Уважаеми приятели на "Фото моменти", с огромно удоволствие ви представям града на император Диоклециан като на длан!
Кой е император Диоклециан?
Какъв е този античен град и какво общо има той с любимия ни Хисаря?
И кой е направил този огромен и невероятен макет?
Всичко ще ви разкажа и покажа, но откъде да започна?
Нашата история днес започва с горещите лечебни минерални извори, бликали на същите тези места още преди хиляди години.
Римляните отлично познавали лечебната сила на лековитите минерални извори, ето защо в близост израствали не само римски терми (минерални бани – някогашни древни СПА центрове), но и светилища на техните (по онова време) богове-лечители.
Античен римски град Диоклецианопол
Около I-ви век след Христа Тракия е завладяна от Римската империя и малкото селище, носещо името Августе, което се намирало на това място – днешен Хисаря, лека-полека започнало да се оформя като типичен римски град.
Селището постепенно се превръща в пътен възел между Ескус и Филипополис (днешен Пловдив) – важен административен център на Римската империя и със своята площ от 300 декара бил трети по големина след Филипополис и Августа Траяна (днешна Стара Загора).
През 293 година император Диоклециан прекарал тук известно време заради същите, познати ни и днес, лечебни минерални извори.
Императорът дава на селището статут на град, както и своето име – Диоклецианопол (познат още като Диоклецианополис).
Благодарение на невероятните си минерални извори, Диоклецианопол става един от най-големите курортни СПА центрове по онова време на Римската империя и процъфтява икономически. Посещават го цезари и знатни, видни римляни.
Диоклецианопол е изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици (в центъра му се пресичали под прав ъгъл две главни улици, успоредно на тях минавали второстепенните), украсени със статуи на богове; с мраморни бани и водопровод; с красиви дворци и вили за римската аристокрация; с амфитеатър за развлечения.
Под улиците е изградена водопроводна и канализационна мрежа.
Освен чрез минералните си извори Диоклецианопол е захранван и със студена вода посредством зидан водопровод. Той докарвал прясна вода от север от южните склонове на връх Погледец.
Водопроводът има правоъгълно сечение и е застлан с плочи. Той преминава през северозападната стена посредством засводена галерия. Водопроводът е двоен, като вторият е бил изграден над източната стена на първия след като първият, който е по-голям, е бил повреден. Проучванията показват, че водопроводът е изграден заедно с изграждането на крепостните стени в края на III-ти век.
За да бъде защитен от вражески нападения, богатият на горещи минерални извори античен град Диоклецианопол е обграден с масивна защитна крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори.
Солидната крепостна стена има форма на неправилен четириъгълник, дълга е 2 327 метра, висока е на места около 20 метра и обграждаща площ от 300 декара.
Северната крепостна стена е с дължина от 490 метра
Западната крепостна стена е дълга 627 метра
Южната крепостна стена е с дължина от 556 метра
Източната крепостна стена е с дължина от 654 метра
Защитната крепостна стена е изградена в края на III-ти и началото на IV-ти век по времето на император Диоклециан и е една от най-добре запазените крепостни стени от епохата на късната античност в Европа. По цялата и дължина са издигнати 44 защитни бойни крепостни кули, а най-интересни от тях са югоизточната ъглова кула с ветрилообразна форма и североизточната ъглова кула, която е осмоъгълна на кръгла основа.
Поради честите нападения от варварски племена през първата половина на V-ти век от северната страна защитата на града е била подсилена с втора крепостна стена – протейхизма. За допълнителна защита на крепостта, около нея е имало ров и земен вал.
Влизането в античния град е ставало през четири големи порти – по една порта на всяка страна на крепостната стена. Северната и източната са разрушени почти до основи.
Освен четирите главни порти градът-крепост е притежавал и шест по-малки входа.
В периода между V-ти и VI-ти век Диоклецианопол става част от владенията на Византийската империя.
В края на VI-ти и началото на VII-ми век, градът е разрушен от нашествието на аварите.
През ранното Средновековие (около IX-ти век) върху руините на римския град възниква селище, от което се развива днешния Хисаря.
Понастоящем крепостта е един от най-добре съхранените от този тип паметници в Европа и е основна част от национален археологически резерват "Диоклецианопол".
Император Диоклециан
Диоклециан (пълното му име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (на латински: Gaius Aurelius Valerius Diocletianus) е 51-ви император на Римската империя.
Той е единственият император, оттеглил се доброволно!
Диоклециан (истинско име Диокъл) произхожда от обикновено илирийско семейство в Далмация, баща му е бил освободен роб надничар при местен земевладелец.
Не се знае много за военната кариера на Диоклециан, освен че вероятно служи в Мизия и се издига до командир на императорската лична гвардия.
Следвайки примера на азиатския монархически двор в Сасанидска Персия, Диоклециан прилага официален култ към личността на императора, наречен вече с титлата "Доминус" (на латински Dominus значи господар).
Правомощията на господаря обединяват функциите на висш главнокомандващ, върховен съдия, единствен законодател, закрилник на държавния религиозен култ – теоретически неограничена власт.
За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята, Диоклециан въвежда през 293 година системата на тетрархията (четиривластие), при която двама старши императори (августи) и двама подимператори (цезари) управляват съответно по една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум.
Всеки император разполага със собствени армии, резиденции, щабове, префекти и бюрократичен апарат. Във връзка с това значително се увеличил броят на държавните служители, усложнява се административната организация, създават се многобройни нови длъжности.
Диоклециан доживява до 311 година, когато вероятно сам слага край на живота си чрез отрова, опасявайки се, че новите августи Константин и Лициний подготвят публичен процес срещу него.
Диоклецианопол: макет
Кой, кога и защо е изработил този уникален макет?
Макетът е изработен от господин Тоно Мекиков от град Хисаря.
Съвсем случайно попаднах на едно интервю на г-н Мекиков пред "Дарик" от януари 2010 година, което споделям тук с вас:
Бих желал да пресъздам крепостта в първоначалния си вид върху един макет и от птичи поглед да се забележи, защото има хора, които идват в Хисаря и нямат възможност да обиколят цялата стена.
Няма реализиран такъв проект, а е хубаво да го има. Да се види стената в този си сегашен вид не представлява кой знае какъв интерес, но да се види как е била във величието си, когато е направена – това вече е друго!
Стартирах проекта преди около година и сега 1/3 от работата е свършена. Останали са по-лесните неща. Надявам се, че след още една година да съм готов.
Работя със скици. Придържам се към мащаб 1:150. Приел съм този мащаб, тъй като в стената има 7 тухлени пояса и за тях е отделил около 2 mm и за по-малък мащаб няма как да става въпрос.
Работя с естествени материали – камък, както е изглеждала стената. Пинсетата наистина е основен инструмент, без нея не става при така избрания мащаб. Всички дребни детайли – камъчета трябва да се подредят внимателно. Страшно увличащо е! Спомням си, че една нощ поглеждам часовника върху телефона и виждам, че е 3 часа през нощта. Но поставяли си цел какво трябва да свърша през деня, то трябва да се свърши. Това, че се е стъмнило, не е от значение.
Засега всичко е на детайли. Като започне да се сглобява, ще изисква пространство – около 20 квадрата ще трябват, за да се сглоби това нещо. Определено в ателието няма как да се сглоби цялостния и краен модел.
Материалите, които използвам, са изцяло дар от природата. Естествените материали са забравени напоследък.
Хисаря е третата по големина крепост в Тракия, но липсва интерес към историята на Хисаря. Всички идващи тук са по други поводи. Гледам, че все по-малко хора обикалят около крепостта. Аз когато и да мина оттам, се възхищавам. Но хората явно не отдават значение на историята.
Иска ми се Хисаря днес да изглежда, както преди години. Яйце да хвърлиш, да няма къде да падне от хора. И все повече хора да отдават значение на историята на града!
Макетът на град-крепост Диоклецианопол на г-н Тоно Мекиков е експониран в Туристически информационен център – Хисаря, където и днес може да го разгледате.
А сега ви предлагам да направим едно наистина оригинално и доста любопитно пътешествие – хем на длан, хем и на живо.
Опитах се да онагледя любопитни точки от макета, представяйки ги с повече информация и специално заснети фото моменти от тяхното реално местоположение.
Получи се доста интересно! Заповядайте на пътешествие с мен!
Двойна северна крепостна защитна стена
Северната крепостна стена е била единствената двойна защитна стена, подсигурена по този начин поради честите нападения от варварски племена. За допълнителна защита на крепостта пред нея е имало ров и земен вал.
Върху фото момента съм показал най-северозападната крепостна бойна кула и двойната крепостна защитна стена.
Днес основите на най-северозападната крепостна бойна кула, както и руините от двойната северна крепостна защитна стена изглеждат ето така.
Главна северна крепостна порта
Северната крепостна порта понастоящем не е устояла на изпитанията на времето и само нейните основи ни показват, къде точно се е намирала.
Днес на мястото, където някога се е издигала главната северна крепостна порта е поставена мраморна плоча.
Една от най-интересните от всичките 44 бойни крепостни кули, изградени на възлови точки по продължение на цялата защитна крепостна стена, е североизточната ъглова осмоъгълна бойна защитна кула, разположена в най-североизточната точка на античния град-крепост.
Североизточна ъглова осмоъгълна бойна защитна кула
Единствено тя е с осмоъгълна форма и е разположена върху два обширни кръгли постамента.
В сравнение с четириъгълните кули, многоъгълната форма предоставяла по-голяма устойчивост срещу стенобитните машини, с които е била атакувана. Друго преимущество на кулите с такава форма се крие в разполагането на повече жива сила с въоръжение и снаряжение.
Вижте как е изглеждала кулата преди процеса по реновация от периода 2023 г. – 2024 г.
Суперструкцията на зидовете на кулата от подовото ѝ ниво, преди процеса по реновация от периода 2023 г. – 2024 г., е запазена до около метър и десет сантиметра. Зидовете са градени в системата на смесената зидария на четири редови тухлени пояси.
В периода 2023 г. – 2024 г. протича проект за доизграждане на кулата и част от източната стена.
Ето как изглежда единствената ъглова осмоъгълна крепостна бойна кула.
Покрай кулата е оформена пътека, настлана с каменни плочи, по които всеки желаещ може да премине и да разгледа новоизградената постройка. Пътеката преминава под арка от северната крепостна стена и ни води в границите на античния град.
Днес имаме уникалната възможност да престъпим във вътрешността на уникалната ъглова осмоъгълна крепостна бойна кула и да се почувстваме като защитник от преди почти две хиляди години!
Аз влизам!
Неописуемо е!
Западна крепостна стена
Дължината на цялата западна крепостна стена е 627 метра.
На следващия фото момент съм показал фрагмент от западната крепостна стена и основите на една от западните крепостни бойни кули.
Главна западна порта
Днес под величествената арка на руините на главната западна крепостна порта преминава улица "Димитър Благоев".
На следващият фото момент съм показал как изглеждат съвършено добре запазените руини на главната западна порта.
Южна крепостна стена
Както може да се види и върху макета, върху цялата дължина на цялата крепостна стена са били оформените проходи (зъбери, зъбци), позволяващи на защитниците да обстрелват враговете долу.
На следващия фото момент съм показал фрагмент от южната крепостна стена днес.
Главна южна порта
Когато била издигната преди около 1700 години, тази огромна порта се извисявала на впечатляващите 20 метра височина. Представлявала е сложно отбранително съоръжение, завършващо във връхната си част с бойни платформи, разгънати на три нива.
Портата се е състояла от две внушителни арки, запазени и днес, а над тях се твърди, че е имало и трета по-малка арка, вероятно с чисто декоративно предназначение. Портата вероятно е била издигната на това място след като е приключила съществената дейност по изграждане на крепостните стени, заобикалящи античния град-крепост.
Главната южна порта е изобразена изключително коректно върху макета, фланкирана с две бойни крепостни кули от двете ѝ страни, между които е било възможно защитниците бързо да преминават. Кулите са позволявали страничен обстрел по продължението на стените от двете страни на масивната конструкция.
Югоизточна бойна крепостна кула
Разположена е в най-югоизточната точка на античния град.
Днес руините на красивата ветрилообразна бойна кула изглеждат ето така.
Казармени постройки
Римските казарми са построени през втората половина на IV век.
Разположени са от двете страни на южната крепостна порта "Камилите", по цялата дължина на южната крепостна стена, както и в една от частите на източната крепостна стена.
Търговска сграда
Търговска сграда с магазини
Римска жилищна сграда
Римската жилищна сграда с открит вътрешен двор и колонада е разположена в близост до южната крепостна порта и обхваща площ от 2 637 квадратни метра.
Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи.
Построена е през втората половина на IV век, а в средата на V век е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север.
Минерален извор
В пределите на древния град Диоклецианопол днес съществуват няколко извора – "Момина сълза", "Топлица", "Бистрица" и "Свежест".
Върху извор "Топлица" навремето са били издигнати римските терми. Изумително е, но и днес по древните тръбопроводи продължава да тече топла минерална вода от извора.
Около тези извори е била съсредоточена цялата градска архитектура на античния Диоклецианопол. Тук са били изградени най-представителните сгради на римския град.
Римски амфитеатър
Понастоящем амфитеатърът се намира в парк "Момина сълза" и е бил едно от най-посещаваните места на римския град.
Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторски борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 година, неговата функция е променена в съоръжение за спортни състезания и борби с животни.
Изключително интересен факт е, че амфитеатърът на Диоклецианопол е построен в края на III век и е най-късният, известен досега, римски амфитеатър.
Римски бани (терми)
Римските терми в Хисаря са едни от малкото запазени римски бани в Европа.
Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност и автентичност.
Разположени са в парк "Момина сълза" и са част от римския жилищен комплекс, който обхваща площ от над 3 000 квадратни метра.
Термите са построени през втората половина на III век, като първоначалното им изграждане, заедно с нимфеума (светилището на нимфите) датира от средата на II век.
Обществена сграда
Раннохристияснки базилики
В Хисаря са разкрити и проучени 9 раннохристиянски базилики, които датират от средата на V век.
Днес само три от тях са експонирани и достъпни за посещение.
Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура.
Базилика №1 се намира върху руините на казармения комплекс в рамките на древния град, западно от южната крепостна порта, и е единствената известна досега в България двукорабна базилика с тристранна абсида.
