"Камилите" – главна южна крепостна порта на античен град Диоклецианопол и символ на град Хисаря
- Stefan Ivanov
- 8.05.2024 г.
- време за четене: 23 мин.
Актуализирано: преди 1 ден
Съдържание на публикацията:
Античен Диоклецианопол – крепостта и нейните порти
Архитектурно величие – главната южна порта "Камилите"
Внушителната височина от двадесет метра
"Камилите" като военно отбранително съоръжение (фортификация)
Фланкиращите кули и контролът на достъпа
Зъбери, бойници и амбразури (детайли за обстрел)
Система за затваряне на входа (двукрилата врата и гредите)
Произход на името – защо портата се нарича "Камилите"?
Разрушаването на арката и асоциацията през XX-ти век
Генерал-майорът и неговата мечта
Отечеството любезно, как хубаво си ти!
Горещите минерални извори – едно от чудесата на България
Знаете ли кой е автор на този известен хисарски символ?
Моят филм – специално хисарско изживяване
Един прекрасен уикенд в любимия Хисаря – няколко чудни идеи за маршрути
Уважаеми пътешественици, какъв е първият образ, който изниква у вас, когато чуете "Хисаря"?
Това са "Камилите" – величествените и впечатляващи руини на някогашната главна южна крепостна порта на античен град Диоклецианопол (още известен като Диоклецианополис), перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя, и понастоящем най-ярък символ на град Хисаря!
Античен Диоклецианопол – крепостта и нейните порти
От някогашните четири грандиозни масивни главни крепостни порти, през които се е влизало в и излизало от античен град Диоклецианопол, днес най-добре са запазени западната и южната.
Поради особеностите на терена портите не са разположени по средата на крепостните стени, каквато е практиката при римските строежи.
Драги авантюристи, в това пътешествие ще ви представя "Камилите" – отлично запазената главна южна крепостна защитна порта.
Архитектурно величие – главната южна порта "Камилите"
Внушителната височина от двадесет метра
Когато била издигната, преди около 1700 години, тази огромна порта се извисявала на впечатляващите двадесет метра височина.
Представлявала е сложно отбранително съоръжение, завършващо във връхната си част с бойни платформи, разгънати на три нива.
Двете арки и ролята на нишите
Портата се е състояла от две внушителни арки, които и днес може да се видят, а над тях се твърди, че е имало и трета по-малка арка, вероятно с чисто декоративно предназначение.
Къде са разположени портите?
Портата вероятно е била издигната на това място след като е приключила съществената дейност по изграждане на крепостните стени, заобикалящи античния град-крепост. Вярва се, че навремето тази впечатляваща конструкция е представлявала своеобразен триумф на римската фортификация*!
*Фортификацията е военна наука за изкуствените закрития и прегради, укрепващи разположението на собствените войски по време на военни действия.
Думата произхожда от френския глагол fortifier – укрепвам, усилвам.
"Камилите" като военно отбранително съоръжение (фортификация)
В туристическия информационен център на град Хисаря днес може да се види макет на града на император Диоклециан в мащаб 1:150. Макетът е изработен от господин Тоно Мекиков – жител на града.
Фланкиращите кули и контролът на достъпа
Входовете към крепостите винаги са представлявали най-слабата част в защитата.
За да се предотврати пробив именно през тези места, се издигали високи и масивни постройки около портите, позволяващи на защитниците вътре в крепостта да контролират потока от влизащи и излизащи.
Предната част на портата е сляпо петно за защитниците, което също е изисквало добавянето на високи защитни кули, издадени напред, от двете ѝ страни по начин, по който е показан върху макета.
Главната южна крепостна порта е изобразена изключително коректно – от двете ѝ страни са се издигали големи правоъгълни отбранителни крепостни кули, между които е било възможно защитниците бързо да преминават.
Зъбери, бойници и амбразури (детайли за обстрел)
Оформените проходи по дължината на крепостната стена вероятно са били изградени и върху самата порта, позволявайки на бранниците да обстрелват враговете долу.
Зъберите (още зъбци) и бойниците са осигурявали допълнителна защита.
Вероятно върху портата и върху кулите е имало амбразури (още бойници), както е изобразено върху макета. Това са тесни вертикални отвори в крепостните стени и кулите, които позволяват на защитниците да стрелят през тях с лък или арбалет. Направени са тесни, за да предпазват от външен обстрел, но не прекалено тесни, защото ще пречат на стрелците и ще блокират взора им към случващото се отвъд стените. Обикновено се добавя и малък хоризонтален отвор, благодарение на който бранниците могат по-успешно да се прицелят, и поради който амбразурите често имат формата на кръст.
Двете крепостни отбранителни кули, фланкиращи портата, са позволявали страничен обстрел по продължението на стените от двете страни на масивната конструкция.
Основите на източната кула на портата днес са особено добре запазени и могат да се разгледат в детайли, особено след протеклата реновация на "Камилите" в периода от 2023 г. – 2024 г.
Система за затваряне на входа (двукрилата врата и гредите)
Входът е затварян с двукрила врата, блокирана от големи напречни греди, застопорявани в стените.
Самата порта е била архитектурно много добре издържана. В нея са оформени по четири ниши от вътрешната и от външната страна, където са били поставени статуи.
Произход на името – защо портата се нарича "Камилите"?
Разрушаването на арката и асоциацията през XX-ти век
Името "Камилите" портата получава в началото на XX-ти век – по това време внушителната централна арка била разрушена, грамадата била разделена и отдалеч приличала на две, застинали една срещу друга, камили.
Генерал-майорът и неговата мечта
Създателят на градския исторически музей в град Хисаря – генерал-майор Тодор Марков, лично финансирал, организирал и осъществил укрепването на централната арка така, както я виждаме и днес.
А сега ви предлагам да застанем от южната страна на "Камилите", т.е. извън очертанията на древния град.
Вазов и "Камилите"
Отечеството любезно, как хубаво си ти!
На това място е поставен скромен барелеф.
Върху него ще откриете следния надпис:
Отечеството любезно, как хубаво си ти!
Отбелязано е мястото и е посочена дата:
Хисаря – Камилите 1882 г.
Младият Вазов, както мнозина други интелектуалци навремето, дръзнал да се изкачи по изронената тухлена стълба вътре в зида на южната крепостна порта до най-високата ѝ точка.
Гледка, вдъхновила мнозина
Панорамата от върха на "Камилите" докоснала дълбоко сърцето на поета!
Елегантните склонове на Същинска Средна гора ограждат ширналия се хоризонт на север, а зад тях се извисява стария и горд Балкан с пухкавия си бял кожух. Златното поле на Тракия на юг разстила плодородните си зелени ливади и градини с натежали от плод овошки, а зад тях е полегнала синята и снажна осанка на Родопа планина!
С един поглед е възможно да обхванеш красотата и богатството на България!
Разказват, че именно картините, разкриващи се от върха на тази древна и тъй величествена старина, вдъхновява поета да възкликне:
Отечеството любезно, как хубаво си ти!
Вазов написва тази своя творба, прекланяйки се пред дивната хубост на родината!
Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: Тук весели долини, там планини гиганти, Земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: Хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, На Изтокът светлика, на Югът аромата; горите ти са пълни с хармония и хлад, долините с трендафил, гърдите с благодат. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Горещите минерални извори – едно от чудесата на България
Вазов обичал Хисаря и често гостувал тук. Навремето хисарските горещи минерални извори, едно от чудесата на България, били най-предпочитаното място за почивка и релакс на тогавашната пловдивска интелигенция.
Писателят обожавал да се разхожда покрай крепостните стени, особено по залез слънце.
Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект. Техните грамадни останки, изгледвани от неосветената страна, добиваха още по-едри размери и по-мрачна замисленост в сияйния фон на кръгозора.
Иван Вазов
"Камилите" днес
Символ на Хисаря
Южната крепостна порта е едно емблематично и знаково място, което винаги ще се свързва с този град, неговата история и съдба.
Знаете ли кой е автор на този известен хисарски символ?
Автор на емблемата на град Хисаря е изключително известният в цял цвят художник, родом от Хисаря, Илин Георгиев Паунов (3 февруари 1935 г. – 15 март 2004 г.). Синът му – Георги Паунов, сподели с мен, че сред детските му спомени ярко се откроява този как баща му работи над небезизвестния хисарски символ.
Той тогава беше художник на Хисаря, атетриран към Кметството, и отговаряше за цялата художествена украса на града, и това беше една от украсите на Колонадата...
Та затова може би не намирате информация, просто е била поредната украса…
Техниката е скулптора от Шамот, която е вид глина, която се изпича, след като се направи скулптурата, и така става много здрава.
Георги Паунов
Ще срещнете този символ навсякъде, където се говори, пише или споменава Хисаря!
Горната част на герба на Хисаря представлява именно главната южна крепостна порта. В долната част на логото-емблема на Хисаря виждаме неговите топли лековити минерални извори.
Този символ стои дори и върху кошчетата за смет в града – забелязали ли сте?
Двата сфинкса
А сега и ние ще се опитаме да последваме Вазовите стъпки и ще се разходим около Двата сфинкса, както през деня, така и привечер, за да се докоснем до онази магия, вдъхновила писателя!
В полите зелени на Средна гора
два сфинкса недвижни, високо стоят.
От утро до вечер, от мрак до зора
един друг се гледат и вечно мълчат.
Главите им мъртви в небето стърчат,
дух някой на вечност от тях ни лети,
кат тъмни преданья те в хаоса бдят,
кат две вкаменени и тайни мечти.
И странникът, смаен, мълви отдалеч:
таз гатанка чудна кой там е фърлил?
И странникът мислено носи се веч
при жежкия пясък, при мътния Нил.
Два сфинкса
Иван Вазов
Хисаря, 1882 година
Моят филм – специално хисарско изживяване
През 1976 година с Решение на МС №199 пространството, заградено с крепостните стени на римския град Диоклецианопол, е обявено за Национален археологически резерват!
"Камилите" – главна южна крепостна порта на античен град Диоклецианопол и символ на град Хисаря са включени в маршрут:
Един прекрасен уикенд в любимия Хисаря – няколко чудни идеи за маршрути
А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!
Чудесно предложение, нали!
По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!
И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!
Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.
За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.
Ето ги и тях:
Такъв си е нашият любим Хисаря!
Как се стига до град Хисаря?
Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Същинска Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.
Хисаря отстои на:
176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас
Античен град в курорта Хисаря е обявен за народна старина, за археологически резерват и за паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Хисарската крепост, крепостните стени и крепостните съоръжения са обявени за народна старина и за архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Как се стига до главната южна крепостна порта "Камилите"?
Днес точно под голямата арка на главната южна крепостна порта на античния град Диоклецианопол, перлата на балнеолечението в провинция Тракия на Римската империя, преминава булевард "Иван Вазов".
Какво може да се посети в близост?
Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете китното българско средногорско бижу Свежен, известно като Архитектурно-исторически резерват Свежен или АИР Свежен.
В центъра на АИР Свежен е издигнат паметник на полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите.
Над паметника се извисява стройната бяла осанка на храм "Свети Свети апостоли Петър и Павел".
Типичен представител на свеженските архитектурни обекти е Серафимовата къща – една от най-старите в цял АИР Свежен. Този дом е една от най-старите типологии запазени автентични дървени къщи от българското средновековие в периода на османското владичество и една от малкото сгради на повече от 300 години, запазени у нас.
Родната къща, в която е роден и израсъл полковник Владимир Серафимов – Освободителят на Родопите, която понастоящем е превърната в къща-музей, е единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, обявена в ДВ бр. 86 от 1986 година като единичен архитектурно-строителен паметник на културата с категория "Национално значение".
В съседство се намират руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" в АИР Свежен.
В близост до руините на старата аджарска средновековна църква "Свети Георги" са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че навремето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и кичестия габър.
На 8 километра северно от кичестия габър (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден. Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира град Калофер.
Какво може да се посети в Калофер?
На входа на града се издига паметник на Калифер войвода, за когото легендите твърдят, че е дал името си и заедно с неговите четници са основали град Калофер.
Повече от 100 години са изминали от появата на едно от най-фините женски ръкоделия, наречено с право бялата магия – калоферската дантела. За това време тя не само се е съхранила, но е претърпяла и развитие, като от занаят, осигуряващ прехраната на калоферки, се превръща в изкуство.
Заповядайте в творческия център на калоферската дантела, за да се насладите на таланта на сръчните калоферки.
Срещу творческия център се намира музея на просветното дело, разположен в реставрираната сграда на прочутото Даскал Ботьово училище в Калофер.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" се намира в централната част на Калофер. Историята на храма е изключително интересна, ето защо ви каня най-учтиво да я научите.
Възрожденски храм "Свето Успение Богородично" е разположен вдясно от Мемориален комплекс "Христо Ботев", в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент, към който сега ви приканвам да поемем.
В Калофер се намира Национален музей "Христо Ботев", номер 45 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Храм "Свети Атанасий Превелики" се намира в близост до центъра на Калофер. Той е единствената калоферска църква, разположена на десния бряг (южно) на река Тунджа.
Калофер е заобиколен от изключително красива природа! За да ѝ се насладите подобаващо, ви съветвам да поемете по екопътека "Бяла река".
Само на 17 километра западно от град Калофер (на около 19 минути с автомобил) ще откриете град Карлово. В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес ще откриете параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", много бързо ще се озовете пред дверите на църквата.
Зад възрожденската черква се намира по-старото духовно средище – девически манастир "Въведение Богородично" (метох), който ви предлагам да посетите.
През 1851 година, южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
От Радиното училище ви предлагам да се отправите в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
В близост до Сопот се намира автентичната воденица на дядо Стоян от Вазовия роман "Под игото". Дядовата Стоянова воденица се намира до пътя, водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.
В близост до Дядовата Стоянова воденица се намира Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне". От манастира стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
На около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре). Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост "Куфарита".
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон!
Приказен през зимата, когато старият и суетен Балкан е наметнал дебелия си бял кожух и се наслаждава на своите отражения в ледените води на язовир "Душанци".
Очарователен на границата между пролетта и лятото, когато всичко около язовир "Душанци" е прелестно зелено и свежестта на водата очарова всичко наоколо!
Вълшебен през есента, когато всеки лист е цвят и магията разкрива своите цветни отражения в палитрата на водата в язовир "Душанци".
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда! Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна! Оттук се вижда цялата Златишко-Пирдопска котловина, дори и река Тополница. Тук е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък, в който е възможно да се насладите на музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум".
В Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
На западния вход на селото се издига този напет над 500-годишен исполин – пазителят на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча. Добре сте дошли в сърцето на Средногорието! Добре сте дошли в чаровното и тихо, китното и спокойно, зеленото и слънчево градче Стрелча!
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да посетите достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Не забравяйте да посетите Исторически музей Стрелча – три етажа българска памет и съкровища, които Средногорието пази. Ще ви поведа през изключителната експозиция – през археологическите чудеса, които ни връщат хиляди години назад, през героичния дух на нашите предци и чак до уникалния бит на един непокорен край.
Очаква ви среща с историята, която ще развълнува и докосне душата ви по един неповторим начин!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
Само на 36 километра северозападно от град Панагюрище (на около 30 минути с автомобил) се намира красивото, тихо и уютно селце Петрич, община Златица.
Разходката из това чудно българско кътче е несравнимо удоволствие и аз най-горещо ви я препоръчвам!
Какви забележителности да разгледате в село Петрич?
Паметник "Камбана" в местност Боището в село Петрич е издигнат в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876-та година.
Паметник "Камбана" се намира на северния вход на село Петрич.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
На път към центъра на селцето ще преминете през стария двусводов мост, извисяващ се над буйните води на река Тополница.
Срещу стария мост се издига Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
В близост се намира искрящото бижу на село Петрич – Художествената галерия и музейна сбирка към нея.
Понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Местности Петрина чукара и Сливовка край село Петрич, община Златица, свързани с първата и единствена победа на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски над башибозуци и черкези.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Хисаря е магия, която вие сте уловили!