Късноантична сграда "Ирини" (Ейрене) на Филипопол – една от най-богатите на мозайки антични резиденции в Източните Балкани
- Stefan Ivanov

- 4.07
- време за четене: 17 мин.
Актуализирано: преди 2 дни
Съдържание на публикацията:
Пролегомена: Филипопол и контекстът на Късната Античност
Появата на монументалното християнство
Хронология на комплекса "Ейрене"
Спасителните разкопки през 1983 г. – 1984 г.
Хипотезата за Епископската резиденция
Архитектурна реконструкция и интеграция в градската тъкан
Структура на Инсулата и обхват на сградата
Жилищни и представителни части
Детайлно описание на полихромните подове
Стилистичен и композиционен анализ
Откриването на местното ателие
Сравнителен анализ (Тракийският корпус)
Автентичният участък на кардо в подлеза
Строителни техники и материали
Връзката между нивото на улицата и основите на сградата
In situ консервация и музеология в съвременния контекст
Предизвикателството на подземието
Инженерни и екологични контроли
Интеграция в рамките на предварителния списък на ЮНЕСКО
Как се стига до Късноантична сграда "Ирини" (Ейрене) на Филипопол?
Под вековните улици на днешен Пловдив лежи един свят, изтъкан от епични и завладяващи, мистични и потайни, вдъхновяващи и изумителни легенди, императорски декрети и тайнствен шепот на отминало величие.

Сред най-забележителните съкровища, разкрити в сърцето на древен Филипопол, е късноантична сграда "Ирини" (Ейрене).

Ειρήνη в превод от гръцки означава мир. Произнася се ирини. Не бихте сбъркали, ако я назовете и ейрене.
Това е и името на една от най-забележителните сгради, която е била голяма римска резиденция (наричана Domus Eirene), които древният Филипопол ни е завещал. Скрита е в сърцето на античния град.
Представете си момента, в който археолозите разкриват не просто основи и стени, а живописен разказ, съхранен от времето – мозайка от камък и стъкло, която блести със същата светлина, както преди 1700 години.
Късноантичната сграда "Ирини" е много повече от архитектурен паметник. Тя е капсула на времето, разказваща историята на елитен живот през IV-ти – VI-ти век, време на преход и християнизация на Римската империя.
Нейната съвършено запазена и майсторски изработена полихромна мозайка на пода на главната представителна зала (триклиний) с лика на жена, до чийто образ е изписано името EIPHNH (Ейрене / Ирини) на старогръцки, въпреки всички исторически превратности, си е доста впечатляващо.

Пригответе се за пътешествие, което ще ви преведе през слоевете на археологическата загадка, ще разкрие тайните на импозантната архитектура и ще оцени чудото на съвременната консервация, запазила този шедьовър за поколенията.
В тази публикация наистина ще се опитам да ви потопя в мистериозната история на този уникален комплекс, заедно ще разгледаме археологическите чудеса, които ни е завещал, и заедно ще проследим впечатляващия път на неговата консервация и представяне, за да разберем защо Ейрене е един от най-ярките символи на късноантичния Пловдив.
Кой е бил загадъчният собственик на сградата?
Защо мозайките ѝ са сравними с най-добрите примери от Източната Римска империя?
Как съвременните консервационни техники успяват да я запазят в перфектно състояние?
Готови ли сте да прекрачите прага и да усетите лукса на живота във Филипопол от Късната Античност?
И все пак – Ирини или Ейрене?
Вариант | Произношение | Епоха и Контекст |
Ейрене | Ей-ре-не (ударение на Ей) | Древногръцки (Атически диалект, класически период). Това е автентичното произношение на името през античността, когато диграфът EI се е четял като [ei] или [eй]. |
Ирини | И-ри-ни (ударение на второто И) | Византийски и Новогръцки (Койне). Това е произношението, което се използва днес. С течение на времето, особено във Византия, диграфът EI (епсилон-йота) е преминал към звука [i] (йотацизъм). |
Тъй като сградата във Филипопол е късноантична (III-ти – V-ти век след Христа), това е периодът на преход, когато старогръцкото произношение вече е започнало да се променя към византийското.
"Ейрене" би било по-коректно, когато се говори за името на богинята от класическия старогръцки мит или за буквалното прочитане на надписа от мозайката, както е бил изписан в Античността.
"Ирини" е по-популярният и съвременен начин за четене на думата, който се използва и за женското име.
Ето защо днес се срещат и двата варианта за назоваване на Късноантичната сграда в Пловдив.
Пролегомена: Филипопол и контекстът на Късната Античност
Филипопол, днешен Пловдив, е заемал стратегическо положение като един от водещите градове в римската провинция Тракия.

Неговата роля нараства значително през периода на Късната Античност, особено след Диоклециановите реформи, когато градът се утвърждава като важен административен, военен и икономически център, разположен ключово на Via Militaris. Тази позиция обуславя концентрацията на богатство и власт, което се проявява в монументалното градско строителство, както в публичния, така и в частния сектор.
Появата на монументалното християнство
Следващият важен фактор, определящ развитието на Филипопол през IV-ти и V-ти век, е легализирането и последващото институционално издигане на християнството. Това води до мащабни инвестиции в изграждането на големи църковни структури, сред които безспорно се откроява Епископската базилика.

В този контекст, Късноантичната сграда "Ейрене" не може да бъде разглеждана изолирано.
Едно от най-важните наблюдения, произтичащи от археологическите данни, е синхронността на елитните инвестиции в града.

Сграда "Ейрене" е датирана към IV-ти – V-ти век, период, който съвпада точно с времето на масивното финансиране и строителство на църковната архитектура, включително Епископската базилика.

Архитектурната връзка между тези два обекта предполага, че собственикът на "Ейрене" е инвестирал или обновявал имота си едновременно с най-големия разцвет на раннохристиянската власт в града. Тази взаимна обвързаност насочва към извода, че собственикът е бил основен патрон или пряк бенефициент на нарастващия статус на Църквата.
Хронология на комплекса "Ейрене"
Откриването на сграда "Ейрене" е резултат от спасителни археологически разкопки, проведени в периода от 1983 до 1984 г. в централната част на Пловдив.

Спасителните разкопки през 1983 г. – 1984 г.
Нуждата от тези разкопки е възникнала във връзка с инфраструктурното развитие на града.

Обектът е локализиран североизточно от древния Форум и е в непосредствена близост до Епископската базилика. Тези спасителни дейности са наложили прецизна документация и методология, особено предвид крехкостта на in situ запазените мозаечни подове.
Стратиграфия и датиране
На базата на стратиграфския анализ и откритите артефакти, основната фаза на обитаване и разцвет на сградата е установена в периода на Късната Античност, обхващащ IV-ти и V-ти век.

Това датиране позиционира "Ейрене" като съвременник на най-ранните монументални християнски сгради в Тракия.
Хипотезата за Епископската резиденция
Сградата е известна като Късноантична сграда "Ейрене".

Ключов елемент в разбирането на нейното значение е хипотезата, че тя е функционирала като резиденция на Епископа на Филипопол. Тази хипотеза не се базира само на богатата украса, но и на уникалните градоустройствени данни.

Позиционирането на сградата, макар и североизточно от Форума, е встрани от традиционния езически административен център на града.

Сградата е разположена така, че да бъде директно свързана с Епископската базилика. Това изместване на местоположението от старото светско езическо ядро към новата монументална християнска ос – Базилика и Комплекс "Ейрене", представлява осезаема физическа манифестация на прехвърлянето на властта в Късната Античност от светските традиционни органи към растящата църковна структура. Самото местоположение е било политическо изявление за новия център на власт.
Архитектурна реконструкция и интеграция в градската тъкан
Мащабът на комплекса "Ейрене" ясно демонстрира изключителното богатство и статус на неговия собственик.

Структура на Инсулата и обхват на сградата
Сградата е заемала внушителните две трети от една градска инсула (квартален блок) в центъра на древния Филипопол. Това означава, че е било необходимо или сливането на по-малки парцели, или дори унищожаването на съседни имоти, за да се създаде единен представителен елитен комплекс.

Заемането на такава значителна част от инсулата извежда резиденцията от категорията богата къща до палацов или административен комплекс, подходящ за управлението на църковните дела и собственост на епископа.
Жилищни и представителни части
Архитектурният дизайн следва класическия модел на средиземноморските елитни резиденции, центриран около перистилен двор.

Този двор е бил заобиколен от портици и множество помещения.
Археологията ясно разграничава представителната част, където са разположени стаите с полихромни мозаечни подове, от по-скромните и функционални жилищни и стопански помещения.
Специално изграденият кардо
Критичното архитектурно доказателство за изключителния статус на собственика се съдържа в градоустройствената намеса, свързана с основната улица. Установено е, че един кардо (главна градска улица, ориентирана север-юг) е бил специално изграден, за да осигури пряка връзка между сградата "Ейрене" и Епископската базилика.

Промените в инфраструктурата в гъсто застроен градски център са скъпи и изключително сложни. Фактът, че е била проектирана и построена улица, свързваща частната резиденция директно с публичния църковен център, е неопровержимо доказателство за това, че собственикът на "Ейрене" е притежавал огромна социална, и вероятно, общинска власт.

Този акт на инфраструктурно инвестиране потвърждава елитарния, и твърде вероятно епископски, статус, тъй като демонстрира контрол върху обществените ресурси, необходими за подобна мащабна градоустройствена промяна.
Мозайките на "Ейрене"
Подовете на представителните помещения в сграда "Ейрене" са покрити с полихромни мозайки, които обхващат обща площ от 160 квадратни метра.

Детайлно описание на полихромните подове
Тези мозайки са изпълнени с изключително майсторство и са ключов елемент, който определя статута на сградата.

Те са запазени in situ в помещенията около перистилния двор.
Стилистичен и композиционен анализ
Художествената програма е доминирана от разнообразни геометрични орнаментални модели.

Тези модели са богато допълнени от флорални и фигурални изображения.

Използването на сложни композиции и богата цветова палитра поставя мозайките на "Ейрене" сред най-високото ниво на римското подово изкуство от периода на Късната Античност.
Откриването на местното ателие
Едно от най-значимите археологически открития в комплекса е наличието на пещ за производство на стъкло и смалт (оцветен стъклен материал за по-ярки и разнообразни тесери) в перистилния двор. Това откритие е изключително рядко, тъй като доказва функционирането на специализирано, висококвалифицирано мозаечно ателие директно в рамките на частната резиденция.

Производството на мозайки, особено тези, включващи смалт, е процес, който изисква значителни ресурси, технически познания и квалифицирани майстори. Откриването на пещта на място доказва, че собственикът е имал пряк контрол върху целия производствен цикъл, заобикаляйки външните вериги за доставки. Този контрол е позволявал абсолютно гарантиране на качеството, бързина на изпълнението и защита на специализираните техники – черти, характерни за изключително влиятелен и технически информиран елитен патронаж. Предполага се, че това ателие може да е допринесло и за декоративната програма на близката Епископска базилика, което допълнително подкрепя хипотезата за епископската резиденция и неговия контрол върху регионалното артистично производство.
Сравнителен анализ (Тракийският корпус)
Мозайките на "Ейрене" са важни за цялостното разбиране на монументалното изкуство в римската провинция Тракия.

Те принадлежат към стила от средата до края на IV-ти век и споделят характеристики като мащаб на композицията, орнаментика, размер на тесерите и частично цветова гама с други значими късноантични мозаечни находки в региона.

Конкретни паралели могат да бъдат направени с мозаечните подове, открити в Диоклецианопол (днешен Хисаря), Августа Траяна (днешна Стара Загора) и Пауталия (днешен Кюстендил).

Мозайките на "Ейрене" служат като еталон за тази регионална художествена традиция. Тяхната функционална връзка с Базиликата, чрез специално изградената улица, и тяхното комбинирано включване в предложения сериен обект на ЮНЕСКО "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол" подчертава, че тяхната художествена стойност е неразривно свързана с историческия контекст на раннохристиянската администрация.
Автентичният участък на кардо в подлеза
Комплексът "Ейрене" е запазен in situ, заедно с части от древната улична мрежа.

Този сегмент представлява част от кардо улицата, граничеща с инсулата, и вероятно включва участъка от специално изградената връзка с Епископската базилика.

Тук ще си позволя малко да се отклоня (но съвсем малко) и да ви разкажа повече, показвайки ви този интересен подлез в град Пловдив, носещ името "Археологически".
"Археологически" е специален подлез и не е като другите подлези, които се срещат из повечето по-големи градове по света и у нас. "Археологически" е реална римска улица, разположена в посока изток-запад, днес успоредно на бул. "Патриарх Евтимий" и перпендикулярно на бул. "Цар Борис III Обединител".
Камъкът, който съм показал на горния фото момент и който е положен на западния вход / изход на подлеза, е автентичен епиграфски паметник от римския период на Филипопол, експониран в подлез "Археологически" до сграда "Ейрене" в Пловдив.
Това е фрагмент от оброчна или почетна мраморна плоча (стела), който е бил вграден в основата на сградата "Ейрене" или е част от експозицията, илюстрираща архитектурните елементи, открити в района.
Надписът върху камъка е на старогръцки език, който е бил официален език на Филипопол по онова време. Въпреки че паметникът е силно повреден, най-важният фрагмент, който го свързва директно с местоположението му, е видим в края:
Видими ключови думи (това е приблизителна моя транскрипция, тъй като не успях да открия нищо по темата и сега се изявявам в ролята на Индиана Джоунс – дано археолозите ми простят, в случай че бъркам и да ме аплодират бурно, в случай че съм прав):
ΛΟΥΔΡΙ / ΛΟΥΔΡΙΣ (Лудри / Лудрос – вероятно лично име или част от него)
ΠΟΙΗΣΘΕΝΑ (Поистхена – "която беше направена / издигната")
...ΕIΡΕ ΠΑΡΟΔΕΣ (Ейре Пародес)
Фразата ΕIΡΕ ΠΑΡΟΔΕΣ е най-значима. ΠΑΡΟΔΕΣ (Пародес) на старогръцки означава "страничен път" или "проход / вход".
Този надпис вероятно е свързан със:
Улицата / проходът: фразата Пародес почти сигурно се отнася до римската улица (decumanus), която е била открита заедно със сграда "Ейрене" и е част от експозицията в подлеза. Надписът може да е отбелязвал изграждането или посвещението на тази улица или на част от прилежащия към нея портик (колонада).
Сграда "Ейрене": думата ЕIΡΕ (мир), която е изписана и като име върху пода на главната представителна зала (триклиний) с лика на жена, изобразена на централната мозайка (и от която идва името на сградата), е ключова. Сградата "Ейрене" е била резиденция на виден гражданин (вероятно епископ), чието строителство е започнало след голямото опустошение на града от готите през 251 г. след Христа. В този период на възстановяване са били правени много строителни дейности, често отбелязвани с надписи.
Тъй като надписът не е цял и е изваден от първоначалното си място, точният му превод е невъзможен без справка с каталога на Пловдивския археологически музей, но археолозите са го експонирали именно в този участък, за да подчертаят връзката между жилищната сграда ("Ейрене" – мир) и прилежащата антична улица ("Пародес" – проход / път).
Това е чудесен пример за това как Пловдив интегрира хилядолетната си история в съвременното градско пространство!

Запазването на оригиналната улична настилка (via level) предлага ценни данни за градския живот и инфраструктурата от Късната Античност.
Строителни техники и материали
Анализът на запазения участък настилка показва типична за големите римски градски артерии конструкция – настилка от тежки каменни плочи, положени върху структурирана подложка. Наблюдават се също бордюри и ясно оформени тротоарни ивици.
Връзката между нивото на улицата и основите на сградата
Съвместното запазване на архитектурния отпечатък на "Ейрене", вътрешната декорация и непосредствено прилежащата обществена сфера (древната римска улица) предоставя пълен, вертикален и хоризонтален моментен кадър на късноантичната градска среда.

За разлика от обекти, където контекстът е загубен, тук високата степен на автентичност и целостта на градския пейзаж са запазени, което е безценно за изследователите, изучаващи градоустройственото развитие и ежедневния живот във Филипопол през IV-ти век.
In situ консервация и музеология в съвременния контекст
Това е поредната изумителна уникалност от България – останките от сградата "Ейрене" и прилежащата улична мрежа са запазени и експонирани in situ в съвременен пешеходен подлез, наречен "Археологически".
Предизвикателството на подземието
Изборът на точно това място за експониране гарантира висока степен на достъпност за посетителите, но същевременно създава значителни екологични и структурни предизвикателства пред дългосрочната консервация.

Решението за запазване на силно чувствителния полихромен мозаечен под in situ в оживена обществена зона представлява стратегия с висок риск и висока награда.

Наградата е ненадминатото преживяване за посетителите и пълно разбиране на контекста; рискът е свързан с потенциална деградация от околната среда и физическо увреждане. Това изисква прилагането на специализирани, интегрирани и често скрити системи за поддръжка и климатичен контрол.
Инженерни и екологични контроли
Консервацията на обекта изисква прилагането на сложна консервационна наука, адаптирана към динамичната подповърхностна среда:
Смекчаване на вибрациите – необходима е структурна изолация на руините от интензивния трафик, преминаващ по бул. "Цар Борис III Обединител".
Управление на микроклимата – контролът на влажността и температурните колебания в подземната среда е критичен. Тези параметри трябва да бъдат стабилизирани, за да се предотврати солификация, образуване на биологичен растеж (плесени) и цикли на замръзване / размразяване, които са изключително вредни за древните мазилки и тесери.
Дренаж и предотвратяване на навлизането на вода – защитата на руините от съвременното навлизане на вода и повишените нива на подпочвените води е от първостепенно значение за запазване на леглата на мозайките.
Обектът като музей
Въпреки че е интегриран в градската инфраструктура, обектът функционира като музей.

Интегрирането на историческото наследство директно във функциониращ модерен подлез налага съжителството на археологията със съвременната инфраструктура. Този подход прави историята неизбежна част от ежедневието на пътуващите, което рязко контрастира с традиционните изолирани музейни настройки. По този начин комплексът "Ейрене" служи като успешен модел за това как сложни градски центрове могат да съгласуват дълбоките археологически пластове с нуждите на съвременното развитие.

Посещението на сграда "Ейрене" предоставя изключително детайлен поглед върху живота на най-висшия социален и религиозен елит във Филипопол от периода IV-ти и V-ти век. Аргументите в подкрепа на нейната функция като епископска резиденция са многопластови и убедителни: архитектурният мащаб (две трети от инсула), уникалната градоустройствена връзка (специално изграденият кардо към Базиликата) и контролът върху артистичните ресурси (наличието на пещ за смалт). Тези фактори колективно доказват, че собственикът е притежавал не само изключително богатство, но и безпрецедентна власт за промяна на градската среда в своя полза.
Интеграция в рамките на предварителния списък на ЮНЕСКО
Комплексът "Ейрене" е неразделна част от номинирания за Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО сериен обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол".

Неговото включване се дължи на функционалната му връзка с Базиликата и факта, че той е образцов представител на монументалното късноантично изкуство и на най-ранната история на християнството в региона на Тракия.
Сградата "Ейрене" е изключителен пример за успешното интегриране на значимо археологическо наследство в модерната градска структура.
През 1995 г. и 2018 г. Археологически комплекс – перистилна сграда и улично кръстовище и Късноантична сграда Ирини /EIPHNH/ са обявени за археологически паметник на културата с категория национално значение.
Късноантична сграда "Ирини" (Ейрене) на Филипопол е обект номер 41б от Стоте национални туристически обекта на България.
Как се стига до град Пловдив?
Представете си град, който е видял хиляди златни изгреви и огнени залези, който е бил непрестанен свидетел на триумфалния възход и неизбежното и трагично падение на империи, и който днес стои уверено, непоколебимо и величаво, разказвайки своята хилядолетна история!

Добре дошли в Пловдив – един от най-древните градове в Европа!

Пловдив е една от най-добрите Европейски туристически дестинации!

Пловдив е една от най-добрите дестинации за културен туризъм в Европа!

Сърцати пътешественици, пригответе се!
Ще поемем към едно необикновено място, където историята не е просто поредица от дати, а протегнеш ли ръка, ще я докоснеш!

Място, което е толкова старо, че се е родило преди легендите, и толкова красиво, че ще открадне съня ви!

Когато стъпите върху изгладения калдъръм на тесните криволичещи улички на Стария град, няма как да не усетите тихия и древен полъх на миналото!

Всеки камък тук, всяка къща с резбовани фасади, всяка скрита алея носи отпечатъка на траки, римляни, византийци, българи и османци.

Пловдив не е просто поредната туристическа дестинация!

Пловдив е преживяване като никое друго!

Пловдив е място, където може да изпиете сутрешното си кафе на площад, по който някога са марширували римски легиони!

Пловдив е място, където може да се изгубите сред Античния театър, който е бил сцена за гладиаторски битки и драматични пиеси!

Пловдив е място, където може да се възхитите на пурпурния залез от Небет тепе – хълмът, където всичко е започнало преди хилядолетия!

Ще разгледаме внушителната и мълчалива порта Хисар капия – харизматичната врата към сърцето на Пловдив, пазеща хилядолетни истории, и негов ярък и разпознаваем символ.

В Пловдив ще преминем през Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – най-важната и най-използваната порта на античния град, тъй като през нея се е осъществявала основната връзка между него и Византион (бъдещия Константинопол).

Пловдив е място, където ви очаква музеен комплекс "Епископската базилика на Филипопол" – монументален катедрален храм, който с внушителността на размерите си и с великолепието на интериора си е съперничел на най-големите светилища в Източната Римска империя!

Тук старателно и внимателно е подредено огромно платно, изтъкано от милиони цветни тесери – безкраен килим от неизразимо красиви мозайки!

Но не спирайте дотук! Само на няколко минути път се намира "Малката базилика на Филипопол", която е идеалното допълнение към пътешествието ви из Античен Пловдив. Нейните тайни си струват всяка минута!

И за да завършите пътешествието си в античния лукс, продължете към Късноантична сграда "Ейрене" (Ирини)! Разположена насред днешния подлез "Археологически", тя е била една от най-богатите на мозайки частни резиденции в Източните Балкани. Потопете се в разкоша на римския Филипопол!

Пригответе сетивата си за празник – за аромата на смокини и старо дърво, за шепота на вековните камъни, за ярките цветове на Възрожденските къщи и за ритмичния пулс на един град, който живее в хармония между древността и модерното съвремие!

Пловдив едновременно ще ви омагьоса, ще ви развълнува, ще ви вдъхнови и ще ви накара да се влюбите!

Готови ли сте да се потопите в тази приказна реалност?
Пловдив отстои на:
161 километра (на около 2 часа и 6 минути с автомобил) от столицата
376 километра (на около 4 часа и 14 минути с автомобил) от град Варна
254 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Късноантична сграда "Ирини" (Ейрене) на Филипопол?
Приканвам ви – забравете за момент шумния съвременен център на Пловдив!
Потърсете и открийте подлез "Археологически".
Подлез "Археологически" е пешеходен подлез, който има стратегическо значение за свързването на двете части на центъра на Пловдив, разделени от един от най-натоварените булеварди.
Подлезът минава под бул. "Цар Борис III Обединител" – централна транспортна артерия, която разделя северната и южната част на центъра.
Подлезът свързва две много различни по характер, но ключови зони на Пловдив:
🟢 Източен край (Към Стария град)
Ул. "Княгиня Мария Луиза"
Ул. "Съборна" (пешеходна улица, водеща нагоре към Стария град).
Тази част осигурява пешеходен достъп до:
Културен комплекс "Тракарт" (където се намират мозайките на сграда "Ейрене").
Подножието на Трихълмието и началото на Архитектурен резерват Старинен Пловдив.
Джумаята (Римският стадион и площад "Джумая").
🔵 Западен край (Към Главната улица)
Ул. "Гладстон" (пешеходна улица).
Централната пешеходна зона на Пловдив (наричана "Главната").
Площад "Централен" (където се намират Централна поща, хотел "Тримонциум" и наскоро реставрираният археологически комплекс с Античния форум).
С други думи подлез "Археологически" е един от основните мостове, който свързва Древния и Възрожденския Пловдив (Стария град) с Модерния, административен и търговски център (Главната улица).
Именно в този подлез се вижда уникалният сблъсък на епохите – над главите на минувачите преминава трафикът на XXI-ви век, докато под краката им са запазени основите на жилищата и улиците на Филипопол от IV-ти – V-ти век!
Уникално!
Изумително!
Вдъхновяващо!
Късноантична сграда "Ирини" (Ейрене) на Филипопол се намира на източния вход / изток на археологическия подлез в центъра на Пловдив и е една от най-богатите на мозайки антични резиденции в Източните Балкани.
Зад стъклените витрини се крие част от античен жилищен квартал, доминиран от една необикновено богата и пищна резиденция.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности можете да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
















Коментари