Експозиция "Колю Фичето – живот и творчество" в Исторически музей в град Дряново – разказ за самоукия интуитивен възрожденски гений
- Stefan Ivanov
- 19.06.2025 г.
- време за четене: 25 мин.
Актуализирано: 9.12.2025 г.
Понякога дори най-великите архитекти, проектанти и строители не се нуждаят непременно от високо платено и продължително академично образование, за да оставят трайна следа след себе си.
Понякога майсторството, новаторството и неповторимият архитектурен почерк ярко белязват някой определен самороден талант – нешлифован диамант, който с ненадмината лекота твори дръзки и красиви архитектурни шедьоври – низ от впечатляващи постижения и доказателство за чист, неподправен гений.
Понякога признанието първомайстор е напълно заслужено, поради вродения безпогрешен усет към пропорциите, статиката и естетиката.
Понякога някой категорично успява да превърне своята визия в елегантна хармония от камък, дърво и желязо, оставяйки зад себе си грандиозни мостове, запомнящи се църкви, конаци и ханове, които и до днес разказват истории.
Понякога архитектурните творения не са просто сгради и съоръжения, а ярки свидетелства за един интуитивен гений, който надхвърля нормите и непрестанно твори отвъд своето време.
Ето защо, когато в онзи прекрасен майски ден, в който слънцето нежно галеше, а синият лазур бе белязан едва от колцина бели пухести облака, ние отново бяхме избрали Дряново за нашата поредна задружна семейна разходка, и основен наш акцент бе именно Историческия музей, намиращ се срещу мълчаливата и семпла скулптура на първомайстора – един от най-великите български проектанти, строители и архитекти, чието наследство продължава да вдъхновява и днес, будейки възхищение у всеки.
Жадни за любознание, но и изпълнени с детско любопитство, ние открехнахме дверите на музея и с огромна доза вдъхновение се потопихме в невероятната експозиция "Колю Фичето – живот и творчество", наредена с толкова любов насред залите на Исторически музей – Дряново.
По време на неповторимото ни преживяване насред прекрасните експонати, информационните табла и многобройните фотографии, наши гид из архитектурната вселена, изцяло посветена на първомайстора, бе чудесната книга на Мадлена Маймарева "Майстор Никола Иванов Фичев (1800 – 1881)", която си закупих от музея и на която базирам своя разказ сега.
Една от най-големите личности на Възраждането!
Голям практик и голям конструктор, създател на много оригинални архитектурни форми и конструкции, разпространил ги в Туна (Дунавски) вилает.
Неговите трикорабни църкви с масивни кубета и оригинални фасадни фронтони са строени навсякъде във вилаета.
Той е представител на смелите и решителни майстори – дисциплинирани хора на еснафската строителна лонджа (общо събрание), които за 45 години покриват българската земя с църкви, манастири, мостове, училища и жилища.
арх. Георги Козаров,
биограф на майстор Никола Фичев
Исторически музей "Колю Фичето" в Дряново: с почит към Възрожденския гений
Биография и професионален път: от Дряново до признанието
Родното Дряново: детство, килийно училище и ранни години
Първомайсторът е роден в Дряново в 1800 г. Сведенията за живота му до преселването му в Търново, когато той е на 30 години, са твърде оскъдни. Именно поради липсата на конкретен документален материал, някои от тези сведения са с характер на легенди и предания.
Разказват, че бащата на героя на нашата история днес – Иван Фичето се разболява и умира около 1803 г., когато Никола е невръстно детенце, ето защо грижите за препитанието на семейството и възпитанието на момченцето поема майка му, която въпреки трудностите успява да се справи с неволите на вдовишката съдба.
Малкият Колю посещава местното килийно училище.
Желанието на майка му е синът ѝ да практикува занаят, който не изисква пътуване по гурбет извън селището, така че той да бъде по-близо до родния си дом и до нея. Ето защо го представя при майстор абаджия. Но не в иглата било призванието на Колю, а в чука и мистрията.
Легендата за Майстор Досю и малкото мостче от кал и клечки
Дряновска легенда разказва, че за професията на строител го открива местен дюлгерин на име Досю.
Него ден Досю, минавайки покрай Дряновска река през махала Боюв яз, се поспрял да се полюбува на играта на събралите се покрай вадата момчета. Едно от тях се било заело да прави мишена, за да проверят кой е най-точен в улучването на цел.
Майстор Досю наблюдавал с нестихващо удивление сръчността на малкия строител.
Завършило творбата си, момчето се отдръпнало и всички видели, че всъщност мишената е малко мостче, майсторски изваяно от кал и клечки – толкова красиво, прецизно построено и така изящно, че нито едно от момчетата не вдигнало ръка да го замери.
Приближил се по-близо майсторът и чул малкия Колю да казва:
Да ще мама дюлгерин да ме даде, такъв мост, ама от камък, ще направя на Дряновската река като порасна.
Години по-късно, когато посетихме мястото на игра на момчетата, ние видяхме реализираната каменна мечта на Колю, извисяваща се също така грациозно над водите на реката, както и навремето макета му от кал и клечки.
Ако да не би ставало, то не би се и казвало.
Стара дряновска поговорка
Смятам, че е ясно на всеки, че майстор Досю все пак убедил Колювата майка, че синът ѝ е роден за строител.
Той е професионално образования, интелигентен, високо талантлив творец, доказал на съвременниците си своя съзидателен гений с не една сграда и съоръжение. При всичко това е бил и обществено ангажирана личност, болееща се свободата и просперитета на своя народ.
Бил е дълбоко вярващ в християнските добродетели човек!
С други думи, с право Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане.
арх. Николай Тулешков
Дюлгерският Еснаф и строителните традиции в Дряново през XIX-ти век
През първата половина на XIX-ти век, когато Колю Фичето поема по предначертания си професионален път на строител, дюлгерският занаят в Дряново е в разцвета си.
Дряновските строители, усърдно съхранили и надлежно дообогатили наследения от поколения практически опит в занаята, се славели като бележити дърводелци, сръчни зидари и талантливи каменоделци. Именно поради тези причини те били предпочитани при строежите на частни и обществени сгради и съоръжения в европейската част на Османската империя. Дюлгери били по-голямата част от мъжете в селището, сдружени в еснафска организация, създадена в края на предходното столетие.
Работата на дюлгерския еснаф била регламентирана с устав, който установявал йерархията в организацията, взаимоотношенията между членовете ѝ, условията и сроковете на обучение на чираци и калфи, както и връзките им с турската власт.
Професионално израстване: от калфа до първомайстор
Преминаването към по-горна степен на обучение ставало по преценка на майстора, като за целта е било необходимо да бъде спазен регламентираният минимален срок. След като младият строител преминел калфенските години и докажел необходимите умения, той бил произвеждан в степен майстор-башкалия, иначе казано – майстор без самостоятелна практика.
Последната и най-висока степен в йерархията на дюлгерския еснаф била самостоятелен майстор – майстор, който имал право сам да наема и ръководи строежи.
Ще споделя, че тази степен я придобивали малцина и то след провеждане на дюлгерски тестир, насрочван от ръководството на еснафската организация.
Колю Фичето преминава първата степен на обучение – чиракуването, работейки по строежи ведно с дряновските строители.
За калфа е признат някъде около 1817 г. – 1818 г. и оттогава добива правото да изпълнява специализирани видове строителна работа, както и да учи по-младите от него.
През 1823 г. Никола Фичев създава семейство и две години по-късно се ражда първият му син Иван.
През 1830 г. се преселва да живее в Търново. Продължава да се дообучава при добрите търновски строители Уста Велю и Станю Марангозина.
По време на пътуванията си до Цариград, Влашко и Молдова Никола Фичев се запознава със съвременната архитектура, възхищавайки се на запазените образци на средновековни български градежи. Черпи вдъхновение и архитектурни идеи от старите търновски църкви.
Стремежът към усъвършенстване в занаята и наблюденията му позволяват да формира собствен архитектурен стил. С отлични познания по строителство, първомайсторът ползва три чужди езика, което улеснява контактите му при наемането на строежи. По сведение на един от синовете му – Никола, той владее отлично турски и говоримо гръцки и румънски.
Архитектурното наследство на Колю Фичето: мостове и храмове
Предполага се, че през 1833 г. Никола Фичев е признат за майстор-башкалия, т.е. майстор без самостоятелна практика. Именно упоменатата година, макар и трудно различима, се чете върху неговия пръстен-печат. Над годината е гравиран текст маранг(оз), т.е. отбелязана е професионалната му квалификация и най-отгоре е поставено изображение на орел, около който са изписани буквите КОЛ (Колю). Пръстенът е открит през 1992 г. в гроба на майстора.
Църква "Свети Никола" в Търново
Младият майстор-башкалия Никола Фичев получава възможност да изяви способностите си и да се докаже като самостоятелен майстор с дострояването на търновската черква "Св. Никола". По настояване на църковното настоятелство, той замества заболелия устабашия Иван Иванов, наричан от съвременниците си Давдата.
Църква "Св. Димитър Солунски" в Килифаревски манастир
Самостоятелната строителна дейност на възрожденския майстор започва с изграждането в 1840 г. на черквата "Св. Димитър Солунски" в Килифаревски манастир.
Задачата му е да построи нова сграда на мястото на полуразрушената черква "Света Богородица" с параклисите на Св. Теодосий и на Св. Иван Рилски. Размерите ѝ били определени с ферман от 1838 г.
Майсторът издига стените на новия храм с посочените в документа размери, но под покрива му включва олтарната стена на старата църква с двата параклиса. По този хитър начин, без нарушение, издига една по-голяма и представителна манастирска черква. И макар това да е първата му напълно самостоятелна работа, тя се отличава с характерния Фичев стил.
Черквата е запазена и днес. Тя е еднокорабна, куполна. Масивните каменни стени на сградата са ритмично начленени с вградени полуколони, над които аркатурата се извива като гирлянд от червени тухлички. Покривът е живописно подчертан от профилен корниз в характерната фичевска извивка. Под нея е релефното изображение на Божигробски кръст, мотив, гравиран и на печата на майстора от 1840 г.
Църква "Света Богородица" в Търново
В 1843 г. майстор Колю Фичето построява първата си градска черква – търновската "Св. Богородица", която е злощастно съборена през 1913 г. от катастрофалното земетресение с епицентър Горна Оряховица, което събитие за съжаление не пощадява редица творения на майстора.
За облика ѝ съдим единствено от архивна снимка, както и от архитектурно заснемане и макет, направени в началото на ХХ-ти век от арх. техник Леон Филипов – ревностен ценител на търновските старини.
Църквата е създадена в подчертано Фичев стил. Фронтоните на източната и западната фасади завършвали със сложен многочленен корниз, плавно извит в характерната кобилична линия. И макар без купол и камбанария, сградата въздействала с изяществото на фасадата си.
Църква "Св. Преображение Господне" в Преображенски манастир
Между 1839 г. и 1863 г. майсторът работи на етапи в Преображенски манастир – довършва строежа на централния храм "Св. Преображение Господне", резбова иконостаса в главната църква, завършва югоизточното крило с малка гостна и главния вход с колонадата, издига камбанарията, която елегантно вписва в жилищното крило, и довършва източното жилищно крило с гостоприемница и зимната черква "Св. Благовещение".
За съжаление тези постройки днес не съществуват, тъй като свлачищни процеси, продължили в периода от 1964 г. до 1980 г., отнемат част от манастирския комплекс.
Църква "Възнесение на пророк Илия" в Плаковски манастир
През 1845 г. майстор Колю Фичето построява черквата "Възнесение на пророк Илия" в Плаковския манастир. Запазена и днес, тя е еднокорабна, куполна постройка от атонски тип, характерен за времето на Втората българска държава. Вътрешното пространство е начленено с шест масивни колони с капители и засводен притвор.
През 1856 г. в същия манастир майстора изгражда величествена 28-метрова камбанария с красива декоративна зидария и жилищни постройки. Интересно е архитектурното му решение да постави масивно каменно тяло зад жилищното крило, така че долната ѝ груба основа се скрива зад него и от двора остава видима само ажурно отворената звънарна. Така високата камбанария се вписва естествено в манастирския комплекс и същевременно маркира отдалеч мястото на обителта.
Жилищните постройки са унищожени от пожар през 1947 г., но камбанарията остава незасегната.
Обновяване на манастир "Света Троица"
През 1847 г. майстор Колю Фичето участва в обновяването на манастир "Св. Троица". Верен на принципа си за приемственост, той оформя църковната сграда в духа на средновековната архитектурна традиция, а откритата нартика – с колони, взети от разрушената антична римска крепост "Никополис ад Иструм".
Запазен до днес каменен надпис съобщава за годината на построяването и за пръв път се споменава името на строителя майстор Никола Фичев.
