Пещера Бачо Киро – природна забележителност и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието
- Stefan Ivanov
- 5.06
- време за четене: 15 мин.
Актуализирано: 25.06
Невероятно богатата ни на епични приключения, слънчеви емоции, незабравими гледки и древна история разходка из чудния Дряновския край, която ни разкрива красотите на каньоните на реките Дряновска и Андъка, като ни показа феноменални панорами, повеждайки ни по Дряновска екопътека, продължава с вълнуващо посещение на пещера Бачо Киро – природна забележителност и архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
Бачо Киро е първата благоустроена пещера в България, електрифицирана през 1937 г.
Бачо Киро е палеолитна пещера и до 1940 г. е позната с имената "Малката пещера" и "Мечата дупка". Пещерата е преименувана в чест на българския учител, книжовник, историк, читалищен деец, фолклорист и националреволюционер Бачо Киро, взел дейно участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Пещера Бачо Киро е обект номер 22 от Стоте национални туристически обекта на България.
Природна забележителност
През 1962 г. пещера Бачо Киро е обявена за природна забележителност.
Бачо Киро е изваяна на 335 метра н. в. насред източната част на варовиковото плато Стражата в южния скален венец Боруна, на 4 километра югозападно от град Дряново, в района на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил", където реките Дряновска и нейният ляв приток – Андъка, образуват невероятно живописен, дълбок и трудно проходим пролом с отвесни скални венци (на изток – Стринава и на запад – Поличките).
Природна забележителност пещера Бачо Киро представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с обща площ от около 3 600 квадратни метра, която я прави една от големите пещери в България.
Проведените геоморфоложки проучвания дават основание да се приеме, че оформлението на всички нейни пещерни галерии като геоложки процес, е извършвано в продължение на 1 800 000 години благодарение на карстификацията*.
*Карстификацията е процес на разтваряне на карбонатни скали като варовик и доломит под въздействието на вода и въглероден диоксид. Това води до образуването на различни карстови форми като пещери, пропасти и подземни реки. Процесът е динамичен и зависи от фактори като климат, релеф и химичен състав на водата.
Природна забележителност пещера Бачо Киро е образувана в три основни посоки – изток, североизток и югоизток от подземно течащи води в здравите ургонски** варовици, оформени на дъното на древно море.
**Ургонски се отнася до Ургонския фациес – геоложки термин, свързан с долнокредни седиментни скали. Тези скали са образувани преди около 110-120 милиона години в плитки морски рифове през Баремския и началото на Аптския век на Ранната Креда. Терминът произлиза от град Ургон в Южна Франция и се използва за описание на специфични варовикови и мергелни отложения, богати на фосили като корали, миди, охлюви, амонити и морски таралежи. В България ургонски варовици могат да се видят в различни геоложки обекти, включително Еменския каньон.
Вследствие на геоложката дейност основно на водата през Неогена и Кватернера*** е започнал първоначалният етап на оформяне на пещерата.
*** Неогенът е геоложкият период, който следва Палеогена и предшества настоящия Кватернер. Той обхваща времето от преди около 23,03 милиона години до преди около 2,588 милиона години. Това е вторият и последен период от Неозойската ера, преди да започне епохата на съвременните ледникови периоди. Разделя се на две епохи – Миоцен (около 23,03 – 5,33 милиона години назад) и Плиоцен (около 5,33 – 2,588 милиона години назад). Неогенът е период на финализиране на съвременната география и климат на Земята. Той създава условията, които ще доведат до цикличното заледяване през следващия Кватернер.
Кватернерът е геоложки период, започнал преди около 2,588 милиона години и продължаващ и днес. Това е най-младият период от Неозойската ера и се разделя на два основни етапа – Плейстоцен (по-старият) и Холоцен (започнал преди около 12 000 години и продължаващ и днес). През този период са настъпили значителни климатични промени, включително ледникови епохи, които са оказали влияние върху развитието на флората, фауната и човешката цивилизация. Кватернерът е особено интересен, защото през него са се формирали много от днешните екосистеми.
Следващият етап от оформянето на пещерата е под неуморното и постоянно действие на карстовите води, на които територията на България е много богата, особено в тази част на Предбалкана.
Изключително високо минерализираната дъждовна вода, просмукала се в разтворимите варовикови скали, разтваряйки ги чрез карстообразуване, постепенно разширява оформените многобройни пукнатини, създавайки канали, кухини, тунели, галерии и в край сметка – огромни пещери.
Насред постоянния сумрак на пещерните галерии капките карстова вода постепенно извайват необичайно причудливи пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони. Това е постоянен процес с продължителност от стотици хиляди години.
Архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение
През 1967 г. природна забележителност пещера Бачо Киро е обявена за недвижима културна ценност (паметник на културата) с категория национално значение – архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.
Паметник на културата пещера Бачо Киро е един от най-важните обекти от началния късен палеолит на територията на цяла Европа.
Най-новите археологически проучвания, извършени на територията на пещерата в периода от 2015 г. до 2021 г., разкриват, че тя е била обитавана от първите представители на Homo sapiens, заселили се в района.
Каменните ансамбли от обекта, датирани между 45,040 и 43,280 cal BP****, включват над две хиляди артефакта, открити насред многобройни фаунистични и човешки останки – кремъчни сечива, изработени от камък, и сечива, изработени от животински кости, а също и лични украшения, изработени главно от зъби на пещерна мечка.
****Начин за обозначаване на дати в археологията, палеонтологията и геологията, получени чрез радиовъглеродно датиране.
BP (Before Present) – "настоящето" е фиксирано към годината 1950 г. след Христа. Прието е за стандарт, за да има една фиксирана отправна точка, независимо кога е извършено самото датиране.
cal (calibrated) – първоначалните радиовъглеродни дати се изчисляват въз основа на константно ниво на въглерод-14 (¹⁴C) в атмосферата. Но с времето различни изследвания са показали, че нивата на ¹⁴C в атмосферата варират през епохите. Затова, некалибрираните радиовъглеродни години (без "cal") не съответстват директно на календарните години. За да се коригират тези флуктуации и да се получи по-точна календарна дата, се прилага процес на калибрация.
Т.е. "45,040 cal BP" означава точно 45 040 календарни години преди 1950 г. след Христа.
Анализът на находките показва, че древните Homo sapiens, обитавали Бачо Киро в началния късен палеолит, са се снабдявали с долнокреден кремък от района на Лудогорието в Североизточна България и горнокреден кремък от района на Никопол край река Дунав, което разкрива тяхната значителна мобилност и организирана способност за покриване на разстояния до 190 км. Сведенията за изработка на каменни и костни сечива на място в пещерата предполагат увеличаване на животинската плячка с цел препитание и адаптивност предвид екологичните предизвикателства.
Това наблюдение предвещава движенията на древните съвременни хора през следващите 30 хилядолетия, когато групите развиват мобилни системи между лагери, понякога разположени на стотици километри един от друг.
Венсан Делвинь, част от екипа археолози и сътрудници на българо-германската експедиция през 2021 г.
Установените в пещерата Бачо Киро иновации, адаптации и промени в поведението на ранните Homo sapiens в Европа не са изолирани, временни или случайни. Например, систематичното им снабдяване с качествена каменна суровина – кремък и пластини от него, от отдалечени находища, е един от предвестниците на още по-голямата предприемчивост и мобилност в следващото развитие на тази популация: охотно придвижване далеч на изток, с кратки (вероятно рядко по-дългосрочни) разселвания през Средна, Източна и Североизточна Азия, до значимото ѝ участие в колонизацията на Новия свят.
Николай Сираков, ръководител на разкопките
Туризъм
Бачо Киро е една от най-посещаваните пещери в България.
От първото си благоустрояване през 1937 г. и понастоящем пещерата се стопанисва от Туристическо дружество "Бачо Киро" град Дряново.
От общата площ на пещера Бачо Киро днес за посетители е оформена, благоустроена и подобаващо осветена част от около 700 квадратни метра.
Ефектното осветление предлага на посетителите изключителната възможност да разгледат не малка част от пещерните галерии, като това може да бъде осъществено по два маршрута – къс и дълъг.
Къс маршрут
Късият маршрут предлага уникалната възможност да разгледате част от пещерата за около 30 минути с вашия собствен ритъм, без да се съобразявате с група туристи и водач. Тръгва се на мига, след като сте закупили билети за посещение, без да се налага да се чака.
В ненатоварените откъм туристи по-студени месеци на годината дори е възможно да се окажете напълно сами насред пещерните галерии и тунели, което е несравнимо преживяване и създава и запечатва неповторими емоции, потапяйки ви в един неподражаем подземен свят на чудеса.
Късият маршрут предоставя на туристите възможността да се насладят на очарованието на пещерните вълшебства по една изцяло осветена и облагородена пътека, за което не е необходим водач. Всяка забележителност е видимо и ясно обозначена на български и английски език, като дори и най-тъмните и непрогледни кътчета са подобаващо осветени.
Едно е сигурно – не е възможно да се заблудите или да объркате пътя за навън.
Маршрутът е влажен, хлъзгав и на места леко кален, ето защо се обуйте добре, като за предпочитане е да сте с подходящи туристически обувки с висок грайфер.
