Имало едно време едно мъничко овчарче.
Всяка сутрин, още преди изгрева на слънцето, то повеждало своето стадо на паша.
Една вечер, обаче, се завихрила страшна буря. Пороен дъжд се изсипал и залял нивите. Силен вятър разклатил здраво дървесата. Светкавици раздирали черното като катран небе. Гръмотевиците отеквали по склоновете на Родопите.
Рано сутринта бурята отминала и овчарчето отново повело стадото си.
В края на селото имало висок хълм, а на върха му се извисявало старо дърво.
Случило се така, че същата сутрин овчарчето първо минало край хълма и поглеждайки нагоре, какво да види – голямото дърво било съборено от страшната буря. Покатерило се овчарчето до върха на хълма, а там – голяма дупка зейнала в земята. Плахо пристъпило то до сами дупката, а от вътре – лица надничат и го гледат.
Уплашило се овчарчето, претърколило се по хълма и право в селото. Дошли селяните и взели да надничат в дупката. Тогава един от по-старите си спомнил за прастара история, разказвана му от неговия дядо, когато бил невръстно момче – за стара, заровена в земята църква, скрита от лоши очи – завинаги!
Това е моя приказка по една от легендите, мили мои приятели, но заровената църква в село Паталеница – истинския рай в полите на Родопите, съществува, аз ходих там, видях я, слушах разкази за нея и снимах невероятно добре запазените ѝ стенописи и ей сега ще ви разкажа какво научих.
Съществува и друга легенда:
Един селянин имал магаре, което пасял в покрайнините на селото. Връзвал го на върха на близкия хълм, където растяла стара череша.
Един ден въжето, с което било вързано магарето, се оплело в странен метален кол, стърчащ малко над земята. Дърпало се магарето, дърпало, докато собственикът му не дошъл да го освободи. Разровил човекът земята и що да види – въжето се било оплело в стар ръждясал кръст.
По-късно се разбрало, че този кръст стърчал от кубето на отдавна забравена, стара, заровена в земята далеч от зли очи, църква.
Това е заровената църква "Свети Димитър", скрита от лоши очи под земята и с времето забравена.
Днес всеки желаещ да разгледа уникално запазените ѝ стенописи може да я посети.
Паркирах пред високите зидове, над които грееха червени рози.
Средновековна църква “Свети Димитър” от XII век
Този надпис стои върху мраморна плоча до голямата дървена порта.
Старата порта бе отключена и аз влязох.
Днес "Свети Димитър" е реставрирана. Църковният двор е отлично поддържан от добрите хора на Паталеница и в цветните лехи растат красиви цветя.
В различни източници открих противоречива информация, ето защо аз ще ви разкажа това, което на мене ми разказа милата жена, която ме посрещна на входа.
Църквата е много стара – една от най-старите в България, заедно с църквата "Свети Георги" в Кюстендил, църквата в Земенския манастир и храм "Свети Архангел Михаил" в град Рила.
Днес "Свети Димитър" е на почти десет века!
През 1956 година е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение.
През 1971 година, след като са проучени нейни артефактни, уникални и така ценни стенописи, тя е обявена и за художествен паметник на културата с национално значение.
Освен като заровената църква е известна и като каменната църква, както и като "Света Куркулещица".
Вероятно е изградена от дукс Григорий Куркуа по времето на царуването на гърците.
Може би едно от имената ѝ произлиза от това на Куркуа.
Намерена е мраморна плоча с надпис на гръцки:
....[от] Григорий Куркуа про[с-патарий] и дукс на Ф[илипополис], в 14 индикт, 6599 година от сътворението на света
6599 година от сътворението на света е 1090 или 1091 година.
Надписът се съхранява в Националния археологически музей в град София.
И днес, заставайки отвън край южната страна на църквата, може да видите останки от старата византийска мазилка, която синее.
Друга версия за произхода на едно от имената ѝ е свързана със заравянето ѝ, т. е. тя се е куртулисала, за да бъде запазена.
Това става някъде около края на Второто българско царство (края на XIV век) и нашествието на османците по българските земи, разграбващи, плячкосващи и унищожаващи всичко по пътя си.
През 1372 година войските на султан Мурад за пореден път вилнеят из българско. Северна Тракия, Родопската област и Загоре са превзети. Българското население от Северозападните Родопи оказва сериозна съпротива, но без резултат. Средновековните български крепости край Брацигово, Дорково, Пещера, Радилово и Баткун биват разрушени. Вероятно цялото население е било поробено и продадено.
За да запазят църквата от подобна зла участ, я заравят дълбоко под земята.
И после я забравят.
Заровена и забравена, далеч от зли очи, "Свети Димитър" спи в покой над пет века.
Днес пристъпвам през входа на тази повече от впечатляваща старина с трепет.
Уникално добре запазени лица ме гледат от стените – стенописите са просто шедьоври!
Днес могат да бъдат разчетени около 80 сцени.
През 60-те години на XIX век се взема решение за пристрояване на нов притвор. Тогава някои от стенописите са замазани с варова мазилка, а по-късно е нанесена и блажна боя. Впоследствие през годините новата мазилка се напуква. Следва реставрация и днес красотата на стенописите грейва в пълния си блясък.
Просто забележителни и неповторими произведения на старинното изкуство, запазени отлично и днес!
В средата е олтарът. На левия стълб пред него може да се види Богородица Застъпница, на южния – Свети Димитър. Може да се открият фрагменти от Свети Георги на бял кон, Свети Ахилий Лариски (на гръцки: Αχίλλειος, известен още и като Преспански, заради пренесените от цар Самуил мощи. Той е християнски светител, живял при властването на император Константин Велики) и Свети Никола.
Централно върху свода на олтара е разположен фрагмент Възнесение Христово с апостолите, върху свода отляво на апсидата – Възкресение Лазарово, а до него – Преображение Христово.
Виждат се още изображения на църковни отци, изображения на дякони, монаси и епископи.
Част от сцените и изображенията е трудно или невъзможно да бъдат определени.
От юг на олтара ще откриете Тримата момци и огнената пещ.
Самият храм първоначално е имал под от мрамор.
Когато северната стена е била преустроявана повторно, е направен отвор, ограден с два пиластъра отстрани, подът е бил от трамбована глина.
През третия строителен етап през 1870 година към западната фасада е построен нов притвор, като старата западна стена е премахната и храмът придобива сегашния си вид.
Тогава получава и името си "Свети Димитър".
Храмът е кръстокуполен и притежава четири Г-образни подкуполни подпори с петстенна апсида.
Върху стълбовете е положен осемстенният барабан на купола.
При градежа са използвани основно камък, тухла и бигор.
Бавно отмествам поглед от фрагмент на фрагмент, от изображение на изображение, от лице на лице и внимателно заснемам всичко.
Изумен съм! Каква старина!
Сега имате удоволствието да разгледате "Свети Димитър" в село Паталеница заедно с мен и да се върнете хиляда години назад във времето.
Църква "Свети Димитър" в село Паталеница е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение.
Как се стига до село Паталеница?
Паталеница е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.
Паталеница се намира на 15 километра южно от град Пазарджик. Разположено е насред живописните и така красиви северни склонове на Родопите.
Паталеница отстои на:
115 километра (на около 1 час и 32 минути с автомобил) от столицата
51 километра (на около 57 минути с автомобил) от град Пловдив
410 километра (на около 4 часа и 40 минути с автомобил) от град Варна
302 километра (на около 2 часа и 50 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до заровената църква "Свети Димитър"?
Църквата е разположена в югозападния край на селото на улица "Четиредесет и девета".
Най-добре последвайте навигацията, която ще ви отведе точно до мястото.
Какво може да се посети в близост?
В близост до Паталеница се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
Само на около 14 километра североизточно от Паталеница (на около 19 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра южно от град Пазарджик (на около 19 минути с автомобил) се намира село Радилово.
Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на 16 километра източно от село Радилово (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
Само на 7 километра южно от село Радилово (на около 10 минути с автомобил) се намира град Пещера.
Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!
В Пещера може да посетите крепост "Перистера".
Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.
Само на около 7 километра източно от Пещера (на около 11 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от местно значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Между село Розово и Брацигово ще откриете чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки от село Розово по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
Само на 20 километра източно от Брацигово (на около 25 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 23 километра източно от Брацигово (на около 31 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 12 километра североизточно от Перущица (на около 15 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 10 километра северно от град Перущица (на около 14 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 15 километра югозападно от град Пещера (на около 19 минути с автомобил) се намира град Батак.
В Батак задължително посетете историческата църква-костница "Света Неделя".
В центъра на града се намира Исторически музей Батак.
В близост се намира Балиновата къща, която съдържа етнографска експозиция на Исторически музей Батак.
Само на по-малко от 2 километра северозападно от град Батак (на по-малко от 4 минути с автомобил) се намира язовир "Батак" и курортна местност Цигов чарк.
Само на 24 километра югозападно от град Батак (на по-малко от 30 минути с автомобил) се намира язовир "Голям Беглик".
Само на 33 километра южно от град Батак (на по-малко от 42 минути с автомобил) се намира язовир "Широка поляна".
Само на 42 километра южно от град Батак (на по-малко от 55 минути с автомобил) се намира панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат".
Само на 48 километра южно от град Батак (на по-малко от 1 час и 2 минути с автомобил) се намира язовир "Доспат".
Само на 15 километра западно от град Батак (на по-малко от 18 минути с автомобил) се намира град Ракитово, в който може да разгледате старата часовникова кула.
Само на 8 километра северно от Ракитово (на около 14 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 27 километра западно от Батак (на около 33 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 15 километра североизточно от град Батак (на около 25 минути с автомобил) се намира началната точка на пътеката, водеща към пещера "Снежанка".
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!