Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие, възникнал в края на петото хилядолетие преди Христа.
Със своето богато културно-историческо минало, със запазената си уникална и интересна архитектура, със своите красиви плажове и ежегодните празници на изкуствата "Аполония", Созопол привлича множество туристи.
Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина.
Старият град е разположен на малкия полуостров Скамний, вдаден между Созополския залив и залива Коренята. Скамний е свързан чрез изкуствен насип и вълнолом с остров Свети Кирик.
Върху снимката по-горе отляво се вижда остров Св. Св. Кирик и Юлита (познат и само като Свети Кирик) и старото “Практическо рибарско училище”, което е обучавало „кадри за модерен риболов“.
Островът е с площ над 82 декара и има сухопътна връзка със старата част на Созопол. През 1965 година е обявен за паметник на културата и е част от резерват “Созопол”.
По-интересна е историята на сградата върху снимката.
Първата световна война е поредното национално разочарование. Макар да е изпъстрена със славни за армията ни подвизи, тя завършва твърде печално за нас. Ньойският договор забранява на България да обучава военноморски кадри. Поради това "Морското училище" във Варна е девоенизирано и възниква идеята за създаване на "Рибарско училище", което да обучава кадри за модерен риболов. Всъщност тук прикрито се обучават курсанти на военноморско дело.
На първата копка присъства и цар Борис III. Той произнася кратко слово, което правил рядко. Освен това е бил облечен в униформа на български морски офицер, а възхищението на присъстващите не пропуснало тази подробност.
По протежението на залива Коренята до полуостров Колокита се намира най-новата част на града – квартал "Харманите".
Полуостров Колокита и заливът Каваци бележат южната граница на града.
В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.
Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване, е Антеа. То е променено по-късно на Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител.
Интересен е фактът, че Аполония успява да запази независимостта си по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342 – 339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа).
През късната античност Аполония е известна като Созополис, в превод означава град на спасението, избавлението или оздравяването.
През османския период името на селището се видоизменя в турското Сизеболу или Сизеболи. След Освобождението се налага българската форма Созопол.
От 2010 година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки, които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и металургични пещи, леярни.
През зимата на 2011 – 2012 година при южната крепостна стена екип български археолози разкриват едноапсидна църква, базилика и древен християнски некропол.
През 2010 година при археологическите проучвания на средновековния манастир „Св Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван археологически екип открива реликварий (мощехранилница) с надпис "Йоан Кръстител". Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Според ръководителя на експедицията откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол през IV век от Константинопол, но изследователи от Оксфорд твърдят, че по научен път не може да се докаже със сигурност дали това е така или не. Частиците са изследвани от учени на природните науки, които след ДНК анализ доказват, че мощите са на един и същ човек, мъж от Близкия изток, живял в началото на I век. Днес те се съхраняват в църквата "Св. св. Кирил и Методий".
В църквата "Св. Георги Победоносец" се съхраняват частици, за които се твърди, че са част от Светия кръст и мощи на апостол Андрей, за който се приема, че първи е проповядвал християнството в региона. Докато мощите са подарени от вселенския патриарх Вартоломей I, частицата от Светия кръст е от находка в кърджалийския манастир "Св. Йоан Продром".
Свети Иван е най-големият от петте острова в българските териториални води на Черно море с площ от 0,66 квадратни метра. Намира се на 910 метра от най-северната точка на полуостров Столец (Скамний, стария Созопол).
Най-високата му точка се издига на 33 метра над морското равнище.
Там е построен сонарен морски фар, който подава звукови сигнали и заедно с фара на нос Емине показва пътя на плавателните съдове към Бургаския залив.
Созопол е обявен за архитектурно-исторически и археологически резерват.
Как се стига до Созопол – градът на спасението?
Очарователна разходка ви пожелавам!