Скъпи приятели, елате с мен на пътешествие отвъд времето – в един друг свят – в Боженци!
Скътано дълбоко в дебрите на Средна Стара планина, това бижу ще ви омае и очарова с неподправената си естественост и ярък чар.
Към края на Втората Българска държава през 1393 година, когато пада Търновското царство, от столицата бягат българи, търсейки подслон и сигурност. Те се заселват в по-труднодостъпните части на Балкана.
Разказват, че измежду тях е и овдовялата болярка Божана, която заедно с невръстните си синове, също тръгва да търси убежище. Божана избира за свое скривалище местността, където днес откриваме Боженци. Именно на нея то носи своето име.
С течение на времето синовете на болярката се захванали с търговия и селото процъфтяло. Основните стоки били кожа, вълна и пчелен мед. Жителите на Боженци овладели и различни занаяти като ковачество, кожухарство и абаджийство.
С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът. Основните стоки на търговците са кожа, вълна, восък и пчелен мед.
По тях се запалил и синът на Божана – Рачо Ковача. Един ден той решил да напусне селото и тръгнал да дири късмета си. Спрял се недалеч оттук и основал днешния град Габрово.
Друга легенда пък разказва, че на могилата край селото някога е имало римско селище за почивка – на латински мансия. Твърде е възможно, поради неговото звучене, хората да са го нарекли манастиря, т.е. Боже място, та оттам и името Боженците.
Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол, божанкалии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция и Анадола.
През втората половина на XVIII век селото преживява икономически подем главно от търговия. От него се изнасяли вълна и кожи, восък и мед, както и изделията на сръчните абаджии и ковачи. Със 110 къщи и около 500 жители, в края на XIX век Боженците е административен, търговски, културен и духовен център. Но по време на робството по-заможните не демонстрирали своето богатство, а го превръщали в злато, което заравяли в земята. След Освобождението те го изровили и започнали да напускат селото, отправяйки се към големите градове като Габрово, където по-предприемчивите започнали да строят фабрики.
Остават 100 къщи, които са на възраст от 100 до 250 години.
Боженците е точното име на селището, откакто съществува. Единствената промяна е направена през 70-те години на XX век, когато от махала още колиба се превърнало в село. Неговото очарование и самобитност стават причина през 1964 година ЮНЕСКО да го включи в престижния списък на културните паметници със световно значение.
Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват и по тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото.
Къщите, по правило, са обърнати към улицата. На долния етаж са домакинските и занаятчийски помещения, конюшните, навесите за животни, складовете и мазетата. Външно стълбище води до горния кат с веранда, гостна, кухня (соба) и спалня (одая).
Характерни за боженските къщи са чардаците, изключително красивите и уникални по своя си вид покриви от широки каменни плочи, както и ъгловите камини.
Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.
Днес това романтично селище се радвана хиляди посетители през всички сезони!
Очакват ви две музейни къщи от XVIII и първата половина на XIX век – на Баба Райна и на Дончо Попов, експозицията "В историята остават лудите глави и щедрите дарители", която представя историята на Боженците с много фотоси и предмети, както и родословни дървета на видни местни фамилии. И като става дума за дарителство – едно от най-ярките свидетелства за щедрост оставя богатият търговец и основател на тукашния революционен комитет Иван Карадимитров. Някъде около 1867 година той дарява 110 турски лири, с които уста Генчо Кънев от Трявна строи училище с читалище и библиотека. В по-ново време потомците на Иван Карадимитров завещават на селото и бащината си къща. Под прага на плевнята божанкалии намерили гърне с 200 жълтици, които били употребени за вдигане на прогимназия с трапезария и детска градина.
Една от най-интересните и посещавани е къщата-музей на Баба Райна. Този дом е най-старият в цялото село и построен от неизвестни майстори още през XVIII век. Последно в него е живеела Райна Дрянкова, която е дъщеря на известен местен търговец – Калчо Дрянков, който по-късно става първият окръжен управител на Габрово след Освобождението на България. Той взима участие и е Учредителното събрание, което се провежда във Велико Търново. Днес къщата на Баба Райна е превърната в музей и в нея е поместена етнографска експозиция с предмети от местния живот и бит от XVIII век.
Не по-малко любопитна е историята на Дончо Иванов Попов, който се ражда в село Боженците през 1815 година. Той е сарафин, голям търговец и индустриалец и подобно на брат си – Миню Попов е дарител и благодетел на хората.
Дончо Попа, както го наричат, е типичен балканец, който създава стабилни търговски връзки в Бесарабия, Влашко, Австрия и Русия и те му помагат да развива просветата в страната. Така той оставя своята следа в българската история.
Дончо Попов работи неуморно и е изключително далновиден и проницателен. С много труд успява да стане част от новосъздаденото Безименно търговско дружество "Бъдащност" за търговия и кредитиране през 1871 г. През 1901 г. заедно с няколко негови съдружници той създава фабрика за вълнени платове, която се нарича "Троица".
Освен в тези свои дейности, Попа влага голяма част от капитала си за развитието на страната в културно и духовно бъдеще. Заедно със своя син Ганчо дарява над 250 000 лева за местни манастири и читалища – храм "Света Троица", читалище "Априлов- Палаузов", Габровски девически манастир "Свето Благовещение" и много други.
През 1911 г. Попа умира и дори след смъртта си остава верен на своята дейност. Завещава на Непълната девическа гимназия 1500 лева, за да се създаде фонд и лихвите да се дават като стипендия на ученички от бедни семейства.
И до днес в негова чест в Боженците е запазен домът му в своя автентичен вид. Къщата е построена още през 1862 година и е на три етажа с търговски дюкян на приземния етаж. В нея днес е изложена етнографска експозиция, която разкрива бита на местните хора от XIX век.
Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната псевдобазилика "Свети Пророк Илия", построена през 1835 г. Интересно е, че по време на османското робство били абсолютно забранени такива строежи, но влиятелни жители на селото получили специално разрешение за поставянето на камбанария. А самата камбана била доставена от далечния руски град Тула. В храма може да забележите куполи, скрити под скосения таван, както и масивни каменни стени и типичните боженски сводове. В долната част на църковния двор е имало и килийно училище, което не се е запазило. За сметка на това пък може да се разгледа голямото класно училище от 1872 г., което се намира в началото на селото. На първия етаж са салонът и библиотеката, а на втория – класните стаи.
Характерният за балканджиите хумор прави областта около Габрово и Трявна център на най-зевзешките селищни имена в България. Ще споделя с вас някои от тях: Торбалъжите, Пържиграх, Бангейци, Койчовци, Планинци, Бърдени, Даевци, Шушня, Скорците, Куманите, Съботковци, Муця, Седянковци, Мръзеци, Бижовци, Кисийците, Беломъжите, Шарани, Солари, Попари, Умниците, Копчелиите, Калчовци, Дупините, Сърбогъзите, Гъзурниците, Пръдлевци, Дупелите, Търсигъзи, Креслювци, Бърборци, Киселковци, Свирци.
Как се стига до Боженците?
Селото се намира в Северния централен регион на България, на около 15 километра източно от град Габрово и на около 6 километра западно от град Трявна.
Разположено е в южните разклонения на Габровските възвишения, в началото на долината на извиращата при селото и течаща на север река Андъка (наричана от местното население Божанка), заобиколено отвсякъде от височини и оттичащи се към селото долчини между тях.
Боженците е привлекателен туристически център – в непосредствена близост до селото има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска екопътека към Трявна. Селището е любима дестинация на български и чуждестранни туристи, желаещи да се върнат назад във времето и да усетят спокойствието и духа на типичното българско балканско селце от периода Възраждането. По уличките са разположени дюкяни, от които можете да си купите домашни конфитюри и пестил, известен с наименованието габровски шоколад.
Архитектурно-исторически резерват Боженци е обект номер 20 от 100-те национални туристически обекта.
Архитектурно-исторически резерват Боженци е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
Желая ви зелена, свежа, несравнима и очарователна разходка!