Скъпи приятели, за да разберете как се стига до раннохристиянска базилика "Свети Спас", известна като Беловска базилика, посетете пътешествие "Голямо Белово и пътеката към Беловска базилика".
Раннохристиянска базилика "Свети Спас", известна като Беловска базилика, е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Понастоящем базиликата е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град-крепост Левке, разположен на площ от 80 декара.
Времето е съхранило единствено западната фасада на сградата с два реда прозорци (допълнително укрепени), южната част на предверието и северната аркада на вътрешността на сградата.
Старинната църква принадлежи към базиликалните сгради със сводесто покритие на централната част. Големият правоъгълник заедно с овалните абсиди в посока изток е с дължина 28 метра и ширина около 17 метра.
Сградата е разделена на три надлъжни кораба като средният е два пъти по-широк от страничните. Освен това централният се е издигал по-високо от страничните, като вероятно във вътрешността на сградата светлината е прониквала през полукръгли прозорчета.
На изток и трите кораба завършват с издължени, разделени една от друга, овални абсиди.
Изглежда, че олтарната част не е била отделена от останалата част на църквата.
Вътрешността на църквата пространствено се разделя на четири двойки правоъгълни стълбове, масивно градени с пиластри към централния и към страничните кораби, на които стъпват арките, носещи покривните конструкции.
Особеност на сградата е, че тя няма централен вход от запад. През два странични входа към северната и южната част на триделния притвор се влиза в централната част, осветена от два реда прозорци към западната фасада и оттам във вътрешността.
Градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли, споени с червен хоросан.
Беловската базилика в местност Свети Спас (известна сред местните като Спасовица) е датирана към ІV ÷ V век след Христа. Според изследванията именно в град Белово е съществувала изчезналата, но все още споменаваната в летописи и древни документи Левкийска епархия.
През средновековието около раннохристиянския храм се обособява манастир, известен днес като Голямобеловски манастир. Тази обител просъществува до XVII век, когато бива разрушена от османските завоеватели при помохамеданчването на българите от Чепинското корито. Вероятно тогава е разрушена и базиликата.
Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български възрожденец – пазарджиклията Стефан Захариев, в неговото описание за Татар пазарджишката кааза. Следват описанията на Петко Рачов Славейков, както и на други славни български възрожденци.
През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата над село Голямо Белово, а през 1922 – 1924 година са проведени и първите археологически разкопки, финансирани от американския милионер Уилям Уитмор и реализирани под ръководството на Тодор Герасимов от Археологическия институт. Консултант на проучването е световно известният византолог Андрей Грабар.
В периода от 1978 година до 1996 година следват разкопки под егидата на Национален исторически музей. Именно тогава за първи път се разкопава и проучва Левке.
Реставрацията и консервацията на базиликата започва през 1989 година и е завършена през 1994 година. Изградени са арките в предверието, а подовото покритие е насипано с чакъл. В този си вид базиликата е годна за посещения от туристи.
Много важно за отбелязване е, че неслучайно избрах за посещение точно този период от годината, през който широколистните дървета (наоколо основно е дъб) не са се разлистили.
Пътят до тук, особено и най-вече самите останки, са потънали в зеленина, която буквално е обгърнала всичко наоколо. Достъпът до и из самата руина и снимките през времето на разлистване на природата просто не биха били възможни! Вероятно в по-топлото време след пролетта тук наоколо би гъмжало и от живот (насекоми, змии и гущери), което не би било добре за самите посетители.
В близост до руините има стар надпис, вероятно поставен през 1981 г., който гласи:
На това място през м. септември 1981 г. населението от беловската селищна система, отпразнува 13 вековния юбилей на българската държава
Срещу този стар надпис има табела във формата на стрелка, на която е изписано "Левке" и която ще ни отведе до следващото голямо приключение.
Пътешествието продължава в "Късноантичен и средновековен град-крепост Левке".
Как се стига до село Голямо Белово?
Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.
Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.
Село Голямо Белово се намира съвсем близо до град Белово, по пътя Белово – Юндола, в красивото дефиле по поречието на река Яденица.
Голямо Белово отстои на:
95 километра (на около 1 час и 20 минути с автомобил) от столицата
70 километра (на около 1 час и 8 минути с автомобил) от град Пловдив
437 километра (на около 4 часа и 50 минути с автомобил) от град Варна
322 километра (на около 3 часа и 1 минути с автомобил) от град Бургас
Какво може да се посети в близост?
Само на 22 километра югозападно от село Голямо Белово (на около 30 минути с автомобил) се намира Юндола.
От Юндола стартира пътеката към природна забележителност "Пашови скали" край Юндола – великолепие от родопски панорами и чудни гледки.
Само на 16 километра северно от Юндола (на около 24 минути с автомобил) е разположен язовир "Белмекен".
От язовир "Белмекен" стартира пътеката, по която се изкачва връх Белмекен.
Величествените гледки към мраморното било на Пирин съпътстват всеки пътешественик.
Виждате ли сгушеното градче Банско в полите на Тодорка?
Само на 16,5 километра източно от Юндола (на около 21 минути с автомобил) се намира СПА столицата на Балканите – Велинград – благословен и вечен.
Велинград е чудно красив български град, разположен в Чепинската котловина в Западните Родопи. Образуван е през 1948 година от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино.
Велинград е един от най-безоблачните градове в България.
Истинското богатство на Велинград са неговите водни ресурси – реки, карстови и минерални извори – има ги в изобилие.
Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Минералните извори (повече от 80 на брой), мекият климат и прекрасната природа са най-голямото богатство на града. Велинград е един от най-големите балнеологични курорти в България и не случайно е известен като СПА столицата на Балканите.
Във Велинград може да се разходите на спокойствие из дивно красивия Боров парк.
Може да се насладите на великолепна разходка до панорамна площадка "Скалите" над Велинград, откъдето се разкрива прекрасна гледка към целия район.
Мястото е изпълнено с красота и спокойствие!
Панорамна площадка "Скалите" над Велинград е специално място, където ще намерите уединение с природата.
Само на 14 километра източно от Велинград (на около 19 минути с автомобил) се намира село Дорково, в което може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".
Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.
В близост до селото се намират древните руини на крепост "Цепина".
Само на 8,5 километра южно от Дорково (на около 14 минути с автомобил) може да посетите чаровното градче Ракитово, където да разгледате старата часовникова кула.
Само на 20 километра югоизточно от Дорково (на около 30 минути с автомобил) се намира курортен комплекс Цигов Чарк и живописния язовир "Батак".
Само на около 31 километра източно от село Голямо Белово (на около 33 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 43 километра югозападно от Юндола (на около 46 минути с автомобил) се намира красива Белица.
На около 12 километра североизточно от град Белица (на около 22 минути с автомобил) по един тесен и в някои участъци доста прашен път в дън горите на Рила се намира парк за мечки, който ви приканвам да посетите.
Само на 14,5 километра южно от град Белица (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Разложко – най-богатото на минерални извори село в България!
В село Баня може да разгледате Старата българска баня, построена в римски стил.
В село Баня може да разгледате старата турска Муртина баня (османски хамам).
В село Баня може да видите паметника на Неофит Рилски.
Само на 5,7 километра западно от село Баня (на около 8 минути с автомобил) се намира град Банско.
За този великолепен град, издигащ се насред феноменално красивите зелени склонове на Пирин, мога да разкажа наистина много, ето защо ви предлагам да посетите моята специална публикация "Един необикновен уикенд в Банско", в която съм събрал цялата неподправена емоционална атмосфера на този великолепен пирински край.
Съществува в град Банско една къща, чиито стаи били чудно изрисувани с дивни прелестни картини, нейните стени от камък били майсторски изографисани с уникални причудливи приказни орнаменти, а от таваните се усмихвали слънца, резбовани от дърво.
Фини краски,
разни форми,
завъртулки всякакви,
уникални, интересни, та чудесни!
Любов!
Разказват, че именно любовта – истинската, вечната, неугасващата, неразрушимата, неувяхващата, нестихващата, силната, непреходната, святата – е вдъхновила автора на тези изящни фрески да ги създаде!
Чудната къща и днес е запазена, а нейната знаменита стенна живопис, грее и блести по-ярко от звездите на небосклона и разказва за любовта на Уста Велян и неговата любима – София Бенина!
Това е Веляновата къща в град Банско.
Това е изразът на любовта на Уста Велян към своята София, чудно изографисана и разказана ни тук – завинаги!
Веляновата къща е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 87 на Държавен вестник от 1967 година.
Декоративната украса на Веляновата къща е обявена за художествен паметник на културата с национално значение в брой 59 на Държавен вестник от 1973 година.
През 1977 година къщата е отворена за посещение.
Музей "Велянова къща" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Нека вашата чудесна банска разходка ви отведе и до родната къща на патриарха на българските учители и книжовници Неофит Рилски – Бенината къща.
Бенината къща, както също е известна, е с характерна архитектура, типична за възрожденските къщи, издигани през XVIII век ÷ XIX век в Банско – с дебели каменни стени, с високи зидове и с бойници в зидовете, т.е семейна къща-крепост.
Обявена е за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.
Къща-музей "Неофит Рилски" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България.
Съветвам ви да чуете страхотната беседа, която уредниците на това чудесно място поднасят на своите гости.
Освен че разгледах с огромен интерес цялата къща-музей, с голяма доза детско любопитство заедно с моя син се промушихме през тайните ѝ коридори.
...тоз див Светогорец – за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.
Из "Паисий"
Иван Вазов
Нека вашата чудесна банска разходка ви отведе и до монумента на Паисий в центъра на Стария град, издигнат през 1977 година по проект на арх. Стойчо Тодоров.
Каменните страници около Паисий символизират неговата "История славянобългарска".
През 1922 г. пожар унищожава до основи родния дом на Паисий Хилендарски. И тъй като спомените избледняват, банскалии решават да сложат на мястото на изгорялата къща камък с паметен надпис, за да се помни къде е роден първият български будител, запалил най-първата искра и положил основите на Възраждането по българските земи в онези тежки, дълги, жестоки, неприветливи, тъжни и така тъмни години на робство.
Паметният камък стои самотен до 2002 година, когато в близост до него започва изграждането на Духовно-исторически център "Свети Паисий Хилендарски".
Родом от Банско е един от моите любими поети – Никола Вапцаров. Винаги съм усещал неговите стихове по един несравним, незаменим и различен начин – някак живи, вкопчили се в живота със страшна сила, без да го изпускат ни за миг.
И сега, когато се разхождам из родния му град, аз не пропускам да посетя дома, в който е израсъл, който междувременно е превърнат във впечатляващ музеен комплекс, намиращ се на площад, носещ неговото име, насред който се издига негов паметник, а отсреща се белее сградата на народното читалище в Банско и познайте – наименувано е "Никола Вапцаров – 1984".
Музеят на Вапцаров е задължителна спирка от чудния бански тур за всеки гост на града и аз категорично го препоръчвам!
Разположен в центъра на Банско, музеят е не само част от площадното оформление, но и един от символите на чудното планинско градче.
Музеят се помещава в къщата, в която поетът е живял след 1912 година.
Вапцаров не е роден в къщата, в която израства. Родният му дом се намира на минути от площад "Никола Вапцаров" и върху стената на къщата днес има окачен бронзов барелеф с лика на поета.
Паметникът на Никола Вапцаров е разположен в центъра на град Банско.
Музеен комплекс "Никола Вапцаров" в град Банско е обект номер 1 от 100-те национални туристически обекта на България. Обявен е за паметник на културата с национално значение.
В Банско се намира Кабинков лифт Банско.
Най-популярният в България ски курорт – Банско разполага с удобни и безопасни лифтове, от които гостите на града могат да се възползват през цялата година.
На разположение на жителите и гостите на курорта са два шестседалкови, шест четириседалкови, два двуседалкови лифта и един кабинков лифт, който е и най-атрактивния и предпочитан лифт в града.
Кабинковата въжена линия "Банско – Бъндеришка поляна" е с дължина на трасето от 6 233 метра, което я нарежда на второ* място по дължина.
*Първенството се държи от Симеоновската въжена линия на Витоша, която е с дължина на трасето 6720 метра.
Гондолата, както още наричат кабинковия лифт Банско, е произведен от австрийската компания Doppelmayr през 2002 г.,(днешната австрийско – швейцарска компания Doppelmayr-Garaventa) и е въведен в експлоатация през 2003 г.
Трасето, през което преминава лифта, е с денивелация от 597 метра, а капацитетът на съоръжението е около 2 000 души на час.
Станциите на осем местният кабинков лифт Банско са три – долна (начална), междинна и горна (крайна).
Долната (начална) станция се намира на 998 метра н. в. и отстои на около 2,5 километра от центъра на Банско.
На долната станция на лифта се намират и касите, от които могат да бъдат закупени билетите и картите за ползване на лифта.
Междинната станция е ситуирана в местност Чалин валог на 1468 метра н. в.
Тук вариантите на туристите са два – или да слязат от лифта, за да се разходят и спуснат по пистите на Чалин валог, или да продължат към горната станция на лифта.
Последната част от трасето на кабинковия лифт започва от междинната станция "Чалин валог" до Бъндеришка поляна.
Местност Бъндеришка поляна, където е ситуирана горната (крайна) станция на лифта е едно от най-атрактивните места за летен и зимен туризъм в Пирин планина.
Как се стига до Кабинков лифт Банско?
Само на 6 километра северозападно от село Баня (на около 11 минути с автомобил) се намира чудния Разлог.
В Разлог ви предлагам да поемете по "Стъпалата".
От мястото ще имате великолепната възможност да се насладите на изумителна гледка към три планини – красивия Пирин, изящната Рила и гордите Родопи.
Зеленият, подреден, цветен, свеж и невероятно красив градски парк на Разлог също е място, което не бива да пропускате да посетите.
Разходката из града ще ви успокои, удиви и впечатли, ето защо просто я направете.
Само на 13,4 километра северно от село Баня (на около 18 минути с автомобил) ще откриете китното рилско селце Добърско. Разходката тук е безмерно удоволствие и не бива да я пропускате!
В селото се намира уникален национален паметник на културата – добърската църква "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", която смятам, че е твърде известна, за да ви приканвам да я посетите, защото вероятно вече сте го направили.
На 8 километра източно от град Банско (на около 9 минути с автомобил) се намира чаровното бижу Добринище.
В Добринище ви предлагам да си направите поредната несравнима разходка и да посетите Балнеолечебницата на града, край която е изграден чуден и зелен парк.
Църквата "Св. св. апостоли Петър и Павел" е изящна, красива и ви предлагам да я разгледате по време на вашата разходка.
Центърът на Добринище е прекрасен и предлага спокойствие, чар и красота на своите посетители.
Със сигурност около град Добринище и град Банско може да се посетят все качествени и много интересни обекти, екопътеки, маршрути и места. Аз ще ви посъветвам да поемете по пътя, водещ към хижа "Вихрен".
Край пътя се оглеждайте за отбивка край невероятно красивата, свежа и впечатляващо красива река Демяница.
Демяница е река от басейна на Места, която събира водите на шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Под името Валявица води началото си от Валявишките езера на 2400 метра н. в. Първоначално тече на запад, но след като минава през местност Тияците, се насочва право на север. Водосборният ѝ басейн се изчислява на 37 кв. км. Средният наклон е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа Демяница приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 куб. метра в секунда.
Над Банско Демяница се слива с река Бъндерица и двете заедно образуват река Глазне. Общата дължина на река Демяница до сливането с Бъндерица е около 14 километра.
Ето, насладете ѝ се и усетете свежестта на планината!
Само на 14,5 километра от Банско (на около 34 минути с автомобил) по пътя, виещ се из Пирин в посока хижа "Вихрен" се намира едно чудато и много, ама много старо дърво.
Дърво на годините на България!
Дами и господа, представям ви Байкушевата мура!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!