Началото на септември е.
Есента още не е дошла, но вече напомня за себе си.
Шофирам по изключително живописния път към Лъки.
Все още всичко е зелено, но тук-там широколистните дървета са започнали да сменят своите летни премени с нови – пъстри, шарени и златисти. Видно е, че есенните феи са тук, за да сменят летните и да подготвят земята за най-пъстрия сезон от всички – есента.
Поемам по поречието на Юговска река.
За да стигна до връх Свобода, се отправям към село Мáнастир (произнася се с ударението върху първата сричка), претендент за най-високо разположеното село в България, а и на Балканите.
Как се стига до село Мáнастир?
Точно преди да влеза в село Мáнастир вземам острия завой вляво – пътят за Давидково, а и за хижа “Свобода” – днешната отправна точка към ново приключение.
Пътят е добър.
Красотата ме обгръща отвсякъде!
Пътници наоколо почти няма.
Шофирайки по пътя към Давидково вече внимавам за остър завой вдясно, откъдето поемам към хижа "Свобода".
Скоро съм вече пред поляните край хижа “Свобода”.
Паркирам на малкия паркинг.
Отсреща започват 604-те стъпала към свободата.
Раничка, вода, удобни туристически обувки и отлично настроение са ви напълно достатъчни.
...102... 200... 320...
Встрани покрай стъпалата са изградени чудесни навеси с пейки за почивка.
Не бързайте! Спрете, поседнете и се насладете! Дишайте!
...422... 502... 533... 604.
Финал!
Ако точно сега спрете и се обърнете в посока на стъпалата, които току-що сте изкачили, право пред вас ще видите високия, бял и елегантен силует на кулата “Снежанка”, както и едноименния връх.
На върха ме посреща мраморна плоча с надпис: В памет на Момчил Войвода, защитник на Родопа планина от османските поробители.
Севастократор Момчил или Момчил войвода, още Момчил юнак, е български феодален владетел в Родопите и в Беломорска Тракия, живял през XIV век.
Легендите го описват като изключителен, достоен и изумително храбър мъж с внушителна физика.
Разказват, че е водил сам, яздейки крилатия си кон Ябучила, битка, защитавайки Меропа, но загива на бойното поле.
Бялата постройка е тюрбето на Енихан баба.
Връх Свобода е висок 1915 метра.
Вдишвам и издишвам – въздухът дори е свобода!
Мрачно и облачно е горе.
Тихо е. Вятър няма.
Температурата е едва 10 градуса.
Връх Вейката е най-южната точка на България и най-високият в Източни Родопи (рид Гюмюрджински Снежник).
Ако дойдете тук някоя ранна утрин, когато е ясно, отправяйки взор на юг, точно преди изгрев, ще видите Бяло море. А точно в средата, насред блестящото море плава остров Самотраки със своя първенец – връх Фенгари – 1611 метра.
Сега виждам само океана от Родопи – рид след рид, вълна след вълна, синева навред!
Изумително и дивно!
Чудато и прекрасно!
Възхита за всички сетива!
Намирам се в безумно красивия Преспански дял на Средните Родопи!
Стъпалата, водещи към връх Свобода са напълно подходящи за лица от всички възрасти.
Лица в инвалидни колички могат да достъпят само поляните пред хижа "Свобода", но с помощта на съпровождащо лице.
Стъпалата, водещи към връх Свобода не са пригодени за лица в инвалидни колички.
Очарователна разходка ви пожелавам!