top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Защитната крепостна стена на античен град Диоклецианопол в днешен Хисаря – перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя

Актуализирано: преди 9 часа

Уважаеми приятели на "Фото моменти", драги почитатели на Хисаря и на неговата интересна и вълнуваща история, скъпи любознайковци, в тази публикация-пътешествие заедно ще направим разходка около величествените руини на защитните крепостни стени на античен град-крепост Диоклецианопол (известен също като Диоклецианополис), перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя, и ще научим интересни факти и любопитни истории, подобаващо гарнирани с невероятни фото моменти и чудни видеа.


Фрагмент от южната крепостна стена през пролетта
Фрагмент от южната крепостна стена на античния град

Предполагам знаете, че именно благодарение на горещите си минерални лечебни извори античен град-крепост Диоклецианопол постепенно се превръща в древна топ СПА дестинация, уважаван и често посещаван от знатни и преважни особи и ето защо е било наложително, дори задължително, градът да бъде защитен от вражески нападения чрез издигането на масивна защитна крепостна стена, по продължението на която са разположени многобройни бойни крепостни кули – общо 44 на брой.


Фрагмент от северната крепостна стена на Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря, България
Фрагмент от северната крепостна стена на античния град

Днес по своята автентичност, запазеност и оригиналност на укрепителната система и архитектура античен град-крепост Диоклецианопол, перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя, се нарежда сред първите места в Европа!


Единствената осмоъгълна бойна крепостна кула
Единствената ъглова осмоъгълна бойна крепостна кула, реновирана в периода 2023 г. – 2024 г.

Поради факта, че голяма част от защитните крепостни стени днес са в много добро състояние, имаме привилегията да им се насладим във вида, в който са изглеждали преди около 1700 години, както и да научим в детайли интересни факти.


Фрагмент от източната крепостна стена на Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря, България
Фрагмент от източната крепостна стена на античния град

Навремето античният град-крепост се е простирал на площ от 30 хектара. Общата дължина на цялата защитна крепостна стена е 2 327 метра.


Фрагмент от южната крепостна стена на Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря, България
Фрагмент от южната крепостна стена на античния град

Античен град-крепост Диоклецианопол е притежавал 44 бойни крепостни кули, издадени извън куртината*, 4 главни порти и 6 по-малки входа, наречени още потерни.


*Куртина е термин, произлизащ от френската дума courtine, която през Средновековието означавала театрална завеса, висяща между две колони. По-късно терминът навлиза в историческата литература при описанията на древни и по-късни отбранителни структури, така че понастоящем този термин се отнася до всяка крепостна стена или вал, разположен между две флангови структури.

Дължината на куртината, т.е. разстоянието между бастионите, по правило се определя от обхвата на стрелбата на лъкове, арбалети, пушки, мускети и лека артилерия – оръжия, използвани от защитниците в епохата, когато е построена крепостта.

С течение на времето обаче разстоянието между бастионите, въпреки увеличаването на обсега на стрелба, става все по-малко.


Входът към бойна крепостна кула
Входът към бойна крепостна кула на античния град

Бойните крепостни кули са основна защитна фортификация** на почти всяка крепост. Те са защитавали най-уязвимите участъци на крепостните стени и порти.


**Фортификацията е военна наука за изкуствените закрития и прегради, укрепващи разположението на собствените войски по време на военни действия.

Думата произхожда от френския глагол fortifier – укрепвам, усилвам.


От някогашните четири грандиозни масивни главни крепостни порти, през които се влизало в и излизало от древния Диоклецианопол, днес най-добре са запазени западната и южната.


Главната южна крепостна порта на античния Диоклецианопол в град Хисаря
Главната южна крепостна порта на античния град

"Камилите" са величествените и впечатляващи руини на някогашната главна южна крепостна порта и понастоящем главен символ на град Хисаря.


Южната крепостна стена
Южната крепостна стена на античния град

Поради особеностите на терена портите не са разположени по средата на крепостните стени, каквато е практиката при римските строежи.


Скъпи приятели, нашата съвместна любознателна разходка около крепостните стени ще стартира именно оттук – от "Камилите"!


Изгледайте следващото видео, което ще ви покаже главната южна крепостна порта, както и фрагменти от южната крепостна стена.



От "Камилите" поемаме по прекрасната пешеходна и вело-алея, изградена днес по цялата дължина на южната, източната и западната крепостни стени, по която аз лично, освен велосипед, съм карал ролери и кънки и мога със сигурност да потвърдя, че това са едни от добрите за тези цели алеи, които съм имал удоволствието да използвам!


