Скъпи приятели, за да разберете как се стига до раннохристиянска базилика "Свети Спас", известна като Беловска базилика, посетете пътешествие "Голямо Белово и пътеката към Беловска базилика".
Раннохристиянска базилика "Свети Спас", известна като Беловска базилика, е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Понастоящем базиликата е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град-крепост Левке, разположен на площ от 80 декара.
Времето е съхранило единствено западната фасада на сградата с два реда прозорци (допълнително укрепени), южната част на предверието и северната аркада на вътрешността на сградата.
Старинната църква принадлежи към базиликалните сгради със сводесто покритие на централната част. Големият правоъгълник заедно с овалните абсиди в посока изток е с дължина 28 метра и ширина около 17 метра.
Сградата е разделена на три надлъжни кораба като средният е два пъти по-широк от страничните. Освен това централният се е издигал по-високо от страничните, като вероятно във вътрешността на сградата светлината е прониквала през полукръгли прозорчета.
На изток и трите кораба завършват с издължени, разделени една от друга, овални абсиди.
Изглежда, че олтарната част не е била отделена от останалата част на църквата.
Вътрешността на църквата пространствено се разделя на четири двойки правоъгълни стълбове, масивно градени с пиластри към централния и към страничните кораби, на които стъпват арките, носещи покривните конструкции.
Особеност на сградата е, че тя няма централен вход от запад. През два странични входа към северната и южната част на триделния притвор се влиза в централната част, осветена от два реда прозорци към западната фасада и оттам във вътрешността.
Градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли, споени с червен хоросан.
Беловската базилика в местност Свети Спас (известна сред местните като Спасовица) е датирана към ІV ÷ V век след Христа. Според изследванията именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменаваната в летописи и древни документи Левкийска епархия.
През средновековието около раннохристиянския храм се обособява манастир, известен днес като Голямобеловски манастир. Тази обител просъществува до XVII век, когато бива разрушена от османските завоеватели при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Вероятно тогава е разрушена и базиликата.
Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български възрожденец – пазарджиклията Стефан Захариев, в неговото описание за Татар пазарджишката кааза. Следват описанията на Петко Рачов Славейков, както и на други славни български възрожденци.
През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата над село Голямо Белово, а през 1922 – 1924 година са проведени и първите археологически разкопки, финансирани от американския милионер Уилям Уитмор и реализирани под ръководството на Тодор Герасимов от Археологическия институт. Консултант на проучването е световно известният византолог Андрей Грабар.
В периода от 1978 година до 1996 година следват разкопки под егидата на Национален исторически музей. Именно тогава за първи път се разкопава и проучва Левке.
Реставрацията и консервацията на базиликата започва през 1989 година и е завършена през 1994 година. Изградени са арките в предверието, а подовото покритие е насипано с чакъл. В този си вид базиликата е годна за посещения от туристи.
Много важно за отбелязване е, че неслучайно избрах за посещение точно този период от годината, през който широколистните дървета (наоколо основно е дъб) не са се разлистили.
Пътят до тук, особено и най-вече самите останки, са потънали в зеленина, която буквално е обгърнала всичко наоколо. Достъпът до и из самата руина и снимките през времето на разлистване на природата просто не биха били възможни! Вероятно в по-топлото време след пролетта тук наоколо би гъмжало и от живот (насекоми, змии и гущери), което не би било добре за самите посетители.
В близост до руините има стар надпис, вероятно поставен през 1981 г., който гласи:
На това място през м. септември 1981 г. населението от беловската селищна система, отпразнува 13 вековния юбилей на българската държава
Срещу този стар надпис има табела във формата на стрелка, на която е изписано "Левке" и която ще ни отведе до следващото голямо приключение.
Пътешествието продължава в "Късноантичен и средновековен град-крепост Левке".
Как се стига до село Голямо Белово?
Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.
Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.
Село Голямо Белово се намира съвсем близо до град Белово, по пътя Белово – Юндола, в красивото дефиле по поречието на река Яденица.
Голямо Белово отстои на:
95 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от столицата
70 километра (на около 1 час и 8 минути с автомобил) от град Пловдив
437 километра (на около 4 часа и 50 минути с автомобил) от град Варна
322 километра (на около 3 часа и 1 минути с автомобил) от град Бургас
Какво може да се посети в близост?
Само на 22 километра югозападно от село Голямо Белово (на около 30 минути с автомобил) се намира Юндола.
От Юндола стартира пътеката към природна забележителност "Пашови скали" край Юндола – великолепие от родопски панорами и чудни гледки.
Само на 16 километра северно от Юндола (на около 24 минути с автомобил) е разположен язовир "Белмекен".
От язовир "Белмекен" стартира пътеката, по която се изкачва връх Белмекен.
Величествените гледки към мраморното било на Пирин съпътстват всеки пътешественик.
Виждате ли сгушеното градче Банско в полите на Тодорка?
Само на 16,5 километра източно от Юндола (на около 21 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 14 километра източно от Велинград (на около 19 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 8,5 километра южно от Дорково (на около 14 минути с автомобил) може да посетите чаровното градче Ракитово, където да разгледате старата часовникова кула.
Само на 20 километра югоизточно от Дорково (на около 30 минути с автомобил) се намира курортен комплекс Цигов Чарк и живописния язовир "Батак".
Само на около 31 километра източно от село Голямо Белово (на около 33 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
