Просветното дело в България по време на турското робство минава през два етапа на развитие – килийно и светско образование. В продължение близо на четири и половина века (от XV век до 40-те години на XIX век) единствените огнища на образование били килийните училища – манастирски, църковни и частни.
Имам огромното удоволствие да ви представя едно от първите девически училища в България!
През 1851 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Девическото (Радино) училище е открито с помощта на големия сопотски родолюбец Кирил Нектариев.
Вероятно същият Кирил Нектариев се задължава да отпуска по 1000 гроша годишно за издръжка на учителка. Училището се издържа предимно от дарения и въпреки оскъдните средства се поддържа в добро състояние.
Тогава момичетата могли да завършват само взаимното училище, тъй като класно училище за тях все още нямало. Такова е открито едва през 1874 година.
През 70-те години на XIX век в училището преподават пламенните родолюбки Рада Попова и Мария Българова, станали по-късно прототипи на Рада Госпожина в романа на Вазов "Под игото".
От името на Рада Госпожина, една от главните героини в книгата, идва и наименованието Радино училище. Незабравим момент от повествованието е главата "Радини вълнения", в която се проследява годишният изпит на възпитаничките на младата учителка.
След Освобождението до 1917 година се е ползвало като килимарско училище, а от 1917 до 1930 година поради пожар в новото училище, при който то изгаря, учебните занятия се водели пак в девическото училище и в някои частни сгради. Горният етаж е използван като училище, а долният като театрален салон към читалището.
Парашкева Хаджи Гьокова разказва за уредбата на училището:
Помня много добре Старото училище – девическото. То се състоеше от една голяма дълга стая (като салон) и една малка, на чиято източна страна беше направено седалището на учителката. Метър и половина повече повдигнато от земята с две стълби и наоколо заобиколено с изработени изрядни дъски. Отдолу беше тъмницата, която служеше за затваряне на провинените ученички. Отпред имаше два чина. Предният по-къс, вторият по-дълъг. От двете страни бяха поставени дъсчици като перваз, те служели на учениците да изучават буквите на пясъка, поставен в тях. На стената висяха няколко табла напечатани с уроците, които са учени преди нас.
На песочниците ученичките се учели да пишат, по таблиците учели четенето. Зад предните два чина имало около десет обикновени чина, на които били разпределени учащите се по години.
Днес в едно от помещенията на сградата е пресъздадена класна стая от времето на Възраждането.
В друга стая е поместена постоянна изложба от графики на Бинка Вазова (племенница на народния поет) с изгледи от стария Сопот.
Източници на информация:
Срещу Радиното училище се намира възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел".
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическия манастир (метох), метохът продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своеобразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) / паметник на културата с категория национално значение – народна старина и архитектурно-строителна НКЦ.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
Усетил зова на Балкана, скоро съм в полите на Стара планина.
Първа спирка по пътя ми е автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото".
От Дядовата Стоянова воденица се отправям към Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне", който се намира в близост.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Как се стига до град Сопот?
Сопот е град в Централна България, област Пловдив. Той се намира на около 5 километра западно от град Карлово.
Градът е административен център на община Сопот.
Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 метра надморска височина буквално сгушен в южните невероятно красиви склонове на Стара планина.
Името на града произлиза от праславянската дума сопотъ, което ще рече шумящ поток, извор.
В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа "Незабравка", който е най-дългият на Балканите.
В околностите на Сопот има много хижи, до които може да достигнете по маркирани пътеки. Една от тях е хижа "Незабравка" (3 часа). От нея започват разнообразни туристически маршрути. Можете да се насочите към връх Левски (2 часа), хижа "Амбарица" (3 часа) и хижа "Дерменка" (3 часа).
В местност Почивалото има условия за парапланеризъм и именно там се намира междинната станция (на 1 389 метра н.в.) на въжената линия до хижа "Незабравка" в Стара Планина.
Сопот е най-известната летателна база в България. Разположена е в южното подножие на Стара планина.
Ежегодно в град Сопот на територията на Европейския център за екстремни спортове и медитация Shambala се провеждат национални, международни и световни състезания по парапланеризъм.
През града преминава Подбалканския път* като Сопот е близо и до път II-64 Карлово – Пловдив.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Сопот отстои на:
134 километра (на около 2 часа с автомобил) от столицата
65 километра (на около 1 час и 15 минути с автомобил) от град Пловдив
370 километра (на около 4 часа и 44 минути с автомобил) от град Варна
298 километра (на около 2 часа и 58 минути с автомобил) от град Бургас
Сопот е свързан чрез автобусни линии с Карлово и околните селища. От Карлово през малки интервали от време има автобуси, водещи към родния град на Иван Вазов.
Адресът на автогара Сопот е бул. "Иван Вазов" 75.
ЖП гара Сопот е свързана с линията София-Карлово-Бургас.
Ще я откриете на около километър южно от града и до нея върви редовен градски транспорт.
Как се стига до Девическото (Радино) училище в град Сопот?
Девическото (Радино) училище в град Сопот се намира южно от Възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел" .
Входът на училището е през черковния двор на Възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел". Адресът на храма е улица "Стара планина" в подножието на историческия хълм Трапето, точно под композиция "Аз съм българче".
Пред храма има оформен малък, но удобен паркинг, достъпът към който е от улица "Генерал Карцов".
Какво може да се посети в близост?
Най-близкият град до Сопот е град Карлово – разположен на 5 километра (на около 6 минути с автомобил) в посока изток.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на около 40 километра северозападно от град Карлово (на около 50 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат на връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 24 километра западно от град Карлово (на около 27 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на 33 километра западно от град Карлово (на около 35 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 10 километра западно от Клисурски водопад (на около 8 минути с автомобил) на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) ще откриете величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.