Отстранен от шума на светския живот, облегнат на една каменна, висока около 80 метра стена, в чийто непристъпни за светлината пещери някога са търсили убежище уморени от света и живота хора – монаси, върху десния бряг на река Янтра е сложена като живописна корона посветения на Света Троица манастир, който отдалеч примамва пътника с блясъка на своите кули и камбанарии.
Феликс Каниц
Чешмата в двора на Соколски манастир
През 1868 г. в двора на Соколски манастир първомайсторът строи осмоструйна чешма.
Според легендата майсторът я строи в чест на загиналите осем въстаника, участници в четата на капитан дядо Никола. Иззидана от местен бигор, тя е с осмоъгълна форма и осем чучура, от всеки от които водата изтича равномерно. Полето на всяка стена е оформено като засводена ниша, ограничена странично от вградени полуколонки, завършващи най-горе с релефно изображение на птица. Над тях е плавната извивка на корниза и куполно покритие. За съжаление оригиналното покритие не е запазено.
Придобил самостоятелност като майстор и самочувствие от първите черковни строежи Никола Фичев изгражда новите християнски храмове в Присово, Свищов, Горна Оряховица, Лясковец и Търново. Всички те се отличават с внушителен обем и представителност.
Църква "Свети Никола" в Дряново
През 1851 г. в родното Дряново първомайсторът строи черквата "Св. Никола".
Красивата монументална сграда се издига и днес в централната част на града.
За църква "Свети Никола" разказвам ТУК.
На 17 юли 1850 г. майстор Колю Фичето завършва в Марнополската махала на Търново черквата "Св. Марина".
Църква "Свети Спас" в Търново
През 1859 г. майстор Колю Фичето издига черквата "Св. Спас". За съжаление покривът ѝ е съборен по време на голямото земетресение от 1913 г.
Църква "Св. св. Кирил и Методий" в Търново
На 10 март 1860 г. майстор Колю Фичето започва строежа на черквата "Св. св. Кирил и Методий" в най-високата част на Търново. Строежът е завършен окончателно на 8 октомври 1861 г. Църковната сграда е трикорабна. Била е с два купола, съборени от голямото земетресение от 1913 г. Източната и западната фасада са оформени в характерната за творчеството на майстора двойна фичевска кобилица.
Църква "Св. св. Константин и Елена" в Търново
Черквата "Св. св. Константин и Елена" е започната от майстор Колю Фичето в 1872 г. и е осветена на 7 октомври 1873 г. от търновския владика Иларион Макариополски.
Майсторът преодолява изключително стръмния терен като разполага сградата на две тераси и изгражда основата ѝ като крипта с параклис. Така постига стабилност на конструкцията и създава възможност тя да се извиси над всички околни сгради. Предвид неустойчивия свлачищен терен той поставя ревизионни колони отстрани на входната врата на главния вход, над който елегантно раздипля каменната пластика на балдахиновата завеса.
Тази църква по смелост и оригиналност на форми е най-интересна от всички търновски църкви.
арх. Г. Козаров
Майстор Колю Фичето дарява труда си за изграждането на храма. В знак на благодарност църковното настоятелство му отрежда първия черковен трон и вписва в Летописната книга:
Подарява се на Първомайстора Г-н Коля Фичева срещу заслуга на същата църква.
Църква "Света Троица" в Свищов
Черквата "Св. Троица" в Свищов е построена в периода от 1865 г. до 1867 г.
В Летописната книга е вписана началната дата на строежа:
1865 априля 14 ден, се тури темел на новата черква на Ун пазар.
Две години по-късно сградата е завършена.
Тържественото освещаване на храма било извършено на 19 септември 1897 г.
Майстор Колю Фичето е най-известният мостостроител на територията на европейска Османска империя по онова време.
Каменен мост над река Росица при Севлиево
В периода от 1857 г. до 1858 г. той изгражда първото по-голямо инженерно съоръжение – каменния мост над река Росица при Севлиево с дължина 110 метра.
Днес от Фичевия мост е останало само долното строене, тъй като от началото на XX-ти век е претърпял няколко реконструкции.
