Защитната крепостна стена на перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя – античен град Диоклецианопол в днешен Хисаря
- Stefan Ivanov
- 7.05.2024 г.
- време за четене: 26 мин.
Актуализирано: преди 1 ден
Уважаеми приятели на "Фото моменти", драги почитатели на Хисаря и на неговата интересна и вълнуваща история, скъпи любознайковци, в тази публикация-пътешествие заедно ще направим разходка около величествените руини на защитните крепостни стени на перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя – античен град-крепост Диоклецианопол (известен също като Диоклецианополис) и ще научим интересни факти и любопитни истории, подобаващо гарнирани с невероятни фото моменти и чудни видеа.
Диоклецианопол – историческа значимост и уникална запазеност
Римската СПА столица в Тракия – защо е построена крепостната стена?
Предполагам знаете, че именно благодарение на горещите си минерални лечебни извори античен град-крепост Диоклецианопол постепенно се превръща в древна топ СПА дестинация, уважаван и често посещаван от знатни и преважни особи и ето защо е било наложително, дори задължително, градът да бъде защитен от вражески нападения чрез издигането на масивна защитна крепостна стена, по продължението на която са разположени многобройни бойни крепостни кули – общо 44 на брой.
Крепостта на Диоклецианопол – Европейски паметник на античната фортификация
Днес по своята автентичност, запазеност и оригиналност на укрепителната система и архитектура перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя – античен град-крепост Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа!
Поради факта, че голяма част от защитните крепостни стени днес са в много добро състояние, имаме привилегията да им се насладим във вида, в който са изглеждали преди около 1700 години, както и да научим в детайли интересни факти.
Архитектура и мащаб на крепостната стена в Хисаря
Размери – обща дължина, височина и площ на древния град
Навремето античният град-крепост се е простирал на площ от 30 хектара. Общата дължина на цялата защитна крепостна стена е 2 327 метра.
Отбранителната система – 44 бойни кули и протейхизмата
Античен град-крепост Диоклецианопол е притежавал 44 бойни крепостни кули, издадени извън куртината*, 4 главни порти и 6 по-малки входа, наречени още потерни.
*Куртина е термин, произлизащ от френската дума courtine, която през Средновековието означавала театрална завеса, висяща между две колони. По-късно терминът навлиза в историческата литература при описанията на древни и по-късни отбранителни структури, така че понастоящем този термин се отнася до всяка крепостна стена или вал, разположен между две флангови структури.
Дължината на куртината, т.е. разстоянието между бастионите, по правило се определя от обхвата на стрелбата на лъкове, арбалети, пушки, мускети и лека артилерия – оръжия, използвани от защитниците в епохата, когато е построена крепостта.
С течение на времето обаче разстоянието между бастионите, въпреки увеличаването на обсега на стрелба, става все по-малко.
Бойните крепостни кули са основна защитна фортификация** на почти всяка крепост. Те са защитавали най-уязвимите участъци на крепостните стени и порти.
**Фортификацията е военна наука за изкуствените закрития и прегради, укрепващи разположението на собствените войски по време на военни действия.
Думата произхожда от френския глагол fortifier – укрепвам, усилвам.
Главните порти – "Камилите" и другите входове
От някогашните четири грандиозни масивни главни крепостни порти, през които се влизало в и излизало от древния Диоклецианопол, днес най-добре са запазени западната и южната.
Южната порта "Камилите" – символът на Хисаря
"Камилите" са величествените и впечатляващи руини на някогашната главна южна крепостна порта и понастоящем главен символ на град Хисаря.
Поради особеностите на терена портите не са разположени по средата на крепостните стени, каквато е практиката при римските строежи.
Скъпи приятели, нашата съвместна любознателна разходка около крепостните стени ще стартира именно оттук – от "Камилите"!
Изгледайте следващото видео, което ще ви покаже главната южна крепостна порта, както и фрагменти от южната крепостна стена.
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
От "Камилите" поемаме по прекрасната пешеходна и велоалея, изградена днес по цялата дължина на южната, източната и западната крепостни стени, по която аз лично, освен велосипед, съм карал ролери и кънки и мога със сигурност да потвърдя, че това са едни от добрите за тези цели алеи, които съм имал удоволствието да използвам!
Изгледайте следващото видео, скъпи приятели! То ще ви отведе на разходка в един вълшебен слънчев юнски ден покрай южната крепостна стена, граничеща със спокойния зелен и обаятелен парк "Орфеев дол".
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
Ето и един интересен факт за по-любознателните от вас – южната крепостна стена е с дължина от 556 метра.
В разгара на есента алеята е покрита с весели листа от величествените каталпи, виолетови диви рожкови, бели салкъми, златното гинко, зелени явори и чинари и това прави нашата разходка вълшебна, усмихната и щастлива!
Единствената бойна крепостна кула с ветрилообразна форма
Лека-полека пристигаме до най-югоизточната точка на античната крепостна стена, където е била разположена единствената бойна крепостна кула с ветрилообразна форма, както може да се види от добре запазените ѝ основи днес.
Бойните крепостни кули на повечето места на издигане са поставени през приблизително равни разстояния. Ето и тяхното разпределение по места:
10 бойни крепостни кули, разположени на югозападната крепостна стена
9 бойни крепостни кули, разположени на югоизточната крепостна стена
9 бойни крепостни кули, разположени на североизточната крепостна стена
12 бойни крепостни кули, разположени на най-уязвимата северозападна крепостна стена
4 бойни крепостни ъглови кули, разположени в четирите ъгъла на града-крепост
По тип на изпълнение всички бойни крепостни кули са четириъгълни.
Изключение са североизточната и югоизточната ъглови кули, които са съответно осмоъгълна на кръгла основа (на фото момента по-долу вляво) и ветрилообразна (на фото момента по-долу вдясно е показан входът към ъгловата кула с ветрилообразна форма).
В първия период на строителство на крепостта в края на III-ти век тези две ъглови кули са били с кръгла форма, като през V-ти век единствено на тези кули е сменена формата им във вида, в който ги виждаме днес. Ето защо основата на осмоъгълната кула е кръг.
Какво е представлявала бойната крепостна кула?
Всяка бойна крепостна кула е разполагала с по три етажа.
Първи етаж
На първия етаж, който е с височина около 4.25 метра, е бил разположен склад за боеприпаси. Влизането в кулата е ставало чрез врата, разположена на нивото на околния терен.
Втори етаж
Вторият етаж е с височина около пет метра и е бил отделен от първия етаж посредством дъсчен под, накован върху греди, фиксирани в стените на бойните кули.
Светлината е прониквала в тази част на кулата през големи отвори, гледащи към вътрешността на крепостта. До него се е достигало чрез дървени стълби от първия етаж.
Трети етаж
Третият етаж е бил с височина около два метра и таванът му е представлявал куполна арка, поддържаща бойната площадка.
Бойна площадка
Над третият етаж е била разположена бойната площадка на кулата, увенчана с парапет и здрави зъбери (още зъбци), които също са осигурявали допълнителна защита. До бойната площадка се е достигало посредством малки зидани стълби от бойните пътеки на куртините, както е показано върху макета на града на император Диоклециан, който може да се види като на длан в Туристически информационен център Хисаря.
Това ниво е излизало над бойните пътеки върху крепостните стени, откъдето е бил и достъпен.
Вторият и третият етаж са изпълнявали изцяло отбранителни функции.
Откъм външните страни на бойните крепостни кули тези етажи са били прорязани от амбразури (бойници), които са служели за обстрел на нападателите.
Какво представляват амбразурите?
Амбразурите представляват тесни вертикални отвори в крепостните стени и бойните крепостни кули, които позволяват на защитниците да стрелят през тях с лък или арбалет. Направени са тесни, за да предпазват от външен обстрел, но не прекалено тесни, защото ще пречат на стрелците и ще блокират взора им към случващото се отвъд стените. Обикновено се добавя и малък хоризонтален отвор, благодарение на който бранниците могат по-успешно да се прицелят, и поради който амбразурите често имат формата на кръст.
Колкото повече амбразури има една кула, толкова по-голяма е нейната отбранителна способност, поради възможността да се стреля едновременно във всички посоки. Така нареченото ветрилно обстрелване е осигурявало надеждна защита на крепостната стена на града на император Диоклециан, както от север, така и от изток.
Продължаваме по алеята в посока север и отново все покрай великолепно запазените и невероятно красиви и дълбоко впечатляващи руини.
Защитната крепостна стена е издигната навремето от сръчните ръце на тракийски майстори, изградена чрез смесена зидария от ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла. По нея се срещат четири различни техники на градеж.
Основната техника е опус микстум, която представлява смесена зидария от редуващи се с каменни и тухлени пояси. Както отлично се вижда от показания фото момент, тухлените пояси се състоят от по четири реда тухли, като на отделни места на къси разстояния се срещат и два, три и пет реда.
В този градеж са изпълнени всички надземни части на крепостните стени.
Дебелината на стените варира от 2.6 до 3 метра, a запазените им височини са от 1.5 до 10.5 метра.
По цялата дължина на източната крепостна стена през пролетта настава същинска буря от багри – истинска феерия от цветове от нацъфтелите във всички оттенъци на лилавото и розовото диви рожкови, както и чудни бели магнолии!
Скъпи приятели, подбрал съм няколко фрагмента от източната крепостна стена, които ще ви покажа на следващото интересно видео. През пролетта върху стената цъфтят алени макове, с които вятърът обожава да си играе!
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
На върха си крепостните защитни стени са завършвали с бойни пътеки, широки 2.4 метра, защитавани от парапет със зъбери.
Вътрешни крепостни стълби
По дължината на крепостните стени на много места са запазени и днес, изградените вътрешни крепостни стълби, водещи към бойните пътеки.
Именно по тях може с голяма точност да се определи, че височината на стените, в различните участъци е достигала от 9.5 метра до 10.5 метра.
До бойните пътеки се е стигало по общо 16 на брой зидани стълби.
Като структура те са основно двураменни, но има няколко еднораменни и една вътрешна, поместена в западния стълб на главната южна порта. Стъпалата на стълбите за изградени изцяло от тухли.
Четири броя от стълбите са разположени на югозападната стена, шест броя на югоизточната и по три на североизточната и северозападната.
А сега изгледайте и следващото видео! Приготвил съм ви изненада – фрагменти от източната крепостна стена и входа към една от четириъгълните бойни крепостни кули, разположени по протежение на стената.
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
Източната защитна крепостна стена е с дължина от 654 метра.
Главна източна крепостна порта
А сега нека разгледаме останките от главната източна крепостна порта.
Главната източна крепостна порта е била разположена почти в средата на югоизточната част на североизточната стена.
Портата днес е почти напълно разрушена.
Представлявала е един засводен вход, фланкиран от две правоъгълни бойни крепостни кули.
Предполага се че входът е бил двукратно разрушаван и наново преизграждан.
Преизграждането е било в един и същи вид, което предполага, че архитектурата на фортификацията на портата не е причина за нейното разрушаване от противника.
На следващото видео вече съм показал фрагменти от източната крепостна стена, но от вътрешността на старинния град – сигурен съм, че ще бъдете заинтригувани доста от тези гледки!
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
Чудната пешеходна и велоалея ни отвежда чак до пресечката на улиците "Крепостна" и "Димитър Благоев", откъдето ще влезем в очертанията на древния град и ще продължим нашата усмихната разходка вече в пределите на античния град на император Диоклециан.
Ето че пресякохме пределите на старинното селище и вече радостно крачим в посока най-североизточната му точка.
Североизточната осмоъгълна ъглова бойна крепостна кула – най-интересната от всички бойни кули
Най-интересната от всичките 44 бойни кули, изградени на възлови точки по продължение на крепостната стена, е североизточната осмоъгълна ъглова бойна крепостна кула, разположена в най-североизточната точка и аз ей сега ще ви запозная с нея.
Единствено тя е с осмоъгълна форма и е разположена върху два обширни кръгли постамента.
В сравнение с четириъгълните кули, многоъгълната форма предоставяла по-голяма устойчивост срещу стенобитните машини, с които е била атакувана.
Друго преимущество на кулите с такава форма се крие в разполагането на повече жива сила с въоръжение и снаряжение.
Вижте как е изглеждала кулата преди процеса по реновация от периода 2023 г. – 2024 г.
Днес суперструкцията на зидовете на кулата от подовото ѝ ниво, преди процеса по реновация от периода 2023 г. – 2024 г., е запазена до около метър и десет сантиметра. Зидовете са градени в системата на смесената зидария на четири редови тухлени пояси.
В периода 2023 г. – 2024 г. протича проект за доизграждане на кулата и част от източната крепостна стена.
Ето как изглежда днес единствената ъглова осмоъгълна крепостна бойна кула.
Покрай кулата е оформена пътека, настлана с каменни плочи, по които всеки желаещ може да премине и да разгледа новоизградената постройка.
Пътеката преминава под арка от северната крепостна стена и ни води в границите на античния град.
Днес имаме неповторимата възможност да престъпим във вътрешността на уникалната ъглова осмоъгълна крепостна бойна кула и да се почувстваме като защитник от преди почти две хиляди години!
Аз влизам!
Неописуемо е! Ето насладете се и вие!
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
Главна северна крепостна порта
Ето че неусетно пристигаме до мястото, където някога се е издигала главната северна крепостна порта. Понастоящем тя не е устояла на изпитанията на времето и само нейните основи и тази информационна табела ни показват, къде точно се е намирала.
Сигурност – протейхизма и земен ров
Скъпи любознайковци, представям ви поредния интересен факт – северната защитна крепостна стена е била единствената двойна стена, подсигурена по този начин поради честите нападения на варварски племена и голямата уязвимост на самата крепостна стена от тази страна, където естествено укрепяване на практика няма. За допълнителна защита на крепостта около нея е имало изграден ров и земен вал.
Ров
Ровът е бил изработен на разстояние около 15 метра пред крепостните стени. Изкопаният канал е имал трапецовидна форма и ширина между три и четири метра.
Днес ровът е запазен само пред източната половина на северозападната стена, а пред останалите стени той е зарит при прокарването на алеи през 1960 година.
Протейхизмата
Втората допълнителна и успоредна защитна стена, носеща името протейхизма, била издигната по-късно – около V-ти век на около 10,5 метра от основната защитна крепостна стена.
Протейхизмата е с дължина от 503 метра и е градена с техника опус микстум с редуващи се каменни и тухлени пояси. Дебелината на стената е три метра, а височината ѝ е достигала до шест метра. За височината на стената се съди от запазените на места зидани стълби, които извеждат защитниците на бойната пътека. Над тази бойна пътека защитата се е осъществявала посредством парапет и зъбери, чиято височина е била около метър и половина. По този начин общата височина на протейхизмата е достигала почти 8 метра, което е позволявало стрелба по противника да се води и от бойните пътеки на основната стена, които са се извисявали по-високо над нея.
Протейхизмата не е разполагала с изградени бойни крепостни кули, а за допълнителна защита е разчитала на ударната мощ на кулите от основната защитна крепостна стена, които са се извисявали над нея със своите 15 метра височина.
Входът в протейхизмата е бил разположен точно срещу северозападната крепостна порта.
Дължината на северната крепостна стена е 490 метра и вървейки покрай останките ѝ достигаме до най-северозападната точка на античния град – временно СПА убежище на император Диоклециан, който вероятно е обожавал да отпочива тук преди и след битки.
Отново ще ви напомня, че по цялата дължина на западната крепостна стена днес има изградена уникална, окъпана от слънцето, пешеходна и велоалея, лично тествана и препоръчана от мене!
Западната порта – най-добре запазеният крепостен вход
Разхождайки се по алеята, пристигаме пред величествените останки от главната западна крепостна порта, която днес е изключително добре запазена!
Днес оттук преминава улица "Димитър Благоев", а да застанеш точно под арката на тази гигантска и така впечатляваща почти две хилядолетна старина, устояла безмилостните удари на времето, е истинско и несравнимо удоволствие, което горещо препоръчвам на всеки!
Поради специфичното си разположение върху терена, портата може да бъде срещната из литературата и като югозападна.
Построена е насред малка долинка в една от чупките на стената в северозападната третина на югозападната защитна крепостна стена.
Западната крепостна порта представлява типична за римските градежи конструкция с един засводен вход, затварян от двукрила врата. Входът е фланкиран от две бойни крепостни кули, които поради особеностите на терена са силно изнесени встрани от него.
На следващия фото момент-шедьовър съм показал една от многобройните пролуки в стената, а зелените поляни преливат в синьото небе на фона на древна красота.
Руините в близък план на фото момента (пред крепостната стена) са от предхристиянска култова сграда.
Дължината на цялата западна крепостна стена е 627 метра и вървейки по алеята неусетно пристигаме до най-югозападната точка на античния град Диоклецианопол.
В тази точка в стената има голяма пролука и пътека, водеща към извор "Момина сълза".
Оттук до главната южна порта, от където днес стартира нашето съвместно любознателно пътешествие, стената е почти непокътната.
През пролетта по склоновете пред южната крепостна стена цъфтят хиляди жълти цветя.
Потерни
Освен четирите главни порти градът-крепост е разполагал с шест броя малки потерни, разположени съответно по две на югозападната, югоизточната и северозападната крепостни стени.
По протежение на цялата източна крепостна стена потерни не е имало, поради трудно достъпния терен от тази страна, следствие на течащата река Орфеев дол в подножието.
Потерни в този участък не са били необходими, тъй като е било еднакво трудно, както за нападателите, така и за защитниците да преминат незабелязано и безопасно през реката и да се изкатерят по стръмните склонове на долината по време на обсада.
През V-ти век три от шестте потерни на града са зазидани, а другите изпълняват основно дейност по незабелязано излизане на разузнавателни групи или тайно получаване на сведения в обсадения град.
През 1976 година с Решение на МС №199 пространството, заградено с крепостните стени на римския град Диоклецианопол, е обявено за Национален археологически резерват!
Защитните крепостни стени на перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя – античен град Диоклецианопол в днешен Хисаря са включени в маршрут:
А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!
Чудесно предложение, нали!
По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!
И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!
Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.
За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.
Ето ги и тях:
Такъв си е нашият любим Хисаря!
Как се стига до град Хисаря?
Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Същинска Средна гора, на 346 метра н. в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.
Хисаря отстои на:
176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас
Античен град в курорта Хисаря е обявен за народна старина, за археологически резерват и за паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Хисарската крепост, крепостните стени и крепостните съоръжения са обявени за народна старина и за архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Какво може да се посети в близост?
Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и кичестия габър.
На 8 километра северно от кичестия габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира град Калофер.
Какво може да се посети в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 19 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес ще откриете параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", много бързо ще се озовете пред дверите на църквата.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище ви предлагам да се отправите в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
В близост до Сопот се намира автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото". Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
В близост до Дядовата Стоянова воденица се намира Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне". От манастира стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
На около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре). Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда! Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна! Оттук се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Тук е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък, в който е възможно да се насладите на музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум".
В Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
На западния вход на селото се издига този напет над 500-годишен исполин – пазителят на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча. Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да посетите достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Не забравяйте да посетите Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази. Ще ви поведа през изключителната експозиция – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари