Старата митрополия "Света София" в Несебър – сърцето на Старинния град, негов ярък символ и свидетелство за раннохристиянското и византийското наследство
- Stefan Ivanov
- 5.10
- време за четене: 20 мин.
Актуализирано: 20.10
Старинен град Несебър, разположен на скалист полуостров по Черноморието, е селище с дълбока история, която обхваща над три хилядолетия непрекъснато заселване.
Неговото развитие започва като тракийско селище, известно под името Менебрия, преди да бъде преобразувано в гръцка колония – Месембрия, което се случва през VI-ти век преди Христа.
Впоследствие градът процъфтява като важно пристанище под римско управление и се утвърждава като епископски, а по-късно и митрополитски център в рамките на Византийската империя.
Тази многопластова еволюция подчертава трайното му значение в региона.
Богатото и многопластово наследство на Несебър е осезаемо отразено в разнообразната му архитектура, която включва древни укрепления, елинистически структури, римски останки и забележителна концентрация от сравнително добре запазени и днес средновековни църкви – паметници на културата.
Градът представлява уникален пример за синтез на вековни човешки дейности в сферата на културата, където множество цивилизации са оставили своите материални следи в едно хомогенно цяло, хармонично вписано в уникалната природна среда.
Старинен град Несебър – паметник на културата с национално значение и статут на обект на ЮНЕСКО
Поради неговата изключителна универсална стойност, Старинният град на Несебър е официално вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО на VІІ-та редовна сесия на Комитета за световно наследство, състояла се на 5-ти и 6-ти декември 1983 г. във Флоренция, Италия.
Това важно признание подчертава ролята на Несебър като изключително свидетелство за многопластово културно и историческо наследство, което е служило като забележително духовно огнище на християнската култура в продължение на хиляди години.
Територията на старинния град Несебър е обявена за музеен, туристически и курортен комплекс Архитектурно-градоустройствен и археологически резерват с Постановление на МС № 243 от 18 юли 1956 г.
Територията на старинния град Несебър е обявена за архитектурно-исторически резерват и туристически обект чрез Наредба № 8 на КК и КАБ, обнародвана в ДВ бр. 9 от 1981 г.
Старинен град Несебър е обявен за Археологически резерват и историческо селище – архитектурно-строителна и урбанистична НКЦ със Заповед № РД9Р-14 от 5 юни 2015 г. на МК, обнародвана в ДВ, бр. 51 от 2015 г.
Храм "Света София"
Сред впечатляващия сбор от исторически църкви в Несебър, храм "Света София", широко известна и наричана "Старата митрополия", се откроява като един от най-значимите и добре запазени паметници на културата.
Нейните корени датират от края на V-ти или началото на VI-ти век. Предполага се, че е построена непосредствено след Четвъртия вселенски събор, известен като Халкидонски събор – събор на 630-те богоносни отци в Халкидон* от 451 година, когато Тракийският диоцез преминава под юрисдикцията на Константинополския патриарх Анатолий.
*Халкидон е град в Мала Азия, на брега на Дарданелите.
Наименованието "Стара митрополия" не е просто описателно, а служи за разграничаване на тази базилика от по-късни църковни структури, по-специално от църквата "Свети Стефан", която понякога е наричана "Новата митрополия".
Този термин подчертава основополагащата и трайна роля на "Света София" като катедрален храм на митрополитската епархия в Несебър в продължение на векове.
Като един от най-старите и важни паметници, "Старата митрополия" е първостепенно материално представяне на многопластовото наследство на Несебър, особено на неговите раннохристиянски и византийски фази.
Нейното съществуване и запазване в рамките на обект на ЮНЕСКО подчертава нейната универсална стойност, която надхвърля първоначалната ѝ религиозна функция, за да представлява днес значима глава в развитието на човешката култура.
Тя е ключова част от непрекъснатата историческа тъкан на града, свидетелстваща за неговата роля като забележително духовно огнище на християнската култура.
От ранна базилика до митрополитска катедрала – хронология на строителството и основни трансформации
Строителството на базиликата "Света София" е датирано към края на V-ти или началото на VI-ти век.
Този период съвпада с разцвета на Византийската империя и утвърждаването на християнството като доминираща вяра в Несебър, който по това време вече е епископски център.
Църквата претърпява значителна и преобразуваща реконструкция в началото на IX-ти век, когато придобива архитектурния облик, който до голяма степен е видим и днес.
Ключов аспект на това преустройство е замяната на оригиналните мраморни колонади, които разделяли корабите, с по-масивни зидани такива.
Тази промяна в материалите може да отразява както промяна в наличните ресурси, така и еволюция в архитектурните предпочитания или необходимост от по-голяма структурна устойчивост след период на нестабилност или щети.
Многократните строителни фази на църквата, от първоначалното ѝ изграждане до основната реконструкция през IX-ти век, са пряко свързани с динамичната геополитическа история на Несебър.
Градът често е преминавал между контрола на Византийската империя и зараждащата се българска държава.
Първото включване на града в българската държава става през 812 г. под управлението на хан Крум, събитие, което предшества или съвпада с голямата реконструкция на църквата през IX-ти век.
Това показва, че периоди на политически преход или консолидация на властта често са стимулирали значителни архитектурни инвестиции, отразявайки приоритетите и ресурсите на новите управляващи.
Промяната от мрамор към зидария може да е била продиктувана от чисто практически съображения, като наличието на местни строителни материали, или да е била част от по-широка византийска архитектурна тенденция към по-издръжливи и икономически ефективни конструкции. Тези архитектурни промени са осезаем запис на променящите се съдби на града.
Ролята на църквата като катедрала на Несебърската митрополитска епархия
През целия средновековен период "Света София" е имала изключително значение като главна катедрална църква на митрополитската епархия, чийто църковен център е бил твърдо установен в Несебър. Тази централна роля я е позиционирала като духовно и административно сърце на християнската общност в града, оказвайки влияние върху религиозния живот и културното развитие.
Освен това базиликата не е била изолирана структура, а неразделна част от по-голям църковен комплекс, функциониращ като официална резиденция на несебърския митрополит.
Исторически контекст и значими събития
Историята на Несебър се характеризира с чести и бурни промени в геополитическия контрол, редуващи се между Византийската империя и развиващата се българска държава. Въпреки тези периоди на конфликти и променящи се съюзи, Несебър последователно е поддържал своето стратегическо значение като жизненоважно търговско пристанище и траен епископски център.
Забележителен исторически епизод в дългата история на църквата е нейното ограбване от венецианския флот на Джакомо Доро през 1257 г., по време на което редица ценни реликви са били отнесени в църквата "Сан Салваторе" във Венеция. Това събитие подчертава значителното богатство и духовно значение на църквата, правейки я ценна цел по време на средновековни конфликти.
Забележително е, че църквата продължава да функционира като активно място за поклонение до края на XVIII-ти век. Тази дълготрайност е особено значима, като се има предвид, че Несебър попада под османско владичество през 1453 г.
Продължителното ѝ функциониране, въпреки официалната мюсюлманска власт, демонстрира устойчивостта на християнските институции и практики дори под чуждо управление. Това показва, че въпреки външния политически натиск и подчиненото положение на християнското население, религиозният и културният живот, съсредоточен около Старата митрополия, е продължил векове наред. Тази устойчивост е позволила на църквата да служи като жизненоважна опора за местната идентичност и непрекъснато духовно огнище на християнската култура, запазвайки отличително наследство в променящ се геополитически пейзаж.
Допълнително доказателство за нейното продължаващо значение е запазеният надпис от надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, видна фигура, която е била погребана в "Света София" в края на XIV-ти или началото на XV-ти век. Този епиграфски запис подчертава продължаващата ѝ роля като почитано място за погребение на видни личности в по-късните средновековни периоди.
Към XVIII-ти век, след векове на непрекъсната употреба, църквата е изоставена, постепенно превръщайки се в археологическа руина, каквато е днес.
Хронологична еволюция
Краят на V-ти – начало на VI-ти век – първоначално строителство на базиликата. Несебър става епископски център
Началото на IX-ти век – основна реконструкция на църквата, при което тя придобива настоящия си вид. Оригиналните мраморни колонади са заменени със зидария
Средновековие – служи като катедрала на митрополитската епархия и част от митрополитската резиденция
1257 г. – ограбена от венециански флот на Джакомо Доро. Реликви са отнесени в църквата "Сан Салваторе" във Венеция
Край на XIV-ти – начало на XV-ти век – погребение на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина в църквата. Принцесата, която е била сгодена и омъжена за българския цар Михаил Асен, умира през 1441 г.
