Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане – част 3
- Stefan Ivanov
- 13.12.2023 г.
- време за четене: 17 мин.
Актуализирано: 20.12.2025 г.
Връзки към предишните глави от историята ми за Копривщица:
Архитектурно-исторически резерват Копривщица – град-музей с изключителни културно-исторически паметници от Българското възраждане – част 3
Продължавам по улица "Никола Беловеждов" и с всяка крачка сърцето ми все по-силно забива в гърдите ми.
Бяла река прилича на тънка сребриста струна, на която весело свири.
Аз спирам. Сърцето не спира!
Калъчев мост (мост на "Първата пушка")
Ето го и него! Мостът, свързващ двата бряга на Бяла река. Мостът, откъдето е започнало всичко!
Пред погледа ми препускат в супер забързан каданс всички онези паметни събития, стартирали оттук и отекнали във вечността!
Георги Тиханек, първият изстрел, кървавото писмо, Каблешков, Георги Салчев, Панагюрище, Бенковски, Никола Караджов, Клисура, Васил Петлешков, Брацигово, Райна Княгиня, Веригово, Батак...
Априлската епопея! Лето 1876-то!
Непосредствено до моста е издигнат барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание, изработен от архитект Анастас Дудулов през 1928 година.
Паметникът представлява гранитен блок със стъпаловидна основа. В него е вградена бронзова отливка-барелеф на въстаник с пушка, а над него – ечаща църковна камбана. От едната му страна са издълбани имената на четниците от отряда на Георги Тиханек, чийто изстрел слага началото на Априлската епопея. От другата страна на изобразения въстаник е положен текст в прослава на събитията от 1876 година.
Калъчевият мост е изграден през 1813 година. Построен е с иждивението (разноски, разходи) на хаджи Найден Калъчев, дал името му.
Годината и името на дарителя са изписани върху една от двете каменни плочи, които се издигат от двете страни на моста.
На другата плоча пише, че век по-късно – през 1913 година, правнукът на хаджи Найден Калъчев – Петър Г. Калъчев, го обновява.
Мостът се намира на кръстопътя на улиците "Първа пушка", "Димчо Дебелянов", "Никола Беловеждов", "Тумангелова чета" и път "Райна Кацарова".
Калъчев мост (мост на "Първата пушка") е обявен за паметник на културата с местно ансамблово значение.
Бозовата къща
Бозовата къща е построена за Павел Бозов през 1859 година.
Стилът ѝ е характерен за симетричните възрожденски български къщи от това време – с дървен чардак и дърворезбовани тавани.
Бозовата къща е обявена за паметник на културата с местно ансамблово значение.
А аз продължавам своята разходка през историята.
Паметник на Тодор Каблешков
Паметникът на Тодор Каблешков е изработен от Йордан Гаврилов и Георги Папагалов през 1980 година. Автори на проекта са Йордан Гаврилов, професор Георги Папагалов и Иван Николов.
Посветен е на Тодор Каблешков и се намира в близост до дома на революционера на улица "Тодор Каблешков" в малък озеленен кът с формата на неправилен петоъгълник.
Фундаментът е от гранитни блокчета. Фигурата на героя е обърната в посока към изгрева на слънцето – с поглед, устремен към светлината. Излята е от бронз и е с височина 2 метра и 90 сантиметра.
Продължавам по тихата уличка "Тодор Каблешков", докато пред мен бавно изниква величествената осанка на родния дом на революционера.
Това несъмнено е една от най-красивите и впечатляващи копривщенски къщи.
Къща-музей "Тодор Каблешков" (Каблешкова къща)
Къща-музей "Тодор Каблешков" (Каблешкова къща) е обявена за паметник на културата с национално значение.
Построена е през 1845 година от майстор Генчо Младенов за дядото на Тодор Каблешков.
През 1954 година в нея се помещава къща-музей "Тодор Каблешков".
Къщата е един от най-завършените примери на необароковата архитектура в Българското възраждане. Представлява двуетажен малък дворец със симетричен план и овални помещения, стълбища, стени, еркери и тавани.
Последователно се редуват колонният входен портик със симетрична двураменна стълба, долен салон със симетрична овална стълба в дъното му, горен овален салон, шест стаи и кьошка. Горният овален салон е покрит с дървен псевдокупол, който е декориран с дърворезби.
След погрома на Априлското въстание къщата на Каблешкови не само бива разграбена, но дори са изпотрошени стъклата на прозорците, керемидите върху дуварите и покрива, саксиите с цветята из двора, а цветните лехи са изровени.
Бюст-паметникът в двора на родния му дом е изработен от Петър Балабанов.
Продължавам в посока най-старата църква на Копривщица.
Вратата е отворена и аз пристъпвам в двора на църквата. Делничен ден е. Сам съм. Наоколо няма абсолютно никой. Десетки гълъби кълват тревица пред синкавия храм. Когато ме забелязват, се стрелват в небето – нагоре към кръста.
Аз запечатвам този момент.
Завинаги.
"Света Богородица" ("Успение Богородично")
"Света Богородица", известна също като "Успение Богородично", е обявена за паметник на културата с местно ансамблово значение и е издигната върху основите на по-стар храм.
Намира се на улица "Димчо Дебелянов" 26а, непосредствено над центъра на града.
Надписът на фронтона над главния вход на храма гласи:
Храмъ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы
Сегашната храмова постройка е вкопана отчасти в земята, поради ограниченията за височина, налагани от османските власти.
Представлява трикорабна базилика с вътрешен балкон (женско отделение). Предполага се, че олтарната ѝ апсида е остатък от стария, опожарен храм.
Върху външната стена на притвора има строителен надпис с дата 8 юли 1817 година.
През 1876 година камбаните на църквата обявяват началото на Априлското въстание. Днешната камбанарията обаче е строена по-късно, през 1896 година, с дарения на Благодетеля на Копривщица, чийто гроб се намира в двора на църквата.
Гробът на Тодор Каблешков също се намира тук.
Изкачвам няколкото стъпала и там виждам една майка, подпряла уморено глава с ръка.
И въ кротъкъ унесъ чака тя
да дойде нейното дете...
Поставям в скута ѝ цвете.
Тук е положен Димчо Дебелянов – един от най-чувствените български поети.
Бюст-барелеф на Димчо Дебелянов
Бюст-барелефът (орелеф) на Димчо Дебелянов се намира в малката градинка на улица "Геренилото".
Изработен е от сръбския скулптор Джоко Радивоевич и е открит на 7 април 1965 година.
Релефната фигура на поета е изваяна в гранитен отломък.
Аз поразкрасих малко Димчо. Той е бил по-пълен, кръглолик. Затова и е обичал да се снима и да го рисуват повече в профил. Ето защо му поизточих малко лицето, удължих и брадата, сведох погледа му надолу…
Джоко Радивоевич
След минута съм пред родния дом на Димчо Дебелянов.
Къща-музей "Димчо Дебелянов"
Сградата е строена от дядо му Динчо Дебелян (чието име носи и той) през 1830 година.
До 50-те години на XX век къщата е в крайно тежко състояние и запустява. Заслугата тя да бъде възстановена като музей на Димчо Дебелянов е на архитект Вельо Дебелянов, преотстъпил собствеността и изготвил плановете за реставрация. Родният дом на поета е възстановен през 1957 година, а на следващата година е превърнат в музей с подредена експозиция от снимки и документи, свързани с неговия живот и поезия.
През 1967 година в добре поддържания двор е поставен преместеният от гробищния парк на храм "Успение Богородично" оригинал на скулптурната фигура "Майка", дело на професор Иван Лазаров.
Художествена галерия "Палавееви къщи" се намира на улица "Димчо Дебелянов" точно срещу дома на поета.
Художествена галерия "Палавееви къщи"
Галерия "Палавееви къщи" се помещава в голямата Палавеева къща, която заедно с прилежащия двор е част от завещанието на хаджи Ненчо Палавеев, с което той през 1932 година определя за свой универсален заветник родния си град Копривщица.
Галерията е открита официално през 2012 година, но функционира и преди това. Тук има постоянна изложба, свързана с живота и дейността на хаджията.
Връщам се обратно към "Геренилото".
"Геренилото"
"Геренилото" е калдъръмена улица, намираща се в Ламбовска махала.
Улицата стартира от площад "20-ти Април" и се вие в посока запад. Оттук води началото си познавателната и туристическа обиколка на града.
По "Геренилото" на 20 април 1876 година Тодор Каблешков изпраща в Панагюрище до тамошния революционен комитет и Георги Бенковски знаменитото "Кърваво писмо".
Всяка година по време на празненствата по случай на събитията от 1876 година и възстановката на моменти от обявяването на Априлското въстание по стъпалата на "Геренилото" конникът с "Кърваво писмо" се устремява отново към Панагюрище.
Слизам по "Геренилото" и вляво виждам Ослековата къща.
Ослековата къща
Ослековата къща, известна също и като Горноослекова къща, е възрожденска къща, обявена за паметник на културата с национално значение. Строена е през 1856 година за копривщенския търговец и производител на абаджийска стока, абаджията Ненчо Ослеков.
Къщата е построена в бароков стил в близост до центъра на града. Разположена е в ограден двор с живописен цветен партер. Вътрешната част на къщата е богато декорирана – фигурирани тавани от дъски и профилирани летви, алафранги и кошове над огнищата, дълги миндери, застлани с изящни тъкани. Стенописите са изпълнение на майсторите Минчо и Коста Зограф от Самоковската художествена школа.
Фасадата на къщата е покрита с растителни и геометрични мотиви, а между прозорците и над аркадата на входната порта – с пейзажи.
Всяко помещение има различно име в зависимост от основния тон на стените – Синя стая, Червена стая, Жълта стая. Най-ценните стенописи, запазени от тази епоха, се намират в Синята и в Червената стая.
От 1956 година Ослековата къща е превърната в етнографски музей, представящ копривщенския бит от втората половина на XIX век.
Историята продължава тук:
Как се стига до архитектурно-исторически резерват Копривщица?
Копривщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.
Намира се в близост до градовете Златица, Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.
Град Копривщица е обявен за Архитектурно-исторически резерват през 1971 година.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е град-музей с изключителни културно-исторически паметници.
Тук ще имате уникалната възможност да разгледате множество пред-възрожденски и построени по времето на Възраждането къщи, много от които са в категория с "Национално значение". Други категории в тази област са "Народна старина", "Паметник на културата с местно ансамблово значение" и "За сведение".
В Копривщица са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на Българското възраждане. Килийната просвета съществува тук още от XVIII век.
Къщите, които не са музеи могат да бъдат разгледани от улицата, с изключение на Павликянската къща, поради това, че е разположена навътре в двора на къщата на Недко Каблешков.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е номер 75 от Стоте национални туристически обекта на България.
Копривщица отстои на:
108 километра (на около 1 час и 56 минути с автомобил) от столицата
88 километра (на около 1 час и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
430 километра (на около 5 часа и 25 минути с автомобил) от град Варна
320 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас
Гара Копривщица
Железопътна гара Копривщица е гара на Подбалканската ЖП линия и се намира в пролома, образуван в долината на река Тополница, при водосливането ѝ с Въртопската (Кознишка) река.
Поради надморската височина и особеностите на релефа, гарата отстои на около девет километра от град Копривщица.
Гарата е построена през 1951 година.
През 2020 година е извършен основен ремонт на трасето и тунел "Козница". Подновени са железният път, като са изградени отводнителни съоръжения и частична хидроизолация. Осъществена е цялостна подмяна на контактната мрежа и е монтирано видео наблюдение на двата портала на тунела.
По инициатива на Дирекция на музеите интериорът на чакалнята на гарата е украсен с портретите на бележити копривщенци в областта на историята и културата в страната.
Какво може да посетите в близост?
Съвсем близо на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда! Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна! Оттук се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Тук е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 18 километра южно от село Чавдар (на около 18 минути с автомобил) се намира красивото, тихо и уютно селце Петрич, община Златица.
Разходката из това чудно българско кътче е несравнимо удоволствие и аз най-горещо ви я препоръчвам!
Какви забележителности да разгледате в село Петрич?
Паметник "Камбана" в местност Боището в село Петрич е издигнат в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876-та година.
Паметник "Камбана" се намира на северния вход на село Петрич.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
На път към центъра на селцето ще преминете през стария двусводов мост, извисяващ се над буйните води на река Тополница.
Срещу стария мост се издига Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
В близост се намира искрящото бижу на село Петрич – Художествената галерия и музейна сбирка към нея.
Понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Местности Петрина чукара и Сливовка край село Петрич, община Златица, свързани с първата и единствена победа на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски над башибозуци и черкези.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете Стрелча. Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да посетите достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Не забравяйте да посетите Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази. Ще ви поведа през изключителната експозиция – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
Само на 21 километра източно от Антон (на около 18 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 58 километра североизточно от Антон (на около час с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре). Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 46 километра източно от село Антон (на около 39 минути с автомобил) се намира град Сопот. Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес ще откриете параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", много бързо ще се озовете пред дверите на църквата.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище ви предлагам да се отправите в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
В близост до Сопот се намира автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото". Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
В близост до Дядовата Стоянова воденица се намира Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне". От манастира стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Само на 51 километра източно от Антон (на около 46 минути с автомобил) се намира град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 17 километра западно от град Карлово (на около 17 минути с автомобил) се намира град Калофер.
Какво може да се посети в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари