Водопади Казаните край село Чавдар е поредното очарователно есенно вълшебство от мен за всички вас.
Изходна точка за днешното дивно приключение е село Чавдар. Следвам указателните табели "Казаните", които по един прекрасен нов път ме извеждат от селото, пресичайки река Тополница.
Разстоянието между селото и моста над Тополница е около 3.5 километра.
След моста асфалтовият път свършва и започва лек и не лош коларски път. Продължавам с автомобила си по него и скоро се озовавам в подножието на гъста гора, хвърляща дебела сянка. Там оставям автомобила си, защото приключението започва сега!
Продължавам по стръмна широка пътека през гората.
Есента е тук със своето вълшебство и всичко е някак различно – многоцветно, шарено, пъстро и чудато!
Първата част е леко задъхваща, но знайте, че най-красивата гледка се разкрива след най-тежкото изкачване.
Скоро пред мен се разкрива феноменален изглед – дивно красивите южни склонове на Средна Стара планина, Подбалкана, сгушил Чавдар и Челопеч, както и близките склонове на Същинска Средна гора.
Тук спокойно си поемам дъх, наслаждавайки се на тази велика красота на майка България!
Есента е нашарила всеки лист в различна багра – огнено червено, златисто, жълто и зелено.
Небето е ярко синьо!
Белите пухкави облаци докосват белите склонове на отсрещните баири.
Балите сено почиват в далечината.
Кошери с пчели се виждат в маранята.
Птиците пеят все същите си песни, на които и вятърът приглася!
Зашеметяващо!
Но път ме чака, хайде да вървя!
Тук гората хвърля дебела сянка върху пътя и ходът ми е лек и приятен.
Пътеката постоянно сменя наклона си, като редува изкачвания нагоре и спускания надолу.
Не мога да кажа, че е трудна, по-скоро е лека и приятна.
Общата дължина между своеобразния паркинг под дебелата сянка, където оставих автомобила си и крайната точка е около 2.7 километра.
Забелязвам началото на една изключително стръмна пътека вляво, водеща директно до водопада, но подчертавам, че този пряк път е доста стръмен. За предпочитане е да продължите по широкия коларски път още малко.
По-нататък пред мене изниква добре организиран заслон с пейки и маси, където отдъхвам и похапвам. Има и барбекю за тези, които искат да потренират кулинарните си възможности, както и чешма.
Знамената на България и на община Чавдар ме приветстват, развявайки се от игривия вятър.
Отдъхнал, сит и в добро настроение се отправям към финалната част на днешното приключение.
По една малка пътека навлизам в гората.
Последователно преминавам два дървени моста, водещи над почти пресъхнала река.
Продължавам по пътеката и стигам до голяма маса с пейки и чешма, намиращи се над самите водопади.
Както и вие ще забележите, това е едно доста чудато място!
Водопади Казаните са природен феномен от пет очарователни и красиви водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода.
Разположени са между три огромни странни и доста причудливи скали, като водопадите са образували вирове (еврозионни котли), наподобяващи казани, откъдето е дошло наименованието им.
Вероятно на водата са ѝ трябвали стотици хиляди години, за да прореже и така странно да оформи тези скали.
Внимателно се опитвам да погледна от върха на водопада, защото това е възможно сега, когато реката почти я няма. Със сигурност не би било възможно напролет, когато реката е пълноводна.
Внимателно стъпвам в края на скалата и поглеждам напред. Виждам четири своеобразни езерца, последователно подредени и оформени като стъпала или тераси.
Както вече споделих с вас, водопади Казаните е каскада от няколко последователни водопада, които изливат своите води от езерце в езерце, подобно на казани, от където произлиза и името им.
Петото и последно езерце не се вижда оттук. Всъщност пътят до него е изключително екстремен, но всичко по реда си.
Над каскадата е изграден мост за наблюдение на водопадите и каньона, който реката е образувала там.
Гледката от моста над Казаните в посока каньона, прорязан и образуван от реката, е феноменална, а есента я прави вълшебна!
Каскадата може да се наблюдава частично от няколко различни точки поради високите скали и пресечения терен, в който се намира.
Отляво на реката има път, водещ към солиден мост, изграден над водопада. Към този мост може да се мине и отдясно. Аз пресякох каквото беше останало от реката и минах отляво. От моста също може да се разгледат терасите и езерцата. Предполагам, когато реката е пълноводна, това вероятно е единственият начин.
След моста има тясна и на места доста стръмна пътека, която води надолу до петото езерце и под водопада.
Тук следва да сте доста внимателни и добре екипирани със здрави обувки, защото всяко подхлъзване може да е с неприятни последици.
Да, пътеката е стръмна, но е кратка и скоро съм вече долу край петото езерце и под водопада.
След като се полюбувах на чудатите и странни скали и от този ъгъл, продължавам по обратния път и по екстремната пътека нагоре, солидния мост, дървените мостове и заслона.
Пътят на връщане определено е още по-приятен и лек, защото в по-голямата си част се спуска надолу.
Водопади Казаните са включени в националния регистър на природните красоти и са обявени за природна забележителност през 1970 година.
В регистъра на защитените територии и защитените зони в България водопади Казаните е защитена територия от категория: Природна забележителност.
Как се стига до село Чавдар?
Чавдар е село в Западна България. То е център и единствено населено място в община Чавдар, Софийска област.
Село Чавдар е разположено в близост до Подбалкански път*.
*Републиканският път I-6, по-известен и като Подбалканският път, е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток, преминаващ по територията на девет области: Кюстендилска, Пернишка, област София, Софийска, Пловдивска, Старозагорска, Сливенска, Ямболска и Бургаска.
Общата му дължина е 508,5 km, което го прави най-дългият републикански път в България.
Чавдар отстои на:
72 километра (на около 1 час и 8 минути с автомобил) от столицата
124 километра (на около 1 час и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
435 километра (на около 5 часа и 19 минути с автомобил) от град Варна
328 километра (на около 3 часа и 57 минути с автомобил) от град Бургас
Село Чавдар се намира в планински район.
Община Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина, в подножието на Стара планина, в съседство с градовете Челопеч, Златица и Пирдоп. Състои се само от едно населено място – село Чавдар. Населението е около 1100 жители – осмата най-малка община в Република България.
Разходката из Чавдар е изключително очарование, което ви препоръчвам да сторите!
В Чавдар се провежда ежегоден събор на връх Света Петка, който се намира над селото. Местността е наречена на покровителката на селото светицата Петка.
Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна! Оттам се вижда цялата Златишка котловина, дори и река Тополница. На това място е изграден параклис "Св. Петка".
В близост е разположен и Археологически парк "Тополница".
Как се стига до водопади Казаните край село Чавдар?
Изходна точка е село Чавдар. В селото са разположени редица информационни табели "Казаните", които указват правилната посока.
Ще излезете от селото по един прекрасен нов път и ще пресечете река Тополница.
Разстоянието между село Чавдар и моста над река Тополница е около 3.5 километра.
След моста асфалтовият път свършва и започва лек и не лош коларски път. Продължете с автомобила си по него и скоро ще се озовете в подножието на гъста гора, хвърляща дебела сянка. Там оставете своя автомобил, защото оттук насетне се ходи пеш.
Какво може да посетите в близост?
Само на 11 километра източно от село Чавдар (на около 12 минути с автомобил) се намира град Златица.
Град Златица е един от моите любими градове, в които обичам да се връщам отново и отново.
В центъра на града непременно се повеселете лудо в парк "Дядовата ръкавичка".
Съвсем наблизо до парк "Дядовата ръкавичка" се намира старата часовникова кула на Златица.
От старата часовникова кула се насочвате към североизточна част на Златица, северно от ЖП линията, където се намира улица "Стара планина". Поемайки по нея, скоро ще се озовете извън северните покрайнини в подножието на Балкана, където бученето ще ви насочи, че приближавате Златишки водопад.
В непосредствена близост до самия водопад се намират стълбите, които ще ви отведат до параклис "Св. Св. Кирик и Юлита". От мястото се разкрива изключително красива гледка към цялата Златишка котловина.
Ако продължите вляво покрай водопада, ще се озовете до манастир "Възнесение Господне" и Спасово кладенче.
Чешма "Гергана" в град Златица, вдъхновена от "Изворът на Белоногата" на Славейков, се намира на около един километър южно от центъра на града на улица "Медет", недалече от последните къщи, по пътя, водещ към едноименната местност, в посока село Панагюрски колонии и град Панагюрище.
Само на 9 километра южно от град Златица (на около 11 минути с автомобил) насред живописния Медетски проход в Същинска Средна гора се намира мост "Новият кемер".
На 23 километра южно от град Златица (на около 28 минути с автомобил) насред вдъхновяващо красивата Същинска Средна гора на надморска височина 1050 метра на превал източно от връх Братия се намира село Панагюрски колонии.
Само на 10 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намират величествените руини на Еленска базилика, които в никакъв случай не бива да пропускате да посетите.
В близост до руините на Еленска базилика, като спомен за погубения български манастир, през 2010 година е издигнат и осветен параклис "Св. Илия".
Само на 12 километра югоизточно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира китното средногорско бижу Душанци.
Нека разходката ви отведе и до красивия храм "Св. св. Кирил и Методий".
Душанци е възхитително място през всеки сезон! Доказателство за това са великолепните фото моменти с чудесната коледно-новогодишна украса, носеща толкова наслада за сетивата ни!
В края на селото не пропускайте да се отбиете вляво, където ви очаква автентичен римски мост Куфарита.
Продължавайки след мост Куфарита, пътят ще ви отведе до параклис "Св. Георги" над Душанци, откъдето ще се насладите на чудна гледка към цялата Златишка котловина.
Пътят след селцето ще ви отведе до язовир "Душанци" – великолепен през всеки сезон – през есента, през зимата и на границата между пролетта и лятото. Насладете му се!
Само на 12 километра източно от град Златица (на около 14 минути с автомобил) се намира спокойното, зелено и така красиво селце Антон.
Съвсем близо до селото на самия Подбалкански път се намира очарователния Антоновски водопад (още Антонски водопад или Пеперудата).
Цялата ненадмината красота на Златишко-Пирдопския исторически регион е събрана в един-единствен маршрут "Чудесата на Златишко-Пирдопския край", подготвен от мен за вас много любов и който е една чудесна хрумка за уикенда!
Всички представени тук идеи са напълно подходящи и осъществими в рамките на един уикенд!
Само на 32 километра южно от град Златица (на около 37 минути с автомобил) се намира Археологическо-исторически резерват град-музей Копривщица – обект номер 75 от 100-те национални туристически обекта на България.
Край градчето ви предлагам да посетите впечатляващо красивата и така чаровна гара Копривщица.
В Копривщица задължително отделете време и посетете възрожденски храм "Св. Николай".
Една разходка из зелените пасбища около град Копривщица ще ви отърси от сивото ежедневие и ще ви зареди положително и аз горещо ви я препоръчвам!
На обширна територия, разположена между китните средногорски градчета Копривщица и Стрелча ще откриете няколко древни мегалитни светилища – Скумсале, Исара, Киселица, Кулата.
Само на 21 километра южно от град Копривщица (на около 25 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Стрелча.
В град Стрелча може да се насладите на пеещ и танцуващ фонтан "Балерината".
Не забравяйте да сведете глава край достолепния храм-паметник "Свети Архангел Михаил", който се издига в град Стрелча.
Само на 32 километра източно от град Златица (на около 29 минути с автомобил) ще откриете историческото градче Клисура.
Връщайки се обратно в посока Подбалканския път, продължете в посока град Бургас.
Скоро ще видите, че пътят се разклонява. Продължете направо, без да вземате завоя, който ще ви изведе на Подбалканския път. От мястото стартира пътека през гората, която ще ви изведе до паметника на Априлци, извисяващ се в местност Зли дол, издигнат през 1961 година в чест на 85-тата годишнина от онези паметни събития.
Само на 3,7 километра западно от град Клисура (на около 5 минути с автомобил) ще откриете красивия Клисурски водопад.
Само на 9 километра източно от град Клисура (на около 10 минути с автомобил) се намира уханното на рози село Розино, край което напролет цъфтят хиляди благоуханни рози.
Само на около 70 километра североизточно от град Златица (на около час и 13 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 57 километра източно от град Златица (на около 49 минути с автомобил) се намира град Сопот.
Върху историческия хълм Трапето, където навремето се е издигала църквата "Света Богородица", известна като Горната черква, опожарена през 1877 година от турците, днес откривам параклис "Покров Богородичен" – точно срещу композицията "Аз съм българче".
Ако поемете от хълм Трапето по пътеката в посока възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", ще се озовете пред дверите на храма за нула време.
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метохът), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) народна старина и архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Девически манастир "Въведение Богородично" (метох) е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
През 1850 година южно от възрожденски храм "Свети Свети Апостоли Петър и Павел", насред черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище, известно като Радиното училище, което се смята за приемник на килийното училище в съседния девически метох.
Вземам си довиждане с Радиното училище и се отправям в посока Етнографски и занаятчийски център "Сопотски еснафъ".
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род.
През 1964 година къща-музей "Иван Вазов" е обявена за паметник на културата от национално значение.
Къща-музей "Иван Вазов" е обект номер 43 от 100-те национални туристически обекта на България.
От Сопотски мъжки манастир "Възнесение Господне" стартира пътеката към величествения и така обаятелен Сопотски водопад на река Манастирска.
Ето го сърцето на водопада, което непрестанно бие в такт с Балкана.
Само на 62 километра източно от град Златица (на около 57 минути с автомобил) се намира град Карлово.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка до Етнографски комплекс "Старинно Карлово".
Включва пет къщи – паметници на културата със забележителна културна стойност. Това са:
Всяка от къщите поражда свое уникално послание, което отправя госта в различни посоки, провокира у него желания и спомени, кара го да мечтае.
Целостта на архитектурния ансамбъл е уникална и неподражаема и всеки посетител би могъл да усети онзи велик възрожденски дух, който все още броди по тесните калдъръмени улички на "Старинно Карлово".
Етнографски комплекс "Старинно Карлово" е обект номер 44б от 100-те национални туристически обекта.
В Карлово препоръчвам да си направите разходка и до красивия водопад Сучурум.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!