Уважаеми приятели на "Фото моменти", драги почитатели на Хисаря и на неговата интересна история, скъпи любознайковци, в тази публикация-пътешествие заедно ще направим разходка около величествените руини на крепостните стени на древния град-крепост Диоклецианопол (известен също като Диоклецианополис) и ще научим интересни факти и любопитни истории.
Предполагам знаете, че именно благодарение на горещите си минерални лечебни извори античния град постепенно се превръща в древна топ СПА дестинация, уважаван и често посещаван от знатни и преважни особи и ето защо е било наложително, дори задължително, градът да бъде защитен от вражески нападения чрез издигането на масивна крепостна стена, по която са разположени многобройни бойни кули.
Днес по своята автентичност, запазеност и оригиналност на укрепителната система и архитектура римския град-крепост Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа!
Поради факта, че голяма част от крепостните стени днес са в много добро състояние, имаме привилегията да им се насладим във вида, в който са изглеждали преди около 1700 години, както и да научим в детайли интересни факти.
Навремето старинния град-крепост се е простирал на площ от 30 хектара. Общата дължина на цялата крепостната стена е 2 327 метра.
Диоклецианопол е притежавал 44 бойни крепостни кули, издадени извън куртината*, 4 главни порти и 6 по-малки входа, наречени още потерни.
*Куртина е термин, произлизащ от френската дума courtine, която през Средновековието означавала театрална завеса, висяща между две колони. По-късно терминът навлиза в историческата литература при описанията на древни и по-късни отбранителни структури, така че понастоящем този термин се отнася до всяка крепостна стена или вал, разположен между две флангови структури.
Дължината на куртината, т.е. разстоянието между бастионите, по правило се определя от обхвата на стрелбата на лъкове, арбалети, пушки, мускети и лека артилерия – оръжия, използвани от защитниците в епохата, когато е построена крепостта.
С течение на времето обаче разстоянието между бастионите, въпреки увеличаването на обсега на стрелба, става все по-малко.
Бойните крепостни кули са основна защитна фортификация** на почти всяка крепост. Те са защитавали най-уязвимите участъци на крепостните стени и порти.
**Фортификацията е военна наука за изкуствените закрития и прегради, укрепващи разположението на собствените войски по време на военни действия.
Думата произхожда от френския глагол fortifier – укрепвам, усилвам.
От някогашните четири грандиозни, масивни главни порти, през които се влизало в древния Диоклецианопол, днес най-добре са запазени западната и южната.
"Камилите" са величествените и впечатляващи руини на някогашната главна южна порта и понастоящем са символ на град Хисаря.
Поради особеностите на терена портите не са разположени по средата на крепостните стени, каквато е практиката при римските строежи.
Скъпи приятели, нашата съвместна любознателна разходка около крепостните стени ще стартира именно оттук – от "Камилите"!
Изгледайте следващото видео, което ще ви покаже главната южна порта, както и фрагменти от южната крепостна стена.
От "Камилите" поемаме по прекрасната пешеходна и вело алея, изградена днес по цялата дължина на южната, източната и западната крепостни стени, по която аз лично, освен велосипед, съм карал ролери и кънки и мога със сигурност да потвърдя, че това са едни от добрите за тези цели алеи, които съм имал удоволствието да използвам!
Изгледайте следващото видео, скъпи приятели! То ще ви отведе на разходка в един прекрасен, слънчев вълшебен ден покрай южната крепостна стена, граничеща със спокойния зелен и обаятелен парк "Орфеев дол".
Ето и един интересен факт за по-любознателните от вас – южната крепостна стена е с дължина от 556 метра.
В разгара на есента алеята е покрита с весели листа от величествените каталпи, диви рожкови, салкъми, гинко, явори и чинари и това прави нашата разходка вълшебна, усмихната и щастлива!
Лека-полека пристигаме до най-югоизточната точка на античната крепостна стена, където е била разположена единствената бойна крепостна кула с ветрилообразна форма, както може да се види от добре запазените ѝ основи днес.
Бойните крепостни кули на повечето места на издигане са поставени през приблизително равни разстояния. Ето и тяхното разпределение по места:
10 бойни крепостни кули, разположени на югозападната крепостна стена
9 бойни крепостни кули, разположени на югоизточната крепостна стена
9 бойни крепостни кули, разположени на североизточната стена
12 бойни крепостни кули, разположени на най-уязвимата северозападна стена
4 бойни крепостни ъглови кули
По тип на изпълнение всички бойни крепостни кули са четириъгълни. Изключение са североизточната и югоизточната ъглови кули, които са съответно осмоъгълна на кръгла основа и ветрилообразна.
В първия период на строителство на крепостта в края на III век тези две кули са били с кръгла форма, като през V век единствено на тези кули е сменена формата във вида, в който ги виждаме днес.
Всяка бойна кула е разполагала с по три етажа.
На първия етаж, който е с височина около 4.25 метра, е бил разположен склад за боеприпаси. Влизането в кулата е ставало чрез врата, разположена на нивото на околния терен. Вторият етаж е с височина около 5 метра и е бил отделен от първия етаж посредством дъсчен под, накован върху греди, фиксирани в стените на бойните кули. Светлината е прониквала в тази част на кулата през големи отвори, гледащи към вътрешността на крепостта. До него се е достигало чрез дървени стълби от първия етаж.
Третият етаж е бил с височина около два метра и таванът му е представлявал куполна арка, поддържаща бойната площадка. Това ниво е излизало над бойните пътеки върху крепостните стени, откъдето е бил и достъпен.
Вторият и третият етаж са изпълнявали изцяло отбранителни функции.
Откъм външните страни на бойните кули тези етажи са били прорязани от амбразури (бойници), които са служели за обстрел на нападателите.
Амбразурите представляват тесни вертикални отвори в крепостните стени и бойните кули, които позволяват на защитниците да стрелят през тях с лък или арбалет. Направени са тесни, за да предпазват от външен обстрел, но не прекалено тесни, защото ще пречат на стрелците и ще блокират взора им към случващото се отвъд стените. Обикновено се добавя и малък хоризонтален отвор, благодарение на който бранниците могат по-успешно да се прицелят, и поради който амбразурите често имат формата на кръст.
Колкото повече амбразури има една кула, толкова по-голяма е нейната отбранителна способност, поради възможността да се стреля едновременно във всички посоки. Така нареченото ветрилно обстрелване е осигурявало надеждна защита на крепостната стена на Диоклецианопол, както от север, така и от изток.
Над третият етаж е била разположена бойната площадка на кулата, увенчана с парапет и здрави зъбери (още зъбци), които също са осигурявали допълнителна защита. До бойната площадка се е достигало посредством малки зидани стълби от бойните пътеки на куртините.
Продължаваме по алеята в посока север и отново все покрай великолепно запазените и невероятно красиви и впечатляващи руини.
Защитната крепостна стена е издигната навремето от сръчните ръце на тракийски майстори, изградена чрез смесена зидария от ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла. По нея се срещат четири различни техники на градеж.
Основната техника е опус микстум, която представлява смесена зидаря от редуващи се с каменни и тухлени пояси. Тухлените пояси се състоят от по четири реда тухли, като на отделни места на къси разстояния се срещат и два, три и пет реда.
В този градеж са изпълнени всички надземни части на крепостните стени.
Дебелината на стените варира от 2.6 до 3 метра, a запазените им височини са от 1.5 до 10.5 метра.
По цялата дължина на източната крепостна стена през пролетта настава същинска буря от багри – истинска феерия от цветове от нацъфтелите във всички отенъци на лилавото и розовото диви рожкови!
Скъпи приятели, подбрал съм няколко фрагмента от източната крепостна стена, които ще ви покажа на следващото интересно видео. През пролетта върху стената цъфтят алени макове, с които вятърът обожава да си играе!
На върха си крепостните стени са завършвали с бойни пътеки, широки 2.4 метра, защитавани от парапет със зъбери.
По дължината на крепостните стени на много места са запазени и днес, изградените вътрешни крепостни стълби, водещи към бойните пътеки. Именно по тях може с голяма точност да се определи, че височината на стените, в различните участъци е достигала от 9.5 метра до 10.5 метра.
До бойните пътеки се е стигало по общо 16 зидани стълби. Като структура те са основно двураменни, но има няколко еднораменни и една вътрешна, поместена в западния стълб на главната южна порта. Стъпалата на стълбите за изградени изцяло от тухли.
Четири броя от стълбите са разположени на югозападната стена, шест броя на югоизточната и по три на североизточната и северозападната.
А сега изгледайте и следващото видео! Приготвил съм ви изненада – фрагменти от източната крепостна стена и вход към една от източните бойни кули, разположени по протежение на стената.
Източната крепостна стена е с дължина от 654 метра.
Източната крепостна главна порта е била разположена почти в средата на югоизточната част на североизточната стена.
Днес е почти напълно разрушена.
Представлявала е един засводен вход, фланкиран от две правоъгълни кули.
Предполага се че входът е бил двукратно разрушаван и наново преизграждан. Преизграждането е било в един и същи вид, което предполага, че архитектурата на фортификацията на портата не е причина за нейното разрушаване от противника.
На следващото видео вече съм показал фрагменти от източната крепостна стена, но от вътрешността на старинния град – сигурен съм, че ще бъдете заинтригувани доста от тези гледки!
Чудната пешеходна и вело алея ни отвежда чак до пресечката на улиците "Крепостна" и "Димитър Благоев", откъдето ще влезем в очертанията на древния град и ще продължим нашата усмихната разходка вече в пределите на античния Диоклецианопол.
Ето че пресякохме пределите на старинното селище и вече радостно крачим в посока най-североизточната му точка.
Най-интересната от всичките 44 бойни кули, изградени на възлови точки по продължение на крепостната стена, е североизточната кула, разположена в най-североизточната точка и аз ей сега ще ви запозная с нея.
Единствено тя е с осмоъгълна форма и е разположена върху два обширни кръгли постамента. В сравнение с четириъгълните кули, многоъгълната форма предоставяла по-голяма устойчивост срещу стенобитните машини, с които е била атакувана.
Днес суперструкцията на зидовете на кулата от подовото ѝ ниво е запазена до около метър и десет сантиметра. Зидовете са градени в системата на смесената зидария на четири редови тухлени пояси.
Друго преимущество на кулите с такава форма се крие в разполагането на повече жива сила с въоръжение и снаряжение.
Ето че неусетно пристигаме до мястото, където някога се е издигала главната северна крепостна порта. Понастоящем тя не е устояла на изпитанията на времето и само нейните основи ни показват, къде точно се е намирала.
Скъпи любознайковци, представям ви поредния интересен факт!
Северната крепостна стена е била единствената двойна стена, подсигурена по този начин поради честите нападения от варварски племена и голямата уязвимост на самата крепостна стена от тази страна, където естествено укрепяване на практика няма. За допълнителна защита на крепостта около нея е имало ров и земен вал.
Ровът е бил изработен на разстояние около 15 метра пред крепостните стени. Изкопаният канал е имал трапецовидна форма и ширина между три и четири метра.
Днес ровът е запазен само пред източната половина на северозападната стена, а пред останалите стени той е зарит при прокарването на алеи през 1960 година.
Втората допълнителна и успоредна стена, носеща името протейхизма, била издигната по-късно – около V век на около 10,5 метра от основната крепостна стена.
Протейхизмата е с дължина от 503 метра и е градена с техника опус микстум с редуващи се каменни и тухлени пояси. Дебелината на стената е три метра, а височината ѝ е достигала до 6 метра. За височината на стената се съди от запазените на места зидани стълби, които извеждат защитниците на бойната пътека. Над тази бойна пътека защитата се е осъществявала посредством парапет и зъбери, чиято височина е била около метър и половина. По този начин общата височина на протейхизмата е достигала почти 8 метра, което е позволявало стрелба по противника да се води и от бойните пътеки на основната стена, които са се извисявали по-високо над нея.
Протейхизмата не е разполагала с изградени бойни крепостни кули, а за допълнителна защита е разчитала на ударната мощ на кулите от основната крепостна стена, които са се извисявали над нея със своите 15 метра височина.
Входът в протейхизмата е бил разположен точно срещу северозападната крепостна порта.
Дължината на северната крепостна стена е 490 метра и вървейки покрай останките ѝ достигаме до най-северозападната точка на античния град – временно СПА убежище на император Диоклециан, който вероятно е обожавал да отпочива тук преди и след битки.
Отново ще ви напомня, че по цялата дължина на западната крепостна стена днес има изградена уникална, окъпана от слънцето, пешеходна и вело алея, лично тествана и препоръчана от мене!
Разхождайки се по алеята, пристигаме пред величествените останки от главната западна порта!
И днес оттук преминава улица "Димитър Благоев", а да застанеш точно под арката на тази гигантска и така впечатляваща старина, устояла безмилостните удари на времето, е истинско удоволствие!
Поради специфичното си разположение върху терена, портата може да бъде срещната и като югозападна.
Построена е насред малка долинка в една от чупките на стената в северозападната третина на югозападната стена.
Западната порта представлява типична за римските градежи конструкция с един засводен вход, затварян от двукрила врата. Входът е фланкиран от две бойни крепостни кули, които поради особеностите на терена са силно изнесени встрани от него.
На следващия фото момент-шедьовър съм показал една от многобройните пролуки в стената, а зелените поляни преливат в синьото небе на фона на древна красота.
Дължината на цялата западна крепостна стена е 627 метра и вървейки по алеята неусетно пристигаме до най-югозападната точка на древния град Диоклецианопол.
В тази точка в стената има голяма пролука и пътека, водеща към извор "Момина сълза".
Оттук до главната южна порта, от където днес стартира нашето съвместно любознателно пътешествие, стената е почти непокътната.
Освен четирите главни порти градът-крепост е разполагал с шест броя малки потерни, разположени съответно по две на югозападната, югоизточната и северозападната крепостни стени.
По протежение на цялата източна крепостна стена потерни не е имало, поради трудно достъпния терен от тази страна, следствие на течащата река Орфеев дол в подножието.
Потерни в този участък не са били необходими, тъй като е било еднакво трудно, както за нападателите, така и за защитниците да преминат незабелязано и безопасно през реката и да се изкатерят по стръмните склонове на долината по време на обсада.
През V век три от шестте потерни на града са зазидани, а другите изпълняват основно дейност по незабелязано излизане на разузнавателни групи или тайно получаване на сведения в обсадения град.
През 1976 година с Решение на МС №199 пространството, заградено с крепостните стени на римския град Диоклецианопол, е обявено за Национален археологически резерват!
Крепостната стена е включена в маршрут:
А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!
Чудесно предложение, нали!
По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!
И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!
Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.
За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.
Ето ги и тях:
Как се стига до град Хисаря?
Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.
Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина.
Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон.
В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.
Хисаря отстои на:
176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас
Античен град в курорта Хисаря е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) за народна старина и археологически резерват паметник на културата с категория национално значение.
Хисарската крепост, крепостните стени и крепостните съоръжения са обявени за недвижима културна ценност (НКЦ) за народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Какво може да се посети в близост?
Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и природна забележителност "Кичест габър".
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред родния дом на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!