Христос беше предаден за прегрешенията ни

Kristina Ivanova
4.04
време за четене: 11 мин.

Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал. И както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме.

Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път. И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.

Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си, както агне, водено на клане и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Чрез угнетителен съд биде грабнат.

А кой от Неговия род разсъждаваше, че беше отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът?

И определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия. Защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Му.

Но Господ благоволи Той да бъде бит, предаде Го на печал. Когато направиш душата Му принос за грях, ще види потомството, ще продължи дните Си и това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити. Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им.

Затова ще Му определя дял между великите и Той ще раздели корист със силните, защото изложи душата Си на смърт и към престъпници биде причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците.

Исая 53:3-12

Около 700 години по-късно

Исус идва с тях на едно място, наречено Гетсимания и казва на учениците Си:

„Седете тука, докато отида там да се помоля“.

И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува. Тогава им казва:

„Душата Ми е прескръбна до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мене“.

И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки:

„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“.

Дохожда при учениците, намира ги заспали и казва на Петра:

„Как! Не можахте ли ни един час да бдите с Мене? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно“.

Пак отиде втори път и се моли, думайки:

„Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това без да го пия, нека бъде Твоята воля“.

И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали. И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

Светото евангелие от Матей 26:36-44

И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

И като беше на мъка, молеше се по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

Светото евангелие от Лука 22:43-44

Тогава идва при учениците и казва им:

„Още ли спите и почивате? Ето часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. Станете да вървим. Ето приближи се тоя, който Ме предава“.

И когато Той говореше, ето Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки:

„Когото целуна, Той е. Хванете Го.“

И веднага се приближи до Исуса и рече:

„Здравей, Учителю!“

И Го целува.

А Исус му каза:

„Приятелю, за каквото си дошъл, стори го“.

Светото евангелие от Матей 26:45-50

„Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“

И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха:

„Господи, да ударим ли с нож?“.

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

А Исус проговори, казвайки:

„Оставете до тука“.

И допря се до ухото му и го изцели.

Светото евангелие от Лука 22:48-51

Тогава Исус му каза:

„Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат. Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?“.

В същия час рече Исус на народа:

„Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания.“

Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

Светото евангелие от Матей 26:52-56

И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. И заведоха Го първо при Анна, защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. А Каиафа беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

Исус му отговори:

„Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират и нищо не съм говорил скришно. Защо питаш Мене? Питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил. Ето те знаят що съм казвал“.

Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече:

„Така ли отговаряш на първосвещеника?“.

Исус му отговори:

„Ако съм продумал нещо зло, покажи злото, но ако добро, защо ме биеш?“.

Светото евангелие от Йоан 18:12-14, 19-23

Главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха. Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни. Сетне някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:

„Ние Го чухме да казва:

Аз ще разруша тоя ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг неръкотворен“.

Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки:

„Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тия против Тебе?“.

А Той мълчеше и не отговори нищо.

Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза:

„Ти ли си Христос, Син на Благословения?“.

А Исус рече:

„Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци“.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза:

„Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството.

Как ви се вижда?“.

И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: „Познай“.

И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

Светото евангелие от Марк 14:55-65

А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса да Го умъртвят. И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

Светото евангелие от Матей 27:1-2

Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

Затова Пилат излезе при тях и каза:

„В какво обвинявате Тоя човек?“.

В отговор му рекоха:

„Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе“.

А Пилат им рече:

„Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон“.

Юдеите му рекоха:

„Нам не е позволено да умъртвим никого“ (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

И тъй Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза:

„Ти юдейски Цар ли си?“.

Исус отговори:

„От себе си ли казваш това или други са ти говорили за Мене?“

Пилат отговори:

„Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?“.

Исус отговори:

„Моето царство не е от този свят. Ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук“.

Затова Пилат Му каза:

„Тогава, Ти цар ли си?“.

Исус отговори:

„Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“.

Пилат Му каза:

„Що е истина?“.

И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им:

„Аз не намирам никаква вина в него. А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата. Желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?“.

Тогава те пак закрещяха, казвайки:

„Не Тоя, но Варава“.

А Варава беше разбойник.

Тогава Пилат взе Исуса и го би.

И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, приближиха се при Него и казваха:

„Здравей, царю юдейски!“.

И удряха Му плесници.

Тогава Пилат пак излезе вън и каза им:

„Ето извеждам ви Го Вън, за да познаете, че не намирам никаква вина в Него“.

Исус, прочее, излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха.

Пилат им казва:

„Ето човекът!“.

А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки:

„Разпни Го! Разпни Го!“.

Пилат им каза:

„Вземете Го вие и разпнете Го, защото аз не намирам вина в Него“.

Юдеите му отговориха:

„Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син“.

А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши. И пак влезе в преторията и каза на Исуса:

„Ти от къде си?“.

А Исус не му даде отговор.

Затова Пилат Му казва:

„На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпна?“.

Исус му отговори:

„Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено отгоре, затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе“.

Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне.

Юдеите, обаче, викаха, казвайки:

“Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел. Всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря“.

А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменно настлание, а по еврейски – Гавата.

Светото евангелие от Йоан 18:1-40, 19:1-13

И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза:

„Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?“ (Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат:

„Не струвай нищо на Тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него“).

А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

Управителят в отговор им рече:

„Кого от двамата искате да ви пусна?“.

А те рекоха:

„Варава“.

„Пилат им казва:

„Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос?“.

Те всички казват:

„Да бъде разпнат!“.

А той каза:

„Че какво зло е сторил?“.

А те още повече закрещяха, казвайки:

„Да бъде разпнат!“.

И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа и каза:

„Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник, вие гледайте“.

И целият народ в отговор рече:

„Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни“.

Светото евангелие от Матей 27:17-25

Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

И така, взеха Исуса и Той сам, носейки кръста Си, излезе.

Светото евангелие от Йоан 19:16-17

И с него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците – единия отдясно Му, а другия отляво.

А Исус каза:

„Отче, прости им, защото не знаят какво правят“.

И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

Светото евангелие от Лука 23:26-34

А беше третият час, когато Го разпнаха.

Светото евангелие от Марк 15:25

А над Него имаше и надпис:

„Тоя е Юдейският Цар“.

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки:

„Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!“.

А другият в отговор го смъмра, като каза:

„Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили, а Този не е сторил нищо лошо“.

И каза:

„Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си“.

А Исус му рече:

„Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая“.

Светото евангелие от Лука 23:35-43

При кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си:

„Жено, ето син ти!“.

После каза на ученика:

„Ето майка ти!“.

И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

Светото евангелие от Йоан 19:25-27

А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. Около деветия час Исус извика със силен глас:

„Или, Или, лама савахтани?“,

сиреч, „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“.

Светото евангелие от Матей 27:45-46

Около 1 000 години преди разпятието на Христос цар Давид пророкува:

Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш на думите на охкането ми?

... А аз съм червей, а не човек, укоряван от човеците и презиран от людете. Всички, които ме гледат, ругаят ме. Отварят устните си, кимват с глава и казват: „Той упова на Господа, нека го избави. Нека го избави понеже има благоволение в него“. Но Ти си, Който си ме извадил из утробата. Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди. На Тебе бях оставен от рождението си. От утробата на майка ми, Ти си мой Бог. Да се не отдалечиш от мене, защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

Много юнци ме обиколиха. Силни васански бикове ме окръжиха. Отвориха срещу мене устата си, като лъв, който граби и реве. Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости. Сърцето ми стана като восък. Разтопява се всред вътрешностите ми. Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми. Ти си ме свел в пръстта на смъртта. Защото кучета ме обиколиха. Тълпа от злодейци ме окръжи. Прободоха ръцете ми и нозете ми. Мога да преброя всичките си кости. Хората се взират в мене и ме гледат. Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребие. Но Ти, Господи, да се не отдалечиш. Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. Избави от меч душата ми, живота ми от силата на кучето. Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

Псалми 22:1, 6-21

След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието, рече:

„Жаден съм“.

А като беше сложен там съд, пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

Исус като прие оцета, рече:

„Свърши се“.

Светото евангелие от Йоан 19:28-30

Исус извика със силен глас и рече:

„Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“.

И това като рече, издъхна.

Светото евангелие от Лука 23:44-46

Бог Отец не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни.