Несебър е един от най-древните градове не само в България, но дори и в цяла Европа, възникнал преди повече от 3200 години, и е изключително красив!
Мелницата се намира по средата на провлака, свързващ полуострова, и днес е само туристическа атракция, както и своеобразен символ на града.
На полуострова на днешен Несебър се е намирал древният град Месамбрия Понтика. По-късно през Средновековието е носил името Месамбрия.
Месамбрия има две удобни пристанища – южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове.
Интересен факт е, че легендарният автор на басни Езоп е роден в Месамбрия около 620 година преди Христа и е от тракийски произход.
В края на VI век преди Христа пристигат първите елински заселници – по произход дорийци.
Градът постепенно се разраства, като постепенно са построени храмове, училище и театър. Обгражда се с масивна крепостна стена.
През 72 година преди Христа градът е завзет от римляните. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, остава важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.
След преместване на столицата на Римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия се създават благоприятни условия за възраждането на Черноморските градове.
В Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. Централната църква на Месемврия носи името на "Св. София".
"Св. София", известна като Старата митрополия, е част от архитектурно-историческия резерват в града, който е част от световното наследство на ЮНЕСКО.
Разположена е на предполагаемия стар център на града.
Тя е трикорабна базилика с една полукръгла апсида, която отвън е тристенна, с нартекс и атрий (вътрешен двор). Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена над апсидата са разположени три аркирани прозореца. Базиликата е имала двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Вдясно от апсидата е вграден мраморен блок, върху който е вдълбан стих от старозаветен псалм и падналата мазилка открива проникновен вопъл към бъдните поколения: "И викът ми нека стигне до теб!"
Базиликата е построена непосредствено след Халкедонския събор през 451 година, когато Тракийския диоцез преминава под юрисдикцията на константинополския патриарх.
Сградата е разрушена от аварите през VI век и възстановена в началото на VII век.
Сегашния си вид тя придобива след преустройство в началото на IX век.
През Средновековието църквата е катедрален храм на Месемврийска епархия.
Към края на XVIII век е изоставена.
Градът за пръв път става част от българската държава през 812-та, когато хан Крум го щурмува и завладява и славяни и българи се заселват тук.
"Св. Параскева" е православна църква и част от архитектурно-историческия резерват в града, който е обект от световното наследство на ЮНЕСКО.
"Св. Параскева" е еднокорабна базилика, датираща от XIII-XIV век с характерен нартекс и олтарна апсида. На изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси.
Украсата по фасадата ѝ е в керамопластичен стил. По дължината на северната и южната фасада минава редица от слепи арки, чиито тимпани са богато орнаментирани. Мотивите – рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др. – са изпълнени от камък и тухли. Над тях в пояси се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена.
Съвременният покрив е двускатен – наследство от по-късни векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка – кръст, изразен в покрива и над него – в центъра – барабан с купол. Над притвора се е издигала кула-звънарница, за която свидетелствува каменната стълба, вградена в зида, разделящ наоса от притвора. Покривната ѝ конструкция не се е съхранила. Предполага се, че е била куполна. Вероятно над нартекса е имало камбанария.
Сегашният ѝ покрив е строен по-късно.
През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от река Дунав.
Строят се и се стенописват църквите "Св. Стефан" (XI век) и "Св. Йоан Кръстител" (XI век) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от XIII – XIV век.
В продължение на 62 години, от 1201 до 1263 година, Несебър, както и останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно включен в пределите на българската държава.
След почти 40 години византийско владичество Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 година по времето на цар Теодор Светослав.
Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър.
През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. Паисий Хилендарски споменава града през 1762 година в своята „История славянобългарска“, като го нарича Замория.
Запазени са много къщи от периода на Възраждането – типични представители на черноморската архитектура, както и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.
Месемврия е преименуван като Несебър през 1930 година.
Несебър е обявен за архитектурно-исторически и археологически резерват през 1956 година, а през 1983 година културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Как се стига до Несебър?
Очарователна разходка ви пожелавам!