"Брегът на Обзор"
Автор: Стефан Иванов
На прекрасната ми съпруга Кристина!
"Чуй ме,
Тъй бързо всичко отминава,
Но все пак любовта създава
Следа от твоята следа.
Чуй ме,
Дори когато мен ме няма
И само песента остава
Печат от моята душа."
Мирослав Костадинов
"Вървиме двама боси, Аз и Ти,
по пясъка така горещ вървим."
Миглена Георгиева
Фин, топъл пясък – разпилян,
мек и златен, рачета той крие
и миди шарени, и тук,
и там,
навсякъде!
А в нас сърцата лудо бият!
Разходка.
Двама.
За ръка.
Нозете – боси.
Тихичко.
Вълните...
И шепотът
на вятъра.
Целувка, не една...
И обич несравнима в нас полита!
Туптят сърцата лудо!
Две в едно.
Ръцете, те една в друга впити.
И всяка крачка е любов!
И всяка крачка те окриля!
И в тебе нещо ярко заблести.
И чайки над вълните в знак отлитат.
Звезда от хоризонта сваляш ти
и нежно в косите ѝ заплиташ.
А тя те гледа с пламък огнен и светът
е вече друг!
Животът – тъй прекрасен!
Брегът е пуст.
Морето – диво.
Приливът.
Лунен сърп в небето.
Ярък.
Ясен.
Свечери се.
Пясъкът студен е.
Морски бриз.
Морето топло.
Топли са вълните.
Нозете топлят.
Крачим ний.
И нещо в нас.
Огромно!
Огнено и свято!
Неразрушимо!
Аз в шепи стискам каменно сърце.
Сърце от камък!
Символ твърд и чуден.
На брега лежеше.
Намери го дете.
В душите ни е музика.
Дух буден.
Брегът е тъмен вече – чист обзорски бряг.
Необятна шир – морето.
Небосводът – ясен.
Звездици нежно там далече заблестят.
Подухва топъл бриз.
Шумът е тъй прекрасен.
Тя е тук и той е тук.
Те заедно – скали!
Една любов!
Тъй свята!
Бряг – обзорски.
С пясък, миди, рачета и водорасли.
Гора и планина.
И климат морски.
Оназ разходка още дланите ни топли.
Ще дойдем тук отново ний...
Морето зове ни със страстните си вопли!
Романтична разходка ви пожелавам!
