top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Градът на император Диоклециан на длан в Туристически информационен център – Хисаря

Актуализирано: преди 4 дни

Уважаеми приятели на "Фото моменти", с огромно удоволствие ви представям града на Диоклециан като на длан!


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Макет на града на Диоклециан в мащаб 1:150

Кой е Диоклециан?


Какъв е този град и какво общо има той с любимия ни Хисаря?


И кой е направил този огромен и невероятен макет?


Всичко ще ви разкажа и покажа, но откъде да започна?


Нашата история днес започва с горещите лечебни минерални извори, бликали на същите тези места още преди хиляди години.

Римляните отлично познавали лечебната сила на лековитите минерални извори, ето защо в близост израствали не само римски терми (минерални бани – някогашни древни СПА центрове), но и светилища на техните (по онова време) богове-лечители.

Римски град Диоклецианопол

Около I век след Христа Тракия е завладяна от Римската империя и малкото селище, носещо името Августе, което се намирало на това място – днешен Хисаря, лека-полека започнало да се оформя като типичен римски град.


Селището постепенно се превръща в пътен възел между Ескус и Филипополис (днешен Пловдив) – важен административен център на Римската империя и със своята площ от 300 декара бил трети по големина след Филипополис и Августа Траяна (днешна Стара Загора).


Диоклецианополис (Археологически музей град Хисаря)
Археологически музей град Хисаря: Диоклецианополис

През 293 година император Диоклециан прекарал тук известно време заради същите, познати ни и днес, лечебни минерални извори.


Император Диоклециан (Археологически музей град Хисаря)
Скулптура на император Диоклециан – Археологически музей град Хисаря

Императорът дава на селището статут на град, както и своето име – Диоклецианопол (познат още като Диоклецианополис).


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря

Благодарение на невероятните си минерални извори, Диоклецианопол станал един от най-големите курортни СПА центрове по онова време на Римската империя и процъфтявал икономически.

Посещавали го цезари и знатни, видни римляни.


Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици (в центъра му се пресичали под прав ъгъл две главни улици, успоредно на тях минавали второстепенните), украсени със статуи на богове; с мраморни бани и водопровод; с красиви дворци и вили за римската аристокрация; с амфитеатър за развлечения.

Под улиците била изградена водопроводна и канализационна мрежа.


Освен чрез минералните си извори Диоклецианопол е захранван и със студена вода посредством зидан водопровод. Той докарвал прясна вода от север от южните склонове на връх Погледец.


Водопроводът има правоъгълно сечение и е застлан с плочи. Той преминава през северозападната стена посредством засводена галерия. Водопроводът е двоен, като вторият е бил изграден над източната стена на първия след като първият, който е по-голям, е бил повреден. Проучванията показват, че водопроводът е изграден заедно с изграждането на крепостните стени в края на III век.


За да бъде защитен от вражески нападения, богатият на горещи минерални извори античен град Диоклецианополис бил обграден с масивна крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори.

Солидната крепостна стена има форма на неправилен четириъгълник, дълга е 2 327 метра, висока е на места около 20 метра и обграждаща площ от 300 декара.

  • Северната крепостна стена е с дължина от 490 метра

  • Западната крепостна стена е дълга 627 метра

  • Южната крепостна стена е с дължина от 556 метра

  • Източната крепостна стена е с дължина от 654 метра

Крепостната стена е изградена в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан и е една от най-добре запазените крепостни стени от епохата на късната античност в Европа. По цялата и дължина са издигнати 44 бойни кули, а най-интересни от тях са югоизточната ъглова кула с ветрилообразна форма и североизточната ъглова кула, която е осмоъгълна на кръгла основа.


Поради честите нападения от варварски племена през първата половина на V век от северната страна защитата на града е била подсилена с втора крепостна стенапротейхизма. За допълнителна защита на крепостта, около нея е имало ров и земен вал.


Влизането в античния град е ставало през четири големи порти – по една порта на всяка страна на крепостната стена. Северната и източната са разрушени почти до основи.

Освен четирите главни порти градът-крепост е притежавал и шест по-малки входа.


През V – VI век Диоклецианопол става част от владенията на Византийската империя.


В края на VI и началото на VII век, градът е разрушен от нашествието на аварите.

През ранното Средновековие (около IX век) върху руините на римския град възниква селище, от което се развива днешния Хисаря.


Понастоящем крепостта е един от най-добре съхранените от този тип паметници в Европа и е основна част от национален археологически резерват "Диоклецианопол".

Император Диоклециан

Диоклециан (пълното му име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (на латински: Gaius Aurelius Valerius Diocletianus) е 51-ви император на Римската империя.

Той е единственият император, оттеглил се доброволно!


Археологически музей град Хисаря: зала Диоклециан
Зала "Диоклециан" на Археологически музей град Хисаря

Диоклециан (истинско име Диокъл) произхожда от обикновено илирийско семейство в Далмация, баща му е бил освободен роб надничар при местен земевладелец.

Не се знае много за военната кариера на Диоклециан, освен че вероятно служи в Мизия и се издига до командир на императорската лична гвардия.


Следвайки примера на азиатския монархически двор в Сасанидска Персия, Диоклециан прилага официален култ към личността на императора, наречен вече с титлата "Доминус" (на латински Dominus значи господар).

Правомощията на господаря обединяват функциите на висш главнокомандващ, върховен съдия, единствен законодател, закрилник на държавния религиозен култ – теоретически неограничена власт.


За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята, Диоклециан въвежда през 293 година системата на тетрархията (четиривластие), при която двама старши императори (августи) и двама подимператори (цезари) управляват съответно по една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум.


Всеки император разполага със собствени армии, резиденции, щабове, префекти и бюрократичен апарат. Във връзка с това значително се увеличил броят на държавните служители, усложнява се административната организация, създават се многобройни нови длъжности.


Диоклециан доживява до 311 година, когато вероятно сам слага край на живота си чрез отрова, опасявайки се, че новите августи Константин и Лициний подготвят публичен процес срещу него.

Диоклецианопол: макет

Кой, кога и защо е изработил този уникален макет?

Макетът е изработен от господин Тоно Мекиков от град Хисаря.


Съвсем случайно попаднах на едно интервю на г-н Мекиков пред Дарик от януари 2010 година, което споделям тук с вас:


Бих желал да пресъздам крепостта в първоначалния си вид върху един макет и от птичи поглед да се забележи, защото има хора, които идват в Хисаря и нямат възможност да обиколят цялата стена.


Няма реализиран такъв проект, а е хубаво да го има. Да се види стената в този си сегашен вид не представлява кой знае какъв интерес, но да се види как е била във величието си, когато е направена – това вече е друго!


Стартирах проекта преди около година и сега 1/3 от работата е свършена. Останали са по-лесните неща. Надявам се, че след още една година да съм готов.

Работя със скици. Придържам се към мащаб 1:150. Приел съм този мащаб, тъй като в стената има 7 тухлени пояса и за тях е отделил около 2 mm и за по-малък мащаб няма как да става въпрос.


Работя с естествени материали – камък, както е изглеждала стената. Пинсетата наистина е основен инструмент, без нея не става при така избрания мащаб. Всички дребни детайли – камъчета трябва да се подредят внимателно. Страшно увличащо е! Спомням си, че една нощ поглеждам часовника върху телефона и виждам, че е 3 часа през нощта. Но поставяли си цел какво трябва да свърша през деня, то трябва да се свърши. Това, че се е стъмнило, не е от значение.


Засега всичко е на детайли. Като започне да се сглобява, ще изисква пространство – около 20 квадрата ще трябват, за да се сглоби това нещо. Определено в ателието няма как да се сглоби цялостния и краен модел.


Материалите, които използвам, са изцяло дар от природата. Естествените материали са забравени напоследък.


Хисаря е третата по големина крепост в Тракия, но липсва интерес към историята на Хисаря. Всички идващи тук са по други поводи. Гледам, че все по-малко хора обикалят около крепостта. Аз когато и да мина оттам, се възхищавам. Но хората явно не отдават значение на историята.


Иска ми се Хисаря днес да изглежда, както преди години. Яйце да хвърлиш, да няма къде да падне от хора. И все повече хора да отдават значение на историята на града!


Макетът на град-крепост Диоклецианопол на г-н Тоно Мекиков е експониран в Туристически информационен център – Хисаря, където и днес може да го разгледате.


Туристически информационен център – град Хисаря

Двойна северна крепостна стена

Северната крепостна стена е била единствената двойна стена, подсигурена по този начин поради честите нападения от варварски племена.

За допълнителна защита на крепостта около нея е имало ров и земен вал.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Двойната северна крепостна стена

Върху фото момента съм показал най-северозападната крепостна бойна кула и двойната крепостна стена.


Днес основите на най-северозападната крепостна бойна кула, както и руините от двойната северна крепостна стена изглеждат ето така.


Крепостната стена на античния град Диоклецианопол в град Хисаря

Главна северна порта

Северната порта понастоящем не е устояла на изпитанията на времето и само нейните основи ни показват, къде точно се е намирала.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Главна северна крепостна порта

Днес на мястото, където някога се е издигала главната северна крепостна порта е поставена мраморна плоча.


Мраморна плоча, поставена днес на мястото, където преди 1700 години се е издигала главната северна крепостна порта

Североизточна бойна кула

Една от най-интересните от всичките 44 бойни крепостни кули, изградени на възлови точки по продължение на цялата крепостна стена, е североизточната кула, разположена в най-североизточната точка на града-крепост.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Единствената осмоъгълна бойна кула

Единствено тя е с осмоъгълна форма и е разположена върху два обширни кръгли постамента.

В сравнение с четириъгълните кули, многоъгълната форма предоставяла по-голяма устойчивост срещу стенобитните машини, с които е била атакувана.

Друго преимущество на кулите с такава форма се крие в разполагането на повече жива сила с въоръжение и снаряжение.


Днес суперструкцията на зидовете на кулата от подовото ѝ ниво е запазена до около метър и десет сантиметра. Зидовете са градени в системата на смесената зидария на четири редови тухлени пояси.


Руините на единствената осмоъгълна крепостна бойна кула на антични град Диоклецианопол (Диоклецианополис)
Руините на единствената осмоъгълна бойна кула днес
Западна крепостна стена

Дължината на цялата западна крепостна стена е 627 метра.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Западна крепостна стена

На следващия фото момент съм показал фрагмент от западната крепостна стена и основите на една от западните крепостни бойни кули.


Фрагмент от западната крепостна стена и основите на една от крепостните бойни кули на античния град Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря
Руините на западната крепостна стена днес
Главна западна порта

Днес под величествената арка на руините на главната западна крепостна порта преминава улица "Димитър Благоев".


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Главна западна крепостна стена

На следващият фото момент съм показал как изглеждат съвършено добре запазените руини на главната западна порта.


Главна западна крепостна порта на антични град Диоклецианопол в град Хисаря
Главната западна крепостна порта днес
Южна крепостна стена

Както може да се види и върху макета, върху цялата дължина на цялата крепостна стена са били оформените проходи (зъбери, зъбци), позволяващи на защитниците да обстрелват враговете долу.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Южна крепостна стена и главна южна порта

На следващия фото момент съм показал фрагмент от южната крепостна стена днес.


Фрагмент от южната крепостна стена на античния град Диоклецианопол в град Хисаря

Главна южна порта

Когато била издигната преди около 1700 години, тази огромна порта се извисявала на впечатляващите 20 метра височина. Представлявала е сложно отбранително съоръжение, завършващо във връхната си част с бойни платформи, разгънати на три нива.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Главна южна крепостна порта

Портата се е състояла от две внушителни арки, запазени и днес, а над тях се твърди, че е имало и трета по-малка арка, вероятно с чисто декоративно предназначение. Портата вероятно е била издигната на това място след като е приключила съществената дейност по изграждане на крепостните стени, заобикалящи античния град-крепост.


Главната южна порта е изобразена изключително коректно върху макета, фланкирана с две бойни крепостни кули от двете ѝ страни, между които е било възможно защитниците бързо да преминават. Кулите са позволявали страничен обстрел по продължението на стените от двете страни на масивната конструкция.


Главна южна крепостна порта "Камилите" в град Хисаря
Главна южна крепостна порта "Камилите" днес
Югоизточна бойна крепостна кула

Разположена е в най-югоизточната точка на античния град.


Югоизточна бойна крепостна кула с ветрилообразна форма

Днес руините на красивата ветрилообразна бойна кула изглеждат ето така.


Югоизточна бойна крепостна кула с ветрилообразна форма

Казармени постройки

Римските казарми са построени през втората половина на IV век.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Казарменият комплекс на древния Диоклецианопол

Разположени са от двете страни на южната крепостна порта "Камилите", по цялата дължина на южната крепостна стена, както и в една от частите на източната крепостна стена.


Руини на римския казармен комплекс на древния град Диоклецианопол
Руините на казармения комплекс днес
Търговска сграда

Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Търговска сграда
Търговска сграда с магазини

Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Търговска сграда с магазини
Римска жилищна сграда

Римската жилищна сграда с открит вътрешен двор и колонада е разположена в близост до южната крепостна порта и обхваща площ от 2 637 квадратни метра.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Римска жилищна сграда с открит вътрешен двор и колонада

Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи.


Руините на римска жилищна сграда с открит вътрешен двор и колонада в град Хисаря
Руините на римска жилищна сграда с открит вътрешен двор и колонада днес

Построена е през втората половина на IV век, а в средата на V век е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север.


Руини на древна римска жилищна сграда в град Хисаря
Разширението в посока север, което сградата по-късно получава
Минерален извор

В пределите на древния град Диоклецианопол днес съществуват няколко извора – "Момина сълза", "Топлица", "Бистрица" и "Свежест".


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Минерален извор, бликал в древния град Диоклецианопол

Върху извор "Топлица" навремето са били издигнати римските терми. Изумително е, но и днес по древните тръбопроводи продължава да тече топла минерална вода от извора.


Автентични римски бани (терми) в град Хисаря
Римските терми днес

Около тези извори е била съсредоточена цялата градска архитектура на античния Диоклецианопол. Тук са били изградени най-представителните сгради на римския град.


Римски амфитеатър

Понастоящем амфитеатърът се намира в парк "Момина сълза" и е бил едно от най-посещаваните места на римския град.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Римски амфитеатър

Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторски борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 година, неговата функция е променена в съоръжение за спортни състезания и борби с животни.


Руините на римски амфитеатър в град Хисаря
Руините на римския амфитеатър днес

Изключително интересен факт е, че амфитеатърът на Диоклецианопол е построен в края на III век и е най-късният, известен досега, римски амфитеатър.


Римски бани (терми)

Римските терми в Хисаря са едни от малкото запазени римски бани в Европа.


Автентични римски бани (терми) в град Хисаря
Римските терми днес

Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност и автентичност.

Разположени са в парк "Момина сълза" и са част от римския жилищен комплекс, който обхваща площ от над 3 000 квадратни метра.


Автентични римски бани (терми) в град Хисаря
Римските терми днес

Термите са построени през втората половина на III век, като първоначалното им изграждане, заедно с нимфеума (светилището на нимфите) датира от средата на II век.


Обществена сграда

Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Обществена сграда
Раннохристияснки базилики

В Хисаря са разкрити и проучени 9 раннохристиянски базилики, които датират от средата на V век.



Днес само три от тях са експонирани и достъпни за посещение.

Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура.


Базилика №1 се намира върху руините на казармения комплекс в рамките на древния град, западно от южната крепостна порта, и е единствената известна досега в България двукорабна базилика с тристранна абсида.



Крайната югозападна постройка след второто си поредно разрушаване е била преустроена на двукорабна базилика – единствената известна досега в България.


Единствената базилика, на която към днешна дата е възможно да ѝ бъде потвърдено името, е Базилика №3, посветена на "Свети първомъченик Стефан".

Базиликата се намира южно от главната южна крепостна порта.

Първите археологически проучвания за нея датират от 1936 година.



Тя е трикорабна с притвор и двор. Абсидата от вътрешната страна е полукръгла, а от външната – тристенна.


Руините на Базилика №3 в град Хисаря
Базилика №3

Предабсидната част на олтара е отделена от наоса с преграда, от която са запазени декоративните мраморни колонки. Носещите колони в наоса са зидани, с тухли върху каменни бази. По време на разкопките на базиликата е намерена надгробна плоча на свещеник Теодор, с надпис на гръцки език, от който става ясно, че в нея, освен Теодор, по-рано е бил погребан и синът му Йоан, чиито мощи почиват в предверието на храма.


Надгробна плоча с надпис на старогръцки език от Базилика №3 от втората половина на IV век (Археологически музей град Хисаря)
Археологически музей град Хисаря: надгробна плоча с надпис на старогръцки език от Базилика №3 от втората половина на IV век

(Като) дар от Бога се пренесе,

спазвайки божиите заповеди,

Теодор със светла памет;

И като трябваше да отиде към Бога

и беше пожелал (да има) вечното си жилище

в този честен дом на светия

славен първомъченик Стефан,

тук намери успокоение,

на месец октомври трети (ден), индиктион седми,

(след) като изпрати преди (себе си като)

чист тамян

собствения си син, Йоана,

протектора, който почива в предверието

(на този храм)


Палеографските особености на надписа показват, че и двете погребения са извършени през VI век по време на управлението на император Юстиниан, управлявал в периода от 527 година до 565 година.


Тухлена колона от базилика (Археологически музей град Хисаря)
Археологически музей град Хисаря: тухлена колона от базилика

По-късно базиликата е била опожарена при вражеско нападение.


Базилика №8 е разположена между цветния надпис ХИСАРЯ и водопиен павилион "Колонада Момина баня". Базиликата е с полукръгла абсида, трикорабна с притвор и баптистерий (кръщелна).



Датирана е от V век.


Императорска резиденция

Построяването на императорската резиденция датира от началото на IV век.


Макет на Диоклецианопол, изработен от господин Тоно Мекиков, намиращ се в Туристически информационен център град Хисаря
Императорска резиденция

Императорската резиденция е единствената римска сграда в Хисаря, която има запазени зидове до втория си етаж.

Понастоящем от резиденцията са разкрити пет големи помещения с масивна сводова конструкция.


Руини на императорската резиденция в град Хисаря
Руините на императорската резиденция днес

Руините ѝ днес могат да се видят в парк "Момина сълза".


Вътрешни крепостни стълби

По дължината на крепостните стени на много места са запазени и днес, издигнатите вътрешни крепостни (едно- и двураменни) стълби, водещи към бойните пътеки, изградени върху крепостните стени по цялата им дължина.



До бойните пътеки се е стигало по общо 16 зидани стълби. Като структура те са основно двураменни, но има няколко еднораменни и една вътрешна, поместена в западния стълб на главната южна порта. Стъпалата на стълбите за изградени изцяло от тухли.



Четири броя от стълбите са разположени на югозападната стена, шест броя на югоизточната и по три на североизточната и северозападната.


Туристически информационен център – Хисаря е включен в маршрут:



А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!


Чудесно предложение, нали!


По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!



И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!


Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.



За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.



Ето ги и тях:



Разветите знамена на община Хисаря и Република България в центъра на град Хисаря, България

Как се стига до град Хисаря?

Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.


Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.


Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина.


Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон.


В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.


Хисаря отстои на:


  • 176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата

  • 45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив

  • 394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна

  • 278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас



Античен град в курорта Хисаря е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) за народна старина и археологически резерват паметник на културата с категория национално значение.


Хисарската крепост, крепостните стени и крепостните съоръжения са обявени за недвижима културна ценност (НКЦ) за народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.


Какво може да се посети в близост?

Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.


Град Баня, Карловско
Баня – извор на здраве и красота

В град Баня може да посетите Царския дворец.


Царският дворец в град Баня, Карловско
Царският дворец в Баня, Карловско

А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.


Цъфтящ червен розов храст в град Баня, Карловско
Цъфтящ червен розов храст в Баня, Карловско

На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.


Язовир "Домлян"
Язовир "Домлян"

В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.


Цъфнала червена роза
Домлянска червена роза

Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.


В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".


Храм "Свети равноапостоли Петър и Павел" в село Свежен
Храм "Свети равноапостоли Петър и Павел" в село Свежен

Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.


Руините на старата църква "Свети Георги" в село Свежен
Руините на старата църква "Свети Георги" в село Свежен

Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.


Язовир "Бабек" в полите на Сърнена Средна гора
Язовир "Бабек" в полите на Сърнена Средна гора

На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.


В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.


Минчо Кацаров – най-добрият портретист на Бетовен
Минчо Кацаров – най-добрият портретист на Бетовен

От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.


Роден дом на Златьо Бояджиев в град Брезово
Роден дом на Златьо Бояджиев

В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.


Старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи
Старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи

Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.


Храм "Свети Димитър" в град Брезово
Храм "Свети Димитър" в град Брезово

Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.


Кутелът в Сърнена Средна гора
Кутелът в Сърнена Средна гора

Природна забележителност "Кичест габър" край село Турия
Природна забележителност "Кичест габър" край Турия

На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.


В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.


Роден дом на Чудомир в село Турия
Родната къща на Чудомир в село Турия

На площада пред родния дом на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.


Паметник в центъра на село Турия на Цанко Минков Дечев – Комитата
Паметник в центъра на село Турия на Цанко Минков Дечев – Комитата

В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".


Автентичен римски мост "Скока" в село Турия
Автентичен римски мост "Скока" в село Турия

На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.


Резбованият бряст на Павел баня
Резбованият бряст на Павел баня

На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете

село Виден.


Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".


Руините на храм "Св. Анастасий" край село Виден
Руините на храм "Св. Анастасий" край село Виден

Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.



Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово.

В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".



Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:



Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.


Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".


Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.


В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.


Водопад Сучурум в град Карлово
Водопад Сучурум в Карлово

Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.

В Сопот задължително посетете къща-музей "Иван Вазов".