Язовир "Смолско" – притихнала красота и магнетично очарование насред извивките на Ихтиманска Средна гора
- Stefan Ivanov
- 1.11.2024 г.
- време за четене: 15 мин.
Актуализирано: 8.10
Къде живее есента?
Попадал бях на отделни фотографии на мястото, които представяха магнетичното му есенно очарование и вълшебната му притихнала красота.
Авторите бяха успели безупречно и точно да предадат неговият неподправен чар и аз с огромна страст започнах да жадувам да го посетя, да се разходя насред тишината и да поснимам.
Не исках просто да го посетя през който и да е сезон! Желанието ми бе да дойда тук през ноември – да дойда на гости на есента!
Ах, ноември!
Ноември – утешителна тъга, топла багреност и безмълвна тишина
Ноември е времето, когато есента задържа дъха си.
Каква метафора само – "Есента задържа своя дъх!"
Природата е притихнала, забавила своя ритъм, тя е в напрегнато очакване – скоро ще падне първия по-дебел сняг, който ще се задържи за по-дълго, скоро ще настъпи продължителния студ и ще дойде бялата безмълвна тишина на зимата.
Ако златният Октомври е шумен и активен със своите есенни ветрове и шарени премени, Ноември от своя страна е мълчалив и сдържан. Всичко е някак застинало преди голямата промяна. Подобно на човек, който е притихнал и е задържал дишането си, за да не наруши тишината или да не пропусне даден момент.
През Ноември настъпва финалния акт на есента. Тя задържа своя дъх преди да изчезне напълно и да предаде щафетата на зимата, показвайки последната си най-изтънчена красота.
Ноември – притихналост, очакване и забавен ритъм преди настъпването на зимата. Мълчалива багреност и финален акорд. В него живее тишината, която се спуска заедно с ранния здрач и обвива света в меко, топло одеяло.
Слънцето, ако изобщо се покаже, е бледо и ниско. Лъчите му не горят, а галят – озаряват мокрите улици със златисто-кехлибарен отблясък и рисуват дълги, меланхолични сенки. Вятърът вече не е закачлив, а пронизващ, но носи аромата на влажна пръст, на тлеещи листа и на дим от комините, които приканват към уют и топлина.
Чарът на ноември е в неговата искреност и меката топлина на краските на дърветата. Земята е покрита с килим от изгнили листа, които хрущят под краката като спомен за отминалото лято. Всяка мъгла, спуснала се над полето, изглежда като приказка, замръзнала във времето, а тишината дава пространство да чуеш собствените си мисли.
Това е месецът на домашното топло огнище, на горещия шипков чай с мед и лимон, на дебелите плетени пуловери. В него има дълбока, но не тъжна, а утешителна меланхолия, която подготвя душата за снежното великолепие на декември.
Ноември е финалната, най-зряла нотка в симфонията на есента, която живее тук – край огледалото на язовир "Смолско" насред Ихтиманска Средна гора.
Язовир "Смолско" – притихнала красота и магнетично очарование насред извивките на Ихтиманска Средна гора
Заобиколен е от възвишенията на Ихтиманска Средна гора.
Стройни зелени борове и величествени широколистни дървеса хвърлят отражения във водното огледало на "Смолско".
Край водите му търсят спокойствие и намират красота десетки запалени рибари. Водите на язовира са дом на толостолоб, пъстърва, амур, шаран и каракуда.
Параклис "Света Петка"
Като чудна есенна картичка почти централно на западния бряг е застинал малък параклис.
Името му е "Света Петка".
Мястото е изключително фотогенично, което през годините е привличало десетки фотографи, за да уловят онази неуловима тишина, която дели дом с есента.
Как се стига до село Смолско?
Смолско е живописно и историческо село, разположено в сърцето на Ихтиманска Средна гора, в Община Мирково, Софийска област. Намира се на около 58 километра източно от центъра на София, сгушено на склона на връх Войняг (висок около 950 метра).
Смолско отстои на:
58 километра (на около 1 час и 02 минути с автомобил) от столицата
118 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
474 километра (на около 5 часа и 36 минути с автомобил) от град Варна
352 километра (на около 3 часа и 45 минути с автомобил) от град Бургас
Самото село, с къщи, които на места са почти една върху друга, поради големия наклон, което го оприличава на Велико Търново, е разположено на надморска височина около 650 метра. Ориентирано е в посока изток-североизток и предлага прекрасна панорама към Същинска Средна гора и билото на Стара планина.
Смолско е известно със своята възрожденска архитектура, която среща модерните съвременни вили. Уличките и сокаците, особено в горната махала, имат поразителна прилика с тези на Архитектурно-исторически резерват Копривщица.
Селцето лежи над десния бряг на Смолешка река.
В района има пътища и пътеки за туризъм и планинско колоездене. Смолско е отправна точка към близки забележителности като язовир "Смолско" и водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни водопада на река Беререй (край село Чавдар).
Историята на Смолско е богата и е тясно свързана с националноосвободителните борби. Селото има важна роля в Априлската епопея от лето 1876-то. От Смолско са били майсторите, които са изработвали черешовите топчета, използвани от въстаниците. Част от бойците в Хвърковатата чета на Георги Бенковски са именно от Смолско. По време на османското робство селото е било изгаряно на няколко пъти от турски наказателни отряди.
И до днес в селото се произвеждат черешови топчета, като символ на будната му история.
В миналото смоляни са били известни като даровити занаятчии, особено дърводелци и строители, заради което са били наричани с псевдонима тесларите.
В селото е добре да посетите църква "Въведение Богородично", построена през 1859 г. и включена в списъка на паметниците на културата.
Смолско е родното село на видния български литературен историк и фолклорист академик Петър Динеков.
Как се стига до язовир "Смолско"?
Язовир "Смолско" се намира на около 2 километра северозападно от село Смолско.
До самият язовир, който е прикрит насред дебрите на Ихтиманска Средна гора, се достига до широк и не лош черен коларски път.
В случай че разполагате с високопроходим автомобил, то е възможно безаварийно да преминете по черния път, достигайки до самия язовир.
За всички останали, както и за почитателите на разходките, предлагам да оставите вашите автомобили на показаното по-долу място.
На показаното място край пътя има уширение, върху което могат спокойно да паркират няколко автомобила.
Оттам поемате пеш по черния път, който след десетина (до максимум двадесет) минути ще ви отведе до язовира.
Буквално преди самия язовир черният път се разклонява и понеже водите на язовира все още не се виждат, защото се намират в ниската част, е възможно да се объркате, ето защо поемете по дясното разклонение.
Какво може да посетите в близост?
Само на 8 километра югоизточно от село Смолско (на около 8 минути с автомобил) се намира красивото, тихо и уютно селце Петрич, община Златица.
Разходката из това чудно българско кътче е несравнимо удоволствие и аз най-горещо ви я препоръчвам!
Какви забележителности да разгледаме в село Петрич?
Паметник "Камбана" в местност Боището в село Петрич е издигнат в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876-та година.
Паметник "Камбана" се намира на северния вход на село Петрич.
През землището на село Петрич текат общо пет на брой реки – най-голямата от тях – Тополница, Мирковска, Смолска, Каменишка и Гугов дол, които вливат своите води една в друга. Прието е, че именно това петречие дава настоящето име на селището.
На път към центъра на селцето ще преминете през стария двусводов мост, извисяващ се над буйните води на река Тополница.
Срещу стария мост се издига Гуговата къща – възстановения след Освобождението на България от османско робство роден дом на Нено Лулчов Гугов, един от активните организатори и участници в Априлското въстание от лето 1876-то и представител на селото в Оборищенското събрание.
В близост се намира искрящото бижу на село Петрич – Художествената галерия и музейна сбирка към нея.
Понастоящем в картинната галерия на Петрич се съхранява един изключително ценен артефакт – личният медальон на благодетелката на българския народ лейди Емили Странгфорд, която през 1877 г. го подарява на 27-годишния поет Иван Вазов.
Лейди Емили Странгфорд – символ на човечност, милосърдие, доброта, щедрост и любов към българите, е личност, на която е отредено видно място в Художествената галерия на село Петрич.
Местности Петрина чукара и Сливовка край село Петрич, община Златица, свързани с първата и единствена победа на Хвърковатата чета на войводата Георги Бенковски над башибозуци и черкези.
Паметникът в местност Петрина чукара е издигнат и открит през 1976 година по повод 100-годишнината от бунта. Известен е и като паметник "Първа и единствена победна битка на Хвърковатата чета".
Само на 21 километра югоизточно от село Петрич (на около 26 минути с автомобил) се намира село Оборище.
Южно от село Оборище е издигнат параклис "Света Богородица".
Най-трудолюбивите и сръчни български ръце са превърнали мястото в истинско чудо с прекрасни пейки, място за игри за малчуганите, зелена трева, величествени гледки, алеи за разходка и едно голямо зелено сърце.
На разклон вляво по пътя III-801 Вакарел – Панагюрище между село Оборище и град Панагюрище се намира Историческа местност Оборище.
По пътя между село Оборище и град Панагюрище вдясно ще откриете чешма "Мечата глава".
Знаковата чешма е издигната през далечната 1966 година по случай 90-годишнината от Априлското въстание.
Пътнико!
Виж двете реки Панова и Асарел сляни тук под този мост;
тъй се сляха в 1876-то лето душите на нашите деди – ей там на Панова река на
ОБОРИЩЕ
В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
за освобождение на България.
Свали шапка, макар от далеч, и поклони се, преди да отминеш.
1928 година
Само на 8 километра югоизточно от Историческа местност Оборище (на около 11 минути с автомобил) се намира борбено Панагюрище.
20 априлий лето 1876-то!
Бунт!
Въстание!
На оружие!
Възторжените викове на борците за свобода огласят този двор!
Това е Тутевата къща в град Панагюрище – мястото, където е обявено Априлското въстание!
В близост се намира и Лековата къща, която не бива да пропускате да посетите.
Оттам се отправете към площад "Райна Княгиня", където ще видите паметника на българска учителка и акушерка – Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, ушила байрака на въстаниците и извезала със сърма лъва и огнения девиз:
Свобода или смърт!
В близост се намира и Футековата къща – родния дом на Райна Княгиня, който днес е превърнат в музей.
Къща-музей "Райна Княгиня" е обект номер 36 от 100-те национални туристически обекта на България.
Не бива да пропускате да разгледате невероятно интересната експозиция на Исторически музей Панагюрище, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г.
Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането. В нея е подредена етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура.
В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могила "Мрамор" е разкрито погребение на тракийски вожд.
Недалеч от нея през 1949 година е открито световноизвестното Панагюрско златно съкровище, датирано от периода IV – III век преди Христа.
Съкровището е намерено случайно от тримата братя тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 килограма.
Копия на деветте уникални златни съда са изложени в историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.
Чудна музикална водна атракция тук са уникално красивите, феерично-вълшебните и така цветни панагюрски фонтани, които задължително ви съветвам да посетите, когато гостувате на този красив средногорски град.
Ще станете свидетели на една от трите музикални програми – вихрен, шеметен танц, в който се преплитат музикални ноти, заслепяваща светлина, тонове цвят и хиляди пръски вода!
Какво?! Не ми вярвате?! Ами уверете се сами!
Музиката в това видео е на талантливия български композитор, аранжор и пианист Митко Щерев, представена по уникален, красив и така цветен и въздействащо-визуален начин.
Само на 10 километра южно от град Панагюрище (на около 12 минути с автомобил) ще откриете село Баня, Панагюрско.
Почивката в село Баня, насред дивна природа, пълна тишина и в изобилие на минерални извори е изключително удоволствие, което ви приканвам да споделите и вие.
Преминете над моста, изграден над река Банска Луда Яна и поемете към манастирска църква "Света Троица", издигаща се насред местност Манастирчето.
Подминавайки белия храм, пътеката ще ви изведе нагоре към Банско кале (Градището), откъдето се разкрива впечатляваща гледка към цялото село.
В Баня несъмнено посетете емблематичната за селцето Талпена къща, наричана още Пулева къща.
Къщата е уникален паметник на жилищната архитектура и се датира към периода от 1700 година до 1725 година. Била е притежание на богати чорбаджии от Пулевия род.
Построена е от талпи, сечени на ръка, откъдето идва и другото име, с което е известна.
От Пулевия род са и предците на шампионите Кубрат и Тервел Пулеви. Според селските регистри в Баня е роден дядо им Петър.
Талпената къща в село Баня, Панагюрско, известна още като Пулевата къща, е обявена за паметник на културата и има ценна архитектурна стойност, даваща представа за живота и миналото на банци.
В Баня не бива да пропускате да посетите и родния дом на Грую Тренчов, по-известен като поп Груйо – Бански, български революционер, участник в Априлското въстание, воевода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание.
Само на около 43 километра южно от град Панагюрище (на около 40 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.
Градината на света и вечният пламък на мира се намира в съседство с парк-остров "Свобода" в град Пазарджик.
Само на 14 километра югозападно от град Пазарджик (на около 18 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.
В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".
В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.
Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.
На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.
Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.
Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Само на 13 километра източно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 22 километра северно от град Стрелча (на около 28 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Свети Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
Само на 35 километра източно от град Панагюрище (на около 35 минути с автомобил) се намира Старосел – поредното прекрасно българско село, събрало красотата и чара на този чуден край на България.
Само на 41 километра източно от град Панагюрище (на около 41 минути с автомобил) се намира село Паничери, в което гордо се извисява тази стройна часовникова кула.
Само на 45 километра източно от град Панагюрище (на около 45 минути с автомобил) ще имате уникалната възможност да се разходите по арт улиците на Старо Железаре.
Само на 58 километра източно от град Панагюрище (на около 58 минути с автомобил) ще откриете зеления и спокоен Хисаря.
Хисаря предлага на своите гости разнообразни и впечатляващи атракции, които съм обобщил в следните великолепни идеи за маршрути, от които всеки може да се възползва:
Само на 15 километра северно от град Панагюрище (на около 15 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира селище Панагюрски колонии.
Само на 15 километра северозападно от село Панагюрски колонии (на около 15 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
Съвсем близо до мост "Новият кемер" се намира град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка – един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново.
Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново!
Какво може да посетите в Златица?
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Свети Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка долина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастирски комплекс "Свето Възнесение Господне".
Край манастирския комплекс целогодишно текат бистрите планински води на Спасово кладенче.
Храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец" се намира на пресечката на улиците "Киро Стоянов" и "Епископ Софроний Врачански".
Златишки метох – убежище на Васил Левски се намира точно срещу храм "Свети Великомъченик Георги Победоносец".
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 11 километра западно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 13 минути с автомобил) ще откриете уникално красивото и така подредено село Чавдар.
В близост до селото се намират уникално красивите и лесно достъпни водопади Казаните – природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. Там е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Само на 10 километра източно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица – златен град на чешми и на Дядовата ръкавичка (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 8 километра източно от град Пирдоп (на около 11 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас с много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари