Три пъти огън те гори…
Един път чума те мори…
След всяка беда ти израстваше все по-хубаво,
по-китно…
Димитър Фикиин
Батак е град в Южна България. Той се намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера. Градът е административен център на община Батак.
Съвременният град Батак е административен център на община, заемаща площ 677,2 квадратни километра от Баташката планина.
Батак е разположен насред Западните Родопи, на 1036 метра надморска височина в долината на Стара река по двата ѝ бряга.
Ето живописното описание на долината на Стара река и на селището Батак през очите на американеца Джанюариъс (Джан) Алойшиъс Макгахан – журналист и специалист военен кореспондент на лондонския вестник "Дейли Нюз", при своето първо посещение тук седмици след потушаването на Априлското въстание.
След три часа изкачване по толкова стръмни пътеки, че бяхме принудени да слизаме от конете и да вървим през половината време, без тогава да изглеждаме напълно сигурни от претъркаляне в някоя бездна, издигайки се все по-високо и по-високо, докато изглеждаше, че попаднахме сред облаците, най-накрая изплувахме от гъста гора в прекрасна малка долина, която разстила пред очите ни богат килим от зеленина. През него ропотеше малко поточе, на което имаше построена миниатюрна дъскорезница. Изглежда, че хората в Батак са търгували значително с дървен материал, който са добивали от горите на околните планини, тъй като след това наблюдавахме голям брой от тези малки мелници и дори ни казаха, че има над двеста в и около селото.
Воденичните колела вече мълчат.
Тази малка долина с богатите си тревисти склонове трябва да е била покрита със стада овце и говеда.
Нито един не се виждаше.
Красивото малко местенце беше самотно като гробище или сякаш нито едно живо същество не беше стъпвало по богатата му зеленина от години. Изкачихме склона вдясно и когато стигнахме върха на билото, което го отделяше от съседната долина, пред нас се разкри красива панорама. Планините тук сякаш се простираха в кръг, обхващайки местност от около осем или десет мили в диаметър, значително по-ниска, която беше нарязана от голям брой дълбоки котловини и дерета, които го пресичаха във всички посоки и изглеждаше да се пресичат и отрязват един друг без ни най-малка проява на нещо като препратка към вододел. Приличаше повече на уголемена снимка на планините на луната, отколкото на всичко друго, за което се сещах.
Долу в дъното на една от тези котловини можехме да различим село, за което нашият водач ни информира, че все пак ще ни отнеме час и половина, за да стигнем, въпреки че наистина изглеждаше много близо. Това беше село Батак, което търсихме. Склоновете бяха покрити с малки полета с пшеница и ръж, които бяха златисти от зрялост. Но въпреки че реколтата беше узряла и презряла, въпреки че на много места добре напълнените класове бяха счупили бързо разлагащата се слама, която вече не можеше да ги задържи нагоре, и сега лежаха плоски, нямаше признаци на жътвари, които се опитваха да спаси ги. Нивата бяха пусти като малката долина, а реколтата гниеше в почвата. След час наближихме селото.
Релефът е планински, със средна надморска височина 1500 метра.
Родопите имат преходно разположение между умерено-континентален и средиземноморски климат. На надморската височина на Батак се изявяват характерните черти на планинския климат.
90% от обширната територия на общината е заета от вековни гори (ела, бял бор и смърч), а в районите с по-ниска надморска височина са премесени с букови и дъбови гори, високопланински пасища, горски поляни и ливади. В Баташка планина се намират най-ценните масиви смърчови гори в България.
Макар да е втора по-големина в Пазарджишка област, селищата в община Батак са само три: Батак, който е общински център и селата Нова махала и Фотиново.
Aз имах пред себе си една долина божествено хубава със своя неначет яснозелен смарагдов килим. Нито едно дръвче, нито едно храстче, нито камъче, нито тъмна точка не нарушаваше хармонията на зеления цвят по тая чиста и гладка, като едно езеро, равнина… Склоновете на околните планини бяха гористи горе, а хълбоците им прошарени с големи или малки групи борики, които се разхождаха живописно по зелените стръмнини; само от южната страна горите слазяха доста ниско.
Иван Вазов
Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда), издигащи се на около 100 до 200 метра над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и язовир "Доспат", на изток – с река Въча, на север – с Тракийската низина.
Тук се намира защитена местност Баташки снежник. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите – Баташки снежник (2082 метра), Голяма Сюткя (2185 метра).
Язовир "Батак" и курортна местност Цигов чарк са разположени в Западните Родопи близо до Батак. Те представляват идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с отлична леглова база от всички категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за водни спортове и риболов.
На юг от Батак се простира обширната местност Беглика, която продължава до прохода Камен дял. Това е изключително красива местност, през която минава Беглишката река и захранва с водите си язовирите "Голям Беглик" и "Малък Беглик".
Местност Беглика заема т.нар. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надморска височина 1700 метра. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм.
Атрактивни са и двата биосферни резервата – "Беглика" (заедно с язовир "Голям Беглик") с площ 415 хектара, обрасла с вековни иглолистни дървета, и "Дупката" – природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.
Природните дадености са предпоставка за развитието на ловен, риболовен, еко и селски туризъм, както и за лечение на респираторни заболявания.
На територия от 3600 квадратни километра, която обхваща Баташката планина, се простира Баташкият водносилов път. Toй е открит през 1959 г. и представлява сложен хидротехнически и енергиен комплекс. В него се събират водите на 150 реки и потоци.
Колосалната водна каскада обхваща три големи язовира и три ВЕЦ-ли с обща мощност 225 000 киловата. За последните петдесет години каскадата е произвела милиарди киловатчаса електроенергия и е напоила хиляди декари плодородна земя.
Местност Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи.
Преобладаващата надморска височина е между 1500 метра и 1700 метра. Характерният за Родопите релеф – редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите "Широка поляна" и "Тошков чарк", предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих.
BЕЦ "Батак" е първата подземна ВЕЦ в България. Язовирите "Батак", "Голям Беглик" и "Малък Беглик", "Широка поляна" и "Тошков чарк" се оформят като основни туристически локализации в Баташкия микрорайон, разположени от север на юг и с растяща надморска височина. Те са предпочитано място за запалени рибари.
Климатът на Батак е преходно-континентален, повлиян забележимо и от надморската височина. Валежите са от 670 до 680 литра на квадратен метър годишно. Поради разположението си градът е запазен от силни ветрове. Средната годишна температура е около 10°C. Зимата е сравнително топла. През есенно-зимния сезон преобладават слънчевите дни. Характерно явление в този район е южният вятър, наричан от местното население бял вятър. Зимата е с обилни снеговалежи до 63 сантиметра в града и до 150 сантиметра по околните възвишения. Лятото е прохладно и приятно, благодарение на което Батак и районът му се утвърждават като привлекателен планински курорт.
Обособени са десет защитени местности с обща площ 1850.4 хектара. Най-голяма е Баташки Снежник със своите 1054 хектара.
Природните дадености (ненарушената природна среда, разнообразен ландшафт, наличието на резервати, природни забележителности, водни ресурси, разнообразна флора и фауна) и самото местоположение на Батак са идеални условия за развитие на туризма във всичките му форми, както и за зимни и водни спортове.
Баташките околности са обитавани от най-древни времена, доказателство за това са откритите археологически обекти: развалини на многобройни (близо двадесет) тракийски, римски, византийски и славянски крепости, над десет черкви и манастири, тракийски могили, римски мост и др.
Поради липсата на исторически сведения трудно може да се определи с точност годината, в която възниква днешният Батак.
Според някои исторически паметници и най-вече според живото предание, първото име на тогавашното селище било Батево, от брат, или от бате, наречено така, вероятно от самите бежанци избягали от поробителите, или от насила потурчените техни братя от селата в Чепинската котловина. За това свидетелства един ръкопис, приписван на поп Методий Драгинов от XVII век и смятан от съвременните изследователи за фалшификат:
...тогись повечето бежанци оть страхоть отидоха
при стара риека та сьгрядиха ново селище Батіево.
Асань оджя за кашмерь натера потурняците та расипаха
218 црькви. И така Божию попущенію расипаха се
бльгарете ва Цепина...
Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взидания камък на чешмата при Кричимски манастир "Рождество Богородично", върху който се разчитат както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 г.
Настоящото си име селището получава по време на османската власт. Предполага се, че поради трудното за османските поробители произнасяне на името Батево, то бива сменено на Батак (в превод от турски кал), по причина на езерото, което се намира в близост от северозападната му страна. Езеро, което селяните наричали блато, а турците гьол или батак, защото по-голямата му част била покрита с преплетени над водата корени, обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.
Стратегическото географско положение на Батак, разполовен от двете страни на Стара река в подножието на високия родопски връх Скардак (Баташки Снежник), в котловина, обградена от вековни планински дървета, защитена от север с непроходимо блато, не е случайно. Именно тук първите заселници са търсили закрила от фанатичните нападения на свирепите османски завоеватели. По този начин те не изгубили бащините си традиции, съхранили вярата и обичаите си, за разлика от другите населени места в Родопите, които били насилствено асимилирани и принудени да приемат исляма.
Трудните условия за живот правили батачани сурови, решителни и безстрашни. Дърводобивът се превръща в основния поминък на населението. От качествената местна дървесина се строят корабите на турската империя, развива се търговията. Търговците от Батак разгръщат връзките си с близките народи от Средиземноморието и западните Балкани.
Батак става притегателна сила за много родолюбци, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра.
Все повече нараства желанието на свободолюбивото населението за независимост. В Батак израстват видни духовни дейци като игумен Йосиф Строителя, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния "Български буквар" (1844 г.) Георги Бусилин и др.
В съзнанието на българите Батак винаги се свързва с трагичните събития, случили се тук по време на и веднага след Априлското въстание от 1876 г.
При потушаването на въстанието през май 1876 г. местните хора отначало предават оръжията си, но армията от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията впоследствие извършват безпощадно масово клане над българите, по-известно днес като Баташкото клане.
Част от населението бива обсадено в църквата "Света Неделя" в продължение на дни.
Обстановката вътре е драматична – недостигът на вода кара жените да копаят с голи ръце кладенец в земята, който и днес може да се види, с цел да намерят вода за децата си.
Накрая, при превземането на храма, всички християни (около 2000) са изклани от башибозуците.
Благодарение на славната саможертва на Батак за освобождение на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.
Благодетелката на Батак – лейди Емили Странгфорд се обръща с призив към цялата британска общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства "Bulgarian Present Relief Fund".
Скъпи приятели, за живота и делото на благодетелката на Батак – лейди Емили Странгфорд съм посветил отделна и самостоятелна публикация, която може да прочетете, последвайки тази връзка.
Днес този паметник на лейди Емили Странгфорд се издига в центъра на град Батак. На мястото на жълтата сграда (понастоящем "Дневен център за стари хора "Лейди Странгфорд"), която се вижда зад паметника, на времето се е издигала болницата, построена със средства от фондацията. Днес върху фасадата на сградата откъм главната улица и с лице към паметника е поставена паметна плоча.
Тук е била болницата за пострадалите батачани през априлското въстание 1876 г., построена със средства на лейди Емили Странгфорд.
С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Батак придобива статут на град.
Населението е съставено предимно от християни.
Най-старата църква в града, както и една от най-старите в областта е "Света Неделя".
След клането от 1876 г. църквата е недействаща и превърната в музей-костница.
През 1912 г. са положени основите на новата църква "Успение на Пресвета Богородица".
Храмът е построен по проект на чешкия архитект Йосиф Шнитер.
В околностите на града са разпръснати множество малки параклиси.
На 3 април 2011 г. със специално решение Св. Синод на БПЦ обявява за свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане.
Историята е запазила много от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев Керелов – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други, изписани на паметната стена в музея в Батак.
Паметта им се почита официално на 17 май.
Балиновата къща в Батак е исторически и архитектурен паметник на културата.
Храм "Свето Успение Богородично" се издига в центъра на града.
Батак е сред стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Вписан е под номер 38.
Исторически музей Батак се намира в центъра на града.
Как се стига до град Батак?
Батак е град в Южна България. Той се намира в Пазарджишка област и е в близост до град Пещера. Градът е административен център на община Батак.
Батак отстои на:
147 километра (на около 2 часа и 20 минути с автомобил) от столицата
58 километра (на около 1 час и 09 минути с автомобил) от град Пловдив
416 километра (на около 5 часа и 03 минути с автомобил) от град Варна
309 километра (на около 3 часа и 17 минути с автомобил) от град Бургас
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности може да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка, към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво може да се посети в близост?
Само на по-малко от 2 километра северозападно от град Батак (на по-малко от 4 минути с автомобил) се намира язовир "Батак" и курортна местност Цигов чарк.
Само на 24 километра югозападно от град Батак (на по-малко от 30 минути с автомобил) се намира язовир "Голям Беглик".
Само на 33 километра южно от град Батак (на по-малко от 42 минути с автомобил) се намира язовир "Широка поляна".
Само на 42 километра южно от град Батак (на по-малко от 55 минути с автомобил) се намира панорамна площадка с изглед към язовир "Доспат".
Само на 48 километра южно от град Батак (на по-малко от 1 час и 2 минути с автомобил) се намира язовир "Доспат".
Само на 15 километра западно от град Батак (на по-малко от 18 минути с автомобил) се намира град Ракитово, в който може да разгледате старата часовникова кула.
Само на 8 километра северно от Ракитово (на около 14 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 27 километра западно от Батак (на около 33 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 15 километра североизточно от град Батак (на около 25 минути с автомобил) се намира началната точка на пътеката, водеща към пещера "Снежанка".
Само на 15 километра североизточно от град Батак се намира град Пещера.
Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!
В Пещера може да посетите крепост "Перистера".
Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.
Само на около 7 километра източно от Пещера (на около 11 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от местно значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Между село Розово и Брацигово ще откриете чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки от село Розово по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
Само на 20 километра източно от Брацигово (на около 25 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 23 километра източно от Брацигово (на около 31 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 12 километра североизточно от Перущица (на около 15 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на 10 километра северно от град Перущица(на около 14 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 7 километра северно от град Пещера (на около 10 минути с автомобил) се намира село Радилово.
Радиловци свидно пазаят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на около 14 километра северно от Радилово (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 16 километра източно от село Радилово (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!