Архитектурно-исторически и археологически резерват Созопол – пристан на спасение
- Stefan Ivanov
- 5.09.2024 г.
- време за четене: 18 мин.
Созопол не е просто град, разположен на брега на Черно море.
Созопол е като изящна жива тъкан, изплетена през вековете, в която нишките на миналото и настоящето се преплитат в уникална, завладяваща симфония.
С хилядолетното си културно наследство и впечатляващи исторически забележителности, градът успява да запази духа на отминалите епохи, като същевременно вдъхновява съвременните творци, които се събират тук за културни събития като ежегодния Фестивал на изкуствата "Аполония".
Всеки камък, всяка тясна уличка и всеки поглед към морето носят отпечатъка на история, която не е просто набор от факти, а поредица от преживени съдби, възход и падения.
Този мой разказ представлява едно пътешествие назад във времето, което разкрива не само познатата история, но и скритите връзки и послания, които Созопол грижливо пази за тези, които се осмелят да се потопят в неговата магия.
Созопол е едно от най-старите селища по българското Черноморие, чиито корени се губят дълбоко в праисторията.
Археологическите проучвания разкриват, че първите заселници са се установили на това място още през късната бронзова епоха, а някои данни дори предполагат наличието на живот още от VI-то хилядолетие преди Христа.
Подводни експедиции в акваторията на залива разкриват останки от древни жилища, фрагменти от керамични съдове, както и инструменти, изработени от камък и кост, датиращи от тази далечна епоха.
Откритите многобройни котви от второто и първото хилядолетие преди Христа са категорично доказателство за активни търговски и мореплавателни дейности, които са се осъществявали в залива още от най-древни времена.
Тази информация ни показва, че появата на Созопол не е случайна. Тя е свидетелство за една дълга, непрекъсната цивилизационна нишка, която е в основата на съвременния град.
Гръцките колонисти от Милет, които пристигат по-късно, не просто основават ново селище, а разпознават и се възползват от вече съществуващ и проспериращ търговски център. Естествено защитените пристанища са били предпоставка за тази ранна активност, което прави избора им за колонизация на мястото напълно рационален.
Това придава на Созопол усещане за дълбочина и приемственост, разказвайки историята на един град, който не е бил създаден от нулата, а е бил наследен и развит през епохите.
През VII-ми век преди Христа, около 610 г. преди Христа, гръцки колонисти от Милет се заселват на това стратегическо място и основават колонията, първоначално наречена Антея, а по-късно преименувана на Аполония Понтика.
Аполония Понтика – величието на един античен град
Градът бързо процъфтява като важен търговски и културен център, установявайки силни връзки с градове като Атина, Милет и Коринт. Аполония става легендарен търговски съперник на друга гръцка колония, Месемврия (днешен Несебър), и се радва на голямо влияние в тракийските територии благодарение на съюз с Одриското царство. В апогея на своето могъщество, градът е наричан Аполония Магна (Велика Аполония).
Централен елемент от идентичността и величието на града е бил храмът, посветен на покровителя Аполон, в който се е намирала прочутата 13-метрова бронзова статуя, дело на прославения скулптор Каламис. Тази статуя е била уникално произведение на изкуството, което е впечатлявало съвременниците си. Нейната съдба обаче е пряко свързана с упадъка на града. През 72 г. преди Христа римските легиони на Марк Лукул превземат и плячкосват Аполония. Като най-ценен трофей, статуята на Аполон е пренесена в Рим и поставена на Капитолия. Този акт е повече от обикновен грабеж – той е символично обезглавяване на града. След загубата на своя култов символ, Аполония никога не успява да се възстанови напълно, оставайки малък и незначителен град през римския период. Тази история е ярък пример за това как културното наследство е неразделна част от икономическата и политическа мощ на едно селище.
Хронология
Края на IV-то – III-то хилядолетие преди Христа – първи селища, активна търговия, подводни находки от бронзовата епоха
VII-ми век преди Христа – милетски колонисти основават Антея
VI-ти – I-ви век преди Христа – Аполония Понтика процъфтява като търговски и културен център. Наричана е Велика Аполония. Създадена е колосална статуя на Аполон
72 г. преди Христа – Аполония е завзета и опустошена от римляните, статуята на Аполон е отнесена в Рим
I век след Христа – името Созополис започва да се появява в писмени източници, отразявайки християнизацията на региона
1974 г. – Старият град Созопол е обявен за архитектурно-исторически резерват
1981 г. – Античен град Аполония е обявен за археологически резерват.
Средновековие и Възраждане
След своя упадък в античността, градът намира нов път. През първи век след Христа в писмените документи започва да се появява името Созополис, което в превод от гръцки означава "Град на спасението". Тази смяна на името отразява дълбока културна и религиозна трансформация – от езическия култ към Аполон към християнската вяра. Новото име дава на града нова, духовна основа за съществуване, позволявайки му да преживее вековете, вече не като център на търговско могъщество, а като духовно убежище.
През 1328 г. византийският император Йоан Кантакузин го описва като голям и населен град, което свидетелства за неговото възстановяване и значимост през Средновековието.
През XIX-ти и началото на XX-ти век Созопол преминава през сложен исторически период. Градът е бил почти изцяло населен с гръцко население, но след антигръцките погроми от 1906 г., техните институции са затворени. Впоследствие, в годините след Балканските войни, по-голямата част от гръцкото население е разменено с българско от Източна Тракия, което е пример за сложната съдба на балканските градове. Въпреки тези етнически промени, градът успява да запази своята уникална атмосфера, а през 1974 г. старата му част е обявена за архитектурно-исторически резерват, което официално признава и опазва неговото ценно наследство.
Архитектурното наследство
Старият град на Созопол, разположен на живописния полуостров Скамни, е обявен за архитектурно-исторически резерват през 1974 г.
Неговият облик се оформя от около 180 запазени къщи, изградени в характерен възрожденски стил от средата на XVIII-ти и началото на XIX-ти век. Тази архитектура е изключително функционална и дълбоко свързана със своята морска среда.
Къщите са построени по традиционната схема – с масивен каменен приземен етаж и издаден напред дървен горен етаж. Това, което ги отличава от много други възрожденски къщи, е специалната обшивка на втория етаж, изработена от дълги дървени дъски. Тази особеност не е просто естетически елемент, а блестящ пример за човешка адаптация към суровата природа. Дървената обвивка осигурява много по-голяма устойчивост на студения морски вятър и соления въздух, предпазвайки стените от влага и разрушение.
По този начин архитектурата на Созопол не е просто декор, а жив разказ за начина на живот на рибари и търговци, които са знаели как да се справят със силите на природата. Всяка една къща е своеобразна история, изваяна от камък и дърво, която продължава да пази тайните и спомените на поколенията, живели в нея.
Старата църква "Свето Успение Богородично"
Старата църква "Свето Успение Богородично" е една от най-старите и ценни църкви в Созопол. Тя се намира в стария град, в близост до амфитеатъра и централната част.
Смята се, че църквата е построена през 1450 година, което я прави една от най-старите запазени християнски църкви по българското Черноморие. Тя е изградена върху основите на по-ранна църква от VI-ти век, която е била част от манастирски комплекс.
Църквата представлява трикорабна базилика с нисък таван. Този архитектурен стил е характерен за периода на османското владичество, когато християнските храмове не е трябвало да бъдат по-високи от сградите на властта. Стените са каменни, а покривът е от дърво. В архитектурно отношение тя се отличава с простота и функционалност, типични за епохата.
Старата църква "Свето Успение Богородично" в Созопол и къщата в двора ѝ през 1962 г. са обявени за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение. Този статут подчертава нейната изключителна историческа, архитектурна и художествена стойност. Тя е не само действащ храм, но и важен културен център, който привлича много туристи.
Един от най-ценните елементи на църквата е нейният иконостас. Той е изработен през XVIII-ти век от майстори на Дебърската школа и е изключително богат на дърворезба с флорални и животински мотиви. Смята се, че е дело на майстор Лазар. Иконостасът представлява истинско произведение на изкуството и е един от най-добрите примери на църковна дърворезба в България.
Иконостасът на старата църква "Свето Успение Богородично" в Созопол през 1967 г. е обявен за художествен паметник на културата с категория национално значение.
Църквата съхранява ценни икони от XVII-ти и XVIII-ти век, които са дело на местни зографи и представители на Тревненската иконописна школа.
Според местна легенда, преди изграждането на сегашната църква, на това място се е намирал манастир, който е бил разрушен от османците. Хората от града са решили да съберат средства и да изградят нов храм, за да запазят вярата и традицията си.
Днес църквата "Свето Успение Богородично" е една от най-важните забележителности на Созопол. Тя е свидетелство за дълбоките корени на християнството в този древен град и е пример за майсторството на българските строители и зографи от епохата на Възраждането.
Античност и настояще – преплитане на епохи
Старият град на Созопол е като книга, където всеки исторически слой е страница от миналото – видима и осезаема.
Въпреки преобладаващата възрожденска архитектура, навсякъде се виждат останки от по-древни епохи.
Сред уличките и дворовете се намират археологически находки, а останките от античните крепостни стени все още опасват целия полуостров Скамни.
Тази хармонична симбиоза между Античност, Средновековие и Възраждане създава усещане за непрекъснатост на историята. Созопол не просто пази руини, а органично ги вплита в съвременния си градски пейзаж, превръщайки се в своеобразен жив музей на открито, където миналото не е затворено зад стъклени витрини, а диша свободно по калдъръмените улички.
Остров Свети Иван
Разположен на няколко километра северно от Созопол, остров Свети Иван е най-големият български черноморски остров.
Неговата история е изпълнена с мистика и дълбока сакралност. Мястото е било свещено още от времето на траките, които са го използвали за ритуални цели. По-късно, през Античността, на острова е изграден голям култов комплекс, датиращ от IV-ти век преди Христа, който вероятно е включвал и храм на Аполон.
Тази духовна приемственост се продължава и след навлизането на християнството. В края на IV-ти и началото на V-ти век, върху руините на тракийското светилище е издигната раннохристиянска базилика, която по-късно се превръща в манастира "Свети Йоан Предтеча".
Манастирът се утвърждава като важен духовен и книжовен център през Средновековието, достигайки своя разцвет по време на Второто българско царство.
Кулминацията на тази дълга духовна история е откритието, направено през 2010 г., когато при археологически разкопки в олтарната част на раннохристиянската базилика е намерен мраморен реликварий с мощите на Свети Йоан Кръстител.
Това сензационно откритие незабавно превръща острова в място за поклонение с международно значение. Редица научни изследвания потвърждават тяхната автентичност.
Историята на острова е идеална метафора за България като кръстопът на цивилизации, където всяка следваща култура изгражда своето духовно наследство върху основите на предишната, съхранявайки сакралността на мястото през вековете.
Остров Свети Петър
На около 50 метра източно от Свети Иван се намира по-малкият остров Свети Петър, известен и като Свети Петка.
Археологическите проучвания са установили, че в древността двата острова са били свързани в едно цяло. Подобно на съседния остров, Свети Петър също е част от природния и археологически резерват, като на него са открити следи от тракийско светилище и руини на параклис от Възраждането.
Освен с богатото си минало, островът е известен и като "Островът на птиците", тъй като е дом на най-голямата колония от сребърни чайки в България. Тази двойственост между археологическата история и неговия съвременен статут на природен резерват показва, че историята на Созопол е неразделна от неговата уникална природа.
Територията на островите Свети Иван и Свети Петър и прилежащите им акватории при Созопол през 2001 г. са обявени за археологически резервати.
Полуостров Свети Кирик и Юлита – от Рибарско училище до военноморска база
Полуостров Свети Кирик и Юлита, който днес е свързан с континента чрез изкуствен път и вълнолом, построен през 1927 г., крие една от най-интригуващите истории на града.
На мястото, където се намират руините на средновековен манастир, през 1925 г. започва строителството на Практическо рибарско училище по проект на известния бургаски архитект Стоян Николов. Училището, тържествено открито през 1930 г., разполага с модерна база, скъпоструващи инструменти и дори собствен кораб за практическо обучение.
Най-дълбоката тайна на тази институция се крие в нейната истинска мисия.
Училището не е било създадено само за да обучава рибари. То е било стратегически отговор на клаузите на Ньойския договор от 1919 г., който налага ограничения върху военноморското образование в България. Със създаването на Рибарско училище държавата елегантно заобикаля тези международни ограничения, обучавайки кадри за своя флот под прикритието на цивилна институция. Тази история е изключителен пример за национална изобретателност и упоритост в един от най-трудните периоди от българската история.
Освен това, фактът, че училището е предоставяло пълен пансион и е обучавало сираци, добавя силно емоционално измерение към тази стратегическа история, превръщайки го в място, което дава надежда и бъдеще на млади хора в тежки времена.
Хронология
Средновековие – на острова се е намирал манастирът "Св. св. Кирик и Юлита", подчинен на манастира на остров Свети Иван
1925 – 1934 г. – Рибарско училище, построено и функциониращо като Практическо рибарско училище, стратегически заобикаляйки Ньойския договор
1936 г. – 2005 г. – училището е преустроено във Военноморска академия и по-късно в главна южна база на българския флот
1965 г. – Антично селище на остров Свети Кирик е обявено за археологически и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение
2014 г. – сградата на Рибарско училище е обявена за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с категория национално значение
2022 г. – остров Свети Кирик и Юлита е обявен за археологически, архитектурен и исторически паметник на културата с категория национално значение.
Съвременно значение
След като дълги години е бил затворена военна зона, днес полуостровът преживява нова трансформация. Сградата на бившето училище е обявена за недвижима архитектурна ценност и е предоставена на Министерството на културата, с амбициозния план да се превърне в бъдещ музей за морска култура и подводна археология. Тази продължаваща адаптация – от манастир, през прикрита академия и военна база, до бъдещ културен център – е показателна за динамичната история на Созопол. Това е място, което постоянно се преоткрива, но винаги остава дълбоко свързано с морето и неговата постоянна история.
Созопол – град, живеещ в древността
Созопол е повече от туристическа дестинация; той е място, където историята не е застинало минало, а е жива и днес. Неговото архитектурно, историческо и археологическо наследство разкрива завладяващи истини за приемствеността на цивилизациите.
От праисторическите корени, през величието и символичната трагедия на Аполония, до духовната трансформация в Созополис, градът е преминал през вековете, постоянно преоткривайки своята идентичност.
Възрожденските къщи не са просто красиви сгради, а израз на човешката изобретателност и дълбокото разбиране на морската среда.
Островите Свети Иван и Свети Петър разказват една невероятна история за духовна приемственост – от тракийски светилища, през антични храмове, до християнски манастири, кулминирала в откриването на свещени реликви.
Рибарското училище на полуостров Свети Кирик и Юлита е забележителен пример за национална смелост и находчивост в лицето на историческите предизвикателства.
Созопол е едно от онези места, които ни учат, че историята е не само в учебниците, но и в шепота на вятъра, в солта по стените на старите къщи и в безкрайната синева на морето. Неговото наследство е безценно и нашето задължение е да го опазим и да продължим да разказваме неговата вдъхновяваща история.
Как се стига до град Созопол?
Созопол отстои на:
420 километра (на около 4 часа и 13 минути с автомобил) от столицата
286 километра (на около 3 часа и 2 минути с автомобил) от град Пловдив
164 километра (на около 2 часа и 54 минути с автомобил) от град Варна
34 километра (на около 32 минути с автомобил) от град Бургас
В Созопол можете да посетите Археологически музей Созопол, който съхранява и представя богатото културно-историческо наследство на хилядолетния град.
Какво можете да посетите в близост?
На 37 километра южно от Созопол (на около 39 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
В Ахтопол ви съветвам задължително да посетите Старото гръцко училище – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство.
Срещу ахтополското рибарско пристанище ще откриете Обществена колекция "Музей на котвата", чрез която ще се потопите в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
Един от най-красивите морски фарове по българското Черноморие е Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
Срещу ахтополското пристанище се намира градския парк на града и край него се извисява храм "Свето Успение Богородично", за който разказвам в моята отделна публикация.
Един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол е храм паметник "Свето Възнесение Господне", за който разказвам в отделна публикация.
Ахтопол е град с изключително богата и многопластова история, простираща се от праисторически времена до наши дни. Градът е наричан Агатополис – град на любовта и щастието, прозвище, което носи както исторически, така и митологични корени, придаващи му уникален чар и дълбочина.
Централно място в историческото наследство на Ахтопол заема неговата късноантична и средновековна крепост, обявена за паметник на културата с национално значение.
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
На около 70 километра северно от Созопол (на около 58 минути с автомобил) се намира Архитектурно-исторически и археологически резерват Несебър – уникален културно-исторически феномен със статут на обект на ЮНЕСКО.
Историята на Несебър може да бъде проследена като непрекъсната хронологична верига, в която всяка цивилизация надгражда и адаптира наследството на предишната, оставяйки своя видим отпечатък.
Какво можете да разгледате в Несебър?
В несебърската архитектура и археология се наблюдават ясно различими, но съжителстващи пластове, оставени от траки, гърци, римляни, византийци, българи и османци.
Това напластяване на култури е създало уникална смесица от архитектурни стилове, където антични храмове, средновековни крепостни стени и възрожденски къщи съжителстват в хармонично единство.
Сред впечатляващия сбор от исторически църкви в Несебър, храм "Света София", широко известна и наричана "Старата митрополия", се откроява като един от най-значимите и добре запазени паметници на културата.
За Старата митрополия "Света София" подробно разказвам и показвам ТУК.
Църквата "Свети Стефан" , известна и като Новата митрополия, е един от най-значимите паметници на българското културно наследство в Несебър.
За църквата "Свети Стефан" (Новата митрополия) подробно разказвам и показвам ТУК.
Църквата "Свети Йоан Алитургетос" е изключителен паметник на средновековната българска архитектура и най-интересната и живописна църква в Несебър.
За църквата "Свети Йоан Алитургетос" подробно разказвам и показвам ТУК.
Църквата "Света Параскева" е ключов архитектурен паметник, който се вписва в изключителната цялост на селището, обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Тя представлява частично запазен средновековен християнски храм, известен с богатото си историческо и културно наследство.
За църквата "Света Параскева" подробно разказвам и показвам ТУК.
Църквата "Свети Архангели Михаил и Гавраил" е един от най-значимите и въздействащи паметници на средновековната архитектура в Несебър.
Датирана е към XIII-ти или XIV-ти век. Някои изследователи, като Джонатан Боусфийлд, свързват нейния строеж конкретно с управлението на цар Иван Александър (1331 г. – 1371 г.).
За църквата "Свети Архангели Михаил и Гавраил" подробно разказвам и показвам ТУК.
Църквата "Христос Пантократор" е емблема на един изгубен свят. Представлява едно от най-значимите свидетелства за разцвета на средновековната българска и византийска архитектура.
Неговата изключителна запазеност го отличава от повечето други средновековни паметници в България и го утвърждава като еталон за строителство от този период.
За църквата "Христос Пантократор" подробно разказвам и показвам ТУК.
Църквата "Свети Йоан Кръстител" е ключов обект за изследване на еволюцията на средновековната църковна архитектура по българските земи.
Тя се отличава като единствената запазена сграда в града, която представя преходен архитектурен тип – от базилика към кръстокуполна църква.
За църквата "Свети Йоан Кръстител" подробно разказвам и показвам ТУК.
Църквата "Свети Спас" е построена в началото на XVII-ти век, тя е един от малкото съхранени християнски храмове, издигнати по време на османското владичество.
Нейната скромна външна архитектура, която рязко контрастира с богато украсения ѝ интериор, я превръща в емблематичен свидетел на историческите условия и на усилията за съхраняване на вярата и културната идентичност в един сложен и потиснически период.
За църквата "Свети Спас" подробно разказвам и показвам ТУК.
Най-старата несебърска църква – базилика "Света Богородица Елеуса (Умиление)" е един от най-важните исторически и археологически паметници в Несебър.
Този обект не е просто поредната туристическа забележителност, а ключов археологически паметник, чието проучване разкрива съществени пластове от раннохристиянската и средновековна история на града. Поради своята възраст, която я позиционира като вероятно най-старата несебърска църква, тя предлага ценни данни за културния и религиозен живот на антична Месембрия и византийския период.
За базилика "Света Богородица Елеуса (Умиление)" подробно разказвам и показвам ТУК.
На 10 километра северно от Несебър (на около 20 минути с автомобил) се намира курортно селище Свети Влас.
На 34 километра северно от Несебър (на около 50 минути с автомобил) се намира прекрасната плажна ивица Иракли.
На 40 километра северно от Несебър (на около 50 минути с автомобил) се намира уютното и китно градче Обзор.
На 8 километра северно от Обзор (на около 13 минути с автомобил) навътре в морето се издига нос Свети Атанас, върху който се намират руините на антична крепост "Вича" в близост до град Бяла.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари