Църква "Света Параскева" в Старинен град Несебър и мястото на храма в българското и световно културно наследство
- Stefan Ivanov
- 19.03
- време за четене: 12 мин.
Актуализирано: преди 3 дни
Църквата "Света Параскева" в Старинен град Несебър е ключов архитектурен паметник, който се вписва в изключителната цялост на селището, обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Тя представлява частично запазен средновековен християнски храм, известен с богатото си историческо и културно наследство.
Признанието за нейната значимост се подчертава от факта, че през 1964 година е официално обявена за паметник на културата с национално значение, което осигурява нейната защита и консервация за бъдещите поколения.
Дебатът около датировката на строежа
Въпросът за точната датировка на църквата "Света Параскева" е обект на дискусии сред изследователите. Докато някои специалисти предполагат, че първоначалното ѝ изграждане може да е станало още през X-ти век, общоприетата гледна точка е, че храмът е построен през XIII-ти – XIV-ти век. Тази датировка се основава на определени архитектурни сходства, които се забелязват между църквата в Несебър и храмовете от същия период в тогавашната средновековна българска столица Велико Търново.
Наличието на тези архитектурни паралели е от изключително значение, тъй като те свидетелстват за силна културна и художествена връзка между столицата на Второто българско царство и един от най-важните му пристанищни градове на Черноморието. Независимо от факта, че през този период Несебър многократно е преминавал от владението на Второто българско царство под контрола на Византия и обратно, преобладаващият архитектурен стил е силно повлиян от Търновската художествена школа. Това обстоятелство подкрепя хипотезата за български патронаж и културно влияние, а авторът Джонатан Бусфийлд дори конкретизира периода на строежа, като го отнася към управлението на цар Иван Александър (1331 г. – 1371 г.).
Въпросът за посвещението на храма
Друг важен исторически въпрос, който остава без окончателен отговор, е на коя от трите светици на име Параскева е посветен храмът.
Историческите сведения разграничават три възможни кандидата: раннохристиянските мъченици Параскева Римска и Параскева Иконийска, които са били по-познати във Византийската империя и нейната столица Константинопол, и Параскева Епиватска (известна още като Света Петка Българска), която се е ползвала с изключителна популярност в България.
При разглеждането на този въпрос, съпоставянето на историческите и архитектурните данни води до едно изключително логично заключение. Тъй като строителството на храма е свързано с управлението на цар Иван Александър, който е пренесъл мощите на Света Петка Българска в столицата си Търново и я е почитал като своя лична покровителка, е изключително вероятно църквата в Несебър, изградена по негово време и в стилистиката на неговото царство, да е била посветена именно на тази светица. Това е убедително доказателство за дълбокото обвързване на храма с културната и религиозна история на Второто българско царство.
Архитектурно-конструктивни особености
Църквата "Света Параскева" е еднокорабна сграда с притвор в западната си част и широка петостенна апсида в източната. Въпреки че е изградена според византийския кръстокуполен план, оригиналният ѝ купол не е запазен до наши дни.
Относно размерите на храма, наличните източници представят известни несъответствия. Цитират се три основни набора от размери: 8.45 метра на 4.85 метра, 14.70 метра на 6.60 метра и 15 метра на 6 метра.
Тази очевидна разлика може да се обясни като разграничение между размерите на наоса (основния кораб на църквата) и общите размери на цялата постройка, включително притвора и апсидата. По-малките размери вероятно се отнасят за вътрешното пространство на наоса, докато по-големите, и по-често цитираните 15 метра на 6 метра, представляват общите размери на сградата.
За по-голяма яснота, ключовите архитектурни параметри могат да бъдат систематизирани по следния начин:
Тип на сградата – еднокорабна базилика с притвор
Общи размери – около 15 метра дължина на около 6 метра ширина
Размери на наоса – около 8.45 метра дължина на 4.85 метра ширина
Олтарна част – една широка петостенна апсида
Оригинален покрив – кръстокуполна конструкция с купол и камбанария
Сегашен покрив – двускатен покрив, добавен по-късно
Строителни материали и техника
Църквата е изградена от редуващи се пояси от дялан камък и тухли. За строителството е използвана техниката pseudo-opus mixtum, която също така включва и употребата на дървени греди.
Разбирането на тази техника е ключово за оценката на архитектурния стил на храма. Докато класическата римска техника opus mixtum използва редуването на тухли и камък с функционална цел – за укрепване на стените и намаляване на пукнатините, то в контекста на средновековна българска и византийска архитектура, добавката pseudo (псевдо) предполага, че техниката е използвана предимно с декоративна, а не с чисто конструктивна цел.
Това е характерен белег на т.нар. живописен стил в църковната архитектура, при който фасадата е превърната в богато орнаментирано платно, което я прави по-скоро произведение на изкуството, отколкото просто конструктивен елемент.
Липсващи архитектурни елементи и реконструкции
Значими елементи от първоначалния архитектурен облик на църквата не са запазени.
Древният купол и камбанария, която се е издигала над притвора, са изчезнали. Сегашният покрив е двускатен, вероятно добавен в по-късен етап от историята на сградата. Въпреки че камбанарията вече не съществува, нейното присъствие в миналото е доказано от наличието на запазено каменно стълбище, което е водело към нея.
Външна декорация: система на слепите арки и богато орнаментираните тимпани – проявление на "Живописния стил"
Външната украса на църквата "Света Параскева" е едно от най-ярките ѝ отличия. Фасадите са богато декорирани с два реда слепи арки. Тези арки, чиито тимпани са изящно орнаментирани, преминават по дължината на северната, южната и западната стена, както и от двете страни на апсидата.
Декоративни мотиви и керамични елементи
Богатството на външната украса е постигнато чрез съчетание на различни материали и мотиви. Тимпаните на арките са изпълнени от камък и тухли, оформяйки сложни шарки, включващи мотиви като рибена кост, слънце, зигзаг и шахмат. Над тях, в пояси, са вградени декоративни елементи от четирилистни и кръгли глазирани панички.
Тези декоративни елементи са характерни за т.нар. живописен стил в българската и византийската църковна архитектура от XIII-ти – XIV-ти век. Тази стилистична насоченост превръща фасадата на храма в едно богато и сложно визуално послание, което показва не само високото майсторство на строителите, но и стремежа на архитектурната школа да създаде естетически впечатляващи и символични постройки. Именно тези черти свързват църквата "Света Параскева" с други забележителни несебърски храмове, създавайки кохерентен архитектурен ансамбъл, в който всеки отделен паметник е част от едно цяло.
Църквата "Света Параскева" не е самостоятелен архитектурен феномен, а част от по-широко архитектурно течение в средновековен Несебър. Тя споделя редица архитектурни черти с други забележителни храмове от същия период, като например църквата "Свети Архангели Михаил и Гавраил" и църквата "Христос Пантократор".
Една от общите характеристики е наличието на камбанария над притвора, която е била типичен елемент за църквите, строени през този период. Въпреки това, дори в рамките на тази обща школа, могат да се наблюдават индивидуални решения. Например, стълбището към камбанарията на "Света Параскева" е било разположено отвън, както при "Христос Пантократор", докато при "Свети Архангели Михаил и Гавраил" стълбището е било вътрешно. Това различие показва гъвкавостта на местните майстори и разнообразието в рамките на общите архитектурни принципи.
Превръщане на храма в художествена галерия
Към настоящия момент църквата "Света Параскева" не е действащ християнски храм. Сградата е преустроена и функционира като художествена галерия. Тази промяна във функцията на сградата, от сакрално в секуларно пространство, е ключова за нейното съхранение. Превръщането ѝ в музейна институция осигурява необходимите грижи за поддръжка, реставрация и опазване, като същевременно я прави достъпна за широката публика и допринася за развитието на културния туризъм в региона.
Изложбата "Оцелели стенописи от изчезнали несебърски църкви"
Въпреки че църквата е запазена, вътре в нея не са открити оригинални стенописи. Тя обаче е домакин на изключително важна експозиция, озаглавена "Оцелели стенописи от изчезнали несебърски църкви". Тази изложба представя стенописи, които са били спасени и свалени през 1958 година от съборената църква "Свети Георги Големи".
Тази експозиция е не просто временна инсталация, а носи дълбок символичен смисъл. Като приютява стенописи от друг, вече несъществуващ храм, "Света Параскева" се превръща в пазител на изгубеното културно наследство на града. Тя не разказва само собствената си история, а служи като хранилище на спомени и свидетелства от миналото, символизирайки приемствеността и усилията за опазване на ценното културно наследство на Несебър.
Мястото на храма в българското и световното културно наследство
Изследването на църквата "Света Параскева" разкрива, че тя е много повече от просто една сграда от миналото. Тя е жив свидетел на сложната и динамична история на Несебър, който през вековете е бил на кръстопътя на различни култури. Храмът е изключителен пример за българската и византийската архитектура от XIII-ти – XIV-ти век, отличаващ се с характерния живописен стил и с богатата си външна украса.
Днешната функция на църквата като художествена галерия не намалява нейната историческа стойност, а напротив – осигурява нейното дългосрочно съхранение и я интегрира в съвременния културен живот на града. Тя е неразделна част от културното наследство на България и играе важна роля в ансамбъла на Старинен Несебър, който е признат за един от най-ценните обекти на световно културно наследство. Църквата "Света Параскева" е паметник, който не просто съществува, но и съхранява спомените и духа на едно богато и артистично минало, продължавайки да вдъхновява посетителите със своята красота и история.
През 1927 г. църквата "Света Параскева" е обявена за народна старина.
През 1964 г. и през 1967 г. църквата "Света Параскева" е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение.
Несебър – пътешествие във времето, прегърнато от морето и нашепващо истории
Понякога се налага да спрем за миг, да оставим забързаното ежедневие зад гърба си и да се потопим в атмосфера, където времето е спряло.
Старинен Несебър е точно такова място.
Разположен на малък, скалист полуостров, свързан със сушата с тясна ивица земя, този град е като съкровищница, пазена от вълните на Черно море.
Несебър отстои на:
412 километра (на около 3 часа и 59 минути с автомобил) от столицата
277 километра (на около 2 часа и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
100 километра (на около 1 час и 48 минути с автомобил) от град Варна
35 километра (на около 36 минути с автомобил) от град Бургас
Старинен град Несебър е жив музей. Тук старина, всяка руина, всяка павирана уличка и всяка старинна къща носят духа на отминали епохи.
Още щом подминете старата мелница, ще бъдете посрещнати от лабиринт от калдъръмени улички, които се вият между старинни къщи с характерни дървени фасади и цветни градини.
Въздухът е изпълнен с ухание на море и история.
Не пропускайте да разгледате над 40-те църкви, които шепнат истории за величието на Византия, и усетете как историята се преплита с морето. Някои от тях са руини, други са отлично запазени, но всички те са свидетели на величието на Византийската империя и Средновековието.
Но Несебър не е просто музей. Той е жив град, който диша в унисон с морето. Позволете си да се изгубите в тесните улички, да разгледате малките магазинчета с ръчно изработени сувенири и да седнете в някое уютно заведение с изглед към морето.
Вечер, когато слънцето се потапя в морските води, а светлините на града се отразяват в спокойната повърхност, Несебър се превръща в приказно място, което ще остави траен отпечатък в сърцето ви.
Елате и почувствайте магията на времето в Старинен Несебър!
Оставете се на очарованието на дървените къщи, накацали над скалите, и позволете на вятъра да ви разкаже за древните мореплаватели.
Вечер, когато слънцето се отразява в морето, Несебър се превръща в приказно място.
Посетете Старинен Несебър и се докоснете до вечността – тук времето просто спира.
Как се стига до храм "Света Параскева"?
Храм "Света Параскева" се намира в централната част на Старинен град Несебър.
Съветвам ви да оставите своя автомобил на обширния северен общински паркинг (изисква се такса престой). Изкачвате се по някои от многобройните стъпала, водещи към улица "Крайбрежна" и по някоя от многобройните тесни калдъръмени улички се отправяте към централната част на Старинен град Несебър.
Какво можете да посетите в близост?
На 99 километра южно от Несебър (на около 18 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
В Ахтопол ви съветвам задължително да посетите Старото гръцко училище – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство.
Срещу ахтополското рибарско пристанище ще откриете Обществена колекция "Музей на котвата", чрез която ще се потопите в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
Един от най-красивите морски фарове по българското Черноморие е Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
Срещу ахтополското пристанище се намира градския парк на града и край него се извисява храм "Свето Успение Богородично", за който разказвам в моята отделна публикация.
Един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол е храм паметник "Свето Възнесение Господне", за който разказвам в отделна публикация.
Ахтопол е град с изключително богата и многопластова история, простираща се от праисторически времена до наши дни. Градът е наричан Агатополис – град на любовта и щастието, прозвище, което носи както исторически, така и митологични корени, придаващи му уникален чар и дълбочина.
Централно място в историческото наследство на Ахтопол заема неговата късноантична и средновековна крепост, обявена за паметник на културата с национално значение.
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comentários