Малката базилика на Филипопол – история, архитектура и художествена хронология на Късноантична Тракия
- Stefan Ivanov
- 3.07
- време за четене: 22 мин.
Актуализирано: преди 1 ден
Затворете очи за миг и си представете град, който диша история! Не просто съхранява миналото, а го носи във всяка своя артерия!
Добре дошли във Филипопол – древният Пловдив, чиито корени се губят някъде между Тракия, Рим и Византия!
Докато вървим по калдъръмените му улици, може би очакваме да видим само мащабните арени и величествените театри. Но сърцето на един град често тупти най-силно в неговите по-интимни, по-светли места. Днес ще открехнем вратата към едно такова скришно съкровище – Малката базилика.
Това не е просто архитектурен паметник. Това е късче жива мозайка, разказ за раннохристиянската вяра, за величието на император Юстиниан и за хиляди стъпки, оставени върху подове, изработени като произведения на изкуството.
Тук, сред цветовете на над 150 квадратни метра изящни мозайки, между елегантните елени и мистичните птици, времето наистина застива. Малката базилика е онова място, което доказва, че най-големите емоции понякога са скрити в най-малките открития.
Готови ли сте да се потопите в един свят на благоговение, изкуство и хилядолетна светлина?
Последвайте ме!
Контекстуализиране на раннохристиянския Филипопол
Древният Филипопол е сред най-важните градове в провинция Тракия през Късната античност, служейки като метрополен център, свързвал Константинопол с критичните дунавски граници. Неговото стратегическо положение като административен и военен център го прави приоритетен обект за имперска защита и инвестиции, особено след кризата от III-ти век и консолидацията на властта в Източната Римска империя. Именно в този бурен геополитически контекст се развива интензивен християнски живот, който оставя своя отпечатък чрез монументално църковно строителство.
Първоначално Църквата в Тракия, заедно с провинциите Дакия и Македония, е под върховенството на катедрата в Солун, която от своя страна е под юрисдикцията на Римския престол. Впоследствие митрополитите в Тракия преминават под духовната власт на Константинопол.
Днес са открити и проучени по-голямата част от обществените сгради във Филипопол – Античен театър, Античен стадион, събиращ около 30 000 души, Античен форум и Одеон, Епископска базилика, комплекс "Източна порта", синагога, жилищните сгради "Ирини" и "Нарцис", археологически комплекс "Небет тепе" и обществените бани.
Малката базилика
Малката базилика на Филипопол е получила това условно наименование, за да бъде ясно разграничавана от намиращата се недалеч много по-мащабна Епископска базилика (известна днес като Голямата базилика.
Тази конвенционална номенклатура, макар и удобна за археологическата топография, може да подведе относно истинското значение и литургичния статут на сградата.
Въпреки сравнително скромните си размери, архитектурният ѝ план и, най-вече, луксозното ѝ вътрешно обзавеждане я определят като високопоставен литургичен обект, играл ключова роля в християнската общност на града.
Хронологичен обхват
Малката базилика е ключов маркер за хронологията и развитието на християнското изкуство и архитектура във Филипопол. Сградата представлява важен етап в еволюцията на монументалното строителство, като нейната най-значима фаза на декорация, датирана към края на V-ти и VI-ти век, се свързва пряко с кулминацията на византийското влияние в Тракия, често наричана Юстинианов Ренесанс.
Хронология на строежа и фазиране
Малката базилика вероятно е построена през по-ранен период на християнския разцвет (вероятно края на IV-ти или началото на V-ти век), но преживява своя апогей и най-значимо преустройство през VI-ти век. Разположението ѝ в близост до източната крепостна стена, до укрепителна кула, датирана към II-ри – IV-ти век, показва, че структурата е интегрирана в съществуващата градска укрепителна система. Тази интеграция предполага, че строежът на базиликата е последвал първоначалното укрепване на периметъра или е планиран съвместно с него, служейки на градския квартал, разположен в непосредствена близост до портата или стената.
Детайлен архитектурен план и размери
По време на започналите през 1988 г. спасителни разкопки, свързани със строежа на жилищен блок по някогашния бул. "Лиляна Димитрова" (днес "Мария Луиза"), археологът Мина Боспачиева открива част от крепостната стена на Филипопол, а западно от нея и раннохристиянска базилика (1990 г. – 1991 г.). Бидейки по-малка по размери от Голямата базилика (днес Епископската базилика на Филипопол), новооткритата е наречена Малката базилика.
Сградата е от типа трикорабна базилика с притвор (едноделен нартекс) и една апсида.
Нейните размери – 20 метра дължина и 13 метра ширина, ѝ придават площ от приблизително 260 квадратни метра, което я прави значително по-малка от Епископската базилика, но все пак достатъчно голяма за голям енорийски храм или за специализирана институция. Пропорциите ѝ (около 1.5:1) са типични за късноантичната архитектура, търсеща класическо равновесие.
Интериорно обзавеждане и литургично пространство
Интериорът на Малката базилика демонстрира изключително висока степен на лукс и литургична функционалност, постигната чрез мащабно използване на мраморни елементи.
Корабите са били разделени с мраморна колонада. В централното пространство е имало мраморна олтарна преграда (хоров парапет), разделяща светилището от наоса.
Особено важно е наличието на амвон (проповедническа катедра) и синтрон (амфитеатрално разположени седалки за презвитерите зад епископския трон) в апсидата.
Амвон от втори етап на малката базилика
Най-ранните запазени амвони (издигната част, площадка) датират от първата половина на V-ти век. Необходимостта от ораторска трибуна възниква в Древна Гърция, а впоследствие в Рим се създава т. нар. rostra. И двете конструкции представляват висока обширна платформа за обръщения към народа, трибуна за проповеди.
Амвонът от Малката базилика е от т. нар. константинополски вид, който също представлява конструкция с издигната площадка. До нея се стига по стъпала от двете страни по посока изток-запад. Тъй като формата му прилича на кула, подобни на амвони са известни и като пиргос. Известните амвони от този период са с резбовани каменни или мраморни пана.
Присъствието на синтрон категорично показва, че базиликата е оборудвана да поддържа висша литургична йерархия, позволяваща провеждането на служби от епископски представители или цял колегиум от презвитери. Това опровергава всякакви предположения, че сградата е била второстепенен или крайградски параклис, потвърждавайки нейния висок статус в рамките на епархията на Филипопол. Високото ниво на инвестиция, материализирано в мраморното обзавеждане, е тясно свързано с икономическия просперитет, който градът е изживявал през VI-ти век.
Градско разположение и отбранителен контекст
Местоположението на базиликата в непосредствена близост до източната крепостна стена и укрепителна кула е ключово за разбирането на нейната роля. Църквите, издигнати близо до градските порти или стени, често са били свързани с покровителството на града, погребенията на мъченици (мартириуми) или обслужването на военни контингенти. Този избор на място, на границата между градската и външната зона, предполага или обслужване на източния административен / военен квартал, или почитане на свето място, което вече е било определено като такова в близост до отбранителната инфраструктура.
Изкуството на Късната античност
Подовите настилки на Малката базилика са били покрити с полихромна мозайка във всички помещения, с изключение на параклиса от юг, изпълнена в техниката opus tessellatum, като в наоса и страничните кораби преобладават геометрични мотиви.
Тези геометрични схеми са характерни за ранните християнски базилики и често символизират божествения ред и безкрайността.
Върху мозайката в централния кораб е издигнат амвон и е инсталирана олтарна преграда, която е заличила първите два реда от дарителски надпис на гръцки, поместен с специфична рамка (tabula ansata).
Към североизточния ъгъл на базиликата е пристроен баптистерий (кръщелня), в пода на който е изграден дълбок кръстовиден басейн – писцина (piscina). Баптистерият е настлан с тухли, върху които впоследствие е положена полихромна мозайка с обрамчени от плетеница изображения на два елена и двойка птици.
Мозайките на Малката базилика са включени в Индикативната листа на ЮНЕСКО.
Функция и вид на баптистерия
Баптистерият с кръстовидна писцина и фигурални мозайки в Малката базилика е единственият засега консервиран, реставриран и експониран паметник от този вид в България.
Писцината (от латински piscina – изкуствено езеро за риба, басейн) представлява басейн, в който се извършва тайнството Кръщение. Тя е с формата на кръст, като две от рамената му имат стъпала, отвеждащи до централното, най-дълбоко квадратно пространство. Другите две рамена на кръста – северното и южното, са преградни с мраморни плочи, които оформят по-плитко ниво за кръщаване на бебета и малки деца.
Писцината в Малката базилика е много ранна и е била предназначена и за кръщаване на възрастни.
Киворият (от латински ciborium – чаша) е мраморната колонада, която увенчава писцината. Кивориите се появяват в християнските храмове през IV-V век. Първоначално служат за закрепване на завеса над олтарната трапеза в определени моменти от богослужението, а след това покриват и амвони, кръщелни купели и други.
Киворият на Малката базилика е с квадратна основа с четири арки, които стъпват върху четирите колони.
Мозайките
Мозайките покриват подовете на всички части на базиликата от първи строителен период (V-ти век) и са дело на местни майстори. Направени са в съответствие с технологичните изисквания за римската мозаична техника, както е и в повечето подобни обекти във Филипопол.
Основната техника на редене е opus tesselatum. Тесерите се изработват от камъчета с различни цветове или от керамика. Под мозайката са положени още четири слоя: дренаж от ломени камъни и керамични отпадъци, пласт хоросан с натрошена керамика и два слоя хоросан. Тесерите са положени върху най-горния пласт от фин розов хоросан. Благодарение на високото качество на изработката, мозайката е оцеляла до днес въпреки многократните разрушения – пожар и преустройството на базиликата през V-ти – VI-ти век, ограбване на строителния материал в западната половина на храма през Средновековието, издълбаване на ями за отпадъците през X-ти – XII-ти век и прокарване на канализационна система в квартала през XX-ти век.
Мозайката от баптистерия
Най-значимата художествена находка в комплекса е мозайката от баптистерия, пристройка, която подчертава важността на тайнството Кръщение в този конкретен храм. Тази мозайка се отличава с изключителен колорит и висока степен на художествено майсторство.
Иконографският фокус е върху изображения на животни, по-специално елени и птици.
Изображението на елена има пряка връзка с Псалм 42:1.
Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
Мозайката символизира духовния стремеж на кръщавания към Бога и изкуплението чрез водата на кръщението. Птиците, от своя страна, вероятно символизират Светия Дух, Рая или Възкресението.
Техническата реализация на тази мозайка е забележителна с използването на богат набор от тесери, включващ червени, охрови, зелени, бели, светлосини, черни, кафяви и жълти цветове. Използването на осем различни цвята не е просто декоративно, а представлява целенасочено постигане на максимална естетическа и теологична наситеност. Този изключителен полихром е проектиран да внуши усещане за красотата и славата на духовното прераждане, което съответства на теологичната визия за Райската градина (hortus conclusus), в която навлиза новопокръстеният.
Мозаечния под на базиликата се отнася към V-ти век, а на баптистерия към началото на VI-ти век. Част от мозайката на базиликата, както и писцината и мозайката в баптистерия, са запазени на място in situ, докато останалата е демонтирана в две кампании (1993 г. – 1994 г., както през 1998 г.).
История на мозайките
Мозайките на Малката базилика са разкрити през 1991 г. – 1992 г., тогава е извършена и първата аварийна консервация. През 1993 г. – 1994 г. колектив на Националния институт за паметници на културата отделя от терена половината мозайки (около 50 кв. метра), а останалите оставя на място. През 1995 г. Малката базилика заедно с разположения наблизо сектор от крепостната стена получават статут на Паметник на културата от национално значение. През 1998 г. след приключването и на последните археологически проучвания, по настояване на Регионален археологически музей – Пловдив, Малката базилика е включена в проект "Красива България", реализиран със средства на ЕС. Зидовете са частично укрепени, част от останалите на терена мозайки са засипани, а другата част са демонтирани.
През 2000 г. археологът на обекта Мина Боспачиева и реставраторът Елена Кантарева, съвместно с Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, Масачузетс, САЩ, получават финансиране от Тръста за взаимно разбирателство, Ню Йорк, по проект за реставрация на част от мозайките. In situ е запазена мозайка около амвона, в източната и централната част на северния кораб и цялата мозайка в баптистерия. Мозайката в централния и северни кораб е покрита с дебел слой пясък, а баптистерият е запечатан с лека бетонна плоча.
По време на реставрацията основната цел е издирването, събирането, консервацията и експонирането на всички мозайки, както и на писцината на баптистерия и архитектурните детайли в своеобразен археологически музей in situ.
Художествена датировка
Сложният дизайн, високата степен на детайлност и специфичната употреба на богата цветова палитра са изрично свързани с епохата на т. нар. Юстинианов Ренесанс.
Хронологичната връзка с Юстиниановия период (втората половина на V-ти до VI-ти век) е критична. Тази датировка, предложена от проучвателя на базиликата и потвърдена от стилистичния анализ на мозаечните схеми, поставя декорацията на Малката базилика в период, който е по-късен от горният слой мозайки на Епископската базилика. Ако мозайките в Епископската базилика са датирани към V-ти век, то мозайките в Малката базилика представляват следващия етап в художественото развитие на Филипопол.
Този факт демонстрира непрекъснатата роля на Филипопол като водещ център за мозаично изкуство в Тракия в продължение на повече от век. Високото качество на изработката, характерно за този период, предполага или наличието на местна школа, поддържана с имперски ресурси, или привличането на майстори (tessellarii) директно от Константинопол или други големи византийски центрове. Тази инвестиция в скъпа и сложна декорация е материално доказателство за имперско покровителство и икономическо благосъстояние в региона по време на управлението на Юстиниан I.
Ролята на Базиликата в раннохристиянския църковен живот
Наличието на пълен набор от литургични елементи – синтрон, амвон и олтарна преграда – показва, че Малката базилика е била напълно функциониращ храм, способен да обслужва всички основни тайнства. Амвонът е служил за четене на Писанието и проповядване, което го е превръщало в център на Словото, докато синтронът е осигурявал място за висшето духовенство по време на Евхаристията.
Еклисиастичният пейзаж на Филипопол
Анализът на архитектурата и мозайките позволява да се определи как Малката базилика се е вписвала в църковната структура на града, доминирана от Епископската базилика. Докато Епископската базилика е представлявала административния и катедрален център (седалището на митрополита), Малката базилика вероятно е изпълнявала специализирана, но ключова роля.
Наличието на луксозен и иконографски натоварен баптистерий води до предположението, че тази сграда може да е била основното място за извършване на публичното Тайнство Кръщение за града или неговия източен район. Сложните и скъпи мозайки в баптистерия са предназначени да подсилят драматизма и богословското значение на обряда на въвеждане във вярата. По този начин Малката базилика функционира като важна, но зависима, специализирана институция в рамките на епархията, допълваща функциите на катедралата.
Материално отражение на християнската доктрина
Цялостният дизайн на базиликата – от притвора (мястото на катухумените), през наоса (мястото на верните) до светилището (мястото на духовенството) – е физически израз на църковната йерархия и пътя на вярващия. Луксозните мраморни и мозаечни декорации са служили не само за естетика, но и като визуално потвърждение на величието на християнската вяра и статута на Филипопол като значим християнски център в Империята.
Имперско покровителство и апогей от Юстиниановата епоха
Датирането на ключовата фаза на декорация на Малката базилика към Юстиниановия Ренесанс (VI-ти век) не е случайно, а е пряко свързано с имперската политика. Император Юстиниан I (527 г. – 565 г.) е известен със своята грандиозна програма за строителство и укрепване на градовете в ключови провинции, както е документирано в De Aedificiis.
Филипопол, като жизнен административен и военен център, разположен на основния път към Константинопол, е бил критичен за отбраната на Източната империя срещу нашествията от север. Следователно, градът е получил значително финансиране за възстановяване и разкрасяване. Скъпите полихромни мозайки в Малката базилика са материален симптом на тази централизирана имперска подкрепа и демонстрират решимостта на Юстиниановата администрация да поддържа висок стандарт на живот и внушителна църковна инфраструктура в Тракия. Строителните дейности и художествената поръчка от този период са пряко доказателство за високия приоритет, който градът е имал в имперската стратегия.
Филипопол като военен и административен център
Разположението на базиликата в близост до източната крепостна стена също подчертава връзката ѝ с военната и отбранителна функция на града. В средата на VI-ти век, когато варварските набези стават все по-опасни, поддържането на солидни укрепления и на добре функционираща църковна мрежа е било от жизненоважно значение за поддържане на гражданския морал и лоялността към Константинопол.
Базиликата е разрушена от пожар и впоследствие възстановена без съществена промяна в плановата схема.
През този втори строителен период мозаечният под на разрушената базилика е погребан под тухления под на възстановената сграда. След пожара подът е повдигнат с 0.7 метра и вместо мозайки, вече е покрит с тухли. При фундирането на триделния ѝ нартекс са разрушени части от мозайката.
Краят на Античността и Средновековният период
Въпреки високия разцвет и имперското финансиране, засвидетелствано от мозайките от VI-ти век, съдбата на Малката базилика през VII-ми век е отражение на общия колапс на късноантичния градски живот в Тракия.
След смъртта на Юстиниан и засилването на натиска от Авари и Славяни (особено през края на VI-ти и началото на VII-ми век), имперската отбранителна система рухва. Филипопол претърпява тежки демографски и икономически шокове. Прекъсването на скъпоструващите художествени поръчки и липсата на последващи мащабни археологически пластове, свързани с поддръжката на сградата, сочи към нейното изоставяне или драматично свиване на функциите ѝ.
Не е известно дали базиликата е била разрушена по време на обсада или просто изоставена поради изселване на населението и спиране на държавните субсидии, но след този период тя престава да функционира като високопоставен литургичен център.
Съдбата на Базиликата през Средновековна България
След като градът попада в орбитата на Първата българска държава (след 681 г.), бившият монументален център на Късната античност преживява период на дезурбанизация.
Вероятната съдба на Малката базилика включва разрушаване на покривната конструкция, разграбване на ценни материали (като мраморната олтарна преграда и колонадите), и постепенно засипване. Археологическите проучвания над пода показват, дали мястото е било превърнато в средновековно гробище или е било застроено с по-скромни жилищни или стопански постройки. За разлика от някои други обекти, които са били трансформирани в по-малки средновековни църкви, Малката базилика вероятно е била изоставена, оставайки само като спомен от величествения римски и ранновизантийски Филипопол.
Съвременно откриване, консервация и музейна представа
Малката базилика е открита и проучена през втората половина на XX-ти век.
Археологическите кампании са успели да разкрият цялостния архитектурен план, както и да установят хронологията ѝ, свързвайки луксозния интериор с VI-ти век. Откриването на почти непокътнатата мозайка в баптистерия е било ключово за преоценката на художествения живот във Филипопол през Късната античност.
Методология на консервация
Консервацията на мозайките, особено на полихромните изображения от баптистерия, представлява сериозно техническо предизвикателство. Тези подови настилки изискват специализирани методи за укрепване и защита, често включващи изграждане на защитни музейни структури над руините, които да регулират влажността и температурата, и да предотвратят по-нататъшното им увреждане. Прецизното запазване на осемцветната палитра на тесерите е основен приоритет.
Малката Базилика като модерен музеен обект
Институционално, Малката базилика функционира като важна съставна част от общото наследство на римското мозаечно изкуство във Филипопол. Докато фокусът на централната администрация и контактите за посетители често е върху по-мащабната Епископска базилика, Малката базилика предлага уникално, специализирано преживяване. Тя осигурява най-ясните доказателства за високото ниво на художествена изработка, характерно за късноантичния период под директно имперско влияние.
Базиликата е критичен хронологичен маркер. Тя не само допълва познанията за градоустройството на Филипопол, но и показва, че дори и по-малките (макар и високопоставени) храмове са получавали най-новата и скъпа декорация, потвърждавайки непрекъснатостта на културния живот до началото на VII-ми век.
Изключителен монумент
Малката базилика на Филипопол е монумент с изключително значение за разбирането на християнската еклесиастична история и изкуство в Тракия. Нейната археология разкрива трикорабна сграда с висок литургичен статус, демонстриран чрез използването на мраморни елементи като синтрон и амвон. Разположението ѝ близо до източната стена я свързва със защитната и градска функция на Филипопол.
Художественото ѝ наследство, особено полихромната мозайка в баптистерия, е категорично датирано към Юстиниановия Ренесанс (края на V-ти – VI-ти век). Тази датировка свидетелства за пика на имперско покровителство и приток на висококвалифицирани занаятчии, които са създали иконография, богата на теологичен смисъл (елените и птиците, символизиращи Кръщението). Високото качество на изработката е пряк материален показател за значението на Филипопол като стратегически център в Източната Римска империя.
Съдбата на базиликата през VII-ми век служи като ярък пример за катастрофалното въздействие на славяно-аварските нашествия, довели до прекъсване на монументалното строителство и упадък на градската инфраструктура, преди територията да стане част от Средновековна България. Днес, Малката базилика е незаменим елемент от музейния комплекс на Пловдив, предлагащ задълбочен поглед към художествената култура и литургичната практика на късноантичната метрополия.
Цялостната реставрация и социализация на Малката базилика е осъществена в периода 2010 г. – 2013 г. с подкрепата на Фондация "Америка за България", Министерството на културата на Република България и Община Пловдив.
Под ръководството на реставратора Елена Кантарева-Дечева демонтираните фрагменти са издирени и впоследствие обработени (2011 г. – 2012 г.), а след изграждането на защитната сграда над базиликата (2010 г. – 2013 г.), върнати на място (2013 г.).
Малката базилика е отворена за туристически посещения от началото на май 2014 г.
Как се стига до град Пловдив?
Представете си град, който е видял хиляди изгреви и залези, който е бил свидетел на възход и падение на империи, и който днес гордо стои, разказвайки своята хилядолетна история!
Добре дошли в Пловдив – един от най-древните градове в Европа!
Пловдив е една от най-добрите Европейски туристически дестинации!
Пловдив е една от най-добрите дестинации за културен туризъм в Европа!
Скъпи пътешественици, пригответе се!
Ще поемем към едно необикновено място, където историята не е просто поредица от дати, а протегнеш ли ръка, ще я докоснеш!
Място, което е толкова старо, че се е родило преди легендите, и толкова красиво, че ще открадне съня ви.
Когато стъпите върху изгладения калдъръм на тесните улички на Стария град, няма как да не усетите полъха на миналото.
Всеки камък тук, всяка къща с резбовани фасади, всяка скрита алея носи отпечатъка на траки, римляни, византийци, османци.
Пловдив не е просто поредната туристическа дестинация, той е преживяване!
Той е място, където можете да пиете сутрешното си кафе на площад, по който някога са марширували римски легиони!
Той е място, където можете да се изгубите сред Античния театър, който е бил сцена за гладиаторски битки и драматични пиеси!
Той е място, където можете да се възхитите на залеза от Небет тепе – хълмът, където всичко е започнало преди хилядолетия!
Пригответе сетивата си за празник – за аромата на смокини и старо дърво, за шепота на вековните камъни, за ярките цветове на Възрожденските къщи и за пулса на един град, който живее в хармония между древността и съвременността!
Пловдив ще ви омагьоса, ще ви развълнува, ще ви вдъхнови и ще ви накара да се влюбите.
Готови ли сте да се потопите в тази приказна реалност?
Пловдив отстои на:
161 километра (на около 2 часа и 6 минути с автомобил) от столицата
376 километра (на около 4 часа и 14 минути с автомобил) от град Варна
254 километра (на около 2 часа и 24 минути с автомобил) от град Бургас
Как се стига до Малката базилика на Филипопол?
Малката базилика на Филипопол се намира на адрес бул. "Княгиня Мария Луиза" 31.
Скъпи приятели, и преди да ви покажа какви интересни забележителности можете да разгледате в близост, бих желал да ви припомня за специалния фотоалбум, събрал невероятна красота и впечатляващи фото моменти единствено и само за вас, връзка към който ще намерите в края на публикацията!
Насладете му се!
Какво може да посетите в близост?
Само на 20 километра западно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира град Стамболийски, в който горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.
Само на 10 километра южно от град Стамболийски (на около 13 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица. На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.
В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.
До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".
На възвишение югоизточно от града се извисява паметник на трите поколения, до който ви препоръчвам да си направите разходка.
Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина. В Устина можете да поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.
Само на 11 километра югозападно от град Пловдив (на около 20 минути с автомобил) се намира село Първенец и един красив изкуствен водопад, който ви предлагам да посетите.
На около 15 километра южно от село Храбрино (на около 24 минути с автомобил) се намира чаровния Ситовски водопад.
На около 3 километра източно от село Храбрино (на около 6 минути с автомобил) се намира село Извор, откъдето стартира пътеката към Момини скали, по която ви съветвам да поемете.
Само на около 22 километра източно от град Стамболийски (на около 20 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра южно от град Пазарджик (на около 19 минути с автомобил) се намира село Радилово. В Радилово ви препоръчвам да разгледате музея на селото, който пази неговата богата историята.
Радиловци свидно пазят спомена за лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите. Богата експозиция, посветена на живота и делото на лейди Емили Странгфорд, е подредена в музея на Радилово.
Само на 43 километра северно от град Пазарджик (на около 43 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
Само на 29 километра североизточно от град Пловдив (на около 42 минути с автомобил) ще откриете град Раковски. В Раковски имате уникалната възможност да се потопете във вълшебството на българските народни приказки като посетите парк "Приказната гора".
Приказки, които парк "Приказната гора" ще ви разкаже:
В близост се намира Адаптирана детска площадка.
Само на 10 километра южно от град Пловдив (на около 10 минути с автомобил) ще откриете чаровна Белащица, община Родопи. Горещо ви препоръчвам да си направите разходка до вековните чинари от местност Чифлика в Белащица, както и до най-дебелото дърво в България.
Само на 17 километра южно от Белащица (на около 17 минути с автомобил), сгушен насред северните невероятно красиви родопски склонове, се намира Кукленски манастир "Свети Свети Козма и Дамян".
Съвсем наблизо се намира чаровното пловдивско градче Куклен.
На 20 километра югоизточно от град Пловдив (на около 23 минути с автомобил) се намира Асеновград. На по-малко от 2 километра южно от най-южния квартал на Асеновград се намира тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Петрич кале", известна днес като Асенова крепост.
Само на 11 километра източно от Асеновград (на около 15 минути с автомобил) се намира Араповски манастир "Света Неделя".
Насред двора на манастира се издига стройния силует на кулата на Ангел войвода.
Само на 57 километра източно от Асеновград (на около 56 минути с автомобил) ще откриете Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани.
В района на Минерални бани са запазени останките на антична, късноантична и средновековна крепост "Топлица", известна също като "Свети Дух" и съществувала в периода от II-ри век до XIV-ти век.
Само на 33 километра южно от Национално балнеолечебно и курортно селище Минерални бани, Хасково, известно като Хасковски минерални бани (на около 35 минути с автомобил) се намира село Бели пласт и природна забележителност "Каменни гъби" (Мантаркая) край Бели пласт – скален зеолитов феномен.
Само на около 13,5 километра южно от село Бели пласт (на около 18 минути с автомобил) се намира тайнственият древен град-крепост Перперикон.
Само на 3.5 километра северно от Рибарник Тунела (на около 4 минути с автомобил) се намират очарователните Бачковски водопади.
Само на 14 километра южно от Асенова крепост (на около 19 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на туристическата пътека към Сливодолско падало – един от красивите и високи родопски водопади.
На 33 километра южно от Асенова крепост (на около 46 минути с автомобил) се намира град Лъки и началната стартова точка на екопътека "Комин дере".
В близост се издига храм "Възнесение Господне" над село Борово, община Лъки.
Само на 8 километра източно от Лъки (на около 14 минути с автомобил) ще откриете поредното симпатично родопско бижу – Белица, община Лъки.
От селото стартира екопътека "Белица – Пещерата", по която ви съветвам да поемете.
Навлизане в Белица ще станете свидетели на този чуден скален мост – природна забележителност "Скален мост".
Очарователният водопад Гюмбертията се намира също край красива Белица, така че посетете го и му се насладете.
На около 27 километра южно от село Белица (на около 46 минути с автомобил) ще откриете един от претендентите за най-високо разположеното село на Балканите – Манастир.
В близост се намират 604 стъпала към свободата – към връх Свобода и чудни гледки към океана от Родопи.
Само на около 24 километра южно от рибарник "Тунела" – село Бачково (на около 28 минути с автомобил) се намира разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство.
Пътят води към село Забърдо.
Точно преди селото се намира отбивката към природна забележителност "Чудните мостове Еркюприя" – впечатляващ скален феномен в Западни Родопи, поредното чудато родопско вълшебство, което ще ви омае и порази с красота!
След това изключително изживяване се връщате в изходна позиция на пътя към Забърдо
и поемете към селото.
Неочаквана изненада! Преди да влезете в селото ще ви посрещне един обаятелен водопад отдясно и край самия път. Пътят се вие покрай река Забърдска. Величествените зелени склонове на Родопите ви обграждат от всички страни. Водопадът приятно ромоли. Прохладно, приятно и очарователно е! Скоро ще сте в Забърдо!
Само на около 26 километра южно от разклона със Скулптурата на Родопското гостоприемство (на около 37 минути с автомобил) се намира връх Снежанка.
От върха ще се насладите на невиждани красоти, а от върха на кулата "Снежанка" може да видите слънчевите отблясъци във водите на Бяло море.
Срещу върха се намират Орфееви скали, от където ще бъдете прехласнати от още фантастични и необикновени гледки.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари