Уважаеми приятели на "Фото моменти", с огромно удоволствие ви представям града на Диоклециан като на длан!
Кой е Диоклециан?
Какъв е този град и какво общо има той с любимия ни Хисаря?
И кой е направил този огромен и невероятен макет?
Всичко ще ви разкажа и покажа, но откъде да започна?
Нашата история днес започва с горещите лечебни минерални извори, бликали на същите тези места още преди хиляди години.
Римляните отлично познавали лечебната сила на лековитите минерални извори, ето защо в близост израствали не само римски терми (минерални бани – някогашни древни СПА центрове), но и светилища на техните (по онова време) богове-лечители.
Римски град Диоклецианопол
Около I век след Христа Тракия е завладяна от Римската империя и малкото селище, носещо името Августе, което се намирало на това място – днешен Хисаря, лека-полека започнало да се оформя като типичен римски град.
Селището постепенно се превръща в пътен възел между Ескус и Филипополис (днешен Пловдив) – важен административен център на Римската империя и със своята площ от 300 декара бил трети по големина след Филипополис и Августа Траяна (днешна Стара Загора).
През 293 година император Диоклециан прекарал тук известно време заради същите, познати ни и днес, лечебни минерални извори.
Императорът дава на селището статут на град, както и своето име – Диоклецианопол (познат още като Диоклецианополис).
Благодарение на невероятните си минерални извори, Диоклецианопол станал един от най-големите курортни СПА центрове по онова време на Римската империя и процъфтявал икономически.
Посещавали го цезари и знатни, видни римляни.
Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици (в центъра му се пресичали под прав ъгъл две главни улици, успоредно на тях минавали второстепенните), украсени със статуи на богове; с мраморни бани и водопровод; с красиви дворци и вили за римската аристокрация; с амфитеатър за развлечения.
Под улиците била изградена водопроводна и канализационна мрежа.
Освен чрез минералните си извори Диоклецианопол е захранван и със студена вода посредством зидан водопровод. Той докарвал прясна вода от север от южните склонове на връх Погледец.
Водопроводът има правоъгълно сечение и е застлан с плочи. Той преминава през северозападната стена посредством засводена галерия. Водопроводът е двоен, като вторият е бил изграден над източната стена на първия след като първият, който е по-голям, е бил повреден. Проучванията показват, че водопроводът е изграден заедно с изграждането на крепостните стени в края на III век.
За да бъде защитен от вражески нападения, богатият на горещи минерални извори античен град Диоклецианополис бил обграден с масивна крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори.
Солидната крепостна стена има форма на неправилен четириъгълник, дълга е 2 327 метра, висока е на места около 20 метра и обграждаща площ от 300 декара.
Северната крепостна стена е с дължина от 490 метра
Западната крепостна стена е дълга 627 метра
Южната крепостна стена е с дължина от 556 метра
Източната крепостна стена е с дължина от 654 метра
Крепостната стена е изградена в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан и е една от най-добре запазените крепостни стени от епохата на късната античност в Европа. По цялата и дължина са издигнати 44 бойни кули, а най-интересни от тях са югоизточната ъглова кула с ветрилообразна форма и североизточната ъглова кула, която е осмоъгълна на кръгла основа.
Поради честите нападения от варварски племена през първата половина на V век от северната страна защитата на града е била подсилена с втора крепостна стена – протейхизма. За допълнителна защита на крепостта, около нея е имало ров и земен вал.
Влизането в античния град е ставало през четири големи порти – по една порта на всяка страна на крепостната стена. Северната и източната са разрушени почти до основи.
Освен четирите главни порти градът-крепост е притежавал и шест по-малки входа.
През V – VI век Диоклецианопол става част от владенията на Византийската империя.
В края на VI и началото на VII век, градът е разрушен от нашествието на аварите.
През ранното Средновековие (около IX век) върху руините на римския град възниква селище, от което се развива днешния Хисаря.
Понастоящем крепостта е един от най-добре съхранените от този тип паметници в Европа и е основна част от национален археологически резерват "Диоклецианопол".
Император Диоклециан
Диоклециан (пълното му име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (на латински: Gaius Aurelius Valerius Diocletianus) е 51-ви император на Римската империя.
Той е единственият император, оттеглил се доброволно!
Диоклециан (истинско име Диокъл) произхожда от обикновено илирийско семейство в Далмация, баща му е бил освободен роб надничар при местен земевладелец.
Не се знае много за военната кариера на Диоклециан, освен че вероятно служи в Мизия и се издига до командир на императорската лична гвардия.
Следвайки примера на азиатския монархически двор в Сасанидска Персия, Диоклециан прилага официален култ към личността на императора, наречен вече с титлата "Доминус" (на латински Dominus значи господар).
Правомощията на господаря обединяват функциите на висш главнокомандващ, върховен съдия, единствен законодател, закрилник на държавния религиозен култ – теоретически неограничена власт.
За да се пребори с огромните външни и вътрешни проблеми на империята, Диоклециан въвежда през 293 година системата на тетрархията (четиривластие), при която двама старши императори (августи) и двама подимператори (цезари) управляват съответно по една част на империята, но законите се издават от името на целия колегиум.
Всеки император разполага със собствени армии, резиденции, щабове, префекти и бюрократичен апарат. Във връзка с това значително се увеличил броят на държавните служители, усложнява се административната организация, създават се многобройни нови длъжности.
Диоклециан доживява до 311 година, когато вероятно сам слага край на живота си чрез отрова, опасявайки се, че новите августи Константин и Лициний подготвят публичен процес срещу него.
Диоклецианопол: макет
Кой, кога и защо е изработил този уникален макет?
Макетът е изработен от господин Тоно Мекиков от град Хисаря.
Съвсем случайно попаднах на едно интервю на г-н Мекиков пред Дарик от януари 2010 година, което споделям тук с вас:
Бих желал да пресъздам крепостта в първоначалния си вид върху един макет и от птичи поглед да се забележи, защото има хора, които идват в Хисаря и нямат възможност да обиколят цялата стена.
Няма реализиран такъв проект, а е хубаво да го има. Да се види стената в този си сегашен вид не представлява кой знае какъв интерес, но да се види как е била във величието си, когато е направена – това вече е друго!
Стартирах проекта преди около година и сега 1/3 от работата е свършена. Останали са по-лесните неща. Надявам се, че след още една година да съм готов.
Работя със скици. Придържам се към мащаб 1:150. Приел съм този мащаб, тъй като в стената има 7 тухлени пояса и за тях е отделил около 2 mm и за по-малък мащаб няма как да става въпрос.
Работя с естествени материали – камък, както е изглеждала стената. Пинсетата наистина е основен инструмент, без нея не става при така избрания мащаб. Всички дребни детайли – камъчета трябва да се подредят внимателно. Страшно увличащо е! Спомням си, че една нощ поглеждам часовника върху телефона и виждам, че е 3 часа през нощта. Но поставяли си цел какво трябва да свърша през деня, то трябва да се свърши. Това, че се е стъмнило, не е от значение.
Засега всичко е на детайли. Като започне да се сглобява, ще изисква пространство – около 20 квадрата ще трябват, за да се сглоби това нещо. Определено в ателието няма как да се сглоби цялостния и краен модел.
Материалите, които използвам, са изцяло дар от природата. Естествените материали са забравени напоследък.
Хисаря е третата по големина крепост в Тракия, но липсва интерес към историята на Хисаря. Всички идващи тук са по други поводи. Гледам, че все по-малко хора обикалят около крепостта. Аз когато и да мина оттам, се възхищавам. Но хората явно не отдават значение на историята.
Иска ми се Хисаря днес да изглежда, както преди години. Яйце да хвърлиш, да няма къде да падне от хора. И все повече хора да отдават значение на историята на града!
Макетът на град-крепост Диоклецианопол на г-н Тоно Мекиков е експониран в Туристически информационен център – Хисаря, където и днес може да го разгледате.
Двойна северна крепостна стена
Северната крепостна стена е била единствената двойна стена, подсигурена по този начин поради честите нападения от варварски племена.
За допълнителна защита на крепостта около нея е имало ров и земен вал.
Върху фото момента съм показал най-северозападната крепостна бойна кула и двойната крепостна стена.
Днес основите на най-северозападната крепостна бойна кула, както и руините от двойната северна крепостна стена изглеждат ето така.
Главна северна порта
Северната порта понастоящем не е устояла на изпитанията на времето и само нейните основи ни показват, къде точно се е намирала.
Днес на мястото, където някога се е издигала главната северна крепостна порта е поставена мраморна плоча.
Североизточна бойна кула
Една от най-интересните от всичките 44 бойни крепостни кули, изградени на възлови точки по продължение на цялата крепостна стена, е североизточната кула, разположена в най-североизточната точка на града-крепост.
Единствено тя е с осмоъгълна форма и е разположена върху два обширни кръгли постамента.
В сравнение с четириъгълните кули, многоъгълната форма предоставяла по-голяма устойчивост срещу стенобитните машини, с които е била атакувана.
Друго преимущество на кулите с такава форма се крие в разполагането на повече жива сила с въоръжение и снаряжение.
Днес суперструкцията на зидовете на кулата от подовото ѝ ниво е запазена до около метър и десет сантиметра. Зидовете са градени в системата на смесената зидария на четири редови тухлени пояси.
Западна крепостна стена
Дължината на цялата западна крепостна стена е 627 метра.
На следващия фото момент съм показал фрагмент от западната крепостна стена и основите на една от западните крепостни бойни кули.
Главна западна порта
Днес под величествената арка на руините на главната западна крепостна порта преминава улица "Димитър Благоев".
На следващият фото момент съм показал как изглеждат съвършено добре запазените руини на главната западна порта.
Южна крепостна стена
Както може да се види и върху макета, върху цялата дължина на цялата крепостна стена са били оформените проходи (зъбери, зъбци), позволяващи на защитниците да обстрелват враговете долу.
На следващия фото момент съм показал фрагмент от южната крепостна стена днес.
Главна южна порта
Когато била издигната преди около 1700 години, тази огромна порта се извисявала на впечатляващите 20 метра височина. Представлявала е сложно отбранително съоръжение, завършващо във връхната си част с бойни платформи, разгънати на три нива.
Портата се е състояла от две внушителни арки, запазени и днес, а над тях се твърди, че е имало и трета по-малка арка, вероятно с чисто декоративно предназначение. Портата вероятно е била издигната на това място след като е приключила съществената дейност по изграждане на крепостните стени, заобикалящи античния град-крепост.
Главната южна порта е изобразена изключително коректно върху макета, фланкирана с две бойни крепостни кули от двете ѝ страни, между които е било възможно защитниците бързо да преминават. Кулите са позволявали страничен обстрел по продължението на стените от двете страни на масивната конструкция.
Югоизточна бойна крепостна кула
Разположена е в най-югоизточната точка на античния град.
Днес руините на красивата ветрилообразна бойна кула изглеждат ето така.
Казармени постройки
Римските казарми са построени през втората половина на IV век.
Разположени са от двете страни на южната крепостна порта "Камилите", по цялата дължина на южната крепостна стена, както и в една от частите на източната крепостна стена.
Търговска сграда
Търговска сграда с магазини
Римска жилищна сграда
Римската жилищна сграда с открит вътрешен двор и колонада е разположена в близост до южната крепостна порта и обхваща площ от 2 637 квадратни метра.
Тя е типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи.
Построена е през втората половина на IV век, а в средата на V век е разрушена от хуните, след което отново е била изградена и разширена на север.
Минерален извор
В пределите на древния град Диоклецианопол днес съществуват няколко извора – "Момина сълза", "Топлица", "Бистрица" и "Свежест".
Върху извор "Топлица" навремето са били издигнати римските терми. Изумително е, но и днес по древните тръбопроводи продължава да тече топла минерална вода от извора.
Около тези извори е била съсредоточена цялата градска архитектура на античния Диоклецианопол. Тук са били изградени най-представителните сгради на римския град.
Римски амфитеатър
Понастоящем амфитеатърът се намира в парк "Момина сълза" и е бил едно от най-посещаваните места на римския град.
Първоначално той е използван за провеждане на гладиаторски борби, но след приемане на християнството за официална религия в Римската империя през 313 година, неговата функция е променена в съоръжение за спортни състезания и борби с животни.
Изключително интересен факт е, че амфитеатърът на Диоклецианопол е построен в края на III век и е най-късният, известен досега, римски амфитеатър.
Римски бани (терми)
Римските терми в Хисаря са едни от малкото запазени римски бани в Европа.
Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност и автентичност.
Разположени са в парк "Момина сълза" и са част от римския жилищен комплекс, който обхваща площ от над 3 000 квадратни метра.
Термите са построени през втората половина на III век, като първоначалното им изграждане, заедно с нимфеума (светилището на нимфите) датира от средата на II век.
Обществена сграда
Раннохристияснки базилики
В Хисаря са разкрити и проучени 9 раннохристиянски базилики, които датират от средата на V век.
Днес само три от тях са експонирани и достъпни за посещение.
Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура.
Базилика №1 се намира върху руините на казармения комплекс в рамките на древния град, западно от южната крепостна порта, и е единствената известна досега в България двукорабна базилика с тристранна абсида.
Крайната югозападна постройка след второто си поредно разрушаване е била преустроена на двукорабна базилика – единствената известна досега в България.
Единствената базилика, на която към днешна дата е възможно да ѝ бъде потвърдено името, е Базилика №3, посветена на "Свети първомъченик Стефан".
Базиликата се намира южно от главната южна крепостна порта.
Първите археологически проучвания за нея датират от 1936 година.
Тя е трикорабна с притвор и двор. Абсидата от вътрешната страна е полукръгла, а от външната – тристенна.
Предабсидната част на олтара е отделена от наоса с преграда, от която са запазени декоративните мраморни колонки. Носещите колони в наоса са зидани, с тухли върху каменни бази. По време на разкопките на базиликата е намерена надгробна плоча на свещеник Теодор, с надпис на гръцки език, от който става ясно, че в нея, освен Теодор, по-рано е бил погребан и синът му Йоан, чиито мощи почиват в предверието на храма.
(Като) дар от Бога се пренесе,
спазвайки божиите заповеди,
Теодор със светла памет;
И като трябваше да отиде към Бога
и беше пожелал (да има) вечното си жилище
в този честен дом на светия
славен първомъченик Стефан,
тук намери успокоение,
на месец октомври трети (ден), индиктион седми,
(след) като изпрати преди (себе си като)
чист тамян
собствения си син, Йоана,
протектора, който почива в предверието
(на този храм)
Палеографските особености на надписа показват, че и двете погребения са извършени през VI век по време на управлението на император Юстиниан, управлявал в периода от 527 година до 565 година.
По-късно базиликата е била опожарена при вражеско нападение.
Базилика №8 е разположена между цветния надпис ХИСАРЯ и водопиен павилион "Колонада Момина баня". Базиликата е с полукръгла абсида, трикорабна с притвор и баптистерий (кръщелна).
Датирана е от V век.
Императорска резиденция
Построяването на императорската резиденция датира от началото на IV век.
Императорската резиденция е единствената римска сграда в Хисаря, която има запазени зидове до втория си етаж.
Понастоящем от резиденцията са разкрити пет големи помещения с масивна сводова конструкция.
Руините ѝ днес могат да се видят в парк "Момина сълза".
Вътрешни крепостни стълби
По дължината на крепостните стени на много места са запазени и днес, издигнатите вътрешни крепостни (едно- и двураменни) стълби, водещи към бойните пътеки, изградени върху крепостните стени по цялата им дължина.
До бойните пътеки се е стигало по общо 16 зидани стълби. Като структура те са основно двураменни, но има няколко еднораменни и една вътрешна, поместена в западния стълб на главната южна порта. Стъпалата на стълбите за изградени изцяло от тухли.
Четири броя от стълбите са разположени на югозападната стена, шест броя на югоизточната и по три на североизточната и северозападната.
Туристически информационен център – Хисаря е включен в маршрут:
А защо да не ви предложа и няколко фантастични идеи за маршрути?!
Чудесно предложение, нали!
По този начин всеки от вас ще може да се наслади на забележителностите на този чуден град по един несравним начин!
И вашият престой в най-любимия Хисаря ще се превърне в едно незабравимо и впечатляващо преживяване!
Представените тук идеи за маршрути са напълно разнообразни, така че да е възможно от тях да се възползват хора от всяка възраст – млади семейства с малки дечица, влюбени двойки, добри и верни приятели, млади по дух, но със сребро в косите герои или иначе казано – всички любители на спокойствието, тишината и разходките сред безмерни чудеса и късчета история.
За всеки от маршрутите ще откриете подробно описана информация – тип на маршрута, обща дължина и времетраене, подходяща екипировка, възрастови ограничения, през какви забележителности преминава и през кой сезон на какви природни гледки да се удивите.
Ето ги и тях:
Как се стига до град Хисаря?
Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.
Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 метра н.в. Отстои на около 25 километра южно (на около 27 минути с автомобил) от град Карлово.
Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина.
Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон.
В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.
Хисаря отстои на:
176 километра (на около 2 часа и 5 минути с автомобил) от столицата
45 километра (на около час с автомобил) от град Пловдив
394 километра (на около 4 часа и 38 минути с автомобил) от град Варна
278 километра (на около 2 часа и 43 минути с автомобил) от град Бургас
Античен град в курорта Хисаря е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) за народна старина и археологически резерват паметник на културата с категория национално значение.
Хисарската крепост, крепостните стени и крепостните съоръжения са обявени за недвижима културна ценност (НКЦ) за народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Какво може да се посети в близост?
Само на 15 километра източно от град Хисаря (на около 16 минути с автомобил) ще откриете град Баня – извор на здраве и красота.
В град Баня може да посетите Царския дворец.
А също да се насладите на една очарователна банска разходка, докато наоколо цъфтят хиляди червени рози.
На 12 километра източно от град Баня (на около 18 минути с автомобил) се намира очарователния язовир "Домлян", който е една великолепна идея за разходка през всеки сезон.
В село Домлян цъфтят уникално красиви розови храсти, които може да разгледате.
Само на 16 километра югоизточно от село Домлян (на около 23 минути с автомобил) ще откриете Архитектурно-исторически резерват Свежен.
В село Свежен може да разгледате храм "Свети апостоли Петър и Павел".
Може да посетите руините на старата църква "Свети Георги", край които са разкрити основи – останки от килии, измазани с мазилка от кал върху стените, за които се предполага, че на времето са били обитавани от преписвачите-калиграфи на Аджарската книжовна школа.
Само на 11 километра югоизточно от село Свежен (на около 16 минути с автомобил) ще откриете село Бабек. В близост е разположен язовир "Бабек", край който да направите чудна разходка.
На 22 километра южно от село Свежен (на около 29 минути с автомобил) се намира град Брезово.
В Брезово в делничен ден се отбийте до общината, за да разгледате изложбата, посветена на най-добрия портретист на Бетовен – Минчо Кацаров.
От Брезово е и друг голям български художник – Златьо Бояджиев. Къщата му в град Брезово е отворена за посещение и всеки желаещ може да я разгледа.
В Брезово не бива да пропускате да посетите старото училище в Брезово – едно от първите светски училища по българските земи.
Точно срещу сградата на училището се издига църква "Свети Димитър", строена през 1843 година.
Само на около 26 километра от село Свежен (на около 39 минути с автомобил) може да разгледате Кутела.
Съвсем наблизо е и природна забележителност "Кичест габър".
На 8 километра северно от природна забележителност "Кичест габър" (на около 9 минути с автомобил) се намира село Турия.
В село Турия може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред родния дом на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В село Турия може да преминете по автентичен римски мост "Скока".
На 4 километра североизточно от село Турия (на около 7 минути с автомобил) се намира град Павел баня – горещи минерални извори и аромат на рози.
На 3 километра източно от град Павел баня (на около 40 минути с автомобил) ще откриете
село Виден.
Край селото все още се извисяват гордите руини на чудната църква "Св. Анастасий".
Само на 34 километра североизточно от град Хисаря (на около 44 минути с автомобил) се намира началото на екопътека "Бяла река" край град Калофер.
Само на 25 километра северно от град Хисаря (на около 27 минути с автомобил) ще откриете град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до красивия водопад Сучурум.
Само на 5 километра западно от град Карлово (на около 6 минути с автомобил) се намира град Сопот.
В Сопот задължително посетете къща-музей "Иван Вазов".
В Сопот може да посетите очарователните сопотски водопади.
Само на около 65 километра северно от град Хисаря (на около час и 16 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 48 километра северно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
На 33 километра западно от град Карлово (на около 34 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 44 километра западно от град Карлово на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
В близост до Антоновски водопад се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Само на 6 километра западно от село Антон (на около 9 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 5 километра южно от село Антон (на около 6 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 13 километра западно от село Антон (на около 15 минути с автомобил) ще откриете град Златица.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишко-Пирдопска котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 11 километра западно от град Златица (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 55 километра от град Карлово (на около 53 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
Само на 12,5 километра югозападно от град Хисаря (на около 13 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 15 километра югозападно от град Хисаря (на около 15 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 21 километра югозападно от град Хисаря (на около 22 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 45 километра западно от град Хисаря (на около 48 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 14 километра западно от град Стрелча (на около 14 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезла със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
В края на всяка година Панагюрище грейва бляскаво украсеното за посрещане на Рождество Христово.
По пътя между Историческа местност Оборище и град Панагюрище отдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра западно от Панагюрище по пътя III-801 Панагюрище – Вакарел, веднага след чешма "Мечата глава" се намира Историческа местност Оборище.
В случай че пътувате в посока от Панагюрище към Вакарел, отбивката се пада отдясно.
Само на 8 километра югозападно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като Поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!