Дряново – дух и камък
- Stefan Ivanov
- 2.05
- време за четене: 18 мин.
Актуализирано: 8.10
Дряново е разположен в сърцето на България и представлява изключителен исторически и културен феномен.
Неговото развитие не е просто локална история, а микрокосмос на българската цивилизация, проследяващ корените си от най-дълбоката праистория, преминавайки през епохите на траки, римляни, средновековни крепости и достигайки своя връх като люлка на архитектурния гений и символ на националния героизъм през Възраждането.
Дряново е стратегически разположен в северното подножие на Централния Балкан, обгърнат от живописни хълмове, които свенливо разкриват останки от древни укрепления.
Градът се оформя около бреговете на Дряновска река, която е значим приток на река Янтра.
Тази локация е имала огромно значение през цялата човешка история, тъй като е контролирала достъпа между Дунавската равнина и вътрешността на Стара планина, правейки региона важен както за търговията, така и за отбраната.
Релефът на района е тясно свързан с карстовата морфология, оформена от здрави оргонски варовици.
В продължение на милиони години подземни течащи реки са оформили сложни системи от пещери и каньони.
Тази геоложка характеристика не само създава уникални природни забележителности, но и предоставя защитени убежища, които са били критични за най-ранното човешко обитание.
Пещера "Бачо Киро" – археологически феномен
В непосредствена близост до Дряновския манастир "Свети Архангел Михаил" се намира пещера Бачо Киро – природна забележителност и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието, която е един от най-значимите археологически обекти в Европа и е включена под номер 22 от Стоте национални туристически обекта на България.
Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от галерии с обща дължина около 3 600 метра.
Геоморфоложките проучвания предполагат, че нейното оформление е продължило впечатляващите 1,8 милиона години, като образуването ѝ е тясно свързано с развитието на долините на Дряновска река и нейния приток – река Андъка.
Археологическите разкопки в пещерата разкриват следи от човешко присъствие от средния и късния палеолит и я категоризират като мястото на най-древното палеолитно поселение в Средна Европа.
Този факт подчертава Дряновския край като ключова точка за миграцията и развитието на човешката цивилизация на континента.
Фактът, че най-ранните следи от човешка дейност и най-древното палеолитно селище са открити точно до Дряновския манастир "Свети Архангел Михаил", който по-късно се превръща в център на национален героизъм и духовност, показва забележителна непрекъсваемост на обитанието.
Специфичните микроклимат и защитени природни условия на този каньон са осигурявали жизнеспособност и стратегическа привлекателност за човешкото присъствие в продължение на векове.
Това свързва праисторическата необходимост за физическо оцеляване с възрожденската необходимост за национално и духовно оцеляване.
Античност и Ранно Средновековие – трако-римско наследство
След палеолита, регионът продължава да бъде населяван, като археологическите данни свидетелстват за местни енеолитна и бронзова култури. По-късно траки, римляни и византийци са изграждали край Дряново свои селища, гробници, крепости и кули.
Останките от тези крепостни съоръжения, градени от различни народи през вековете – траки, ромеи и българи, са все още видими по стръмните хълмове над града. Тези структури са доказателство за постоянното отбранително и логистично значение на района, особено по отношение на планинските проходи.
Недалеч от Дряново се намира и Римското тържище Дискодуратера, което допълнително подчертава ролята на региона като важен търговски център в Античността. До тържището може да се достигне и чрез специализиран туристически маршрут с водач, който е с продължителност около 6 часа.
Дряново през Средновековието – зараждането на духовния център
Съвременното селище Дряново е един от българските възрожденски градове, но корените му в Средновековието са отбелязани като критична опорна точка. Хронистите споменават селището за пръв път като крепост в края на XII-ти век.
Този исторически контекст е изключително важен, тъй като съвпада с периода, в който братята Асеневци освобождават България от византийско владичество. Първото писмено споменаване на Дряново като крепост непосредствено след възстановяването на българската държава показва, че селището е било критично за защитата на планинските подстъпи към новата столица – Велико Търново. Това подчертава не само отбранителната, но и логистичната важност на региона по време на държавното възстановяване, интегрирайки географската позиция, преди важна за римската търговия, в българската държавна стратегия.
Името на днешния град произхожда от дървото дрян. В българската традиция това дърво символизира жилавост и издръжливост, качества, които метафорично отразяват характера на местните планинци и техния дух през тежките векове.
Средновековни отбранителни структури
В района на Дряново са съществували множество средновековни отбранителни структури. Недалеч от града могат да бъдат открити останките на крепостите "Боруна" и "Градът", които са били част от отбранителната мрежа, защитаваща прохода и околните пътища към Търновград.
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"
Дряновският манастир "Свети Архангел Михаил" е основан именно през периода на Втората българска държава.
Разположен на около 4 километра югозападно от града, той бързо се превръща във важен духовен и просветен център.
Манастирът играе изключителна роля за съхраняването на християнската вяра и националния дух през вековете на османско робство.
Българското Възраждане
Както повечето балкански селища, разположени в относително защитената планинска част, Дряново достига своя икономически и социален разцвет през епохата на Българското Възраждане.
Този период се характеризира със силно развитие на занаятите, търговията и формирането на стабилна и заможна гражданска класа.
Тази икономическа мощ създава предпоставки за мащабно строителство и културен подем, който довежда до раждането и утвърждаването на най-известния български строител от това време – Майстор Никола Иванов Фичев.
Майстор Колю Фичето
Никола Фичев, известен като Уста Колю Фичето или Майстор Никола Иванов Фичев, е роден в Дряново през 1800 година.
Той започва да учи строителния занаят първоначално при местните дюлгери, но през 1830 г. заминава за Търново, където продължава обучението си при прочути майстори като Уста Велю и Станю Марангозина.
Неговото майсторство се формира чрез сътрудничество с майстори от различни школи, включително Брацигово, Корча, както и италиански работници. Неговият хоризонт е разширен и от пътуванията му до Цариград, Влашко и Молдова, където се запознава с достиженията на съвременната архитектура, като същевременно черпи вдъхновение от старите търновски църкви.
Признанието за самостоятелен майстор идва през 1836 г., когато той довършва църквата "Св. Никола" в Търново, като замества заболелия майстор и влага свои оригинални идеи във вътрешното оформление на сградата.
След това той продължава своята 40-годишна дейност, изграждайки редица църкви, чешми, обществени сгради, къщи и мостове, които го утвърждават като възрожденски архитект с неповторима творческа индивидуалност.
Основните градежи на Фичето в Дряново
В родния си град Дряново, Колю Фичето оставя няколко обекта, които са знакови за неговото майсторство и за културната идентичност на града.
Църквата "Свети Никола" е един от оцелелите до днес градежи, който демонстрира неговия уникален архитектурен стил.
Икономовата къща, построена през 1859 година, е сред запазените му строежи, като и днес приютява колекцията на Историческия музей на Дряново.
Мостът над Дряновска река, намиращ се на около 1,5 километра от музея и е символ на инженерно съвършенство и професионална етика.
Майсторът е бил известен с това, че при изпробването на мост лягал под него, за да гарантира сигурността му с живота си.
Тази практика не е просто демонстрация на инженерно самочувствие, а по-скоро социален и морален договор с общността, символизиращ честност и безусловно качество – основни ценности, които движат епохата на Възраждането.
Наследството на Колю Фичето се съхранява в Историческия музей в Дряново, който е посветен на живота и творчеството му и е включен в 100-те Национални туристически обекта.
Експозицията представя макети на най-известните му градежи, снимки, информация за строежите, както и образец от банкнотата от 2 000 лева с лика на майстора, която е била в обращение в периода от 1996 г. до 1999 г..
Културно-просветно дело
Културният живот през Възраждането е бил тясно свързан с духовния и просветния напредък. В Икономовата къща, част от Историческия музей, е изложена колекция от средновековни икони, събирани от местните храмове.
В тази колекция преобладават шедьоврите на иконописците от известната Тревненска школа, творили през XIX-ти век. Това показва, че Дряново е бил важен културен кръстопът, където архитектурната гениалност и иконописната традиция са се пресичали.
Лафчиевата къща в Дряново, известна и като Къщата без пирони, и експозиция "Сътворено от Земята"
Лафчиевата къща в град Дряново представлява един от най-значимите и уникални архитектурни паметници от периода на Българското възраждане.
Обявена за паметник на културата с национално значение, сградата е фокусна точка за изследване на строителните техники, икономическия просперитет и социалната структура на българския град от средата на XIX-ти век.
За Лафчиевата къща подробно разказвам и показвам ТУК.
Часовниковата кула
Впечатляваща архитектурна забележителност от същия период е и часовниковата кула на града.
Часовниковата кула в Дряново е един от символите на града.
Постройката, която днес всички ние виждаме, не е оригиналната часовникова кула. Първоначалната кула е построена през 1778 г., което прави Дряново едно от първите български селища с такава кула. Построяването ѝ е било ясен белег за процъфтяващо селище и е целяло да подпомага развиващите се занаяти, като известява занаятчиите за точния час (началото и края на работния ден).
Не разполагам с данни за първия и оригинален часовников механизъм, но този, който работи и до днес, е изработен през 1883 г. от тревненските майстори Генчо Колев и Христо Василев.
Оригиналната кула е била висока, центрична постройка, съчетана от три степенувани във височина тела. Долната част е била от груб камък с квадратна основа, а над нея четиристранната призма е преминавала в осмоъгълна част, където се е намирал механизмът.
Кулата е била съборена през 1945 г. поради поява на пукнатини и липса на реставрация. Възстановена е през 1984 г. по проект на арх. Илия Лефтеров, като оригиналната архитектура е запазена почти без промяна. Възстановената кула се намира на малко по-различно, по-високо място, в близост до известната Икономова къща, строена от майстор Колю Фичето.
При възстановяването е използван старият часовников механизъм от 1883 г., който е бил ремонтиран и настроен.
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" – популярно културно средище, просветен център и огнище на патриотичен и свободолюбив дух
Дряновският манастир "Свети Архангел Михаил", основан през Втората българска държава, придобива изключително значение по време на мрачните години на османското робство.
Изолиран дълбоко в каньона, той служи като духовна крепост, просветно средище и ключов стожер за съхраняването на националния дух, българската писменост и православието.
Априлската епопея от лето 1876-то
Кулминацията на историческото значение на манастира настъпва през май 1876 година по време на събитията, изписани със златни букви в Българската история и известни днес като Априлската епопея.
Битката при Дряновския манастир се превръща в една от най-паметните и трагични епопеи по време на Априлското въстание.
Четата, водена от Поп Харитон и Бачо Киро, води героични 9-дневни боеве – от 29 април до 7 май – срещу многохилядната турска армия. Въпреки численото превъзходство на противника и неизбежното военно поражение, саможертвата на въстаниците се превръща в мощен символ на непокорния български дух. Подвигът при Дряновския манастир се споменава и отбелязва при националните чествания в България и до днес, утвърждавайки манастира като национален мемориал.
Свързването на този революционен акт с най-дълбоката история на района е подчертано чрез назоваването на близката пещера на името на героя от въстанието Бачо Киро през 1940 г. Това действие служи като топографско-исторически мемориал, интегрирайки акта на въстанието в самата природна памет на региона, като по този начин създава мост между геологичната вечност на пещерата и националната памет за саможертвата.
Историческият музей на Дряново допълнително подчертава това наслояване на историята.
В манастира се помещава експозицията "Археология и Възраждане", която логически обединява манастира като място за най-древна култура (пещерата), духовен център (основаването) и революционен мемориал (битката).
Мемориален парк "Дряново"
Мемориален парк "Дряново" е тясно свързан със събитията от Руско-турската освободителна война. Намира се в северната част на града, на възвишение, което осигурява панорамна гледка.
Паркът е изграден на мястото, където са били погребани руски воини, загинали в периода между 1877 г. и 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война. Гробището и мемориалният парк са създадени в памет на жертвите от 35-ти Брянски пехотен полк и други руски части, които са участвали в освободителните боеве в района на Дряново и околностите.
Тогава в Дряново е устроен лазарет в който са лекувани много от ранените на връх Шипка (Свети Никола – по онова време). Починалите от раните са погребани в Дряново и са почетени през 1930 г. с паметник. Той е с класическа форма, а зад него има каменни правоъгълници, символизиращи безименните гробове на загиналите. Малко встрани е изписана и годината на битката – 1878. Това е мястото, където дряновци всяка година честват 3 март.
Централен елемент на мемориалния парк е паметникът, посветен на загиналите руски воини. Подобни паметници често са издигани в периода след Освобождението или в началото на XX-ти век, за да увековечат подвига на руските войски.
Дряновският край, особено в съседство с Велико Търново и прохода Шипка, е бил важен логистичен и военен център по време на войната. Затова наличието на военно гробище в близост до града е естествено следствие от боевете в района – военните действия около старопланинските проходи и населените места в Предбалкана.
Дряново е служило и като тилова база или място за разполагане на временни лазарети, където са умирали ранени и болни войници. Мемориалният парк "Дряново" е част от мрежата руски паметници в България, които съхраняват спомена за жертвите, дадени за Освобождението на страната. Паркът е място за историческа памет и национално поклонение.
Монумент "Майка България"
Това е поредната интересна забележителност в Дряново. Паметникът "Майка България" в Дряново се различава от едноименния, много по-известен паметник във Велико Търново, но има своето важно местно значение.
Намира се в централната част на Дряново, на малък площад, точно срещу сградата на Съдебната палата. Известен е като паметник "Майка България".
За разлика от много паметници "Майка България", които често са посветени на загиналите във войните за национално обединение, паметникът в Дряново е издигнат като символ на Българската държавност, независимост и суверенитет.
Позиционирането му срещу Съдебната палата го превръща във важна част от централния архитектурен ансамбъл на града, подчертавайки връзката между държавността, правосъдието и националния дух.
Подобни паметници, издигани след Освобождението, са имали за цел да вдъхват национална гордост и да напомнят за постиженията на българския народ.
Много е важно да се прави разлика, тъй като най-известният паметник с това име е във Велико Търново. Паметникът във Велико Търново е посветен на войните, паднали за Освобождението и Обединението на България (от Руско-турската война до Първата световна война) и е открит през 1935 г.
Въпреки че паметникът в Дряново не е толкова известен, като един от централните монументи в града, той безусловно представлява важен символ на местната и национална идентичност.
Ако посетиш мястото, ще видиш, че той е ключова визуална доминанта в тази част на града, свързвайки историческото значение на Дряново с административното му настояще.
Природни и туристически забележителности
Дряновският край е изключително богат на природни забележителности, които формират основата на съвременния туризъм. Геологическите дадености, съчетани с историческите обекти, създават уникален комплекс за културно-познавателни и екологични маршрути.
Пещера Бачо Киро е не само археологически обект от национално значение, но и важна туристическа дестинация. Тя е първата благоустроена пещера в България, чието развитие започва от дряновските туристи още през 1937 г.
В района на Дряновския манастир и града са разработени различни маршрути, които да задоволят интересите на пешеходни, културни и велотуристи.
Известната Дряновска екопътека, изградена през 2000 г., позволява на туристите да се насладят на редки скални форми и да наблюдават редки растения от българската флора.
Въпреки богатото си наследство и включването си в 100-те НТО, регионът се сблъсква със значителни предизвикателства пред поддръжката на туристическата инфраструктура.
Релефна карта на България
Релефната карта на България в Дряново е изключително интересен и малко известен факт, свързан с града.
Намира се в центъра на Дряново, в парка на двора на СУ "Максим Райкович", точно срещу часовниковата кула.
Изработена е през далечната 1962 г.
Картата е създадена по идея на учителката по география Бонка Тихова от гимназията и е изработена с помощта на нейните ученици – Донка Александрова, Сийка Янкова и Дабко Дабков. Завършването на проекта е било подпомогнато и от специалисти по геодезия и картография от военното училище в Шумен.
Излята е от цимент в мащаб 1:100 000 и е с внушителни размери – приблизително 6.90 на 4.30 метра.
Това, което прави картата наистина уникална и впечатляваща, е, че тя е проектирана да бъде работещ хидроложки модел!
В миналото (и вероятно при първоначалното ѝ функциониране) картата е била снабдена с водна система.
По коритата на основните реки, които са прецизно изобразени върху релефа (като Марица, Дунав, Искър и др.), е текла вода.
Водата се е вливала в умаленото изображение на Черно море и басейните на другите морета, като по този начин е пресъздавала изключително точно и нагледно физическата география и хидрографията на България.
Релефната карта на България в Дряново е първата релефна физическа карта на България, изработена по този начин.
Служила е за изключително прецизно учебно помагало, което нагледно е показвалo релефа, планините, равнините и отводнителните системи на страната.
Създаването ѝ е забележителен пример за ентусиазъм и доброволен труд от учител и ученици, превърнал се в трайна забележителност на града.
През годините картата е претърпявала известни повреди, но през 2013 г. е била обновена от младежко сдружение "МОГА-Дряново", което е помогнало за запазването ѝ.
Коминът в Дряново "Пръстени на Времето" – уникална вертикална енциклопедия, посветена на хилядолетната история на българските земи и култура
Проектът "Коминът в Дряново – Пръстени на Времето" представлява монументално преустройство на стара индустриална инфраструктура в динамичен културно-исторически обект.
Разположен съвсем близо до центъра на град Дряново, този 45-метров промишлен комин, собственост на "Платекс" АД, е трансформиран в уникална вертикална енциклопедия, посветена на хилядолетната история на българските земи и култура.
За Коминът в Дряново "Пръстени на Времето" подробно показвам и разказвам ТУК.
Дряново днес
Успехът на града в бъдещето е пряко свързан с възможността му да поддържа и популяризира своите обекти, особено тези, включени в 100-те НТО.
Днес Дряново активно работи за интеграцията и популяризирането на своето богато наследство.
Градът използва архитектурния си капитал като двигател за културния си живот. Ежегодно се организират събития като Националния пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще", който събира творческо вдъхновение и почит към архитектурното наследство на Възраждането. Тези културни събития са пряка стратегия за превръщане на културния капитал (архитектура, история, природа) в икономически ресурс (туризъм, услуги).
По този начин Дряново се превръща в уникално място на паметта, където геологичната древност, духовната устойчивост и революционният героизъм са преплетени в общ топографско-исторически комплекс.
Как се стига до град Дряново?
ряново (изписване до 1945 година: Дрѣново) е град, разположен в подножието на Стара планина, в Централна Северна България.
Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България в близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево.
Дряново отстои на:
212 километра (на около 2 часа и 48 минути с автомобил) от столицата
156 километра (на около 2 часа и 46 минути с автомобил) от град Пловдив
244 километра (на около 2 часа и 57 минути с автомобил) от град Варна
227 километра (на около 2 часа и 40 минути с автомобил) от град Бургас
Градът е административен център на община Дряново.
Как се стига до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" се намира в Северна България на около 5 километра югозападно от град Дряново и на около 15 километра североизточно от град Габрово.
До него води добър асфалтов път.
Обслужва се от железопътна спирка "Бачо Киро", която до 20 октомври 1949 г. носи името "Свети Архангел", на железопътната линия "Русе-Момчилград". ЖП спирката се намира на около километър от манастира.
Можете да оставите вашия автомобил край пътя, водещ към манастира, където не се изисква такса за паркинг.
В близост до Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил", както и непосредствено на паркинга пред самия вход към манастира, паркирането е платено.
Какво можете да разгледате в района на Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"?
След като разгледате Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил" и богатата експозиция на Исторически музей – Дряново подминете църква "Свети Архангел Михаил" и се отправете към малката и тясна вратичка в задната част на манастира.
Излизайки през нея, се качете на моста, изграден над водите на Дряновска река.
Съществува тясна пътека, стартираща вляво от моста, и виеща се покрай реката. С нормално темпо за време между 5 и 10 минути ще се озовете пред водопад Сини вир.
След като се насладите на водопад Сини вир можете да продължите в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
За тази цел е необходимо да се върнете в изходната точка на пътеката. На метри от това място се вливат водите на река Андъка в Дряновска река и отсреща ще видите втори мост, който носи името "Мост на влюбените".
По парапетите на моста висят десетки заключени катинари, изписани с имената на влюбените, които са ги закачили тук.
Преминете по него, подминавайки заведението. Ще се озовете на пътеката, водеща в посока каньона на река Андъка, природна забележителност пещера Бачо Киро и Дряновска екопътека.
Река Андъка е малка рекичка в Предбалкана, ляв приток на Дряновска река.
Ждрелото, което Андъка образува в района на варовиковото плато Стражата от пещера Андъка до мястото на вливането на водите ѝ в Дряновска река, макар и с малки размери, e приказно красиво. Реката е осеяна с множество прекрасни водопади, които, особено напролет, са изключително красиви и пълноводни.
Пътеката, виеща се покрай реката, ще ви отведе до пещера Бачо Киро – природна забележителност и архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието.
Природна забележителност пещера Бачо Киро представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с обща площ от около 3 600 квадратни метра, която я прави една от големите пещери в България.
От входът на пещерата стартира прекрасната Дряновска екопътека.
Дряновска екопътека се вие по скален венец Боруна и води към Пейка на любовта, откъдето се разкрива величествена панорама към живописния каньон на Дряновска река.
Какво можете да посетите в близост?
Само на 21 километра южно от град Дряново (на около 25 минути с автомобил) се намира град Габрово. В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър".
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
На около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 48 километра южно от град Габрово (на около 58 минути с автомобил) се намира град Казанлък.
В Казанлък може да разгледате музея на розата.
След като разгледате богатата експозиция на музея ви предлагам да направите една релаксираща разходка из чудните алеи на парк "Розариум" в град Казанлък.
В град Казанлък ви предлагам да разгледате и храм "Свети Илия", известен също като Куленска черква.
Само на 5 километра южно от град Казанлък (на около 8 минути с автомобил) се намира село Бузовград, откъдето стартира чудното приключение екопътека "Пътека през вековете".
За нищо на света не бива да го пропускате!
На 48 километра източно от Казанлък (на около 40 минути с автомобил) ще откриете язовир "Жребчево". Край язовира все още се извисяват руините на потопената църква "Свети Иван Рилски".
На 23 километра западно от Казанлък (на около 25 минути с автомобил) ще откриете град Павел баня.
На 3 километра източно от Павел баня (на около 5 минути с автомобил) ще откриете село Виден. Край селото все още се извисяват руините на чудната църква "Св. Анастасий".
На 4 километра южно от Павел баня (на около 7 минути с автомобил) се намира село Турия.
Тук може да разгледате родния дом на Чудомир.
На площада пред къщата на Чудомир може да видите паметник на родения в Турия Ботев четник Цанко Минков Дечев – Комитата.
В Турия може да се насладите на автентичен римски мост "Скока".
На 8 километра от Турия (на около 9 минути с автомобил) може да се насладите на природна забележителност "Кичест габър".
Съвсем наблизо до "Кичест габър" може да разгледате Кутела.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари