не само с предлагането на укритие, но и с изпълнение на поръчения, дадени лично от Левски – налагало се е да ходи до Стара Загора, Чирпан, Ловеч и Търново.
Благодарение на монахиня Христина, която бди над него с дух на майка закрилница, Васил Левски успява да се вижда с пребиваващата по това време в метоха негова майка – Гина Кунчева, както и да се посвещава на революционното дело –- в скривалището работи върху създаването на проектоустава на Вътрешната революционна организация.
През 1877 година, когато манастирът и градът са опожарени, игуменката Христина е зверски заклана от башибозуците.
Гробът с паметната плоча на игуменката Христина и днес може да се види от южната страна на храма.
В манастира е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина, а също и иконописна школа за монахини, действала до 30-те години на XX век.
След построяването на западното жилищно крило през XVIII век, запазено до днес в оригиналния си вид, с впечатляващите си чардаци, килийното девическо училище е поместено на втория етаж в най-голямата килия. В това училище получават образование множество девойки, голяма част от които стават учителки и пръскат светлина чрез знанията си из различни краища на поробеното отечество. Една от тях е българската учителка и революционерка Неделя Петкова Караиванова, известна още като баба Неделя.
След опожаряването е изграден наново, като са запазени старият параклис с фрагменти от живопис и няколко икони, чешмата в двора от 1832 година, както и скривалището на Васил Левски, килията на монахиня Христина, укривала Дякона, както и килиите на Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от романа "Под игото" на Вазов.
Старата каменна чешма, изградена през 1832 година, е изключително интересен архитектурен обект в подредбата на манастирския двор, намиращата се между фурната и хранителния блок. Тя впечатлява с декоративната си украса, включваща вградени колонки, пластични ниши и елегантен кобиличен фронтон. Форма и орнамент, точни пропорции, чист детайл – всичко при нея е в съзвучие с емоционалния заряд на Възраждането.
Оцелялата при пожара лоза, която е на около 350 години и продължава да ражда грозде, заедно с 500-годишната лоза от Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел" се смятат за едни от най-старите лози в Югоизточна Европа.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е български православен девически манастир в Пловдивската епархия на Българската православна църква.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) / паметник на културата с категория национално значение – народна старина и архитектурно-строителна НКЦ.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Източници на информация:
Към средата на XIX век килийното манастирско училище става тясно и вече не може да удовлетворява нарасналите нужди от светско образование, поради което съзрява идея за създаване на ново училище. Това става реалност с помощта на по-заможните жители и с изключителната подкрепа на големия сопотски родолюбец Кирил Нектариев.
Новобългарското девическо училище е открито през 1851 година, като сградата е построена в двора на Възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел" и западно от Девическия манастир. То прераства в класно през 1874 година.
През 70-те години на XIX век в училището, известно като Радиното училище, преподават пламенните родолюбки Рада Попова и Мария Българова, които по-късно стават прототипи на Рада Госпожина в романа на Иван Вазов "Под игото".
Освен в "Под игото", Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е описан от Вазов и в много други негови произведения: "Нова земя", "Чичовци", "Хаджи Ахил".
От Радиното училище се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Как се стига до град Сопот?
Сопот е град в Централна България, област Пловдив. Той се намира на около 5 километра западно от град Карлово.
Градът е административен център на община Сопот.
Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 метра надморска височина буквално сгушен в южните невероятно красиви склонове на Стара планина.
Името на града произлиза от праславянската дума сопотъ, което ще рече шумящ поток, извор.
В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа "Незабравка", който е най-дългият на Балканите.
В околностите на Сопот има много хижи, до които може да достигнете по маркирани пътеки. Една от тях е хижа "Незабравка" (3 часа). От нея започват разнообразни туристически маршрути. Можете да се насочите към връх Левски (2 часа), хижа "Амбарица" (3 часа) и хижа "Дерменка" (3 часа).
В местност Почивалото има условия за парапланеризъм и именно там се намира междинната станция (на 1 389 метра н.в.) на въжената линия до хижа "Незабравка" в Стара Планина.
Сопот е най-известната летателна база в България. Разположена е в южното подножие на Стара планина.
Ежегодно в град Сопот на територията на Европейския център за екстремни спортове и медитация Shambala се провеждат национални, международни и световни състезания по парапланеризъм.
През града преминава Подбалканския път* като Сопот е близо и до път II-64 Карлово – Пловдив.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Сопот отстои на:
134 километра (на около 2 часа с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 15 минути с автомобил) от град Пловдив
370 километра (на около 4 часа и 44 минути с автомобил) от град Варна
298 километра (на около 2 часа и 58 минути с автомобил) от град Бургас
Сопот е свързан чрез автобусни линии с Карлово и околните селища. От Карлово през малки интервали от време има автобуси, водещи към родния град на Иван Вазов.
Адресът на автогара Сопот е бул. "Иван Вазов" 75.
ЖП гара Сопот е свързана с линията София-Карлово-Бургас.
Ще я откриете на около километър южно от града и до нея върви редовен градски транспорт.
Как се стига до Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) в град Сопот?
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) в град Сопот се намира западно от Възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел" .
Входът на метоха е през черковния двор на Възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел". Адресът на храма е улица "Стара планина" в подножието на историческия хълм Трапето, точно под композиция "Аз съм българче".
Пред храма има оформен малък, но удобен паркинг, достъпът към който е от улица "Генерал Карцов".
Какво може да се посети в близост?
Най-близкият град до Сопот е град Карлово – разположен на 5 километра (на около 6 минути с автомобил) в посока изток.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на около 40 километра северозападно от град Карлово (на около 50 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат на връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 24 километра западно от град Карлово (на около 27 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на 33 километра западно от град Карлово (на около 35 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 10 километра западно от Клисурски водопад (на около 8 минути с автомобил) на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) ще откриете величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 20 километра южно от село Антон (на около 26 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Само на 11 километра южно от град Карлово (на около 12 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една чудесна идея за разходка.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и природна забележителност "Кичест габър".
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред родния дом на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
Само на 25 километра южно от град Карлово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 20 километра източно от град Карлово (на около 33 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
На 40 километра източно от град Карлово (на около 40 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!