Тоя мост не може да съперничи по величественост с Беленския мост над река Янтра, но със своята здравина той е устоял на невероятни напор на водната стихия през 1871 г. Пак преминахме по новия седемсводов мост над река Росица. Широчината на седемте негови свода, все по-високи от брега към средата, сетне неговите стълбове и контрафорси от кариерен камък показват отлични пропорции; само входната част на моста, която от двете му страни се изкачва по турски начин силно към средата, по нашите понятия е много стръмна и тясна, но за тамошното движение е задоволителна. С удоволствие гледах аз хубавата постройка, издигната по поръка на Мидхат паша от българския майстор.
Феликс Каниц за Фичевия мост при Севлиево над Росица
Каменен мост над река Дряновска в Дряново
Дряновският каменен мост е със същата конструкция като севлиевския, но е по-малък.
За Дряновския каменен мост, издигнат от майстор Колю Фичето, разказвам ТУК.
С натрупване на знания и умения по строителния занаят майстор Колю Фичето започва да строи следващите си мостове с хоризонтално пътно платно. Първото такова съоръжение е мостът над река Веселина при село Йовковци. За съжаление днес това съоръжение е на дъното на язовир "Йовковци".
Мостът при село Йовковци разкрива още по-пълно творческия път, стремежа за непрекъснато усъвършенстване но неизчерпаемостта на гениалното наследство на Колю Фичето.
арх. Вангелов
Мостът на река Янтра при Бяла
В периода от 1865 г. до 1867 г. майстор Колю Фичето построява мост над река Янтра при Бяла.
За съжаление мостът на Фичето при Бяла днес не съществува в оригиналния си вид, защото той е променен от наводнението през 1897 г.
Съоръжението е било с дължина от 276 метра и ширина от 9.5 метра.
Това е уникално съоръжение не само с оригиналната си конструкция и остроумния, технически съвършен начин на фундиране, но и главно поради съвършения си архитектурен образ, коренно различаващ се от цялото мостово строителство в Турската империя.
Интересна е легендата, която се разказва за наемането на майстор Колю Фичето за този строеж.
Легендата за построяването на моста над Янтра
Задачата била да се премости със солидно каменно съоръжение буйната и кална напролет Янтра, която при разлив редовно разрушавала построения при Бяла мост. Така се прекъсвала транспортната връзка по важния стратегически път Русе-Цариград. Натовареният с тази задача инж. Людмил Рола Гавронски изчислил, че за това ще са необходими 3 милиона гроша. Тогава Мидхад паша, по препоръка на дряновския строител Драган Моралията, се обърнал към майстор Колю Фичето. 65-годишният строител поискал двуседмичен срок за отговор. Пътувайки към Търново той направил необходимите си измервания на дълбочината (с дървен кол) и ширината на реката (с въже). Прибрал се в Търново, купил 6 оки восъчни свещи и от тях приготвил макет на бъдещия си мост. По рабоша изчислил, че за строежа ще са необходими 700 000 гроша. Върнал се в уречения ден при Мидхад паша и съобщил близо 4 пъти по-ниската цена, която предлага. Разказва се още, че заради проявеното от пашата недоверие се наложило за втори път строителят да направи макет и да повтори изчисленията си.
Отговорът му бил категоричен:
Паша ефенди, ако моста на Бяла не сторя по теркя си за 700 000 гроша, вземете ми главата!
Майстор Колю Фичето с чест изпълнява обещанието си, точно за определената цена и точно за поискания срок от две години. Построява солидно съоръжение с 14 свода, на каменна зидария.
Как е било възможно мръсната, кална Янтра да бъде съоръжена с този от плътен еоценски варовик, извънредно внимателно изработен каменен мост, дълъг 276 метра, 9 метра широк, с 14 сводови отвора и хубаво скулптирани 5.4 метра дебели стълбове.
Феликс Каниц
При Беленския мост майстор Колю Фичето постига отлично съчетание на здрава конструкция, красива архитектура и скулптура. Достойнствата му са оценени от турската власт, която награждава майстора с най-високото отличие за немюсюлманин в Османската империя – султански орден Меджидие, с 50 000 гроша и дворно място в Търново. Получава и друга награда – признанието на западно-европейски учен Феликс Каниц, чиято оценка е:
Най-съвършената нова хидротехническа постройка в Турция, изключая Истанбул, която би направила чест на най-кадърните европейски техници!
Който разглежда моята скица на моста на Фичеоглу при Бяла с неговите остроумно построени за противодействие на ледовете стълбове, с крайно оригиналните му канали за леко пропускане на високите води, ще извика като мен:
"Какво би могло да стане с такъв високо надарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балканите."
Мостът е разрушен през 1897 г. като се запазват само устоя и четири от колоните. Възстановяването продължава до 1923 г., като новата част е с метър по-тясна от оригиналната.
В периода от 1874 г. до 1876 г. майстор Колю Фичето построява в Ловеч Покрит мост над река Осъм.
За съжаление този Покрит мост-базар изгаря през 1925 г.
Ловчанският мост имаше 6 отвора от по 11 метра. Стълбовете му бяха каменни и на предната си страна – заострени. Дебелината на стълбовете – 3.5 метра, а височината им – 4.5 метра. Основите са били сложени вероятно на скала и наоколо укрепени със сънтрач. Стълбовете на височина 2 метра над речното корито бяха масивни, а на останалата височина от 2.5 метра в средата си имаха по една кухина от 1.5 метра ширина, които служеха за по-свободното изтичане на водите във време на наводнения. Върху каменните стълбове и устои имаше дървена конструкция, която заедно с дюкяните на моста беше дълга около 86 метра, покрита с дъски и ламарина. Ширината на моста беше 10 метра. От тях 5 метра в средата на моста – за шосе и по 2.5 метра за дюкяните, малко наддадени и повдигнати с 60 см над шосето. Мостът се осветяваше чрез люкарни на покрива и прозорчета на външните стени на дюкяните.
Дюкяните са по 2.5 метра дълбоки и широки и 2.5 метра височки, отделени с дъсчени прегради и двойни дъсчени външни стени. Майсторът се постарал да даде и украса на моста в архитектурно отношение. Средата на моста е отбелязана с кръгообразно издадените навън дюкяни – кьошкове, по един от всяка страна. По-широки от другите, те бяха Кафене и Бръснарница. На лицето на тия дюкяни вътре в моста имаше по две цилиндрични каменни колони, които се въртяха лесно с ръка около вертикалната си ос. И догдето тия цилиндри се въртят – то показвало, че мостът не се е още слегнал.
Извън моста, на носовете на каменните му стълбове, майсторът издялал и поставил на всеки стълб каменни фигури: лъв, орел, женски бюст с цветя и пр. А на един от стълбовете е издялана годината 1874 и ръка, държаща тояга (жезъл).
Този исторически и оригинален мост устоя цели 50 години на най-силните наводнения, но изгоря на 2 срещу 3 август 1925 г. Той беше кръстовище на държавните шосета, минаващи през Ловеч, а Общината имаше своя годишен доход от дюкяните. Държавата справедливо се притече на помощ, като отпусна 5 милиона лева за възстановяване на моста пак с дюкяни.
инж. Трифон Хр. Трифонов
На мястото на изгорелия Покрит мост, построен от майстор Колю Фичето, е изградено ново железобетонно съоръжение.
От жилищата, построени от майстор Колю Фичето днес съществуват само две – във Велико Търново и в Дряново.
През 1849 г. по заръка на богатия джелепин Никола Коюв първомайсторът построява къща за семейството на зет му Стефан Пенев Ахтар, популярната днес с името Къщата с маймунката.
Намира се в Търново, на Самоводска чаршия. На централната фасада е поставена каменна скулптурка на седнало върху профилирана колонка човече и възпоменателен надпис, от който е видно, че сградата е била със смесено предназначение.
Къщата е разположена на стръмен терен – проблем, с който за пореден път майстора се справя успешно.
Откъм главната улица тя е на три етажа с подход към магазина, а от обратната страна, от второстепенната улица се влиза направо в жилището.
Истинското постижение е във фасадата, декорирана с тухлена облицовка, оживена от гъстата мрежа на релефна бяла фугировка. Успешно се справя и с проблема за разположеното във вътрешността на къщата тъмно стълбище. Точно над него на покрива той монтира люкарна – горно осветление.
Днес Къщата с маймунката в Търново е собственост на общината.
В родното Дряново майстор Колю Фичето строи Хаджигенчевата, Хаджистаневата и Икономовата къщи. От тях днес е запазена само Икономовата къща.
За Икономовата къща разказвам ТУК.
Майстор Колю Фичето постига успехи при строителството и на обществено търговски сгради. С изключение на красивия Хаджиниколиев хан те са съборени през XX-ти век.
През 1858 г. в Търново първомайсторът издига пленителния Хаджиниколиев хан.
Сградите за спалните помещения разполага по дължината на тесния двор към склона и от едната му къса страна, а от другата – обор за ездитните животни на клиентите. Крилото към улицата е търговско-обслужващо предназначение. Предвид денивелацията (9 метра) на терена той е на три етажа откъм двора и на един етаж отзад, откъм успоредната второстепенна улица.
Градежът е масивен, с великолепни пропорции. Пред стаите на двата жилищни етажа са разположени балкони, оформени с изящна колонада и балдахинови сводове. Особена красота придават вълнообразно виещите се между колоните метални парапети, повтарящи извивките на каменните конзолни наддавания.
Колонадният хан на хаджи Николи представлява апотеоза на този тип обществени сгради в творчеството на Никола Фичев. Сградата и днес впечатлява не само с красивото си фасадно оформление, но и с отлично конструктивно решение.
арх. Тулешков
Ханът е реставриран от новия му собственик Едмънд Бек в периода от 2006 г. до 2010 г. През месец март 2010 г. "Хан Хаджи Николи" отваря отново врати като обществена сграда.
В периода от 1860 г. до 1861 г. в местност Белянка, Търново майстор Колю Фичето построява за Стефан Карагьозов фабрика за коприна, спирт и брашно, която според Феликс Каниц е значителна, дори за европейски мащаб. Сградата е съборена в началото на XX-ти век.
През 1865 г. в Севлиево майстор Колю Фичето построява магазията на хаджи Никола хаджи Конов, която е съборена през 60-те години на XX-ти век.
Известно е, че в Дряново майстор Колю Фичето строи също турски конак и Велковия хан. За съжаление постройките са съборени и е останало само споменаването в записаните от местни краеведи сведения.
През 1874 г. уважаваният от турската власт Никола Фичев е предпочетен за строежа на новата административна сграда – Конака в Търново.
Постройката е с дължина 60 метра и ширина 20 метра. Поради денивелацията на терена тя е на четири етажа от южната страна и на два етажа от северната. Архитектурното постижение на възрожденския майстор е във фасадното изпълнение.
Входовете са оформени с портици в приземията на ризалити, което придава европейски облик на сградата. Централният вход е разположен за полукръгла колонада с фронтон над нея, извит в горната си част в плавна линия на двойната фичевска кобилица.
След Освобождението в бившия турски конак се настанява новата администрация. Тук заседава Учредителното събрание и е приета Търновската конституция.
След Съединението тук се помещават Търновската градска община и мировите съдилища, както и Търновския окръжен съд. На 18 декември 1906 г. пожар унищожава построената от майстор Колю Фичето сграда. Изградена наново тя продължава да се ползва като административна сграда до 1985 г., когато в нея е открит музей "Възраждане и Учредително събрание". Преди това са направени две реконструкции, за да се постигне максимално доближаване до оригинала.
Майстор Колю Фичето умира на 15 ноември 1881 г. в Търново. Гробът му се намира в парк "Дружба".
Как се стига до град Дряново?
Дряново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България.
Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България в близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево.
За Монумент "Майка България" – поредната интересна забележителност в Дряново подробно показвам и разказвам ТУК.
Градът е административен център на Община Дряново.
Дряново отстои на:
212 километра (на около 2 часа и 48 минути с автомобил) от столицата
156 километра (на около 2 часа и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
244 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Варна
227 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от град Бургас
Дряново е разположен сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан, по двата бряга на Дряновска река, десен приток на Янтра.
Името на града идва от дървото дрян, което символизира жилавия и непреклонен дух на местните планинци.
За Коминът в Дряново "Пръстени на Времето" – уникална вертикална енциклопедия, посветена на хилядолетната история на българските земи и култура разказвам и показвам ТУК.
На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на река Янтра и Дряновска река.
За Релефната карта на България в Дряново – изключително интересен и малко известен факт, свързан с града, разказвам и показвам ТУК.
Надморската височина варира от 180 до 640 метра. Най-високото място в района е Балабана – над 620 метра н. в.
Градът се намира на магистралното шосе Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора. Гара е на основната ЖП артерия, свързваща Северна и Южна България – Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Подкова.
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров – в природна забележителност пещера Бачо Киро край Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил".
Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните.
По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, като дряновските духовни средища са сред големите пазители на християнската вяра и българските писменост, традиции, култура.
Старото килийното училище, разположено в двора на възрожденски храм "Света Троица" в Дряново, е от първата половина на XIX-ти век и очаква всеки посетител, за да му разкрие своите грижливо пазени тайни.
За Старото килийно училище в двора на възрожденски храм "Света Троица" в Дряново подробно показвам и разказвам ТУК.
През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула, която е разрушавана два пъти.
За Часовниковата кула – впечатляваща архитектурна забележителност в Дряново, подробно показвам и разказвам ТУК.
Дряновските майстори и строители са изключително изявени и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания да се говори за Дряновска строителна школа.
Лафчиевата къща в град Дряново представлява един от най-значимите и уникални архитектурни паметници от периода на Българското възраждане.
Обявена за паметник на културата с национално значение, сградата е фокусна точка за изследване на строителните техники, икономическия просперитет и социалната структура на българския град от средата на XIX-ти век.
Експозиция "Сътворено от Земята" е уникално допълнение към историческата сграда и представлява постоянна геоложка колекция на Исторически музей – Дряново.
За Лафчиевата къща в Дряново, известна и като Къщата без пирони, и за експозиция "Сътворено от Земята" най-подробно показвам и разказвам ТУК.
Как се стига до Исторически музей – Дряново?
Исторически музей – Дряново се намира на улица "Шипка", 82.
Непосредствено до входа на музея има малка уличка, където спокойно можете да оставите своя автомобил.
Срещу музея се издига най-стария храм на Дряново – възрожденската черква "Света Троица". В двора на храма се намира старото килийно училище.
На 6 километра югозападно от град Дряново (на около 8 минути с автомобил) се намира Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" – популярно културно средище, просветен център и огнище на патриотичен и свободолюбив дух.
Как се стига до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" се намира в Северна България на около 5 километра югозападно от град Дряново и на около 15 километра североизточно от град Габрово.
До него води добър асфалтов път.
Обслужва се от железопътна спирка "Бачо Киро", която до 20 октомври 1949 г. носи името "Свети Архангел", на железопътната линия "Русе-Момчилград". ЖП спирката се намира на около километър от манастира.
Можете да оставите вашия автомобил край пътя, водещ към манастира, където не се изисква такса за паркинг.
В близост до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил", както и непосредствено на паркинга пред самия вход към манастира, паркирането е платено.
Какво може да разгледате в района на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
След като разгледате Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" и богатата експозиция на Исторически музей – Дряново подминете църква "Свети Архангел Михаил" и се отправете към малката и тясна вратичка в задната част на манастира.
Излизайки през нея, се качете на моста, изграден над водите на Дряновска река.
Съществува тясна пътека, стартираща вляво от моста, и виеща се покрай реката. С нормално темпо за време между 5 и 10 минути ще се озовете пред водопад Сини вир.
След като се насладите на водопад Сини вир можете да продължите в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
За тази цел е необходимо да се върнете в изходната точка на пътеката. На метри от това място се вливат водите на река Андъка в Дряновска река и отсреща ще видите втори мост, който носи името "Мост на влюбените".
По парапетите на моста висят десетки заключени катинари, изписани с имената на влюбените, които са ги закачили тук.
Преминете по него, подминавайки заведението. Ще се озовете на пътеката, водеща в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
Река Андъка е малка рекичка в Предбалкана, ляв приток на Дряновска река.
Ждрелото, което Андъка образува в района на варовиковото плато Стражата от пещера Андъка до мястото на вливането на водите ѝ в Дряновска река, макар и с малки размери, e приказно красиво. Реката е осеяна с множество прекрасни водопади, които, особено напролет, са изключително красиви и пълноводни.
Пътеката, виеща се покрай реката, ще ви отведе до пещера Бачо Киро – природна забележителност и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.
Природна забележителност пещера Бачо Киро представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с обща площ от около 3 600 квадратни метра, която я прави една от големите пещери в България.
От входът на пещерата стартира прекрасната Дряновска екопътека.
Дряновска екопътека се вие по скален венец Боруна и води към Пейка на любовта, откъдето се разкрива величествена панорама към живописния каньон на Дряновска река.
Какво може да посетите в близост?
Само на 21 километра южно от град Дряново (на около 25 минути с автомобил) се намира град Габрово. В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър".
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 48 километра южно от град Габрово (на около 58 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
На 48 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 23 километра западно от Казанлък (на около 25 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват руините на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари