Можете ли да си представите 2 000 квадратни метра история? Не върху хартия, не върху платно, а върху пода, по който са стъпвали първите християни на Филипопол.

Пловдив е град с хилядолетна история, но един от неговите периоди блести с особена сила – епохата на Ранното християнство.

Приветствам ви с добре дошли в свят, скрит от погледите цели 16 века!

Подозирате ли, че под забързаните и така оживени улици на днешен Пловдив лежи едно от най-големите и най-блестящи свидетелства за ранното християнство в Европа?

Сърцето на тази епоха днес ритмично тупти в музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол" – дом на най-големия и най-добре запазен in situ мозаечен ансамбъл от този период на континента! Тук старателно и внимателно е подредено огромно платно, изтъкано от милиони цветни тесери.

Прекрачите ли прага на Базиликата, погледнете надолу и ще видите архитектурно живописно чудо – безкраен килим от неизразимо красиви мозайки! Тези картини, съставени от милиони малки цветни камъчета, са запазили яркостта си през изминалите 16 века, за да ни разкажат историята на един изгубен рай – пълен с екзотични птици, неизчерпаеми символи и послания за надежда.

Всяка птица, всеки орнамент тук е шепот от миналото, който ни кани:

Спрете!

Забавете!

Почувствайте!

Тази публикация е моята покана към вас да разгърнете страниците на времето и да се потопите във величието, което България е съхранила в сърцето на Пловдив! Защото Базиликата не е само минало – тя е вдъхновение за настоящето, свързващо цели епохи.

Пригответе се да стъпите върху най-големия и най-добре запазен in situ мозаечен ансамбъл на континента както никога до сега! Мозайките от Епископската базилика са не просто украса, а енциклопедия от камък, свидетелство за разкоша и духовния подем на града.

Какво наистина ни разказват тези пищни мозайки? Всяко птиче, всеки геометричен мотив е ключ към една отминала и забравена епоха.

Най-големият и най-добре запазен in situ мозаечен ансамбъл от Ранното християнство в Европа ни приканва да се вгледаме отвъд блясъка.

Готови ли сте да разчетете посланията, които милионите тесери са запазили за нас?

Тези мозайки са много повече от археология – те са архив, замразен във времето. Те разкриват икономическата мощ, художествения вкус и дълбоката вяра на общността. Тук и сега ще се потопим в този мозаечен свят, за да разберем каква история е закодирана във всеки слой мозайки.

Започваме нашето пътешествие по стъпките на една цивилизация, чиято памет е съхранена в милиони цветни камъчета. Ще надникнем в живота, вярата и изкуството на хората от IV-ти – VI-ти век, населявали района на тепетата.

Ще дръзнете ли да прекрачите този праг?

Тогава, добре дошли в Римски Филипопол!

Добре дошли в музеен комплекс "Епископска базилика на Филипопол"!

Кулминацията "Килимът на Рая" – мозайките, които преодоляха времето

След като в моята публикация "Музеен комплекс "Епископска базилика" на Филипопол – монументален паметник и най-голямата раннохристиянска църква по българските земи " се озъртахме напред, наляво, надясно и нагоре, опитвайки се да осъзнаем грандиозния, колосален, дори исполински мащаб и обширните и величествени размери на импозантната и толкова внушителна Базилика, сега нека насочим погледа си надолу, защото истинското архитектурно живописно чудо се крие точно там – под краката ни.

Музеен комплекс "Епископска базилика" на Филипопол – монументален паметник и най-големият и най-добре запазен мозаечен ансамбъл от Ранното християнство в Европа — *Южен кораб*, ниво 1

В продължение на повече от 16 века, напълно скрит от света, е лежал най-големият и най-добре запазен in situ мозаечен ансамбъл от Ранното християнство в не само в България, а в цяла Европа, простиращ се на площ от 2 000 квадратни метра.

Това не е просто под!

Това е сякаш безкраен, многопластов, живописен килим от милиони тесери (малки цветни камъчета), който превръща всеки посетител в пътешественик в един изгубен, но възроден и оживял рай (или поне както вероятно си го е представяла общността преди 16 века).

Подовите мозайки – иконография, техника и символизъм

Подовите мозайки на Епископската базилика са най-добре запазеният ѝ елемент и нейният най-изключителен принос към световното културно наследство.

Какво разказват мозайките от музеен комплекс "Епископска базилика" на Филипопол – най-големият и най-добре запазен мозаечен ансамбъл от Ранното християнство в Европа — *Нартекс*, ниво 1

С обща площ от 2 000 квадратни метра, разпределени в трите ѝ кораба, нартекса и портика на атриума, те представляват най-големия запазен in situ мозаечен под на раннохристиянска базилика от IV-ти – VI-ти век в цяла Европа.

Мозайките са изпълнени в три последователни етапа и формират два основни стратиграфски слоя. Двата мозаечни слоя показват ясен богословско-естетически преход в рамките на два века.

Първи мозаечен слой (ранен, IV-ти век)

Този слой е доминиран от сложни геометрични орнаменти и символи в различни цветове, които често създават впечатляващ оптичен, почти триизмерен 3D ефект.

Този стил е характерен за ранния християнски период, когато символиката често е била по-абстрактна или криптична.

Втори мозаечен слой (зрял, V-ти век – VI-ти век)

Този по-късен слой е фигурален и изключително богато илюстриран, включващ над 100 уникални изображения на птици, сред които се отличават пауни, папагали и токачки.

Според вярванията на общността преди 16 века тези птици символизират душите на вярващите, които се стремят към Бога, а цялостната композиция алегорично представя Райската градина – Едем.

Паунът има особено ярка символика като ключов мотив, изобразен пред главния вход, той олицетворява безсмъртието и възкресението на душата.

Смяната на стила от геометричен към фигурален отразява нарастващата увереност на християнската църква и преминаването към по-директна, популярна теологическа комуникация.

Изобразяването на Рая чрез фигуративни елементи е било по-достъпно за масите в сравнение със сложните геометрични схеми.

Културни влияния и местна школа

Въпреки че мозайките използват общи композиционни схеми и декоративни елементи, популярни в Римската империя, те притежават специфичен местен аспект, характеризиращ се с уникална комбинация от различни влияния, местна култура, традиции и ресурси.

Мозаечните настилки от втория период намират стилистични аналози с тези от Малката базилика в Пловдив, както и с базиликата в Кабиле, което свидетелства за наличието на силно развита регионална школа по мозайка в Тракия в периода между V-ти и VI-ти век.

Да правиш мозайки

Мозайките са една от най-разпознаваемите и разпространени форми на римски изкуство, оцелели от Античността. Те били монтирани по стени и подове, затова майсторите използвали трайни материали като цветни камъни и стъкло. Но тези скъпоструващи композиции, които изисквали и много труд, били нещо повече от функционални подове. За римляните те били и важно художествено средство.

В правенето на мозайки участвали три групи занаятчии. Художници разработвали изображенията на божества, всекидневни дейности, животни и геометрични орнаменти. Специалисти в дялането на камъни подготвяли малките късчета скала (тесери), които били използвани за оформянето на изображението. Тогава трета група занаятчии подготвяли влажния хоросан и полагали тесерите в него.

Майсторите на мозайки използвали различни техники според бюджета, желанията на собственика, модата на деня и впечатлението, което искали да направят.

Подовете на Епископската базилика показват три различни техники:

Opus signinum
Opus tessellatum
Opus sectile

Какво представлява opus signinum?

Opus signinum (от латински: opus – работа, труд, строително дело и signinum – означава от / на Сигния (Signia) – древен град в Лациум, Италия (днес Сегни), буквално техниката е наименувана Строително дело от Сигния) е изключително важна и широко разпространена техника от Древен Рим. Това е вид здрав и водоустойчив строителен материал или мазилка, която се използва предимно за подове и за облицовка на стени на резервоари, цистерни и бани.

Основната му съставка е варов хоросан, смесен с много фино натрошени парчета теракота (печена глина, като тухли или керемиди). Модерният италиански термин за този материал е cocciopesto. Натрошената в него керамика му придава характерен червеникав, леко розов оттенък. Изключително издръжлив материал е и при правилно набиване (утъпкване) става много твърд, сравним с римския бетон. Тази керамична добавка е действала като пуцолан, което прави материала водоустойчив, идеален за помещения, където има вода (бани, тоалетни, цистерни).

Opus signinum е имал две основни приложения:

Подови настилки:

Служил е като здрава и евтина алтернатива на по-сложните мозайки (opus tessellatum)

Често е използван в спомагателни помещения, коридори и външни дворове на римските къщи и вили

Понякога, за декорация, в червеникавата повърхност се вграждали бели или черни тесери (малки камъчета) или парчета мрамор, за да се оформят прости геометрични шарки (като ромбове, квадрати или линии).

Водоустойчива облицовка:

Нанасян е като дебел, водонепропусклив слой върху стените и дъната на бани (терми), акведукти, водохранилища и резервоари, за да се предотврати изтичането на вода.

Техниката е била популярна в Римската република и ранната империя, приблизително от I-ви век преди Христа до II-ри век след Христа. С течение на времето, в главните и представителни помещения на къщите, тя е заменена от по-декоративните мозайки с фигурални и сложни мотиви.

Opus signinum е била практична, здрава и водоустойчива техника, която е позволила на римляните да създават трайни подове и водонепропускливи конструкции, което е било ключово за техните инженерни постижения.

Какво представлява opus tessellatum?

Opus tessellatum (от латински: opus – работа, tessellatum – от тесери / кубчета) е най-разпространената и класическа мозаечна техника в античния свят. Тя е сърцето на това, което повечето хора днес разбират под римска мозайка.

Opus tessellatum е метод за създаване на мозайки чрез полагане на малки, еднообразни по размер кубични парчета, наречени тесери (tesserae), в легло от хоросан или цимент. Тесерите при opus tessellatum обикновено са сравнително големи, което ги прави подходящи за покриване на големи площи.

Opus tessellatum използва различни материали за тесерите, включително:

Естествен камък и мрамор (за основните цветове – бяло, черно, сиво)

Керамика или тухла (за червеникави и земни тонове)

Стъкло или смалт (smalti) (особено във Византия, за ярки и наситени цветове и златни /сребърни фонове).

Opus tessellatum е използвана предимно за подови настилки, както и за стенни мозайки (особено от раннохристиянския и византийския период). За разлика от opus sectile, където се използват големи парчета, изрязани по формата на фигурата, opus tessellatum използва малки кубчета, за да пресъздаде изображението, подобно на пикселите в цифрова картина.

Opus vermiculatum е по-фина и прецизна техника, която често се използва за централните, високодетайлни панели (наречени emblemata) в една по-голяма мозайка. При opus vermiculatum тесерите са значително по-малки и се подреждат във вълнообразни линии (откъдето идва и името vermiculatum – червеобразен), за да се постигне максимален реализъм и илюзия за живопис.

Opus tessellatum обикновено се използва за фона и декоративните рамки (геометрични и флорални мотиви), които обграждат централната фигурална сцена, изпълнена в opus vermiculatum. С течение на времето, особено при раннохристиянските и монументалните стенни мозайки, opus tessellatum започва да се използва за цялото изображение, тъй като по-големите тесери и по-грубият ефект са по-подходящи за гледане от разстояние.

В България има прекрасни образци на мозайки, изпълнени в техниката opus tessellatum, като освен подовете на Епископската базилика, такива могат да се видят в римска вила "Ирисова къща" в Девня, която разполага с колекция от мозайки с разнообразни сцени и орнаменти.

Накратко, opus tessellatum е стандартният и най-важен метод за създаване на мозайки през Античността, който е позволил на римляни и византийци да украсят сградите си с трайни, цветни и сложни произведения на изкуството.

Какво представлява opus sectile?

Opus sectile (от латински: opus – работа, sectile – нарязан) е древна и изискана художествена техника за инкрустация. Това е техника, при която материали като цветен мрамор, седеф, стъкло или други твърди материали се нарязват на по-големи, оформени парчета, които пасват точно по контура на цялостния дизайн. Основната разлика от класическата мозайка (opus tessellatum) е, че при мозайката се използват многобройни, малки, еднакви по размер квадратни или кубични парчета (тесери). При opus sectile парчетата са много по-големи и се изрязват по индивидуална форма, за да образуват конкретна фигура или геометричен елемент. Често се описва като рисуване в камък.

Opus sectile е използвана за изработка на луксозни подови настилки и стенни декорации. Техниката е популяризирана в Древния Рим, като става особено разпространена през късната Римска империя. Обикновено са използвани екзотични и скъпи материали, като порфир, серпентин и различни видове цветен мрамор. След упадъка на Римската империя, техниката продължава да се използва изключително в раннохристиянските и византийските църкви, предимно за подови настилки.

От Византия, през XII-ти век, тя се завръща в Италия и Сицилия като част от косматическия стил (cosmatesque), фокусиран основно върху геометрични шарки.

Един от най-известните примери от Римската епоха е панелът "Отвличането на Хилас от нимфите" (opus sectile от Базиликата на Юний Бас в Рим), който сега се намира в Националния музей в Рим. Тази техника е символ на лукс и майсторство и е била привилегия на най-богатите и важни сгради.

Използваните техники в Базиликата

Първият под в Базиликата е изпълнен в техниката opus signinum. Този прост и евтин под бил направен от варов разтвор, смесен с малки керамични или каменни фрагменти.

По-късно първоначалният под е покрит в техниката opus tessellatum. Почти всички мозайки в Базиликата са направени в тази техника, при която четвъртити камъчета (тесери) са подреждани страна до страна в редици. Тесерите обикновено имат страна от 4 mm до 20 mm и могат да са от мрамор, варовик, керамика или стъкло.

Една част от Базиликата е уникална – презвитерият! Това свещено пространство е покрито в техниката opus sectile. При нея неголеми каменни плочи в различни симетрични или неправилни форми се подреждат, за да изобразят геометрични или фигурални мотиви.

Цветни камъни

Камъните, открити в мозайките на Базиликата, са изключителни в разнообразието и богатството на цветовете си. Майсторите на мозайки използвали материал, добит в близки и далечни кариери. Те избирали между девет типа камъни, като кварцити, мрамори и серпентинити, някои от които много редки. Палитрата им включвала над 40 цвята и нюанса, от златиста охра през тъмночервено до светло и тъмносиньо.

Добиването на някои от камъните и изрязването им в тесери било тежка работа, която изисквала огромни умения и търпение. Талантът и упоритата работа на майсторите личат в разкошните мозайки, които са запазени днес.

Върху горната карта е изобразено от коя част на България са добити тесерите от долния слой на южния кораб (в син цвят), от долния слой на централния кораб (в оранжев цвят) и от горния слой (в зелен цвят).

На горното изображение са показани типовете камъни, от които са изготвени тесерите, образували мозайките в долния слой на централния кораб, в горния слой на южния кораб и в горния слой мозайки.

Да направиш трайна мозайка

Античните майстори следвали строги правила, за да са сигурни, че мозаечните подове ще са здрави и издръжливи.

Първо те полагали на земята слой от големи камъни (stratumen).

Върху тази основа поставяли слой от варов разтвор с едър пълнител (rudus), а след това – по-тънък слой от варов разтвор с по-дребен пълнител (nucleus).

След това полагали тесерите в последния тънък хоросанов слой с високо съдържание на вар (хоросаново легло).

Понякога майсторите адаптирали и изменяли правилата. Епископската базилика е такъв пример. Тя имала три мозаечни пода, положени един върху друг – един прост слой opus signinum, покрит с два пласта opus tessellatum.

Безценният хоросан

Ако се вгледате между цветните тесери, ще забележите един ключов елемент – хоросан. Нито една антична мозайка не би била възможна без него. Той прави мозайките стабилни, здрави и устойчиви на вода.

Хоросанът се прави от смесването на вода с гасена вар и пълнители като камък, пясък, тухли или чакъл в определени количества. Когато е влажна, тази смес е мека и податлива – идеална за полагане на тесери. Когато изсъхне и се втвърди, тя изпълнява структурна роля.

Майсторите на мозайките в Епископската базилика използвали гасена вар и счукани тухли с различна големина като пълнител. Тези материали придавали на хоросана хидравлични свойства и му позволявали да се втвърди дори когато бил в досег с вода и при ограничен контакт с въздух. В резултат се получавал много твърд, водоустойчив и траен хоросан с характерен розов цвят.

Пласт върху пласт

Дупките в пода на северния кораб са прозорци към миналото на Базиликата, разкриващи лежащия под тях пласт мозайки.

В началото Базиликата е покрита с евтин под от хоросан, смесен с керамични и каменни фрагменти (opus signinum). Когато общността вече разполага с достатъчно средства, е направен по-скъп под с мозайки в техниката opus tessallatum.

Но с течение на времето и с поколенията християни, които стъпват по пода, камъчетата на мозайката (каменните тесери) започват да се износват. В един момент земята под Базиликата се разместила, вероятно в резултат на земетресение. Части от мозаечния под поддават, създавайки неравна, деформирана повърхност.

Подът бил прекалено увреден, за да бъде ремонтиран. През V-ти век върху старите мозайки са положени нови, които изравняват повърхността и обновяват украсата на Базиликата.

Техника и съвършенство

Майсторите от школата на Филипопол са демонстрирали невероятен перфекционизъм. Мозайките са изработени по техниката opus tessellatum, като са използвани над двадесет цвята стъклена паста (смалт) и естествени камъни.

Не просто цвят, а градиент

Всяка тесера е положена с такава прецизност, че мозайката не просто изглежда, а буквално сияе.

Забележете как преходите между цветовете са плавни, създавайки илюзия за обем и движение на перата на птиците.

Символизмът в детайла

Вгледайте се в централните медальони, където вероятно са били изписани текстове или символи, свързани с Евхаристията. Геометричните фигури (като кръгове и плетеници) символизират равновесието във Вселената и безкрайността на Бога.

Посещението на Базиликата е като разходка по древен каменен килим, изпълнен с цвят и светлина. Тези мозайки са завещание от величието на Филипопол, доказателство за богатството и изключителната роля, която градът заема в историята на християнството. Те са оцелели, за да ни напомнят, че дори след хилядолетия забрава, красотата и вярата винаги намират начин да се възродят.

Какво разказват мозайките?

Разнообразието от мозайки в Епископската базилика, положени в няколко пласта в продължение на около век, показва как еволюира раннохристиянското изкуство, заемайки и променяйки по-ранни езически символи и стилове.

Най-ранните мозайки са и с най-опростен дизайн.

Разположени в централния кораб, те изобразяват геометрични форми и мотиви в ограничена цветна палитра от черно, бяло и охра.

Стилът бил характерен за периода между I-ви и IV-ти век в западните части на империята, включително Рим, и присъства и във Филипопол.

Първият слой мозайки в страничните кораби е коренно различен.

Сложни геометрични мотиви и езически символи, възприети от раннохристиянското изкуство, образуват пищни комбинации в експлозия на форми и цветове като бяло, охра, розово, червено, кафяво, зелено и синьо.

Т. нар. стил на дъгата бил особено популярен в раннохристиянските центрове в Източното Средиземноморие от края на IV-ти век.

Вторият пласт мозайки се отличава с богатите си фигуративни композиции, които съчетават геометрични мотиви и символи с птици, цветя и плодове и пресъздават виждането на ранното християнство за Райската градина.

Стилът на дъгата

Пъстрите сложни орнаменти, които покриват южния кораб на Базиликата, са добър пример за един от най-впечатляващите мозаечни стилове от Късната античност – стилът на дъгата. Той се появява в Източното Средиземноморие през II-ри век, но се разпространява в средата на IV-ти век, когато майсторите изоставят изображенията на хора, животни и растения за сметка на пищните геометрични орнаменти.

Епископската базилика на Филипопол — Стил на дъгата и преплетени кръстове, *южен кораб*, ниво 1

Както се вижда в горната композиция – огромните осмоъгълници, оградени от малки квадрати, ромбове и триъгълници, стилът на дъгата съчетава сложни мотиви и богата палитра от цветове. Камъчетата са подредени диагонално, а цветовете се преливат, създавайки илюзията за движение и триизмерност.

Езическите символи и орнаменти, като слънчевите кръгове и розетите, получават ново значение като изображения и декорации на раннохристиянски пространства.

Преплетени кръстове

Ранните християни рядко използвали кръста като символ, затова присъствието му в мозайките е възможно да е чисто декоративно. Примери за преплетени кръстове съм показал в изображенията по-горе.

Слънчеви кръгове

Цветните кръгове създават илюзията за въртене и вероятно символизират слънцето – езически мотив, възприето в раннохристиянското изкуство.

Фото моментът отляво, заснет в южния кораб, ниво 1, показва цветния кръг в оригинал, така както всеки посетител на музейния комплекс има възможност да го види на живо. Тъй като осветлението в помещението е специално – безкрайно щадящо безценните цветни мозайки, така че те да бъдат запазени за бъдещите поколения, то посетителите не могат да се насладят на реалните багри на милионите цветни камъчета. Моята камера запази видяното и преживяното от мен, така както прави по време на моите приключения.

Сядайки да обработвам запечатаните фото моменти, обаче, аз взех важното решение да приложа специални филтри с цел да неутрализирам щадящата светлина от помещението и да извадя наяве запазените 16 века краски.

Ето защо всички вие имате уникалната възможност на специално отредени места в тази публикация едно до друго и рамо до рамо да разгледате и сравните оригинално заснетия фото момент и обработения фото момент, изобилстващ от цвят.

По този начин всички вие – моята прекрасна аудитория, имате уникалния шанс да се насладите, не – да съпреживеете заедно с мен по един неповторим начин оригиналното цветно вълшебство на невероятната мозаечна композиция!

Мотив "Розета"

Мотивът "Розета" се появява през езическия период и е възприет от раннохристиянското изкуство. Розетите създавали визуално впечатляващи композиции, подходящи за покриване на големи подови пространства.

Тук отново имате уникалната възможност едно до друго и рамо до рамо да разгледате и сравните оригинално заснетия фото момент, заснет в южния кораб, ниво 1, и обработения фото момент, изобилстващ от цвят.

Мотив "Гийоше"

Преплетените ленти в два или три цвята – гийоше са често срещан мотив в езическите и раннохристиянските мозайки.

Майсторите ги използвали, за да обособят отделни композиции или като бордюри.

Орнамент "Щит"

Орнаментът "Щит" или пелта бил широко използван в мозаечното изкуство и бил вдъхновен от щитовете на древните тракийски и гръцки леки пехотинци.

Вижте как тези орнаменти пелта ограждат по несравним начин цветния диск в средата.

Бръшлян

В езическото изкуство бръшлянът символизирал безсмъртието, защото оставал зелен дори през зимата.

Ранните християни също възприемат този символизъм и го пресъздават в своята художествена украса.

Херкулесови възли

За древните гърци и римляни Херкулесовият възел, който се среща в горния пласт от мозайките, символизира плодородие и брак.

По-късно започва да означава вечна любов и закрила и остава в употреба през Средновековието и Ренесанса.

Соломонови възли

Въпреки името си, Соломоновият възел не е ексклузивно юдейски символ.

Образува от две преплетени елипси, той изобразява безсмъртие, вечност, вечна любов и вярност и присъства в езическото, юдейското, християнското и мюсюлманското изкуство.

Филипополис – град на мозайки

В огромната Римска империя единствени жителите на Филипопол имат специален глагол, който буквално означава правя мозайки:

µoυσόω

Тази дума е доказателство, че мозаечното изкуство процъфтява тук.

И през езическия, и през християнския период обществени бани, частни вили и базилики били украсявани с мозайки, изобразяващи геометрични орнаменти, митологични персонажи и птици. Местните майстори били висококвалифицирани и ефикасни. При полагането на големи мозаечни подове често едновременно работели два или повече екипи. Използваните от тях мотиви били основно в стила, характерен за Константинопол и Изтока, но имали и собствен облик. В работата си майсторите на мозайки използвали 38 отделни композиции и бордюри, които се предавали от поколение на поколение занаятчии. Те избирали какви мотиви да използват според вида на сградата, посланието, което искали да предадат, модата, вкуса на поръчителя.

Среща на екипите

Често по полагането на големи подове работят едновременно два или повече екипа майстори на мозайки.

Вглеждам се внимателно в повтарящия се мотив от розети, за да открия къде точно са се срещнали екипите.

Средновековна къща – следи от основи

Преди около 1 000 години едно средновековно семейство построява своя дом върху развалините на Базиликата.

Основите на къщата (централен кораб, ниво 1) оставят неизлечими следи върху античните мозайки.

Минимализъм в централния кораб

Централният кораб на Базиликата е първото място в църквата, в което били положени мозайки, понеже тук се намирала най-важната част от сградата – олтарът.

Вероятно тук е мястото да ви разкажа, че названието кораб (неф) произлиза от латинското navis, което означава кораб. Тази връзка никак не е случайна – архитектурата на ранните християнски базилики често е наподобявала формата на обърнат кораб, а централният неф, в който са се събирали вярващите, е символизирал кораба на спасението.

Централният неф (централният кораб) е най-широката и висока част на сградата

Страничните нефове (страничните кораби) са по-ниските и по-тесни части, обикновено разположени от двете страни на централния неф, от който са отделени с редици от колони или арки

Апсидите са полукръглите ниши в източния край на църквата, където се намира олтарът

Нартекс е входното преддверие, разположено в западната част на сградата.

Ако се замислим, още преди да се появят църквите, които познаваме днес, ранните християни са използвали тази метафора, за да опишат своята общност. Корабът на спасението е символ на църквата, която превежда вярващите през бурните води на живота към безопасно пристанище. В този контекст, нефът, където се събират вярващите, не е просто архитектурна част, а специално обособено пространство, което напомня на всеки, че е част от едно общо пътуване.

С монохромните си елегантни орнаменти първият пласт в централния кораб, ниво 1, се отличава от сложните цветни композиции, които се появяват по-късно в Базиликата. Шестоъгълниците, орнаментът бягаща вълна и пресичащите се осмоъгълници, образуващи свастики, са заети от по-ранното езическо изкуство.

Свастиката изобразява слънцето и е един от най-старите символи в света. Среща се в праисторическото изкуство на Балканите и в Близкия изток и е била широко използвана в мозаечното изкуство в Античността.

Този по-строг, минималистичен стил е характерен за западните части на империята, включително Рим, и може да се види и на езическите мозайки от Филипопол.

Мотивите от пресичащи се орнаменти създавали у посетителя илюзията, че ходи по безкраен килим. Тази повторяемост позволява на съвременните реставратори на мозайки да възстановят дизайна, използвайки запазените части от оригиналния под.

Античен отпечатък

Продължавайки към изхода по стъклената пътека между централния и северния кораб, внимавайте за отпечатъка от човешки крак под самата пътека.

Вероятно е бил оставен от някой майстор, който стъпил върху влажния хоросан, докато ремонтирал увредена част от мозайките.

Мозаечни енигми

В мозайките от северния кораб са представени орнаменти, подобни на онези в южния и централния кораб, но обогатени с нови мотиви – изображения на птици, растения, кошници и плодове. Тъй като се появили приблизително сто години след първия пласт мозайки, те отразяват тенденцията, характерна за времето след IV-ти век, да се изобразяват пасторални сцени с птици, вази, лозови и бръшлянови клони и плодове.

Изображенията в северния кораб са донякъде грубовати и понякога е трудно да се идентифицират птиците и плодовете върху тях или да се разгадае смисълът им. Тъй като някои сцени нямат очевидно обяснение, те вдъхновяват експертите и посетителите да търсят собствени отговори.

Езикът на птиците – живата енциклопедия

Архитектите и майсторите на Филипопол създават истинска енциклопедия на живота, използвайки двупластова система за покриване на пода.

Пласт I (IV-ти век) – по-ранният пласт е впечатляващ, но следващите майстори решават да го покрият с още по-пищен и цветен втори слой.

Пласт II (V-ти – VI-ти век) – именно тук се разгръща неповторимата феерия. Централната тема са изображенията на над 100 вида птици – реалистично и стилизирано представени.

Ще разпознаете пауни, патици, гъски, яребици и редки екзотични екземпляри, обградени от лозови клонки, цветя, плодове и геометрични плетеници.

В ранно християнското изкуство птиците не са просто декорация. Те са символи на душата (особено гълъбът), на безсмъртието (паунът) и на райската градина. Гледайки тези мозайки, ние виждаме не просто подов орнамент, а теологично послание – обещание за вечен живот.

Пауните – емблематичните птици на Базиликата, са изобразени в страничните кораби в две симетрични сцени "Извор на живота".

Липсващият паун

Когато мозайката "Изворът на живота" е открита в началото на 80-те години на XX-ти век, изображението с пауни около извор било почти непокътнато.

През този период цялостната консервация и реставрация били невъзможни, ето защо мозайката е оставена на място и покрита със защитен слой пясък. Когато реставраторите отново разкриват мозайките през първото десетилетие на XXI-ви век, с огромно разочарование забелязват, че един от пауните липсва.

Дали това е резултат от интереса на частен колекционер или на неадекватна консервация – не е ясно.

Изключителните мозайки на Базиликата, артефактите и архитектурните фрагменти, намерени в нея, са част от неоценимото културно наследство на България!

Тази история ни напомня, че заедно трябва да опазваме и да се грижим за споделеното ни наследство, за да могат и бъдещите поколения да му се насладят, както ние днес.

Килим от кръгове в централния кораб

Западно от мозайките с птиците са разположени мотиви от преплетени кръгове, оградени от двойни ленти (гийоше) и пресичащи се окръжности, които образуват четирилистни розети.

Преместването на мозайката с птиците

Мозайката с птиците от централния кораб на Базиликата изминава дълъг път, преди да се озове на ниво 2 на музейния комплекс.

Когато разкриват централния кораб през 2015 г., реставраторите установяват, че повече от половината от великолепните птици се нуждаят от специална грижа, за да възвърнат красотата си. Екипът от реставратори използва специална техника, за да ги пренесе в реставраторското ателие. Там те укрепват гърба на всеки мозаечен фрагмент и почистват изображенията от наслоявания и замърсявания.

Мозайките с птиците се връщат в Базиликата през 2019 г.

Някои от птиците от централния кораб имат различна съдба.

Те са запазени на оригиналните си места и са реставрирани там. Сега са изложени на ниво 1 на музейния комплекс.

Птиците на Базиликата

През втората половина на V-ти век централният кораб на Базиликата е украсен с нов скъп под. Той подчертава факта, че това е най-важната част на църквата.

Мозайката в централния кораб е разкрита и възстановена в периода от 2015 г. до 2019 г. Голяма част от нея е изложена на ниво 2 на музейния комплекс, докато подът с птиците, който сега ще ви покажа отблизо, е реставриран и запазен на оригиналното си място (in situ).

Мозаечните медальони тук съдържат изображения на 6 от общо 12 вида птици, украсяващи централния кораб. Всяка птица е представена в разнообразие от пози в диагонално разположени полета.

Годините се нижат, вековете прелитат, епохи отминават. Цялата тази красота е напълно забравена, тънеща под натрупалия се дебел земен слой.

В моята публикация "Музеен комплекс "Епископска базилика" на Филипопол – монументален паметник и най-голямата раннохристиянска църква по българските земи " най-подробно разказвам цялостната история на този така интересен археологически обект.

Да реставрираш мозайки

Реставраторите на мозайки са обучени да проучват, консервират и запазват антични мозайки, без да увреждат тяхната автентичност.

Когато Епископската базилика е разкопана за пръв път в началото на 80-те години на XX-ти век, реставраторите документират и консервират мозайките, открити в южната ѝ част. След като изследват състоянието им, реставраторите се обединяват около мнението, че мозайките в централния кораб трябва да бъдат оставени на място, под покритие. Част от мозайките от нартекса и портика са отделени от терена (демонтирани) и отнесени в склад. За нещастие, поради икономическото състояние на България в този период няма средства за цялостна грижа за обекта. Базиликата отново е изоставена, а покритието се срутва.

В началото на XXI-ви век реставраторите на мозайки се завръщат на обекта и покриват оставените на място мозайки с водонепроницаемо покритие и слой пясък.

През 2014 г. фондация "Америка за България" обединява сили с Община Пловдив, за да завърши разкопаването, консервирането и експонирането на мозайките от Епископската базилика.

Архивна снимка на Епископската базилика на Филипопол от 2015 г.

Когато реставраторите се завръщат на обекта през 2015 г., той е стоял изоставен в продължение на близо две десетилетия. Те разчистват боклуците и растителността, които са се появили през това време върху Базиликата, и премахват полиетиленовото покритие от мозайките. Реставраторите откриват, че вместо да запази мозайките, то е предизвикало натрупване на влага по тях.

Горният мозаечен слой е в тежко състояние и изисква спешна реставрация. Затова експертите отделят мозайките от терена и ги пренасят в специално ателие за по-нататъшна реставрация. Решението за отделянето на мозайките е продиктувано и от други фактори.

Аерофотография на района Епископска базилика от 2015 г.

Реставраторите знаят, че под тях има друг пласт мозайки. Те знаят също, че мозайките ще имат осигурено изложбено пространство, понеже по това време вече съществува концепцията за музейния комплекс.

Екипът разкрива, стабилизира и отделя общо 800 квадратни метра мозайки от горния слой на южния кораб и нартекса.

2015 г. – 2017 г. – консервация на място

След като отделят горния слой мозайки в южната част на Базиликата, реставраторите продължават много внимателно да премахват оригиналния хоросан, за да открият долния слой мозайки. Този пласт е в добро състояние. Единствените видими повреди са пукнатините, вероятно причинени от антично земетресение. Поради положителната оценка на състоянието на мозайките реставраторите решават долният пласт да бъде стабилизиран, почистен, реставриран и експониран на оригиналното му място (in situ).

С разширяването на археологическите разкопки в дотогава непроучената северна част на Базиликата реставраторите работят заедно с археолозите, за да разкрият, почистят и консервират новоразкритите мозайки. Реставраторите покриват мозайките със защитно покритие, за да предотвратят увреждания по време на строителството на музейния комплекс.

2016 г. – 2019 г. – реставрационно ателие

Отделянето на част от мозайките и тяхното преместване в ателието позволява на експертите да почистят и консервират фрагментите по-добре.

Експертите работят по технология, която вече са използвали през 2012 г. – 2013 г., за да консервират мозайките от друг изключително интересен раннохристиянски обект – Малката базилика.

Първо те почистват и консолидират гърбовете на фрагментите и добавят нов слой хоросан. След това правят нови основи на мозайките, като рамкират всеки фрагмент от тях, добавят метална армировка и отливат нови основи от пеноепоксидна смола. Накрая реставраторите премахват предпазното покритие от лицата на мозайките и ги консолидират и почистват, запълвайки повредените участъци с хоросан и оригинални камъчета (тесери).

2019 г. – експониране на мозайките

По време на планиране, проектиране и строителството на музейния комплекс реставраторите работят заедно с архитектите и дизайнерите на експозицията, за да определят как най-добре да експонират, интерпретират и съхранят мозайките на Епископската базилика.

Музеен комплекс "Епископска базилика" на Филипопол – монументален паметник и най-голямата раннохристиянска църква по българските земи — Изглед към ниво 1 от спираловидната рампа, повтаряща *апсидата* и свързваща ниво 1 и ниво 2

За да бъдат изложени и двата пласта от мозайката, е построено и второ ниво, където да бъде изложен и показан и горния слой мозайки от южната част на Базиликата.

Спираловидната рампа, повтаряща апсидата и свързваща ниво 1 и ниво 2 — Спираловидната рампа, повтаряща *апсидата* и свързваща ниво 1 и ниво 2

През 2019 г. реставраторите връщат отделните мозаечни фрагменти и ги монтират на ниво 2 на музейния комплекс.

Те връщат и онези мозайки от централния кораб, които са отделени при строителството на комплекса. Този процес е предизвикателство, защото мозайките са тежко деформирани през Античността, поради слягането на земните пластове. За да бъде съхранена автентичността на обекта, реставраторите полагат мозайките, следвайки оригиналните деформации.

През 2018 г. Епископска базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия, са обявени за археологически паметник на културата с категория национално значение.

Как се стига до град Пловдив?

Представете си град, който е видял хиляди изгреви и залези, който е бил свидетел на възход и падение на империи, и който днес гордо стои, разказвайки своята хилядолетна история!

Емблема-лого на град Пловдив – древен и вечен — Древен и вечен

Добре дошли в Пловдив – един от най-древните градове в Европа!

Пловдив е една от най-добрите Европейски туристически дестинации!

Пловдив е една от най-добрите дестинации за културен туризъм в Европа!

Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив" (известен още като Стария град)

Скъпи пътешественици, пригответе се!

Ще поемем към едно необикновено място, където историята не е просто поредица от дати, а протегнеш ли ръка, ще я докоснеш!

Комплекс "Източна порта" в град Пловдив — Комплекс Източна порта

Място, което е толкова старо, че се е родило преди легендите, и толкова красиво, че ще открадне съня ви.

Античен форум и одеон в град Пловдив — Античен форум и одеон

Когато стъпите върху изгладения калдъръм на тесните улички на Стария град, няма как да не усетите полъха на миналото.

Всеки камък тук, всяка къща с резбовани фасади, всяка скрита алея носи отпечатъка на траки, римляни, византийци, османци.

Пловдив не е просто поредната туристическа дестинация, той е преживяване!

Той е място, където можете да пиете сутрешното си кафе на площад, по който някога са марширували римски легиони!

Той е място, където можете да се изгубите сред Античния театър, който е бил сцена за гладиаторски битки и драматични пиеси!

Той е място, където можете да се възхитите на залеза от Небет тепе – хълмът, където всичко е започнало преди хилядолетия!

Пригответе сетивата си за празник – за аромата на смокини и старо дърво, за шепота на вековните камъни, за ярките цветове на Възрожденските къщи и за пулса на един град, който живее в хармония между древността и съвременността!