top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

За Васил Петлешков, поп Сокол и мемориален парк "Априлци" в Брацигово

Актуализирано: 15.04

Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от местно значение.


Мемориален парк "Априлци" в Брацигово
Мястото, където е била кладата, на която е горен Васил Петлешков

На две от стените на мемориалния комплекс директно в камъка са изсечени образите и са изписани имената на видни дейци от Брацигово и от околните селища, взели дейно участие в епопеята – Козарско, Бяга, Жребичко, Равногор, Радулово, Капитан Димитриево и Розово.



На мястото, където е била издигната кладата (трите огъня, между които е горен) на Васил Петлешков, днес ще откриете паметник на брациговския революционер, както и обособено парково пространство, в което са оформени мемориална алея с бюстове на водачите на въстанието в брациговски въстанически район, стена на славата и паметник на жертвената клада.


Мемориален парк "Априлци" в Брацигово
Паметник на Васил Петлешков

Това е паметник на Васил Петлешков, който днес може да видите и вие, посещавайки мемориален парк "Априлци" в Брацигово. Изобразява Петлешков, четейки кървавото писмо, което самият той донася, да обявява въстанието в Брацигово на 21 април 1876 година.

Калденецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово
Кладенецът на площад "Синджирли бунар"

На 3 май (21 април – стар стил) 1876 година Васил Ангелов Петлешков, застанал на малкия площад "Синджирли бунар", обявява начало на Априлското въстание в Брацигово, като плаче от радост наред с останалите си съграждани.


Бунт! Бунт!

Панагюрище, Копривщица, Клисура и селата вече въстанаха!


Мемориален комплекс "Априлци" в град Брацигово
Каменен барелеф на Васил Петлешков

Брацигово дава най-яростен отпор на османските войски, башибозушки и черкезки орди!

Мъжете образуват истинска въстаническа армия от близо 1500 души.

Като едно истинско военно формирование тя е разделена на десетки, стотни и хилядни. За хилядник и командир на въстаническата армия е определен именно Васил Петлешков.


На 25 април въстаниците влизат в първа схватка с башибозуците в околностите.

Цели 12 дни българите успяват да противостоят на врага. Когато обаче на 6 май срещу тях вече се изправя редовният турски аскер, въстаниците разбират, че нямат никакъв шанс да се противопоставят на въоръжените с модерно европейско оръжие турци. Решават да се предадат, за да запазят живота на своите жени и деца и родното си място от ограбване и опожаряване. Турските предводители поставят условие: ще се съгласят на преговори, но само ако българите допуснат башибозуците в Брацигово.

Поставени в безизходна и невъзможна ситуация, ръководителите на отбраната решават да се подчинят.


Изпратил (Ахмед ага) на 26 априлий писмо до Брацигово, в което викал при себе си някои по-първи брациговчени за спогодба.

Понеже тия последните не били още изпаднали в критическо положение, отказали на агата и наместо покорни раи изпратили му един въстанически отряд да го поздрави с гърмежа на черешовите топове.

Захари Стоянов


На 7 май разбойниците на Ахмед ага Барутанлията победоносно влизат в Брацигово. А отвън то е обградено от таборите на двама паши – Хасан ага и Хафуз ага. Този път изход вече наистина отникъде няма и населението е принудено да разчита само на дадената от османците дума, че няма да колят, насилват и грабят.


Нападателите все пак спазват дадената дума. Постигнато е примирие, като този път условието на турците е да им бъдат предадени ръководителите на бунта.


Отбраната на селището е най-продължителната в целия Четвърти революционен окръг и продължава цели шестнадесет дни. Тя е и най-добре организираната във военно отношение, предвид, че се води от свещеник – поп Сокол и аптекар и търговец – Петлешков.


Сражението в Брацигово е едно от най-кръвопролитните, но въстанието е потушено, а Петлешков и поп Сокол са заловени живи и измъчвани нечовешки.


Мемориален парк "Априлци" в Брацигово
Брацигово падна, подир славни битви!
Васил Петлешков

Васил Ангелов Петлешков е роден на 1 януари 1845 година в Брацигово.

Родът му е от Костурско. Баща му Найден Велчев е родом от село Орешец.

Васил е още невръстен, когато баща му умира. Майка му Екатерина се омъжва повторно за дългогодишния кмет на Брацигово Ангел Петлешков.


Васил Петлешков израства в Брацигово и работи като аптекар. Занимава се с търговия и същевременно е активен участник в обществения живот на града.

Жени за Елена Боянина, дъщеря на видния майстор строител Иван Боянин, също наследник на костурски българи.


Под ръководството на Петлешков през 1874 година е създадено читалище „Трендафил“, на което той е председател.


Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" в град Брацигово
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874"

В началото на 1876 година е избран за председател на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски.


В началото на Априлското въстание Петлешков е в Копривщица. Сам става свидетел на паметните събития, но той веднага се качва на коня си и се връща в Брацигово, за да организира действията на място.


Преди Брацигово да бъде превзето, местните революционери предлагат на ръководителите – Петлешков и поп Сокол да избягат. Те обаче отказват. След като турците поставят ултиматум, местните чорбаджии залавят чрез измама Петлешков и им го предават.


Съществува и друга версия, според която Петлешков сам се предава, за да спаси жителите на Брацигово.


Сам съм, други няма!

Аз водих!

Аз заповядах!

Други не търсете!


Петлешков бива много жестоко измъчван, като е разпитван и горен между три огъня.


После това мъченикът Петлешков бил турен от солдатите между два огньове и тук предал богу дух в големи мъки и изтезания; той изгорял на два разпалени огньове като същ християнски мъченик, но не за вяра и кръст, а за свободата и правото.

Очевидците разказват, че когато тоя български светец стоял между двата огньове, от силното напичане кожата му се набръчкала и напукала, мас като дървено масло течала из пукнатините, устата му се кривели болезнено, очите му останали неподвижни няколко минути, душа се лесно не давала.

Ако безсъзнателно, чрез неволно движение, сочело, че той иска да се отстрани от убийствения пек на огъня, царският щик на солдатите се забивал в месата му и движението или сбръчкванието вземало обратно направление.

Захарий Стоянов


Преди да се предаде на турците, Петлешков поглъща отрова, но тя действала прекалено бавно. След мъчения турците го натоварват на една талига за Пазарджик, но по пътя отровата най-сетне свършва своята работа.

Петлешков е открит от брациговци в края на града – захвърлен край пътя.

Тогава е на 31 години.

На мястото, където е издъхнал днес има паметна плоча, която се намира край стадиона на града.


Поп Сокол

Никола Троянов е роден през 1824 година в Брацигово. Баща му – Апостол Троянов е майстор от известен дюлгерски род.

Още малък Никола остава сирак. Майка му се омъжва повторно за даскал Иван Костадинов – Казанлаклията. Вторият му баща се привързва към Никола, обиква го като свое дете и го възпитава в духа на родолюбието и трудолюбието.

На шест годишна възраст Никола постъпва в килийно училище.

Откроява се като добър и отговорен ученик. Помага в полската работа. Играе със своите другари и връстници.

От тези му години се появява и прозвището му – Сокол (Никола е много бърз – като сокол).


Вече млад левент Никола постъпва в Кричимския манастир "Св. Богородица". След приключване на обучението си през 1849 година е ръкоположен за свещеник в брациговската църква "Св. Йоан Предтеча".

От тогава насетне вече бива известен като поп Сокол.

Известно е, че младият свещеник, освен че обгрижвал църквата и хората, не спира да подпомага семейството си с работа на полето. Без да иска да му се заплаща се грижи за просветата на децата и преподава в началното и по-късно и в класното училище.


На 23 ноември 1868 година Васил Левски пристига в къщата на Петър Джамбазов в Брацигово. Там се провежда първото събрание, свързано с организацията на Априлското въстание.

Поради мъдростта си, своя авторитет сред хората и пламенното си родолюбие поп Сокол бива избран за председател на Брациговския революционен комитет. Привлича стотици хора към делото. Често поп Сокол говори за святото дело и в църковния храм, където Левски предрешен произнася слово пред смълчаните селяни.

Често поп Сокол събира юнаци в къщата си, организира предстоящата борба и непрестанно обикаля съседните селца и махали.


Донесената от Петлешков на 21 април вест достига най-напред поп Сокол, който веднага се отправя към малкия и тесен площад "Синджирли бунар".


Именно Поп Сокол дава нареждане камбаните на църквата да започнат да бият тържествено, като за Възкресение. Отецът запасва върху черното расо чифте пищови и изтегля от бастуна си тънка, но остра сабя, останала в историята като сабята на поп Сокол.


Мемориален комплекс "Априлци" в град Брацигово и барелеф на поп Сокол
Каменен барелеф на поп Сокол (вляво)

След потушаване на въстанието на 7 май поп Сокол бива заловен.

Със стегнати в примки ръце и крака, завързан за два коня е влачен по улиците и бит с вериги – така бива обругаван славният българин.

Цели парчета плът се отделяли от него, а след това е откаран в затвора Татар Пазарджик, където допирали и пробождали тялото му с нажежено желязо.

Това било само началото на неговите нечовешки страдания.

Поп Сокол е преместен в най-страшния зандан – пловдивския Таш капия. Там садистичните мъчения вземат връх! Турците използват цялата налична техника за изтезания на тогавашното време: менгемета за чупене на крайници и кости, вериги за висене с главата надолу и бесене, горене с нажежено желязо, но по-добре да спра с описанията до тук.


Въпреки нечуваните жестокости, гордият и изключително смел брациговец не издава никого и не се признава за виновен пред съда, който го съди за убийство на турци.

Едва намерил сили, той промълвява:


Аз искам да умра за правото и за българския народ!


След жестоки изтезания, полумъртъв на 24 юни 1876 г., той е обесен на моста край река Марица в Пловдив.

Турците възнамерявали да изхвърлят трупа му в реката, но поради пристигналата европейска комисия за разследване на зверствата по време на въстанието променят решението си и предават тленните му останки на неговите близки.


Гледката е потресаваща! Голяма част от плътта му липсвала, белеели се натрошените му кости.


До вечния му дом го изпраща цяло Брацигово и много хора, събрали се от съседните селца и махали – всеки искал да се прости със своя духовен наставник и водач в борбата.


В последните минути един брациговец изрича над гроба му:


Никола Апостолов Троянов – поп Сокол, е мъченик на свободата, но той ще живее навеки!


Поп Сокол спасява въстаническото знаме на Брацигово, което скрива в църквата. С това знаме брациговци посрещат освободителите през януари 1878 година.

Пред това знаме може да сведем глава и днес!


Как се стига до Брацигово?

Брацигово е град в Южна България. Той се намира в област Пазарджик и е в близост до градовете Пещера и Кричим. Градът е административен център на община Брацигово. Намира се на 23 километра (около 29 минути с автомобил) южно от областния град Пазарджик.


Брацигово отстои на:


  • 135 километра (на около 1 час и 47 минути с автомобил) от столицата

  • 40 километра (на около 46 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 413 километра (на около 4 часа и 46 минути с автомобил) от град Варна

  • 291 километра (на около 2 часа и 55 минути с автомобил) от град Бургас



Как се стига до мемориален комплекс "Априлци"?

Мемориален комплекс "Априлци" в град Брацигово е разположен между улиците "Слави Дишлянов", "Мишекопаранов", "Христо Гюлеметов" и "Пл. 23 септември".




Какво може да се посети в близост?

В град Брацигово може да посетите красивата църква "Свети Йоан Предтеча".


Храм "Свети Йоан Предтеча" в град Брацигово"
Храм "Свети Йоан Предтеча" в град Брацигово"

В двора на храма ще видите най-високата камбанария от този вид на Балканския полуостров с височина 35 метра.


Камбанарията на църквата "Свети Йоан Предтеча" в град Брацигово
Камбанарията на църквата "Свети Йоан Предтеча" в град Брацигово

Може да разгледате народно читалище "Васил Петлешков – 1874" в центъра на града.


Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" в град Брацигово
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" в град Брацигово

В околностите на града през пролетта цъфтят стотици брациговски маслодайни рози, които да ви омаят със своя чаромат и безмерна красота.


Брациговски маслодайни рози
Брациговски маслодайни рози

Излизайки от града по пътя за омайното и цветно селце Розово не пропускайте да се отбиете край пътя, за да се насладите на живописните панорами на Брацигово от високо.


Изглед към Брацигово
Изглед към Брацигово

Само на 5 километра от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".


Язовир "Чорбаново"
Красива есен край язовир "Чорбаново"

Продължавайки по пътя ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.


Летовище "Розовски вриз"
Летовище "Розовски вриз"

От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.


Параклис "Свети Стефан" и Гарванаова скала над летовище Розовски вриз
Параклис "Свети Стефан" и Гарванаова скала над летовище Розовски вриз

Продължавайки по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.


Село Равногор
Село Равногор

От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута.


Може да се разходите по пътеката до Бекови скали.


Пътеката до Бекови скали
Пътеката до Бекови скали

Може да предпочетете пътеката до Червената скала.


Панорамна гледка към океана от Родопи от Червената скала
Панорамна гледка към океана от Родопи от Червената скала

На 8 километра от град Брацигово (на около 11 минути с автомобил) се намира съседния град Пещера, където ви предлагам да разгледате крепост "Перистера".


Крепост "Перистера" в град Пещера
Крепост "Перистера" в град Пещера

Скъпи приятели, следват връзки към всички мои публикации на тема "Априлска епопея"


15 – 17 априлий лето 1876-то и първото българско Велико народно събрание


Историческа местност Оборище
Историческа местност Оборище

Мемориален комплекс "Човекът що даде фаталният знак" в град Копривщица
Мемориален комплекс "Човекът що даде фаталният знак" в град Копривщица

Гара Копривщица
Тодор Каблешков

Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица
Каменен мост на Първата пушка (Калъчев мост) в град Копривщица

Тутевата къща в град Панагюрище
Тутевата къща в град Панагюрище

Главно въстаническо знаме, ушито от Райна Княгиня
Главно въстаническо знаме, ушито от Райна Княгиня

Копие на знамето на четата на Панайот Волов
Копие на знамето на четата на Панайот Волов

Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово
Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово

Паметник на Иван Танков – Боримечката в град Клисура
Паметник на Иван Танков – Боримечката в град Клисура

Храм "Свети Архангел Михаил" в град Перущица
Храм "Свети Архангел Михаил" в град Перущица

Национален мемориален комплекс "Априлци" в град Панагюрище
Национален мемориален комплекс "Априлци" в град Панагюрище

Да се знае! Да се помни!

334 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comentários


bottom of page