Тъй като температурата в пещерата е постоянна през цялата година – 13 градуса, е добре да имате връхна дреха, в случай че посещавате този любопитен обект през летните месеци.
На самия вход на пещерата са разположени информационни табла, съдържащи подробна информация, касаеща проведените в района мащабни археологически проучвания. В стъклени витрини са подредени интересни експонати, открити по време на многобройните експедиции.
Първата зала, в която посетителите попадат, носи името "Предверието" и е най-добре проучената. Карстовите води са оформили по тавана ѝ впечатляващи масивни каменни завеси. Таванът става много висок в края на залата, след което се спуска, за да оформи къс тунел, наречен "Арката".
Пристъпваме напред към "Катедралата", като вляво се вижда "Огнището".
Заставайки с гръб към него е възможно да видите прилепи, обитаващи тези обширни подземни галерии. В Бачо Киро се срещат четири вида прилепи, като те могат да се наблюдават от сравнително близко разстояние.
Следва "Чистилището".
Изваяни в камъка стъпала и здрав метален парапет ни отвеждат на по-горно ниво, където вляво е разположена "Дъждовната зала".
Както подсказва името ѝ, в "Дъждовната зала" е особено влажно.
В тази обширна подземна кухина постоянно се просмуква карстова вода от повърхността и поради това в нея постоянно вали, като монотонно се чува песента на падащите капки.
В "Дъждовната зала" могат да бъдат видени тънки сталактити, приличащи на вкаменен дъжд.
Отсреща се намират стръмни стъпала – 38 на брой, водещи към по-високото ниво, където се помещава последната за посещение зала от късия маршрут, носеща името "Концертната зала".
"Концертна зала" се отличава с впечатляващ обем и отлична акустика. По стените и тавана на кухината могат да бъдат видени красиви сталагмити и ребровидни синтови повлеци, оцветени в кафяво и бяло.
Оттук по обратния път внимателно се насочвате към изхода, изпълнени с буря от прекрасни емоции, запечатани от преживяното.
Дълъг маршрут
Дългият маршрут е с времетраене до 70 минути и е достъпен единствено с водач и при събрана група от минимум 15 човека.
Дългият маршрут води до по-горните нива на пещерата. Маршрутът стартира в края на "Предверието". Първото синтрово образувание по този маршрут е каскадно оформена стена с образувания, напомнящи каменни медузи. Следва тесен наклонен двадесетметров коридор, носещ името "Мечата пързалка". Коридорът отвежда посетителите до зала "Поп Харитон", в която капещата вода е оформила фигура в бяло, която хората са оприличили на монах. Към по-горните етажи отвежда "Картофената пътека", чийто под е постлан с пясъчно-глинени утайки, оформящи отделни бабуни, напомнящи по форма на картофи. На горното ниво се намира "Залата на срутището". По нейното дъно могат да бъдат видени десетки каменни блокове, откъснали се от тавана. В най-горните слоеве на пещерата са открити останки от жилища.
Северно се намира зала "Меча поляна". Именно тук при една от най-ранните експедиции учените откриват огромен почти изцяло запазен скелет на мечка от отдавна изчезнал вид. Смята се, че това е един от най-големите екземпляри, откривани на територията на Европа. Отличава се с внушителните си размери от три метра височина и дължина на челюстта 60 см. Скелетът понастоящем е изложен за разглеждане в отдел "Динозаври" на Британския музей в Лондон.
Северно от зала "Меча поляна" се намира малка елипсовидна кухина, насред която се издига сталактон с височина 4 метра. Залата е наречена "Самотният сталактон". Интересен факт е, че до преди благоустройството на залата сталактоните са били два, като вторият е строшен по невнимание.
В близост се намира "Ухо на пещерата", а вляво е "Залата на езерцата". Следва синтовият водопад, наречен "Тронът", а зад него е "Тронната зала", която не е осветена, за да бъдат запазени красивите форми в нея. Следващата "Приемна зала" се смята за най-красивата в пещерата. От нея по желязно стълбище се слиза до "Вкаменената гора", където сталактоните наподобяват вкаменени стволове на дебели дървета. Тук приключва дългият туристически маршрут.
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
Как се стига до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" се намира в Северна България на около 5 километра югозападно от град Дряново и на около 15 километра североизточно от град Габрово.
До него води добър асфалтов път.
Обслужва се от железопътна спирка "Бачо Киро", която до 20 октомври 1949 г. носи името "Свети Архангел", на железопътната линия "Русе-Момчилград". ЖП спирката се намира на около километър от манастира.
Можете да оставите вашия автомобил край пътя, водещ към манастира, където не се изисква такса за паркинг.
В близост до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил", както и непосредствено на паркинга пред самия вход към манастира, паркирането е платено.
След като оставите вашия автомобил на удобно за вас място, се отправете към пътеката, водеща вдясно и покрай водите на река Андъка.
Тя ще ви изведе до природна забележителност пещера Бачо Киро.
Какво можете да разгледате в района на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
След като разгледате Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" и богатата експозиция на Исторически музей – Дряново подминете църква "Свети Архангел Михаил" и се отправете към малката и тясна вратичка в задната част на манастира.
Излизайки през нея, се качете на моста, изграден над водите на Дряновска река.
Съществува тясна пътека, стартираща вляво от моста, и виеща се покрай реката. С нормално темпо за време между 5 и 10 минути ще се озовете пред водопад Сини вир.
След като се насладите на водопад Сини вир можете да продължите в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
За тази цел е необходимо да се върнете в изходната точка на пътеката. На метри от това място се вливат водите на река Андъка в Дряновска река и отсреща ще видите втори мост, който носи името "Мост на влюбените".
По парапетите на моста висят десетки заключени катинари, изписани с имената на влюбените, които са ги закачили тук.
Преминете по него, подминавайки заведението. Ще се озовете на пътеката, водеща в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
Река Андъка е малка рекичка в Предбалкана, ляв приток на Дряновска река.
Ждрелото, което Андъка образува в района на варовиковото плато Стражата от пещера Андъка до мястото на вливането на водите ѝ в Дряновска река, макар и с малки размери, e приказно красиво. Реката е осеяна с множество прекрасни водопади, които, особено напролет, са изключително красиви и пълноводни.
От входа на пещера Бачо Киро стартира прекрасната Дряновска екопътека.
Дряновска екопътека се вие по скален венец Боруна и води към Пейка на любовта, откъдето се разкрива величествена панорама към живописния каньон на Дряновска река.
На 6 километра североизточно от Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" (на около 8 минути с автомобил) се намира град Дряново.
Как се стига до град Дряново?
Дряново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България.
Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България в близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево.
Градът е административен център на община Дряново.
Дряново отстои на:
212 километра (на около 2 часа и 48 минути с автомобил) от столицата
156 километра (на около 2 часа и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
244 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Варна
227 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от град Бургас
Дряново е разположен сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан, по двата бряга на Дряновска река, десен приток на Янтра.
Името на града идва от дървото дрян, което символизира жилавия и непреклонен дух на местните планинци.
На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на река Янтра и Дряновска река.
Надморската височина варира от 180 до 640 метра. Най-високото място в района е Балабана – над 620 метра н. в.
Градът се намира на магистралното шосе Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора. Гара е на основната ЖП артерия, свързваща Северна и Южна България – Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова.
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в природна забележителност пещера Бачо Киро край Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните.
По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, като дряновските духовни средища са сред големите пазители на християнската вяра и българските писменост, традиции, култура.
Старото килийното училище, разположено в двора на възрожденски храм "Света Троица" в Дряново, е от първата половина на XIX-ти век и очаква всеки посетител, за да му разкрие своите грижливо пазени тайни.
През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула, която е разрушавана два пъти.
Дряновските майстори и строители са изключително изявени и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания да се говори за Дряновска строителна школа.
Безспорно и днес най-известен дряновец и виден представител на школата е Никола Фичев, по известен като майстор Колю Фичето.
Историческият музей в града представя по един изключително интересен и впечатляващ начин делото на най-именития дряновец и български възрожденски строител чрез вълнуващата и вдъхновяваща експозиция "Колю Фичето – живот и творчество" – своеобразен визуален спектакъл за самоукия интуитивен възрожденски гений.
В родното Дряново майстор Колю Фичето строи няколко къщи – Хаджигенчевата, Хаджистаневата и Икономовата.
Днес Икономовата къща е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение, която можете да посетите.
В родното Дряново през 1951 г. майстор Никола Фичев построява черквата "Св. Никола".
Днес храмът е архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение, който можете да разгледате.
В Дряново първомайсторът издига и каменния мост над Дряновска река, който се намира в югозападната част на града в махала Боюв яз.
Мостът свързва улиците "Досьо Стойнов" и "Поп Харитон" и вие също можете да преминете по него днес.
Какво можете да посетите в близост?
Само на 21 километра южно от град Дряново (на около 25 минути с автомобил) се намира град Габрово. В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър".
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 48 километра южно от град Габрово (на около 58 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
На 48 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 23 километра западно от Казанлък (на около 25 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват руините на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments