Думата библия произлиза от думата βιβλία на койне (древногръцки език, разпространен през периода от 300 г. пр. Хр. до 300 г. сл. Хр.) и означава книги.
Библията е книга, съставена от по-малки книги, разпределени в две части – Стар завет и Нов завет.
Авторът на Библията
Библията е написана за период от около 1 500 години. Старият завет е написан приблизително в интервала от 1 400 г. пр. Хр. до 400 г. пр. Хр. Написан е предимно на староеврейски, като няколко малки части от него са написани на арамейски. Новият завет е написан приблизително от 45 г. сл. Хр. до 95 г. сл. Хр. Езикът на Новия завет е койне.
Библията е написана от около 40 мъже, различни по възраст, образование, професия и социално положение – царе, свещеници, рибари, овчари, фермери, държавни служители, лекар, фарисей, бирник, генерал, книжник и др.
Макар и писано от толкова много и различни хора, съдържанието на Библията е вдъхновено от Бог. Самата Библия ни разкрива, че е вдъхновена от Бог и думите в нея са словата на Бог.
„Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ Второто послание на апостол Павел към Тимотей 3:16-17
Как хората са написали книгите на Библията?
„Това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля, защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но (светите) човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух.“ Второто послание на апостол Петър 1:20-21
Този текст ни разяснява, че хората са написали книгите на Библията чрез свръхестественото вдъхновение и водителство на Светия Божи Дух (Третото лице на Светата Троица).
Писана от ръцете на много хора, но вдъхновена от Бог, Библията има един автор и Той е самият Бог!
Ето защо тя е уникална и различна от всички останали книги.
Апостол Павел в посланието си към солунците пише:
„Ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.“ Първото послание на апостол Павел към солунците 2:13
„Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ Посланието към евреите 4:12
Само божествено вдъхновените (каноническите) книги в Библията се считат за Словото на Бог!
Библейски канон (Свещено Писание на Стария и Новия завет)
Сборникът от боговдъхновените книги, признати още в първите векове на християнството от църковните събори, се нарича Библейски канон, Свещен канон, Свещено Писание и включва 66 книги – 39 книги в Стария завет и 27 книги в Новия завет.
Процесът на определяне на библейския канон е започнал от еврейски учени и равини и по-късно е завършен от раннохристиянската църква към края на четвърти век.
След като вдъхновил хора, които да напишат книгите на Библията, Бог е ръководил и хората, които да разпознаят боговдъхновените книги.
Канонът на еврейското Свещено Писание (Танах) се състои от 24 книги.
Канонът на Стария завет на християнските библии включва всичките книги на еврейското Писание, но разделени на по-малки книги – общо 39, условно разпределени в четири главни раздела.
Първият раздел е Петокнижието, което се състои от Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.
Вторият раздел е наречен Исторически книги и включва 12 писания: Исус Навин, Съдии, Рут, Първа книга на Царете, Втора книга на Царете, Трета книга на Царете, Четвърта книга на Царете, Първа книга на Летописите, Втора книга на Летописи, Ездра, Неемия и Естир.
Третият раздел са поетическите книги (книги на мъдростта) и съдържа Йов, Псалми, Притчи, Еклисиаст и Песен на Песните.
Четвъртият раздел е наречен Пророчески книги и съдържа пет големи пророчески книги (Исая, Еремия, Плачът на Еремия, Езекиил и Даниил) и 12 малки (Осия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария и Малахия).
Броят на книгите в Стария завет се различава в католическата, православната и протестантската библии.
Източноправославната и католическата библии включват в Стария завет и неканонически книги.
В Стария завет на протестантската библия са включени само каноническите книги.
Неканоническите книги не са приети за боговдъхновени и не са част от Свещеното Писание.
През четвърти век църковните събори определили 27 книги на Новия завет, които условно са разпределени в четири раздела.
Първият раздел са Евангелията, който се състои от евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан.
Вторият раздел включва историческата книга Деяния на апостолите.
Третият раздел са Посланията и той включва: Съборното послание на апостол Яков, Първото и Второто съборно послание на апостол Петър, Първото, Второто и Третото съборно послание на апостол Йоан, Съборното послание на Юда, 13 послания на апостол Павел (Послание към римляните, Първо и Второ послание към коринтяните, Послание към галатяните, Послание към ефесяните, Послание към филипяните, Послание към колосяните, Първо и Второ послание към солунците, Първо и Второ послание към Тимотей, Послание към Тит и Послание към Филимон) и Посланието към евреите.
Четвъртият раздел включва пророческата книга Откровението на Йоан.
Всяка от книгите в Библията, с изключение на 5, са разделени на глави и стихове. Петте книги, които имат само по 1 глава, разделена на стихове, са: Авдий, Послание към Филимон, Второ съборно и Трето съборно послание на апостол Йоан и Съборно послание на Юда.
Главите са въведени в Библията през 1238 г. от кардинал Хуго де Каро. Стиховете са добавени през 1551 г. от Робертус Стефанус.
Единството на Библията
Уникално е и единството на библейското съдържание. Въпреки че се състои от 66 книги, различни по жанр (исторически разкази, поезия, пророчества и др.), написани на три континента, на три различни езика, в продължение на 1 500 години, от повече от 40 мъже, Библията е едно единно цяло от начало до край и в нея няма противоречия.
Библията е прогресивно откровение, дадено на хората от Бог.
Старият Завет полага основите за учението и събитията, които се намират в Новия Завет.
Новият Завет може да се разбере напълно, само когато се разглежда като изпълнение на пророчествата, законите, жертвената система, заветите и обещанията в Стария Завет.
Ако разполагахме само с Новия Завет, нямаше да знаем за пророчествата и обещанията, дадени на израилтяните за Месията (Христос).
Новият Завет представя Месията като разказва живота и изкупителното дело на Исус Христос и как ние трябва да откликнем на Неговия дар на вечен живот.
Евангелията и Деянията на апостолите разказват за много изпълнени пророчества, които бяха записани в Стария Завет стотици, дори хиляди години преди това. В раждането, живота, чудесата, страданията, смъртта, възкресението и възнесението на Исус намираме изпълнението на много старозаветни пророчества – напр. пророчествата, че Исус е потомък на Авраам, потомък на Давид, роден от девица, роден във Витлеем, пророк, първосвещеник, помазан със Светия Дух, намразен от евреите, предаден за 30 сребърника, измъчван и прободен, съден с престъпници, молещ се за убийците си, изоставен от Бог, нито една негова кост не е строшена, погребан в гроба на богаташ, възкръснал, възнесъл се на небето и много други.
Исус Христос каза:
„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците. Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“ Светото евангелие от Матей 5:17-18
След възкресението Си Исус Христос каза на учениците Си:
„Това са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.“
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. И рече им:
„Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.“ Светото евангелие от Лука 24:44-47
И двата завета ни разкриват един и същ Бог и Неговия спасителен план.
Бог е пресвят! В присъствието Му няма грях.
„... Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.“ Исая 6:3
„... Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.“ Откровението на Йоан 4:8
Святият Бог създаде хората по Свой образ и подобие.
„И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде. Мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог:
"Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ Битие 1:27-28
Но хората не устояха в състоянието на святост и праведност, в което бяха създадени. Те съгрешиха и Бог ги отдели от Себе си заради греха.
Тъй като заветът, сключен с първия човек като представител на човешкия род, не се отнася само за него, а и за потомството му, всички хора, произхождащи от него чрез естествено раждане, съгрешиха в него и изпаднаха заедно с него в онова първо прегрешение.
„... Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ Посланието на апостол Павел към римляните 5:12
„Както е писано:
„Няма праведен ни един. Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма ни един“.
„Гроб отворен е гърлото им. С езиците си ласкаят“.
„Аспидова отрова има под устните им“. „Техните уста са пълни с клевета и горест“.
„Нозете им бързат да проливат кръв. Опустошение и разорение има в пътищата им. И те не знаят пътя на мира“
„Пред очите им няма страх от Бога“. Посланието на апостол Павел към римляните 3:10-18
„Вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.“ Исая 59:2
Грях е всяко неподчинение или престъпване на който и да било Божи закон, даден като ръководно правило за разумните създания.
„Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие.“ Първото послание на апостол Йоан 3:4
Греховността произтича единствено от творенията, а не от Бога, Който, като пресвят и праведен, нито е, нито може да бъде източник на греха или да го одобрява по някакъв начин.
„Никой, който се изкушава, да не казва: „Бог ме изкушава“, защото Бог се не изкушава от зло и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ Съборното послание на Яков 1:13-15
Бог е праведен. Той мрази и се гневи на греха и на грешниците.
„Бог е праведен съдия. Да! Бог, Който се гневи всеки ден на нечестивия.“ Псалми 7:11
„Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда.“ Посланието на апостол Павел към римляните 1:18
„Защото Ти не си Бог, Който се удоволстваш в беззаконие. Нечистият няма да живее при Тебе, нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие. Ще изтребиш ония, които говорят лъжа. Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.“ Псалми 5:4-6
„... Душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.“ Псалми 11:5
„Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби помена им от земята.“ Псалми 34:16
Бог е справедлив и трябва да осъди и да накаже греха и грешниците.
„... Делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е и няма неправда в Него. Справедлив и прав е Той.“ Второзаконие 32:4
„Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.“ Притчи 21:12
„Защото нашият Бог е огън, който пояжда.“ Посланието към евреите 12:29
„Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове и ги предаде да бъдат вардени за съд, и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят, тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие, но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела), то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден.“ Второто послание на апостол Петър 2:4-9
„Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ Посланието на апостол Павел към римляните 6:23
Бог е милостив и според Своята воля е избрал грешници, които да доведе до Себе си чрез опрощение, което те получават единствено чрез вяра в изкупителната жертва на Божия Син, Когото Бог изпрати на Земята и наказа Него вместо тях заради техните грехове.
„... Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.“ Неемия 9:17
„А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е избрал за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината.“ Второто послание на апостол Павел към солунците 2:13
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Светото евангелие от Йоан 3:16
„Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път. И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни... Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал. “ Исая 53:5-6, 10
„Който биде предаден за прегрешенията ни и биде възкресен за оправданието ни.“ Посланието на апостол Павел към римляните 4:25
Грешният човек бива помирен със Святия Бог, оправдан и спасен от Неговия гняв, съд и вечно наказание само по Божия благодат чрез вяра в Неговия Син – Господ Исус Христос – Единствения посредник между Бог и човека.
„Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)... Защото по благодат сте спасени чрез вяра и то не от сами вас – това е дар от Бога, не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Посланието на апостол Павел към ефесяните 2:4-5,8-9
„Нито едно творение няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват законът и пророците, т.е. правдата от Бога чрез вяра в Исуса Христа за всички [и на всички], които вярват, защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.“ Посланието на апостол Павел към римляните 3:20-26
„Всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа и даде на нас да служим за примирение, сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им и че повери на нас посланието на примирението. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“ Второто послание на апостол Павел към коринтяните 5:18-21
„За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.“ Деяния на апостолите 10:43
„В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете... Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст. И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни.“ Посланието на апостол Павел към колосяните 1:14, 19-22
„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос.“ Посланието на апостол Павел към римляните 5:1
„И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Деяния на апостолите 4:12
Бог призовава хората към покаяние и отказване от греховете им
И Йоан Кръстител, и Исус Христос започнаха своите служения с призив за покаяние:
„В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:
„Покайте се понеже наближи небесното царство“. Светото евангелие от Матей 3:1-2
„А след като Йоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:
„Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в благовестието“. Светото евангелие от Марк 1:14-15
След възнесението на Христос апостолите проповядваха:
„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса.“ Деяния на апостолите 3:19-20
„Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил, за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“
Деяния на апостолите 17:30-31
Бог е дал властта на Сина Си да съди всички
Господ Исус Христос каза:
„Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички, за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил. Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Истина, истина ви казвам, иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син. Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ Светото евангелие от Йоан 5:22-29
„Който вярва в Него, не е осъден, който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“ Светото евангелие от Йоан 3:18
„Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ Светото евангелие от Йоан 3:36
Исус Христос заяви:
„... Ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.“ Светото евангелие от Йоан 8:24
„Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.“ Посланието към евреите 9:28
„И да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.“ Първото послание на апостол Павел към солунците 1:10
Новият Завет завършва с пророческата книга Откровението на Йоан, в която са записани пророчества за завръщането на Божия Син да съди невярващия свят, да спаси вярващите в Него и да установи Своето вечно царство.
Защо Бог ни даде Библията?
„Човешкият род има дадени от Твореца две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата – Своята воля. Първата е видимият свят, който Той е сътворил, за да може човекът, гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му, да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието намерение за нашето спасение.”
Михаил Ломоносов – учен, енциклопедист и писател
Макар че прозрението, идващо от природата и делата на сътворението и провидението до такава степен разкриват добротата, мъдростта и силата на Бога, че за хората не остава никакво извинение, все пак те не са достатъчни, за да ни дадат онова познание за Бога и Неговата воля, което е необходимо за спасението ни.
Бог ни даде Библията, за да ни научи преди всичко в какво трябва да вярваме по отношение на Бога и какво Бог изисква от нас. Тя е Божието откровение към нас – разкрива ни какво представлява Бог, кои са личностите в Триединството, какви са Неговите декрети и как се изпълняват те. В Библията Бог ни разкрива не само Себе Си, но и Своята воля за нас и Своя план за нашето спасение чрез вяра в изкупителната жертва на Господ Исус Христос.
В своето евангелие апостол Йоан –ученик и очевидец на чудесата, страданията, смъртта, възкресението и възнесението на Господ Исус Христос, пише:
„Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“ Светото евангелие от Йоан 20:30-31
Не само евангелието на Йоан, но цялата Библията е написана, за да повярваме в Божия Син и вярвайки, да получим спасение.
„Свещените писания могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус. “ Второто послание на апостол Павел към Тимотей 3:15
„Исус Христос, Когото обичате, без да сте Го видели, в Когото, като вярвате без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си спасението на душите си.“ Първото послание на апостол Петър 1:9
„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ Посланието на апостол Павел към римляните 10:9-10
„Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.“ Съборното послание на Яков 1:21
В двата завета намираме всичко, което ни е нужно да знаем за вечния живот и за това как да живеем богоугодно.
„За физическия човек Библията може да бъде най-скучната книга на света. За християнина това е книгата на живота, ръководството за душата, учебникът за спасението, най-ценното нещо в цялата вселена.“
Мартин Лойд-Джоунс
Библията не е книга за еднократно четене. Тя е книга за ежедневно изучаване и прилагане в живота.
„Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.“ Светото евангелие от Лука 11:28
„Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ Съборното послание на Яков 1:22
Исус проповядваше:
„И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара. И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща, но тя не падна, защото бе основана на канара.
И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък. И заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща и тя падна, и падането ѝ бе голямо.“
Светото евангелие от Матей 7:24-27
Неразрушимостта на Библията
Заради твърденията ѝ, че е Божието Слово, Библията многократно е била подложена на опити да бъде унищожена. Тя е издържала и е надживяла всички, които са я атакували и продължава и до днес да е най-издаваната и най-разпространената книга в света.
Апостол Петър пише в своето първо послание:
“Защото всяка твар е като трева и всичката ѝ слава като цвят от трева. Тревата изсъхва и цветът ѝ окапва, но Словото Божие трае до века, и това е словото, което ви е благовестено.” Първото послание на апостол Петър 1:24,25
Господ Исус Христос каза:
“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.” Светото евангелие от Марк 13:31
Използваните библейски цитати са от: https://biblia.bg/
Цитиран е преводът от 1940 г.
Снимките са правени на Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия завет XXII ревизирано издание на Българско библейско дружество.