Скъпи приятели, наистина огромно удоволствие е за мен да ви отведа до мястото, където е родена родопската песен – земя, опазила автентичната родопска душа, скътана между така красивите зелени склонове на планината и край шума на реката, средище на родолюбие и познание, място, което дарява свобода, тишина, спокойствие и увереност за едно по-добро утре!
Добре дошли в Широка лъка!
Така обичам да се връщам отново тук!
Това чаровно родопско селце е разположено в местност Широката лъка, по поречието на Широколъшка река в една от най-прелестните и ненадминати по изящност родопски долини.
Името си това селце, сгушено в пазвите на величествените Родопи, е получило от старобългарската дума лѫка, което значи лъкатуша и още извивка или кривина.
Не знам за вас, но на мене разходките по тесните калдъръмени улички ми носят несравнимо успокоение. Гледките, които ме заобикалят, галят всички мои сетива. Задуха ли вятър, листата на вековните дървета, заобикалящи селцето от вси страни, зашепват пра-стари мелодии, които изпълват горещо моето сърце и то подема песните в ритъма на Родопа планина.
Ноти на свежест, на чар, на зелено безвремие, на ярки цветове и на гореща жар в огнище успокояват душата ми, която се чувства по-млада и по-бодра.
Белите родопски къщи, разположени амфитеатрално, са накацали по склоновете на планината – между двата родопски дяла – Чернатица и Перелишки.
Надморската височина тук е 1058 метра.
Във всеки прозорец се усмихва яркото слънце от синьото небе и селцето сякаш запява.
Долината на чановете и песните
Повече от половин век Широка лъка е известна като долината на песните, на хората с големи сърца, на каба гайдите, долината на българщина, огнище на просвета, на култура и родолюбие.
Наричана "Песенна столица на Орфеевата планина", вече 52 години тази долина е огласяна от талантливите възпитаници на Национално училище за фолклорни изкуства "Широка лъка".
НУФИ "Широка лъка" е открито на 1 септември 1971 г.
Всичко стартира с огромното желание и куража на шепа хора.
Първият приемен изпит е проведен на 5 септември 1971 г. проф. Парашкев Хаджиев, проф. Манол Тодоров, проф. Асен Диамандиев оценяват първите кандидати.
Никак даже не е бил лесен началният период за изграждане на нормална учебна програма. Тогавашният директор на основното училище Манол Радичев предоставя последния етаж от новата сграда на училището, което ръководи, като се налага да се лиши от специализирани кабинети. Директорът на горското стопанство Георги Пенелов пък освобождава помещения за общежитие. Едва ли някой от този необикновен екип си е давал сметка, че участва в историческо събитие.
Чрез художествените си състави понастоящем училището популяризира фолклорното богатство на България. Многобройни са концертите в страната и чужбина. Представителни групи на училището са гостували във Франция, Швейцария, Белгия, Либия, Гърция, Молдова, Германия и Ирландия.
Останалото е история и музика!
Родопски песни
Широка лъка е от селата, в които се е родила и в които продължава да се развива родопската песен. Много от най-известните представители на родопския фолклор – певци и гайдари са родени именно тук.
Славеят на Родопите Радка Кушлева, наречена така поради красотата на специфичния ѝ тембър, е родена в семейството на певци и гайдари от Широка лъка. Младата родопчанка пее от малка. Първите ѝ изяви са през 1942 година, когато гласът на родопския славей прозвучава за първи път по Радио София, изпълнявайки оригинални родопски песни.
Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела,
един бе Карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с медно кавалче свиреше,
с кавалан дума думаше:
Галени га са ни зьомат,
Технону бално колко е!
"Бела съм, бела, юначе"
Народна песен
Тук всяко сърце пее. Песента се подема от планината и отеква във вечността!
Гайдарът на Широка лъка
Скулптурата се намира на главната улица до сградата на кметството.
"Гайдарят" представлява композиция, изградена в прослава на широколъшките гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, както и извън нея.
Тук дори реката пее – Широколъшката река тихо ромоли по заоблените речни камъни и леко нашепва приказки от старо време – за смели хайдути, за несломими българи, запазили вяра, съхранили надежда, извоювали свобода!
Широколъшка река е десен приток на Въча. Дължината ѝ е 29 километра.
Смята се, че реката е подходяща за търсене и добив на речно злато.
По течението ѝ в община Смолян, освен Широка лъка, се намира и село Стойките, като в този район са изградени няколко впечатляващи сводести моста с отличаваща се архитектура.
Сводестите мостове на Широка лъка
Срещу храм "Света Богородица" и сградата на старото килийно училище "Свети Пантелеймон" се извисяват два красиви сводести моста – безценни и достойни за уважение паметници на строителното изкуство на сръчни древни майсторски ръце.
Наред с автентичната възрожденска битова архитектура те представляват хем любопитно, хем привлекателно инженерно съчетание и придават на цялата околност един неповторим облик, своеобразна самобитност и красота.
Отдалеч се вижда, че древните майстори са търсели двойно предназначение на своето творение – практичност при пресичане на коритото на реките и архитектурен мотив – художествено-архитектурна прелест. И да – успели са!
Още един сводест мост се намира до сградата на ДГС "Широка лъка", изграден над река Луковица.
Сводестият мост, издигащ своята кръшна снага над пеещите рекички, е основен и главен елемент и в логото на това родопско очарование – откривам го случайно, заглеждайки се в каменния барелеф, разположен в градинката на купището, както местните наричат центъра на Широка лъка, и това далеч не е случайност.
Логото на Широка лъка
Допълнителни елементи в това каменно лого са родопската гега, орфеевата арфа и вековните гори.
Какво представляват тези символи? Какво разказват?
Сводестият мост (централно разположен в горната част) – както вече ви разказах, мостовете са емблематични за това селце, а и са издържали тежките изпитания на времето;
Овчарската гега (в средата) – е символ на животновъдството. Овцевъдството е било сред най-добре развитите отрасли в целия район и поради това овчарската гега заема своето централно място тук;
Орфеевата арфа – всеизвестен факт е, че в Широка лъка няма дом, от който да не е излязъл поне един музикант, а най-прословутите майстори на родопската каба гайда са именно от селото и селата в региона. Това е селото, родило родопската песен! Ето защо арфата е намерила място насред логото-символ на селцето;
Старите вековни гори – от край време те пазят хората в селото, ето защо опазването и стопанисването на горите в региона винаги са били приоритет за местното население.
Причина хората да се заселят някога тук е насилственото помохамеданчване на българското население в региона по време на жестоките събития, разиграли се през XVII век.
История
Първоначално тези земи били владение на юруците – тюркска етническа група мюсюлмани, говорещи турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. В последствие юруците лека-полека се преселват към Беломорието.
Над 90 обекта от многобройните къщи, сводести мостове и църкви на Широка лъка, съхранили автентичната родопска архитектура, са обявени за паметници на културата.
По-голяма част от къщите са построени в типичен възрожденски стил, наричан родопски.
Покрити с каменни плочи, покривите напомнят донякъде на крепости, което никак не е случайно, защото единствено в своите домове по време на османското робство хората са се чувствали относително защитени. Това е причината и във всеки дом да има скривалища в стените или избите.
Може да посетите Сгуровската, Богдановата, Учиковската и Калайджийската къща. Но не само те, а всяка сграда в това селище има свой собствен облик и обаяние, което е признание за широколъчани, които са били прочути майстори-дюлгери.
Характерният местен говор, специфичните обичаи и песните дават възможност на всеки посетител да се докосне до запазената българска култура и родопска самобитност.
Поради всичко това селото е обявено за единствения по рода си архитектурно-фолклорен и етнографски резерват в България.
На главната улица срещу реката се намира къщата, в която е живял капитан Петко Войвода в периода от 1878 до 1879 година.
Капитан Петко Войвода
Петко Кирков (Каракирков, Киряков), по-известен като капитан Петко Войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на онеправданите в Османската империя.
Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
яла са, Петко, откажи
от сванка пусто хайдутство.
На майка ти са додяло
по денем вода носене,
по нощем ризи перане,
юнашки глави скриване.
Майчо льо, стара майчо льо,
яз съм си янджиче проводил,
яз съм си янджиче проводил
в Стамбула града голема.
А га янджиче си доде
какви хабери ще носи,
тогава ша са откажа
от този пусти хайдутлук.
Народна песен
Главната улица тук носи името на прочутия войвода. Паметник и паметна плоча в Широка лъка увековечават неговото дело.
Екзарх Стефан I Български
В центъра на селището откривам и паметник на екзарх Стефан I Български, чието светско име е Стоян Попгеоргиев Шоков.
На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 година, израелският мемориален институт "Яд Вашем" удостоява екзарх Стефан I Български с почетна грамота, медал и званието "Праведник на света" за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 година.
На делото на този българин съм посветил отделна самостоятелна публикация, която може да достъпите, ако последвате тази връзка.
В Широка лъка понастоящем съществуват две църкви – "Успение Богородично" и "Свети Никола".
Храм "Успение Богородично"
Храм "Успение Богородично" в Широка лъка е символ на вярата, издигнат само за 38 денонощия.
Както сами се досещате, на този впечатляващ храм и на неговата забележителна история съм посветил отделна самостоятелна публикация, която може да достъпите, като последвате тази връзка.
Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновление, чрез който и викаме: "Авва Отче!" Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
Посланието на апостол Павел към римляните 8:14-16
Килийно училище "Свети Пантелеймон"
В двора на храм "Успение Богородично" се намира килийното училище "Свети Пантелеймон", издигнато през 1835 година.
Село Широка лъка е обект номер 87 от 100-те национални туристически обекта на България.
Как се стига до село Широка лъка?
Широка лъка е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.
Село Широка лъка е разположено в планински район на около 24 километра (на около 34 минути с автомобил) северозападно от областния град Смолян, на около 14 километра (на около 20 минути с автомобил) от курорта Пампорово, на около 6 километра (на около 8 минути с автомобил) от село Стойките и на около 21 километра (на около 28 минути с автомобил) югоизточно от град Девин.
Надморската му височина е 1058 метра.
Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, между Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.
Широка лъка отстои на:
226 километра (на около 3 часа и 12 минути с автомобил) от столицата
93 километра (на около 1 час и 47 минути с автомобил) от град Пловдив
426 километра (на около 5 часа и 43 минути с автомобил) от град Варна
318 километра (на около 3 часа и 47 минути с автомобил) от град Бургас
Какво може да се посети в близост?
Само на около 8 километра южно от село Широка лъка (на около 15 минути с автомобил) ще откриете Гела – усмивката на Родопите.
В село Гела препоръчвам да си направите несравнима по красота разходка и да удивите на величествените красоти, заобикалящи селцето.
В село Гела непременно посетете интересните руини на ранновизантийска базилика – най-високо разположената в югоизточна Европа (1480 метра н. в.).
На около 24 километра западно от село Широка лъка (на около 34 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Струилица", край която може да се насладите на чудното Самодивско пръскало.
В близост до град Девин по пътя Кричим – Девин се намира язовир "Цанков камък", част от каскадата "Доспат-Въча".
Само на 20 километра северно от язовир "Цанков камък" (на около 25 минути с автомобил) по пътя Кричим – Девин се намира язовир "Въча", част от каскадата "Доспат-Въча".
Само на 13 километра северно от язовир "Въча" (на около 15 минути с автомобил) се намира язовир "Кричим".
Само на 29 километра североизточно от язовир "Въча" (на около 37 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.
На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина.
В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 41 километра североизточно от язовир "Въча" (на около 57 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
На около 36 километра северозападно от язовир "Въча" (на около 45 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.
Градът е великолепна дестинация за разходки и почивка! По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.
В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.
Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от национално значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града и аз ви приканвам да разгледате величествената сграда.
Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.
Ако продължите от Брацигово в посока село Розово, ще се озовете край чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.
Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".
Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.
От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.
Продължавайки по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.
От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.
Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.
На около 8 километра западно от град Брацигово (на около 11 минути с автомобил) се намира съседния град Пещера.
Пещера е поредният прекрасен български град с изключително борбено минало и горещо ви препоръчвам разходката тук. Ще ви разкажа как да стигнете до панорамната площадка над града, откъдето се разкрива чуден изглед към цяла Пещера!
В Пещера може да посетите крепост "Перистера".
Старият сахат в Пещера е място, съхранило богата история и аз сърдечно ви съветвам да го посетите.
Само на около 47 километра северозападно от язовир "Въча" (на около 58 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 20 километра източно от град Пазарджик (на около 20 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на около 19 километра югоизточно от село Широка лъка (на около 29 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.
От върха ще се насладите на невиждани красоти, а от върха на кулата "Снежанка" може да видите слънчевите отблясъци във водите на Бяло море.
Срещу върха се намират Орфееви скали, откъдето ще бъдете прехласнати от още фантастични и необикновени гледки.
На около 50 километра северно от село Широка лъка (на около час с автомобил) се намира друго китно селце, съчетаващо тишина зеленина и родопско спокойствие – Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към Чудните мостове – чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!
На около 56 километра североизточно от село Широка лъка (на около час и 20 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На около 67 километра североизточно от село Широка лъка (на около 1 час и 40 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
Само на 24 километра североизточно от разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство (на около 30 минути с автомобил) се намира началаната стартова точка на туристическата пътека към Сливодолско падало – един от красивите и високи родопски водопади.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!