Златица е един от любимите ми градове!
Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Началото на "Дядовата ръкавичка"
Елин Пелин
Едно малко градче, сгушило се буквално* между южните склонове на Балкана и северните ридове на Същинска Средна гора, както и между свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, насред най-високото от Задбалканските полета – Златишко поле или както го наричат още – Златишката котловина.
*Разстоянията до двете планински вериги са изключително малки.
В северна посока части на град Златица и село Църквище са в самото подножие на Златишко-Тетевенска Стара планина.
Градчето е разположено на 680 метра н.в. и заема централната част на Златишко-Пирдопската котловина, в просторната и богата на води долина – тук текат няколко реки от басейна на река Тополница.
Едната носи името Курудере (или Куру дере, което значи Сух дол) и пресича Златица през нейния център.
Друга се нарича Санърдере и се влива в Курудере малко преди главния път за Пирдоп.
Трета е Балъмдере, която тече покрай бившата шивашка фабрика.
Южно от Златица трите реки заедно образуват Златишка река, която след местност Бакаджик се влива в река Пирдопска, а след това и в Тополница.
Курудере извира от Балкана, южно от връх Свещи плаз, който високо се е извисил над Златица със своите 1888 метра и гледките оттук в посока града и цялата Златишко-Пирдопска котловина са шеметно-вълшебни и особено очарователни.
През Златица преминават две важни за България пътни артерии – Подбалканският път I – 6 и този от Северна България в посока Тракия – II – 37, който е най-краткият за преодоляване на двете планински вериги.
Община Златица включва град Златица и съставните селища Карлиево, Петрич и Църквище. Село Петрич е анклав към нейната територия, тъй като се намира на северния вход на проход през Средна гора, ограден от общините Мирково, Чавдар и Панагюрище.
Освен като града на Дядовата ръкавичка – любимата на малки и големи детска приказка на Елин Пелин, Златица е известна още като град на чешми.
В селището и неговата околност са каптирани и изградени повече от 50 чешми. По-известните са Спасово кладенче, Стубела, Камика, Трите чешми, Гагарин, Пазарските чешми, Заимската чешма, Серафимската, Училищната, Куру дере, Овена, Лястовицата и други.
Една от чешмите на Златица е вдъхновена от прекрасното произведение на Петко Славейков "Изворът на Белоногата".
За чешма "Гергана" съм отделил специална публикация тук, която ви каня да посетите.
Като най-старо име на Златица се приема римското Ауреа, което в превод ще рече златна монета.
Съществуват значителни сведения, че землището на град Златица се обитава още от праисторическата епоха. В нейната околност са локализирани селищни могили от времето на Неолита.
Тракийски артефакти и множество некрополи и могили показват, че животът тук е продължил и през Желязната епоха.
Възникването на селището вероятно е свързано с експлоатираните през Античността рудници за злато в района на Свищи плаз.
В народната памет е съхранено наименованието Улпиа Ауреа, което насочва за покровителството на селището поради златоносните залежи и добив на благородния метал от римския император Марк Улпий Траян (98 година – 117 година). Селището е било основано, за да приюти римските войници, охраняващи минните галерии.
При заселването на славяните на Балканския полуостров те променят старото Ауреа на Златица, което се запазва и до днес.
В годините на Втората българска държава с наименованието Златица се означава златната монета, сечена от цар Иван Асен II (1218 година – 1241 година).
За първи път в писмени исторически извори селището Златица се среща в известната Виргинска грамота на цар Константин Тих Асен (1257 година – 1277 година). С хрисовула той дарява на скопския манастир "Свети Георги Бързи" земи и скит, заедно с подвластното му население, намиращи се в Златица.
Към третата четвърт на XIII век селището вече е част от поземлените владения на българските феодали Смилец.
Градът по това време и през следващия XIV век е бил разположен на днешния връх Голеш, където има останки от средновековна крепост. Това се потвърждава от османски източници, в които се посочва, че се е намирал на височина, а в подножието му е имало обширна долина.
От 30-те години на XIV век е на подчинение на ловешкото деспотство на Иван Александър. По тази причина попада под духовната власт на епископа на Ловеч, което се запазва и до днес – районът е единственият на юг от Стара планина, влизащ в диоцеза на Ловчанския митрополит.
През Средновековието Златица се споменава и във връзка със събития от 1372 година, по време на една междуособна война на българските царе братята Иван Срацимир (1356 – 1396 г.) и Иван Шишман (1371 – 1393 / 1395 г.), когато е опожарена.
Войната, целта на която е присъединяването на Златица към Видинското царство заради стратегическото си разположение, е спечелена от цар Иван Шишман и крепостта остава в пределите на Търновското царство до завладяването му от османците.
През ранната Османска епоха селището е добре известно на османските и западните хронисти. През месец декември 1443 година край Златица и по излизащите от котловината проходи на Средна гора се провежда известната Златишка битка на кръстоносните войски, водени от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския войвода Ян Хунияди, с отрядите на султан Мурад II (1421 година – 1444 година, 1446 година – 1451 година).
През 1455 година известно време в Златица пребивава със свитата си султан Мехмед II Завоевател (1444 година – 1446 година; 1451 година – 1481 година). По това време в тракийските предели на империята се шири епидемия от чума, а Златица се слави най-вече с чистия си въздух и многото бистри води.
През 1872 година в Златишкия метох Васил Левски основава таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация.
До Освобождението през 1878 година градът е център на административна единица – нахия и каза от Никополския санджак и Дунавския вилает, вписвана във фискалните и административните документи на османската канцелария с ислямизираното си име Излади. В състава ѝ в отделни периоди попадат от 14 до 30 селища от котловината и извън нея, от двете страни на Стара планина и Средна гора, между които Етрополе, Самунджиево (днес Ботевград), Врачеш, Правец, Джурово, Тетевен, Потоп, Стрелча, Панагюрище и Копривщица.
След Освобождението, до 90-те години на XIX век, а с прекъсвания и до 1901 година, е административен център от Третата българска държава – окръжие, околия, а впоследствие – община, каквато е и до днес.
И ето ме днес отново и отново в моята Златица!
За пореден път съм тук – на гости на гръмовния Златишки водопад, който е впечатляващ и шумен почти през цялата година – и в разгара на есента и на границата между пролетта и лятото, когато Златица е така зелена и толкова красива.
Златишки водопад е едно от природните богатства на този приказен край и аз горещо ви препоръчвам да посетите, когато сте на гости на този чаровен град.
В близост до водопада се намират 236 стъпала, които ще ви изведат до възвишение в местност Салта Алан, от където се открива впечатляваща панорама към цялата Златишка долина.
Оттук се вижда надалеч – дори успявам да видя как се раждат облаците.
Върху възвишението се издига параклис "Свети Кирик и Юлита".
Край параклиса са поставени пейки, върху които съм изгубвал часове в съзерцание на красотата на природата.
В подножието на възвишението бликат студените планински изворни води на Спасово кладенче.
В близост до кладенчето се издига Манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне" е паметник на културата от местно значение.
От манастира се отправям в посока центъра на град Златица, където се извисява тази достолепна столетница – часовниковата кула на града.
В близост се намира новоизградения детски парк "Дядовата ръкавичка" – истинско забавление за малчуганите.
Туристически информационен център Златица се намира на улица "Събко Милков" 33.
Центърът е обособен в сградата на бившия Дом на механизатора "Юрий Гагарин".
Забележителностите на града и в неговите околности съм включил в маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Източници на информация:
Как се стига до град Златица?
Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на община Златица.
Златица е разположен насред самия Подбалкански път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Златица отстои на:
77 километра (на около 1 час и 18 минути с автомобил) от столицата
119 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
441 километра (на около 5 часа и 28 минути с автомобил) от град Варна
317 километра (на около 3 часа и 49 минути с автомобил) от град Бургас
32 километра (на около 37 минути с автомобил) от град Копривщица
На северозапад е град Етрополе, на североизток – град Тетевен, на юг – град Панагюрище, на изток – градовете Пирдоп, Копривщица, Клисура, Сопот, Стрелча, Карлово. На запад са град Елин Пелин и столицата.
През Златишкия проход и град Етрополе е връзката със Северна България – Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен.
През Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив.
През Златица преминава най-пряката връзка от София за морето.
На железопътната линия, преминаваща през района, се намират двата най-големи ЖП тунела в България – Козница (6 километра) и Гълъбец (3 километра).
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво може да посетите в близост?
Само на 9 километра южно от град Златица (на около 11 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
На 23 километра южно от град Златица (на около 28 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира село Панагюрски колонии.
Само на 10 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 12 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