Изгледайте следващото видео, скъпи приятели! То ще ви отведе на разходка в един вълшебен слънчев юнски ден покрай южната крепостна стена, граничеща със спокойния зелен и обаятелен парк "Орфеев дол".



Ето и един интересен факт за по-любознателните от вас – южната крепостна стена е с дължина от 556 метра.


Южна крепостна стена
Южна крепостна стена на античния град

В разгара на есента алеята е покрита с весели листа от величествените каталпи, виолетови диви рожкови, бели салкъми, златното гинко, зелени явори и чинари и това прави нашата разходка вълшебна, усмихната и щастлива!


Пешеходната и вело алея покрай южната крепостна стена на Диоклецианопол в град Хисаря

Лека-полека пристигаме до най-югоизточната точка на античната крепостна стена, където е била разположена единствената бойна крепостна кула с ветрилообразна форма, както може да се види от добре запазените ѝ основи днес.


Най-югоизточната точка на крепостната стена на Диоклецианопол в град Хисаря
Единствената бойна крепостна кула с ветрилообразна форма

Бойните крепостни кули на повечето места на издигане са поставени през приблизително равни разстояния. Ето и тяхното разпределение по места:


  • 10 бойни крепостни кули, разположени на югозападната крепостна стена

  • 9 бойни крепостни кули, разположени на югоизточната крепостна стена

  • 9 бойни крепостни кули, разположени на североизточната крепостна стена

  • 12 бойни крепостни кули, разположени на най-уязвимата северозападна крепостна стена

  • 4 бойни крепостни ъглови кули, разположени в четирите ъгъла на града-крепост


По тип на изпълнение всички бойни крепостни кули са четириъгълни.


Типична четириъгълна бойна крепостна кула
Типична четириъгълна бойна крепостна кула

Изключение са североизточната и югоизточната ъглови кули, които са съответно осмоъгълна на кръгла основа (на фото момента по-долу вляво) и ветрилообразна (на фото момента по-долу вдясно е показан входът към ъгловата кула с ветрилообразна форма).



В първия период на строителство на крепостта в края на III-ти век тези две ъглови кули са били с кръгла форма, като през V-ти век единствено на тези кули е сменена формата им във вида, в който ги виждаме днес. Ето защо основата на осмоъгълната кула е кръг.


Всяка бойна крепостна кула е разполагала с по три етажа.


Вътрешността на бойна крепостна кула
Вътрешността на бойна крепостна кула

На първия етаж, който е с височина около 4.25 метра, е бил разположен склад за боеприпаси. Влизането в кулата е ставало чрез врата, разположена на нивото на околния терен.


Входът към крепостната бойна кула
Входът към крепостната бойна кула

Вторият етаж е с височина около пет метра и е бил отделен от първия етаж посредством дъсчен под, накован върху греди, фиксирани в стените на бойните кули.


Макетът на античния град в Туристически информационен център Хисаря
Оформените отвори, през които е прониквала светлина

Светлината е прониквала в тази част на кулата през големи отвори, гледащи към вътрешността на крепостта. До него се е достигало чрез дървени стълби от първия етаж.


Четириъгълна бойна крепостна кула
Четириъгълна бойна крепостна кула

Третият етаж е бил с височина около два метра и таванът му е представлявал куполна арка, поддържаща бойната площадка.


Над третият етаж е била разположена бойната площадка на кулата, увенчана с парапет и здрави зъбери (още зъбци), които също са осигурявали допълнителна защита. До бойната площадка се е достигало посредством малки зидани стълби от бойните пътеки на куртините, както е показано върху макета на града на император Диоклециан, който може да се види като на длан в Туристически информационен център Хисаря.


Макетът на античния град в Туристически информационен център Хисаря
Бойните площадки, показани върху макета на античния град в Туристически информационен център Хисаря

Това ниво е излизало над бойните пътеки върху крепостните стени, откъдето е бил и достъпен.


Входът към четириъгълна бойна крепостна кула
Входът към четириъгълна бойна крепостна кула

Вторият и третият етаж са изпълнявали изцяло отбранителни функции.


Входът към четириъгълна бойна крепостна кула
Входът към четириъгълна бойна крепостна кула

Откъм външните страни на бойните крепостни кули тези етажи са били прорязани от амбразури (бойници), които са служели за обстрел на нападателите.


Единствената осмоъгълна бойна крепостна ъглова кула
Единствената осмоъгълна бойна крепостна ъглова кула

Амбразурите представляват тесни вертикални отвори в крепостните стени и бойните крепостни кули, които позволяват на защитниците да стрелят през тях с лък или арбалет. Направени са тесни, за да предпазват от външен обстрел, но не прекалено тесни, защото ще пречат на стрелците и ще блокират взора им към случващото се отвъд стените. Обикновено се добавя и малък хоризонтален отвор, благодарение на който бранниците могат по-успешно да се прицелят, и поради който амбразурите често имат формата на кръст.


Основите на главната източна порта, вратата към бойната крепостна кула и вътрешна двураменна стълба
Основите на главната източна порта, вратата към бойната крепостна кула и вътрешна двураменна стълба

Колкото повече амбразури има една кула, толкова по-голяма е нейната отбранителна способност, поради възможността да се стреля едновременно във всички посоки. Така нареченото ветрилно обстрелване е осигурявало надеждна защита на крепостната стена на града на император Диоклециан, както от север, така и от изток.


Най-югоизточната точка на античния град
Най-югоизточната точка на античния град

Продължаваме по алеята в посока север и отново все покрай великолепно запазените и невероятно красиви и дълбоко впечатляващи руини.


Защитната крепостна стена е издигната навремето от сръчните ръце на тракийски майстори, изградена чрез смесена зидария от ломени камъни, споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла. По нея се срещат четири различни техники на градеж.


Защитната крепостна стена на античния град
Защитната крепостна стена на античния град

Основната техника е опус микстум, която представлява смесена зидария от редуващи се с каменни и тухлени пояси. Както отлично се вижда от показания фото момент, тухлените пояси се състоят от по четири реда тухли, като на отделни места на къси разстояния се срещат и два, три и пет реда.

В този градеж са изпълнени всички надземни части на крепостните стени.


Защитната крепостна стена на античния град
Защитната крепостна стена на античния град

Дебелината на стените варира от 2.6 до 3 метра, a запазените им височини са от 1.5 до 10.5 метра.


Цъфнала магнолия покрай източната крепостна стена
Цъфнала магнолия покрай източната крепостна стена

По цялата дължина на източната крепостна стена през пролетта настава същинска буря от багри – истинска феерия от цветове от нацъфтелите във всички оттенъци на лилавото и розовото диви рожкови, както и чудни бели магнолии!



Скъпи приятели, подбрал съм няколко фрагмента от източната крепостна стена, които ще ви покажа на следващото интересно видео. През пролетта върху стената цъфтят алени макове, с които вятърът обожава да си играе!



На върха си крепостните защитни стени са завършвали с бойни пътеки, широки 2.4 метра, защитавани от парапет със зъбери.


Вътрешна двураменна крепостна стълба на град Диоклецианопол
Вътрешна двураменна крепостна стълба

По дължината на крепостните стени на много места са запазени и днес, изградените вътрешни крепостни стълби, водещи към бойните пътеки.


Вътрешна двураменна крепостна стълба
Вътрешна двураменна крепостна стълба

Именно по тях може с голяма точност да се определи, че височината на стените, в различните участъци е достигала от 9.5 метра до 10.5 метра.


Вътрешна двураменна крепостна стълба
Вътрешна двураменна крепостна стълба

До бойните пътеки се е стигало по общо 16 на брой зидани стълби.



Като структура те са основно двураменни, но има няколко еднораменни и една вътрешна, поместена в западния стълб на главната южна порта. Стъпалата на стълбите за изградени изцяло от тухли.


Вътрешна двураменна крепостна стълба
Стъпалата на вътрешна двураменна крепостна стълба

Четири броя от стълбите са разположени на югозападната стена, шест броя на югоизточната и по три на североизточната и северозападната.


А сега изгледайте и следващото видео! Приготвил съм ви изненада – фрагменти от източната крепостна стена и входа към една от четириъгълните бойни крепостни кули, разположени по протежение на стената.



Източната защитна крепостна стена е с дължина от 654 метра.


А сега нека разгледаме останките от главната източна крепостна порта.


Главна източна крепостна порта на античния град
Главна източна крепостна порта на античния град

Главната източна крепостна порта е била разположена почти в средата на югоизточната част на североизточната стена.


Главна източна крепостна порта на античния град
Главна източна крепостна порта на античния град

Портата днес е почти напълно разрушена.


Главна източна крепостна порта на античния град
Южните основи на главната източна крепостна порта на античния град

Представлявала е един засводен вход, фланкиран от две правоъгълни бойни крепостни кули.


Северната основа на главната източна крепостна порта и части от бойната кула
Северната основа на главната източна крепостна порта и части от бойната кула

Предполага се че входът е бил двукратно разрушаван и наново преизграждан.


Масивните камъни, изградили главната крепостна порта
Масивните камъни, изградили главната крепостна порта

Преизграждането е било в един и същи вид, което предполага, че архитектурата на фортификацията на портата не е причина за нейното разрушаване от противника.


Масивните камъни, с които е бил настлан пътят под портата
Масивните камъни, с които е бил настлан пътят под портата

На следващото видео вече съм показал фрагменти от източната крепостна стена, но от вътрешността на старинния град – сигурен съм, че ще бъдете заинтригувани доста от тези гледки!



Чудната пешеходна и вело-алея ни отвежда чак до пресечката на улиците "Крепостна" и "Димитър Благоев", откъдето ще влезем в очертанията на древния град и ще продължим нашата усмихната разходка вече в пределите на античния град на император Диоклециан.


Велоалеята край източната крепостна стена на Диоклецианопол в град Хисаря
Вело-алеята покрай източната крепостна стена

Ето че пресякохме пределите на старинното селище и вече радостно крачим в посока най-североизточната му точка.


Улица "Димитър Благоев" в град Хисаря преминава през северната част на източната крепостна стена на Диоклецианопол
Улица "Димитър Благоев" в град Хисаря преминава през северната част на източната крепостна стена

Най-интересната от всичките 44 бойни кули, изградени на възлови точки по продължение на крепостната стена, е североизточната осмоъгълна ъглова бойна крепостна кула, разположена в най-североизточната точка и аз ей сега ще ви запозная с нея.


Основите на североизточната кула на Диоклецианопол в град Хисаря
Основите на североизточната кула преди реновацията в периода 2023 г. – 2024 г.

Единствено тя е с осмоъгълна форма и е разположена върху два обширни кръгли постамента.


В сравнение с четириъгълните кули, многоъгълната форма предоставяла по-голяма устойчивост срещу стенобитните машини, с които е била атакувана.

Друго преимущество на кулите с такава форма се крие в разполагането на повече жива сила с въоръжение и снаряжение.


Вижте как е изглеждала кулата преди процеса по реновация от периода 2023 г. – 2024 г.



Днес суперструкцията на зидовете на кулата от подовото ѝ ниво, преди процеса по реновация от периода 2023 г. – 2024 г., е запазена до около метър и десет сантиметра. Зидовете са градени в системата на смесената зидария на четири редови тухлени пояси.


Новоизградената част от източната крепостна стена
Новоизградената част от източната крепостна стена

В периода 2023 г. – 2024 г. протича проект за доизграждане на кулата и част от източната стена.



Ето как изглежда днес единствената ъглова осмоъгълна крепостна бойна кула.


Единствената осмоъгълна ъглова крепостна бойна кула след реновацията в периода 2023 г. – 2024 г.
Единствената осмоъгълна ъглова крепостна бойна кула след реновацията в периода 2023 г. – 2024 г.

Покрай кулата е оформена пътека, настлана с каменни плочи, по които всеки желаещ може да премине и да разгледа новоизградената постройка.


Фрагмент от северната крепостна стена
Фрагмент от северната крепостна стена

Пътеката преминава под арка от северната крепостна стена и ни води в границите на античния град.


Към вътрешността на единствената осмоъгълна ъглова крепостна бойна кула след реновацията в периода 2023 г. – 2024 г.
Към вътрешността на единствената осмоъгълна ъглова крепостна бойна кула след реновацията в периода 2023 г. – 2024 г.

Днес имаме уникалната възможност да престъпим във вътрешността на уникалната ъглова осмоъгълна крепостна бойна кула и да се почувстваме като защитник от преди почти две хиляди години!


Към вътрешността на единствената осмоъгълна ъглова крепостна бойна кула
Към вътрешността на единствената осмоъгълна ъглова крепостна бойна кула

Аз влизам!


Вътрешността на единствената осмоъгълна ъглова крепостна бойна кула
Вътрешността на единствената осмоъгълна ъглова крепостна бойна кула

Неописуемо е! Ето насладете се и вие!



Ето че неусетно пристигаме до мястото, където някога се е издигала главната северна крепостна порта. Понастоящем тя не е устояла на изпитанията на времето и само нейните основи и тази информационна табела ни показват, къде точно се е намирала.


Плоча, бележеща мястото на северната главна порта на Диоклецианопол в град Хисаря
Плоча, бележеща мястото на северната главна порта на античния град

Скъпи любознайковци, представям ви поредния интересен факт – северната защитна крепостна стена е била единствената двойна стена, подсигурена по този начин поради честите нападения на варварски племена и голямата уязвимост на самата крепостна стена от тази страна, където естествено укрепяване на практика няма. За допълнителна защита на крепостта около нея е имало изграден ров и земен вал.


Макет на Диоклецианопол в Туристически информационен център Хисаря
Изградената протейхизма пред северната защитна крепостна стена

Ровът е бил изработен на разстояние около 15 метра пред крепостните стени. Изкопаният канал е имал трапецовидна форма и ширина между три и четири метра.

Днес ровът е запазен само пред източната половина на северозападната стена, а пред останалите стени той е зарит при прокарването на алеи през 1960 година.


Фрагменти от северната крепостна стена на Диоклецианопол в град Хисаря
Фрагменти от протейхизмата, издигната пред северната крепостна стена

Втората допълнителна и успоредна защитна стена, носеща името протейхизма, била издигната по-късно – около V-ти век на около 10,5 метра от основната защитна крепостна стена.


Фрагменти от северната крепостна стена на Диоклецианопол в град Хисаря
Фрагменти от протейхизмата, издигната пред северната крепостна стена

Протейхизмата е с дължина от 503 метра и е градена с техника опус микстум с редуващи се каменни и тухлени пояси. Дебелината на стената е три метра, а височината ѝ е достигала до 6 метра. За височината на стената се съди от запазените на места зидани стълби, които извеждат защитниците на бойната пътека. Над тази бойна пътека защитата се е осъществявала посредством парапет и зъбери, чиято височина е била около метър и половина. По този начин общата височина на протейхизмата е достигала почти 8 метра, което е позволявало стрелба по противника да се води и от бойните пътеки на основната стена, които са се извисявали по-високо над нея.


Фрагменти от северната крепостна стена на Диоклецианопол в град Хисаря
Фрагменти от протейхизмата, издигната пред северната крепостна стена

Протейхизмата не е разполагала с изградени бойни крепостни кули, а за допълнителна защита е разчитала на ударната мощ на кулите от основната защитна крепостна стена, които са се извисявали над нея със своите 15 метра височина.


Фрагменти от северната крепостна стена на Диоклецианопол в град Хисаря
Фрагменти от протейхизмата, издигната пред северната крепостна стена

Входът в протейхизмата е бил разположен точно срещу северозападната крепостна порта.


Най-североязападната точка на древния град Диоклецианопол в град Хисаря
Най-североязападната точка на античния град

Дължината на северната крепостна стена е 490 метра и вървейки покрай останките ѝ достигаме до най-северозападната точка на античния град – временно СПА убежище на император Диоклециан, който вероятно е обожавал да отпочива тук преди и след битки.


Отново ще ви напомня, че по цялата дължина на западната крепостна стена днес има изградена уникална, окъпана от слънцето, пешеходна и вело-алея, лично тествана и препоръчана от мене!


Главна западна крепостна порта на античния град Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря
Главна западна крепостна порта на античния град

Разхождайки се по алеята, пристигаме пред величествените останки от главната западна крепостна порта, която е изключително добре запазена днес!


Главна западна крепостна порта на античния град Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря
Главна западна крепостна порта на античния град

Днес оттук преминава улица "Димитър Благоев", а да застанеш точно под арката на тази гигантска и така впечатляваща две хилядолетна старина, устояла безмилостните удари на времето, е истинско и несравнимо удоволствие, което горещо препоръчвам на всеки!


Главна западна крепостна порта на античния град Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря
Главна западна крепостна порта на античния град

Поради специфичното си разположение върху терена, портата може да бъде срещната из литературата и като югозападна.


Главна западна крепостна порта на античния град Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря
Главна западна крепостна порта на античния град

Построена е насред малка долинка в една от чупките на стената в северозападната третина на югозападната защитна крепостна стена.


Главна западна крепостна порта на античния град Диоклецианопол (Диоклецианополис) в град Хисаря
Главна западна крепостна порта на античния град

Западната крепостна порта представлява типична за римските градежи конструкция с един засводен вход, затварян от двукрила врата. Входът е фланкиран от две бойни крепостни кули, които поради особеностите на терена са силно изнесени встрани от него.


На следващия фото момент-шедьовър съм показал една от многобройните пролуки в стената, а зелените поляни преливат в синьото небе на фона на древна красота.


Западната крепостна стена част от националния археологически резерват "Диоклецианопол"
Западната крепостна стена част от националния археологически резерват "Диоклецианопол"

Руините в близък план на фото момента (пред крепостната стена) са от предхристиянска култова сграда.


Дължината на цялата западна крепостна стена е 627 метра и вървейки по алеята неусетно пристигаме до най-югозападната точка на античния град Диоклецианопол.


Най-югозападната точка на древния град Диоклецианопол
Най-югозападната точка на античния град

В тази точка в стената има голяма пролука и пътека, водеща към извор "Момина сълза".


Оттук до главната южна порта, от където днес стартира нашето съвместно любознателно пътешествие, стената е почти непокътната.


Пролетни цветя пред южната крепостна стена
Пролетни цветя пред южната крепостна стена

През пролетта по склоновете пред южната крепостна стена цъфтят хиляди жълти цветя.


Освен четирите главни порти градът-крепост е разполагал с шест броя малки потерни, разположени съответно по две на югозападната, югоизточната и северозападната крепостни стени.


По протежение на цялата източна крепостна стена потерни не е имало, поради трудно достъпния терен от тази страна, следствие на течащата река Орфеев дол в подножието.

Потерни в този участък не са били необходими, тъй като е било еднакво трудно, както за нападателите, така и за защитниците да преминат незабелязано и безопасно през реката и да се изкатерят по стръмните склонове на долината по време на обсада.


През V-ти век три от шестте потерни на града са зазидани, а другите изпълняват основно дейност по незабелязано излизане на разузнавателни групи или тайно получаване на сведения в обсадения град.


Фрагмент от южната крепостна стена, през който се вее българския тробагреник

През 1976 година с Решение на МС №199 пространството, заградено с крепостните стени на римския град Диоклецианопол, е обявено за Национален археологически резерват!


Защитната крепостна стена на античен град Диоклецианопол в днешен Хисаря, перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя, са включени в маршрут:



А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!


Чудесно предложение, нали!


По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!



И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!


Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.



За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.



Ето ги и тях:



Разветите знамена на община Хисаря и Република България в центъра на град Хисаря, България

Такъв си е нашият любим Хисаря!


Как се стига до град Хисаря?

Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.


Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Същинска Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.


Хисаря отстои на:


  • 176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата

  • 45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив

  • 394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна

  • 278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас



Античен град в курорта Хисаря е обявен за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – археологически резерват и народна старина.


Хисарската крепост, крепостните стени и крепостните съоръжения са обявени за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.


Какво може да се посети в близост?

Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.


Град Баня, Карловско
Баня – извор на здраве и красота

В град Баня може да посетите Царския дворец.


Царският дворец в град Баня, Карловско
Царският дворец в Баня, Карловско

А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.


Цъфтящ червен розов храст в град Баня, Карловско
Цъфтящ червен розов храст в Баня, Карловско

На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.


Язовир "Домлян"
Язовир "Домлян"

Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.


В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".


Храм "Свети равноапостоли Петър и Павел" в село Свежен
Храм "Свети равноапостоли Петър и Павел" в село Свежен

Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.


Руините на старата църква "Свети Георги" в село Свежен
Руините на старата църква "Свети Георги" в село Свежен

Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.


Язовир "Бабек" в полите на Сърнена Средна гора
Язовир "Бабек" в полите на Сърнена Средна гора

На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.


В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.


Минчо Кацаров – най-добрият портретист на Бетовен
Минчо Кацаров – най-добрият портретист на Бетовен

От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.


Роден дом на Златьо Бояджиев в град Брезово
Роден дом на Златьо Бояджиев

В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.


Старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи
Старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи

Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.


Храм "Свети Димитър" в град Брезово
Храм "Свети Димитър" в град Брезово

Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.


Кутелът в Сърнена Средна гора
Кутелът в Сърнена Средна гора

Съвсем наблизо е и кичестия габър.


Природна забележителност "Кичест габър" край село Турия
Кичестият габър край Турия

На 8 километра северно от кичест габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.


В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.


Роден дом на Чудомир в село Турия
Родната къща на Чудомир в село Турия

В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".


Автентичен римски мост "Скока" в село Турия
Автентичен римски мост "Скока" в село Турия

На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.


Резбованият бряст на Павел баня
Резбованият бряст на Павел баня

На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете

село Виден.


Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".


Руините на храм "Св. Анастасий" край село Виден
Руините на храм "Св. Анастасий" край село Виден

Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.



Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово.

В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".