1453 г. – Несебър попада под османско владичество
До края на XVIII-ти век – продължава да функционира като църква, въпреки османското владичество
XVIII-ти век – изоставена
1927 г. – обявена за народна старина
1964 г. – обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение
1983 г. – включена като обект на световното наследство на ЮНЕСКО като част от Старинен град Несебър.
Тази хронология, която съм съставил и оформил за вас, предлага ясен и структуриран преглед на еволюцията на църквата, правейки нейната сложна и многопериодна история достъпна за разбиране. Тя консолидира събраната информация, подчертавайки ключовите периоди на строителство, важно използване и забележителни исторически събития. За изследователи и историци тя предоставя бърза и точна справка за датиране и исторически контекст, а за широката публика опростява разбирането на дългото и динамично минало на църквата.
Архитектурно великолепие
Църквата "Света София" е типичен пример за раннохристиянска и византийска църковна архитектура в региона, характеризираща се основно като трикорабна безсводна базилика. Тази архитектурна форма, разпространена в късната античност и ранновизантийския период, подчертава надлъжната ос, водеща към олтара.
В източната си част църквата разполага с полукръгла апсида, която забележително е тристенна отвън. Този дизайнерски избор придава фина сложност на екстериора, запазвайки традиционната вътрешна извивка.
Структурата е допълнително дефинирана от наличието на нартекс (предверие) и атриум (вътрешен двор). Тези елементи са били неразделна част от ранния дизайн на базиликите, улеснявайки процесионалния вход, осигурявайки пространство за катехумените и служейки като преходни зони между светския свят и свещеното вътрешно пространство.
Вътрешното разделение на базиликата на три отделни кораба е осъществено чрез два реда, всеки от които съдържа по пет стълба.
Страничните кораби са отделени от централния чрез правоъгълни стълбове, изградени от камък, които след това са свързани с тухлени арки.
Втора аркада е била разположена над тези арки, допринасяйки за вертикалността и структурната цялост на интериора.
Централният кораб е забележително по-широк от страничните, с ширина 9.3 метра, което е често срещана характеристика в базиликите, предназначени да подчертаят главната ос, водеща към олтара, и да осигурят основното литургично пространство.
Последователното придържане към формата на трикорабна базилика, дори през вековете на строителство и реконструкция, подчертава трайното влияние на раннохристиянските и византийските архитектурни традиции в Несебър. Това позиционира града като значим регионален център за този стил.
Поддържането на тази архитектурна типология, произхождаща от V-ти – VI-ти век и запазена до голямата реконструкция през IX-ти век, показва силна, непрекъсната архитектурна линия и дълбоко вкоренено придържане към установените църковни форми.
Големият мащаб на сградата допълнително подчертава нейното значение като митрополитска църква, проектирана да побира значително събрание и да изпълнява митрополитски функции, като по този начин засилва историческото значение на Несебър като голям християнски център във византийския свят.
Специфични размери и строителни материали
Църквата е с внушителни размери:
Обща дължина – 25.5 метра
Обща ширина – 13 метра.
Този значителен мащаб утвърждава статута ѝ като една от най-големите и значими оцелели ранни църкви в Несебър, отразявайки нейната митрополитска функция.
Строителството ѝ е осъществено предимно чрез смесена зидария, съчетаваща тухли и камъни, което е често срещан и издръжлив строителен метод във византийската архитектура.
Оригинална покривна конструкция и разположение на прозорците
Базиликата първоначално е имала двускатен покрив, характерен елемент на раннохристиянските базилики. Тази оригинална покривна конструкция обаче не е запазена до днес, което оставя интериора отворен към небето и допринася за сегашното ѝ състояние на руина.
На източната стена, стратегически разположени над апсидата, има три аркирани прозореца. Тези прозорци са били предназначени да пропускат естествена светлина в светилището, осветявайки олтарната зона и допринасяйки за духовната атмосфера на пространството.
Систематизирани ключови архитектурни характеристики и размери
Архитектурен стил – трикорабна безсводна базилика
Обща дължина – 25.5 метра
Обща ширина – 13 метра
Ширина на централния кораб – 9.3 метра
Апсида – полукръгла, тристенна отвън
Нартекс (предверие) – наличен
Атриум (вътрешен двор) – наличен
Вътрешно разделение – два реда по пет стълба; правоъгълни каменни стълбове, свързани с тухлени арки с втора аркада отгоре
Оригинален покрив – двускатен (незапазен)
Прозорци – три аркирани прозореца на източната стена над апсидата
Строителни материали – камък и тухли.
Тези систематизирани ключови архитектурни характеристики предоставят кратко и лесно обобщение на физическите и структурни характеристики на църквата, правейки сложните архитектурни детайли лесно разбираеми. Така събраната, систематизирана и поднесена информация служи като бърза справка за изследователи, архитектурни историци и студенти, позволявайки бързо сравнение с други византийски базилики и ясно разбиране на нейните специфични особености.
Художествено наследство – следи от стенописи, мозайки и надписи
Интериорът на църквата "Света София" някога е бил богато украсен, отразявайки дълбоката духовна преданост и високите художествени стандарти, характерни за византийската епоха. Вътрешните стени на базиликата първоначално са били щателно измазани и впоследствие украсени с живи стенописи. Тези стенописи вероятно са изобразявали библейски наративи, светци и богословски концепции, служейки както за дидактически, така и за молитвени цели.
Целият под на базиликата е бил покрит със сложни мозайки, прецизно изработени от безброй малки, многоцветни камъчета. Подобни подови мозайки са били отличителен белег на византийското църковно изкуство, създавайки визуално зашеметяваща и духовно поглъщаща среда за поклонниците, отразяваща божествения ред и красота.
Върху вграден мраморен блок падналата мазилка е открила за погледа затрогващ текст от старозаветен псалм:
"И викът ми нека стигне до Тебе"
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа.
Господи, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе.
Не скривай лицето Си от мене.
В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене.
В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
Защото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като огнище.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си.
Поради гласа на охкането ми, костите ми се прилепват за кожата ми.
Приличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.
Лишен от сън станал съм като врабче, усамотено на къщния покрив.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми.
Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,
поради негодуванието Ти и гнева Ти.
Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник и аз изсъхвам като трева.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар и споменът Ти из род в род.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион, защото е време да му покажеш милост.
Да! Определеното време дойде.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му.
И тъй, народите ще се боят от името Господно и всичките земни царе от славата Ти.
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените и не е презрял молбата им.
Това ще се напише за бъдещето поколение. И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
Защото Той надникна от Своята света висина. От небето Господ погледна на земята,
за да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт.
За да възвестят името на Господа в Сион и хвалата Му в Ерусалим,
когато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на Господа.
Той намали силата ми всред пътя. Съкрати дните ми.
Аз рекох:
Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми.
Твоите години са из родове в родове.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.
Те ще изчезнат, а ти ще пребъдваш.
Да! Те всички ще овехтеят като дреха. Като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.
Но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.
Чадата на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Псалми, 102 глава
Текущо състояние
Въпреки предишното си великолепие, преминаването на вековете, съчетано с периоди на изоставяне и излагане на атмосферните влияния, е нанесло значителни щети на художественото наследство на "Света София". Въпреки че църквата някога е била богато украсена с мозайки и стенописи, само малка част от тях са запазени до днес. За съжаление голяма част от оригиналното художествено великолепие е безвъзвратно загубено, а останалите елементи са фрагментирани и силно повредени.
Това състояние на запазване е в рязък контраст с други видни църкви в Несебър като църквата "Свети Стефан" например, забележително запазила обширни и добре съхранени средновековни стенописи, включващи 258 стенописа, изобразяващи над 1000 фигури от Новия завет, като картините датират от XVI-ти и XVIII-ти век.
Значение на оцелелите елементи
Въпреки значителната загуба на оригиналната си художествена програма, всички оцелели фрагменти от стенописи или мозайки от "Света София" са безценни. Те предлагат редки погледи към ранновизантийското изкуство в региона, предоставяйки ключови сведения за декоративните схеми и иконографските традиции на големите митрополитски църкви от тази епоха.
Освен живописното и мозаечното изкуство, значим оцелял елемент е запазеният надпис от надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, датиращ от края на XIV-ти или началото на XV-ти век.
Почина рабинята Божия Матаиса Кантакузина Палеологина, в година 1441, месец ноември, индикт V
Надпис върху надгробната плоча на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина
Това епиграфско доказателство осигурява осезаема и лична връзка с историческото използване на църквата като почитано място за погребение на видни личности, предлагайки пряка историческа документация за нейното продължаващо значение в общността през вековете.
Текущ статут и опазване – съхранена руина и културен символ
Днес базиликата "Света София" стои предимно като археологическа руина, свидетелство за векове на изоставяне и излагане на атмосферните влияния. Нейният оригинален двускатен покрив не е запазен, което допринася за нейния характер на открито пространство.
Въпреки разрушеното си състояние, Старата митрополия остава един от най-разпознаваемите и емблематични символи на Стария Несебър. Тя привлича хиляди туристи ежегодно, служейки като основна културна забележителност и фокусна точка за посетителите, изследващи древния град.
Интеграция като обект на световното наследство на ЮНЕСКО
Църквата "Света София" е незаменим компонент на архитектурно-историческия резерват на Старинен град Несебър, който колективно притежава престижния статут на обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Нейното включване в този списък подчертава универсалното ѝ историческо, архитектурно и културно значение, признавайки приноса ѝ към световното наследство.
Самата църква е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964 г., което допълнително утвърждава защитения ѝ статут съгласно българското законодателство.
По-широки усилия за опазване в Несебър
Усилията за опазване в целия Несебър, които започват още през 1934 г. и се засилват след обявяването на града за резерват през 1956 г., са посветени на съхраняването на уникалното многопластово културно наследство на града.
Преобразуването на "Старата митрополия" от действаща църква в археологическа руина и след това в символ и туристическа атракция в рамките на обект на ЮНЕСКО отразява по-широка промяна в начина, по който историческите религиозни обекти се ценят и управляват. Те преминават от активни места за поклонение към активи на културното наследство, защитени заради тяхното универсално историческо и архитектурно значение.
Тази траектория е често срещана за много древни църкви в региона, особено тези, които са преживели периоди на упадък или османско владичество. Тя подчертава съвременния императив за опазване на наследството, а съзнателното решение да се запази църквата с нейния автентичен характер, а не като реконструирана версия, подчертава съвременната философия за опазване, която цени целостта на историческите слоеве.
Трайното значение на Старата митрополия
Старата митрополитска църква "Света София" стои като монументално свидетелство за дълбокото историческо и духовно наследство на Несебър. Нейните основополагащи корени я утвърждават като една от най-ранните и значими християнски базилики на Балканите, от решаващо значение за разбирането на ранното църковно развитие в региона и разпространението на християнството.
В архитектурно отношение, нейната добре запазена трикорабна базиликална форма, допълнена с характерната полукръгла апсида, нартекс и атриум, предлага безценни сведения за ранновизантийските строителни техники, пространствена организация и дизайн на литургичното пространство.
Значителните ѝ размери допълнително подчертават нейното значение като митрополитска катедрала. Исторически погледнато нейната непрекъсната роля като митрополитска катедрала в продължение на векове, преживяла множество геополитически промени между византийско и българско управление, и функционираща дори под османско владичество до края на XVIII-ти век, подчертава устойчивостта на християнската идентичност и институции в Несебър.
Въпреки че голяма част от оригиналната ѝ интериорна художествена украса, включително обширни стенописи и мозайки, за съжаление е загубена с течение на времето, оцелелите фрагменти предоставят интригуващи погледи към предишното ѝ великолепие и допринасят с жизненоважна информация за по-широкото разбиране на византийското изкуство и декоративни програми в Черноморския регион.
Като ключов компонент на обект на световното наследство на ЮНЕСКО – Стария Несебър, "Света София" не е просто статична руина, а динамичен археологически запис. Тя продължава да бъде обект на научни изследвания и основна атракция за хиляди посетители, въплъщавайки осезаемите следи от множество цивилизации.
Нейното запазване като автентичен исторически артефакт, а не като реконструирана сграда, е съзнателен и принципен избор, отразяващ съвременните философии за опазване на наследството, които приоритизират целостта на историческите слоеве.
Старата митрополия "Света София" е основополагащ паметник не само за християнското наследство на Несебър, но и като отличен пример за ранновизантийска църковна архитектура на Балканите. Нейната история, белязана от непрекъсната употреба, адаптация и евентуално запазване като руина, капсулира динамичния културен и политически разказ на региона. Тя служи като мощен и траен символ на непрекъснатата културна и духовна приемственост на града, предлагайки дълбоки прозрения за архитектурната, художествената и религиозната история на Балканите.
През 1927 г. църква "Старата Митрополия" е обявена за народна старина.
През 1964 г. църква "Старата Митрополия" е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Моят филм
А сега ви приканвам да се потопите в моя филм:
В случай че моят филм ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за моя YouTube канал, където ви очакват още много невероятни видеа и филми, разкриващи красотата на родината ни.
Несебър – пътешествие във времето, прегърнато от морето и нашепващо истории
Понякога се налага да спрем за миг, да оставим забързаното ежедневие зад гърба си и да се потопим в атмосфера, където времето сякаш е спряло.
Старинен Несебър ни предлага точно такова изживяване.
Разположен на малък скалист полуостров, свързан със сушата с тясна ивица земя, този град е като съкровищница, пазена от вълните на Черно море.
Несебър отстои на:
412 километра (на около 3 часа и 59 минути с автомобил) от столицата
277 километра (на около 2 часа и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
100 километра (на около 1 час и 48 минути с автомобил) от град Варна
35 километра (на около 36 минути с автомобил) от град Бургас
Старинен град Несебър е жив музей. Тук всяка старина, всяка руина, всяка павирана уличка и всяка старинна къща носят духа на отминали епохи.
Още щом подминете старата мелница ще бъдете посрещнати от лабиринт от калдъръмени улички, които се вият между старинни къщи с характерни дървени фасади и цветни градини.
Въздухът е изпълнен с ухание на море и история.
Не пропускайте да разгледате църквите, които шепнат истории за величие и да усетете как легендите се преплитат с морето. Някои от тях са руини, други са отлично запазени, но всички те са свидетели на превратностите на времето.
Но Несебър не е просто музей. Той е жив град, който диша в унисон с морето. Позволете си да се изгубите в тесните улички, да разгледате малките магазинчета с ръчно изработени сувенири и да седнете в някое уютно заведение с изглед към морето.
Вечер, когато слънцето се потапя в морските води, а светлините на града се отразяват в спокойната повърхност, Несебър се превръща в приказно място, което ще остави траен отпечатък в сърцето ви.
Елате и почувствайте магията на времето в Старинен Несебър!
Оставете се на очарованието на дървените къщи, накацали над скалите, и позволете на вятъра да ви разкаже за древните мореплаватели.
Вечер, когато слънцето се отразява в морето, Несебър се превръща в приказно място.
Посетете Старинен Несебър и се докоснете до историята – тук времето сякаш спира.
Как се стига до Старата митрополия "Света София"?
Старата митрополия "Света София" се намира в центъра на Старинен град Несебър.
Съветвам ви да оставите своя автомобил на обширния северен общински паркинг (изисква се такса престой). Изкачете се по някои от многобройните стъпала, водещи към улица "Крайбрежна" и по някоя от многобройните тесни калдъръмени улички се отправете към сърцето на Старинен град Несебър.
Какво може да посетите в близост?
На 10 километра северно от Несебър (на около 20 минути с автомобил) се намира курортно селище Свети Влас.
На 34 километра северно от Несебър (на около 50 минути с автомобил) се намира прекрасната плажна ивица Иракли.
На 40 километра северно от Несебър (на около 50 минути с автомобил) се намира уютното и китно градче Обзор.
На 8 километра северно от Обзор (на около 13 минути с автомобил) навътре в морето се издига нос Свети Атанас, върху който се намират руините на антична крепост "Вича" в близост до град Бяла.
На 99 километра южно от Несебър (на около 18 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
В Ахтопол ви съветвам задължително да посетите Старото гръцко училище – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство.
Срещу ахтополското рибарско пристанище ще откриете Обществена колекция "Музей на котвата", чрез която ще се потопите в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
Един от най-красивите морски фарове по българското Черноморие е Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
Срещу ахтополското пристанище се намира градския парк на града и край него се извисява храм "Свето Успение Богородично", за който разказвам в моята отделна публикация.
Един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол е храм паметник "Свето Възнесение Господне", за който разказвам в отделна публикация.
Ахтопол е град с изключително богата и многопластова история, простираща се от праисторически времена до наши дни. Градът е наричан Агатополис – град на любовта и щастието, прозвище, което носи както исторически, така и митологични корени, придаващи му уникален чар и дълбочина.
Централно място в историческото наследство на Ахтопол заема неговата късноантична и средновековна крепост, обявена за паметник на културата с национално значение.
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Коментари