Уважаеми приятели на "Фото моменти", с огромно удоволствие ви представям града на император Диоклециан като на длан!
Кой е император Диоклециан?
Какъв е този античен град и какво общо има той с любимия ни Хисаря?
И кой е направил този огромен и невероятен макет?
Всичко ще ви разкажа и покажа, но откъде да започна?
Нашата история днес започва с горещите лечебни минерални извори, бликали на същите тези места още преди хиляди години.
Римляните отлично познавали лечебната сила на лековитите минерални извори, ето защо в близост израствали не само римски терми (минерални бани – някогашни древни СПА центрове), но и светилища на техните (по онова време) богове-лечители.
Античен римски град Диоклецианопол
Около I-ви век след Христа Тракия е завладяна от Римската империя и малкото селище, носещо името Августе, което се намирало на това място – днешен Хисаря, лека-полека започнало да се оформя като типичен римски град.
Селището постепенно се превръща в пътен възел между Ескус и Филипополис (днешен Пловдив) – важен административен център на Римската империя и със своята площ от 300 декара бил трети по големина след Филипополис и Августа Траяна (днешна Стара Загора).
През 293 година император Диоклециан прекарал тук известно време заради същите, познати ни и днес, лечебни минерални извори.
Императорът дава на селището статут на град, както и своето име – Диоклецианопол (познат още като Диоклецианополис).
Благодарение на невероятните си минерални извори, Диоклецианопол става един от най-големите курортни СПА центрове по онова време на Римската империя и процъфтява икономически. Посещават го цезари и знатни, видни римляни.
Диоклецианопол е изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици (в центъра му се пресичали под прав ъгъл две главни улици, успоредно на тях минавали второстепенните), украсени със статуи на богове; с мраморни бани и водопровод; с красиви дворци и вили за римската аристокрация; с амфитеатър за развлечения.
Под улиците е изградена водопроводна и канализационна мрежа.
Освен чрез минералните си извори Диоклецианопол е захранван и със студена вода посредством зидан водопровод. Той докарвал прясна вода от север от южните склонове на връх Погледец.
Водопроводът има правоъгълно сечение и е застлан с плочи. Той преминава през северозападната стена посредством засводена галерия. Водопроводът е двоен, като вторият е бил изграден над източната стена на първия след като първият, който е по-голям, е бил повреден. Проучванията показват, че водопроводът е изграден заедно с изграждането на крепостните стени в края на III-ти век.
За да бъде защитен от вражески нападения, богатият на горещи минерални извори античен град Диоклецианопол е обграден с масивна защитна крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори.
Солидната крепостна стена има форма на неправилен четириъгълник, дълга е 2 327 метра, висока е на места около 20 метра и обграждаща площ от 300 декара.
Северната крепостна стена е с дължина от 490 метра
Западната крепостна стена е дълга 627 метра
Южната крепостна стена е с дължина от 556 метра
Източната крепостна стена е с дължина от 654 метра
Защитната крепостна стена е изградена в края на III-ти и началото на IV-ти век по времето на император Диоклециан и е една от най-добре запазените крепостни стени от епохата на късната античност в Европа. По цялата и дължина са издигнати 44 защитни бойни крепостни кули, а най-интересни от тях са югоизточната ъглова кула с ветрилообразна форма и североизточната ъглова кула, която е осмоъгълна на кръгла основа.
Поради честите нападения от варварски племена през първата половина на V-ти век от северната страна защитата на града е била подсилена с втора крепостна стена – протейхизма. За допълнителна защита на крепостта, около нея е имало ров и земен вал.
Влизането в античния град е ставало през четири големи порти – по една порта на всяка страна на крепостната стена. Северната и източната са разрушени почти до основи.
Освен четирите главни порти градът-крепост е притежавал и шест по-малки входа.
В периода между V-ти и VI-ти век Диоклецианопол става част от владенията на Византийската империя.
В края на VI-ти и началото на VII-ми век, градът е разрушен от нашествието на аварите.
През ранното Средновековие (около IX-ти век) върху руините на римския град възниква селище, от което се развива днешния Хисаря.
Понастоящем крепостта е един от най-добре съхранените от този тип паметници в Европа и е основна част от национален археологически резерват "Диоклецианопол".
Император Диоклециан
Диоклециан (пълното му име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (на латински: Gaius Aurelius Valerius Diocletianus) е 51-ви император на Римската империя.
Той е единственият император, оттеглил се доброволно!
Диоклециан (истинско име Диокъл) произхожда от обикновено илирийско семейство в Далмация, баща му е бил освободен роб надничар при местен земевладелец.
Не се знае много за военната кариера на Диоклециан, освен че вероятно служи в Мизия и се издига до командир на императорската лична гвардия.
Следвайки примера на азиатския монархически двор в Сасанидска Персия, Диоклециан прилага официален култ към личността на императора, наречен вече с титлата "Доминус" (на латински Dominus значи господар).
Правомощията на господаря обединяват функциите на висш главнокомандващ, върховен съдия, единствен законодател, закрилник на държавния религиозен култ – теоретически неограничена власт.
За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята, Диоклециан въвежда през 293 година системата на тетрархията (четиривластие), при която двама старши императори (августи) и двама подимператори (цезари) управляват съответно по една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум.
Всеки император разполага със собствени армии, резиденции, щабове, префекти и бюрократичен апарат. Във връзка с това значително се увеличил броят на държавните служители, усложнява се административната организация, създават се многобройни нови длъжности.
Диоклециан доживява до 311 година, когато вероятно сам слага край на живота си чрез отрова, опасявайки се, че новите августи Константин и Лициний подготвят публичен процес срещу него.
Диоклецианопол: макет
Кой, кога и защо е изработил този уникален макет?
Макетът е изработен от господин Тоно Мекиков от град Хисаря.
Съвсем случайно попаднах на едно интервю на г-н Мекиков пред "Дарик" от януари 2010 година, което споделям тук с вас:
Бих желал да пресъздам крепостта в първоначалния си вид върху един макет и от птичи поглед да се забележи, защото има хора, които идват в Хисаря и нямат възможност да обиколят цялата стена.
Няма реализиран такъв проект, а е хубаво да го има. Да се види стената в този си сегашен вид не представлява кой знае какъв интерес, но да се види как е била във величието си, когато е направена – това вече е друго!
Стартирах проекта преди около година и сега 1/3 от работата е свършена. Останали са по-лесните неща. Надявам се, че след още една година да съм готов.
Работя със скици. Придържам се към мащаб 1:150. Приел съм този мащаб, тъй като в стената има 7 тухлени пояса и за тях е отделил около 2 mm и за по-малък мащаб няма как да става въпрос.
Работя с естествени материали – камък, както е изглеждала стената. Пинсетата наистина е основен инструмент, без нея не става при така избрания мащаб. Всички дребни детайли – камъчета трябва да се подредят внимателно. Страшно увличащо е! Спомням си, че една нощ поглеждам часовника върху телефона и виждам, че е 3 часа през нощта. Но поставяли си цел какво трябва да свърша през деня, то трябва да се свърши. Това, че се е стъмнило, не е от значение.
Засега всичко е на детайли. Като започне да се сглобява, ще изисква пространство – около 20 квадрата ще трябват, за да се сглоби това нещо. Определено в ателието няма как да се сглоби цялостния и краен модел.
Материалите, които използвам, са изцяло дар от природата. Естествените материали са забравени напоследък.
Хисаря е третата по големина крепост в Тракия, но липсва интерес към историята на Хисаря. Всички идващи тук са по други поводи. Гледам, че все по-малко хора обикалят около крепостта. Аз когато и да мина оттам, се възхищавам. Но хората явно не отдават значение на историята.
Иска ми се Хисаря днес да изглежда, както преди години. Яйце да хвърлиш, да няма къде да падне от хора. И все повече хора да отдават значение на историята на града!
Макетът на град-крепост Диоклецианопол на г-н Тоно Мекиков е експониран в Туристически информационен център – Хисаря, където и днес може да го разгледате.
А сега ви предлагам да направим едно наистина оригинално и доста любопитно пътешествие – хем на длан, хем и на живо.
Опитах се да онагледя любопитни точки от макета, представяйки ги с повече информация и специално заснети фото моменти от тяхното реално местоположение.
Получи се доста интересно! Заповядайте на пътешествие с мен!
Двойна северна крепостна защитна стена
Северната крепостна стена е била единствената двойна защитна стена, подсигурена по този начин поради честите нападения от варварски племена. За допълнителна защита на крепостта пред нея е имало ров и земен вал.
Върху фото момента съм показал най-северозападната крепостна бойна кула и двойната крепостна защитна стена.
Днес основите на най-северозападната крепостна бойна кула, както и руините от двойната северна крепостна защитна стена изглеждат ето така.
Главна северна крепостна порта
Северната крепостна порта понастоящем не е устояла на изпитанията на времето и само нейните основи ни показват, къде точно се е намирала.
Днес на мястото, където някога се е издигала главната северна крепостна порта е поставена мраморна плоча.
Една от най-интересните от всичките 44 бойни крепостни кули, изградени на възлови точки по продължение на цялата защитна крепостна стена, е североизточната ъглова осмоъгълна бойна защитна кула, разположена в най-североизточната точка на античния град-крепост.
Североизточна ъглова осмоъгълна бойна защитна кула
Единствено тя е с осмоъгълна форма и е разположена върху два обширни кръгли постамента.
В сравнение с четириъгълните кули, многоъгълната форма предоставяла по-голяма устойчивост срещу стенобитните машини, с които е била атакувана. Друго преимущество на кулите с такава форма се крие в разполагането на повече жива сила с въоръжение и снаряжение.
Вижте как е изглеждала кулата преди процеса по реновация от периода 2023 г. – 2024 г.
Суперструкцията на зидовете на кулата от подовото ѝ ниво, преди процеса по реновация от периода 2023 г. – 2024 г., е запазена до около метър и десет сантиметра. Зидовете са градени в системата на смесената зидария на четири редови тухлени пояси.
В периода 2023 г. – 2024 г. протича проект за доизграждане на кулата и част от източната стена.
Ето как изглежда единствената ъглова осмоъгълна крепостна бойна кула.
Покрай кулата е оформена пътека, настлана с каменни плочи, по които всеки желаещ може да премине и да разгледа новоизградената постройка. Пътеката преминава под арка от северната крепостна стена и ни води в границите на античния град.
Днес имаме уникалната възможност да престъпим във вътрешността на уникалната ъглова осмоъгълна крепостна бойна кула и да се почувстваме като защитник от преди почти две хиляди години!
Аз влизам!
Неописуемо е!
Западна крепостна стена
Дължината на цялата западна крепостна стена е 627 метра.
На следващия фото момент съм показал фрагмент от западната крепостна стена и основите на една от западните крепостни бойни кули.
Главна западна порта
Днес под величествената арка на руините на главната западна крепостна порта преминава улица "Димитър Благоев".
На следващият фото момент съм показал как изглеждат съвършено добре запазените руини на главната западна порта.
Южна крепостна стена
Както може да се види и върху макета, върху цялата дължина на цялата крепостна стена са били оформените проходи (зъбери, зъбци), позволяващи на защитниците да обстрелват враговете долу.
На следващия фото момент съм показал фрагмент от южната крепостна стена днес.
Главна южна порта
Когато била издигната преди около 1700 години, тази огромна порта се извисявала на впечатляващите 20 метра височина. Представлявала е сложно отбранително съоръжение, завършващо във връхната си част с бойни платформи, разгънати на три нива.
Портата се е състояла от две внушителни арки, запазени и днес, а над тях се твърди, че е имало и трета по-малка арка, вероятно с чисто декоративно предназначение. Портата вероятно е била издигната на това място след като е приключила съществената дейност по изграждане на крепостните стени, заобикалящи античния град-крепост.
Главната южна порта е изобразена изключително коректно върху макета, фланкирана с две бойни крепостни кули от двете ѝ страни, между които е било възможно защитниците бързо да преминават. Кулите са позволявали страничен обстрел по продължението на стените от двете страни на масивната конструкция.
Югоизточна бойна крепостна кула
Разположена е в най-югоизточната точка на античния град.
Днес руините на красивата ветрилообразна бойна кула изглеждат ето така.
Казармени постройки
Римските казарми са построени през втората половина на IV век.
Разположени са от двете страни на южната крепостна порта "Камилите", по цялата дължина на южната крепостна стена, както и в една от частите на източната крепостна стена.
Търговска сграда
Търговска сграда с магазини
Римска жилищна сграда
Римската жилищна сграда с открит вътрешен двор и колонада е разположена в близост до южната крепостна порта и обхваща площ от 2 637 квадратни метра.
Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи.
Построена е през втората половина на IV век, а в средата на V век е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север.
Минерален извор
В пределите на древния град Диоклецианопол днес съществуват няколко извора – "Момина сълза", "Топлица", "Бистрица" и "Свежест".
Върху извор "Топлица" навремето са били издигнати римските терми. Изумително е, но и днес по древните тръбопроводи продължава да тече топла минерална вода от извора.
Около тези извори е била съсредоточена цялата градска архитектура на античния Диоклецианопол. Тук са били изградени най-представителните сгради на римския град.
Римски амфитеатър
Понастоящем амфитеатърът се намира в парк "Момина сълза" и е бил едно от най-посещаваните места на римския град.
Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторски борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 година, неговата функция е променена в съоръжение за спортни състезания и борби с животни.
Изключително интересен факт е, че амфитеатърът на Диоклецианопол е построен в края на III век и е най-късният, известен досега, римски амфитеатър.
Римски бани (терми)
Римските терми в Хисаря са едни от малкото запазени римски бани в Европа.
Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност и автентичност.
Разположени са в парк "Момина сълза" и са част от римския жилищен комплекс, който обхваща площ от над 3 000 квадратни метра.
Термите са построени през втората половина на III век, като първоначалното им изграждане, заедно с нимфеума (светилището на нимфите) датира от средата на II век.
Обществена сграда
Раннохристияснки базилики
В Хисаря са разкрити и проучени 9 раннохристиянски базилики, които датират от средата на V век.
Днес само три от тях са експонирани и достъпни за посещение.
Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура.
Базилика №1 се намира върху руините на казармения комплекс в рамките на древния град, западно от южната крепостна порта, и е единствената известна досега в България двукорабна базилика с тристранна абсида.
Крайната югозападна постройка след второто си поредно разрушаване е била преустроена на двукорабна базилика – единствената известна досега в България.
Единствената базилика, на която към днешна дата е възможно да ѝ бъде потвърдено името, е Базилика №3, посветена на "Свети първомъченик Стефан".
Базиликата се намира южно от главната южна крепостна порта.
Първите археологически проучвания за нея датират от 1936 година.
Тя е трикорабна с притвор и двор. Абсидата от вътрешната страна е полукръгла, а от външната – тристенна.
Предабсидната част на олтара е отделена от наоса с преграда, от която са запазени декоративните мраморни колонки. Носещите колони в наоса са зидани, с тухли върху каменни бази. По време на разкопките на базиликата е намерена надгробна плоча на свещеник Теодор, с надпис на гръцки език, от който става ясно, че в нея, освен Теодор, по-рано е бил погребан и синът му Йоан, чиито мощи почиват в предверието на храма.
(Като) дар от Бога се пренесе,
спазвайки божиите заповеди,
Теодор със светла памет;
И като трябваше да отиде към Бога
и беше пожелал (да има) вечното си жилище
в този честен дом на светия
славен първомъченик Стефан,
тук намери успокоение,
на месец октомври трети (ден), индиктион седми,
(след) като изпрати преди (себе си като)
чист тамян
собствения си син, Йоана,
протектора, който почива в предверието
(на този храм)
Палеографските особености на надписа показват, че и двете погребения са извършени през VI век по време на управлението на император Юстиниан, управлявал в периода от 527 година до 565 година.
По-късно базиликата е била опожарена при вражеско нападение.
Базилика №8 е разположена между цветния надпис ХИСАРЯ и водопиен павилион "Колонада Момина баня". Базиликата е с полукръгла абсида, трикорабна с притвор и баптистерий (кръщелна).
Датирана е от V век.
Императорска резиденция
Построяването на императорската резиденция датира от началото на IV век.
Императорската резиденция е единствената римска сграда в Хисаря, която има запазени зидове до втория си етаж.
Понастоящем от резиденцията са разкрити пет големи помещения с масивна сводова конструкция.
Руините ѝ днес могат да се видят в парк "Момина сълза".
Вътрешни крепостни стълби
По дължината на крепостните стени на много места са запазени и днес, издигнатите вътрешни крепостни (едно- и двураменни) стълби, водещи към бойните пътеки, изградени върху крепостните стени по цялата им дължина.
До бойните пътеки се е стигало по общо 16 зидани стълби. Като структура те са основно двураменни, но има няколко еднораменни и една вътрешна, поместена в западния стълб на главната южна порта. Стъпалата на стълбите за изградени изцяло от тухли.
Четири броя от стълбите са разположени на югозападната стена, шест броя на югоизточната и по три на североизточната и северозападната.
Туристически информационен център – Хисаря е включен в маршрут:
А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!
Чудесно предложение, нали!
По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!
И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!
Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.
За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.
Ето ги и тях:
Такъв си е нашият любим Хисаря!
Как се стига до град Хисаря?
Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Същинска Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.
Хисаря отстои на:
176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас
Античен град в курорта Хисаря е обявен за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – археологически резерват и народна старина.
Хисарската крепост, крепостните стени и крепостните съоръжения са обявени за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.
Как се стига до Туристически информационен център – Хисаря?
Туристически информационен център – Хисаря се намира на булевард "Генерал Гурко" в града, точно срещу големия цветен надпис ХИСАРЯ.
Какво може да се посети в близост?
Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово. В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и кичестия габър.
На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия. В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
Само на 30 километра североизточно от град Хисаря (на около 30 минути с автомобил) се намира Калофер.
Какво може да посетите в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
