Църква "Свети Стефан" – един от най-значимите паметници на българското културно наследство в Старинен град Несебър
- Stefan Ivanov
- 22.03
- време за четене: 16 мин.
Актуализирано: преди 4 дни
Църквата "Свети Стефан", често наричана "Новата Митрополия", представлява един от най-значимите и добре запазени паметници на българското културно наследство в Старинен град Несебър.
Разположена в южния край на Старинен Несебър, тя е неразделна част от Архитектурно-историческия резерват на града, който е включен в престижния Списък на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Нейното значение се простира далеч отвъд архитектурната ѝ красота, превръщайки я в символ на устойчивостта и богатата история на града.
Църква "Свети Стефан" – бижуто на Несебър
Уникалността на храма се подчертава от факта, че днес той функционира изцяло като музей. В него не се извършват литургии и е строго забранено паленето на свещи – мерки, въведени през 1974 г. с цел опазване на изключително ценните и крехки стенописи, които представляват върхово постижение на средновековното изкуство. Тази трансформация от действащ храм в музейно пространство подчертава приоритета за съхранение на културното наследство, осигурявайки достъп на широката публика до това изключително художествено богатство.
Названието "Новата Митрополия", което съпътства името "Свети Стефан", е показателно за дълбоката историческа и църковна значимост на храма. Този наслов предполага не просто изграждането на нова сграда, а символично прехвърляне на църковна власт и духовно значение. Терминът "Митрополия" сам по себе си обозначава главната църква на митрополитска епархия, което сочи към висок църковен ранг. Прилагателното "нова" в контекста на Несебър, град с хилядолетна история и множество храмове, ясно указва на приемственост и заместване на по-ранна, разрушена митрополитска катедрала – Света София, наричана Старата митрополия. Това наименование веднага насочва към по-дълбоко изследване на ролята на църквата като наследник на важен митрополитски център, което е ключова нишка в разбирането на нейната идентичност и значение в древния град.
Историята на църквата "Свети Стефан" е сложна и многопластова, отразяваща вековните промени и събития, които са оформили облика на Несебър. Нейното развитие е белязано от няколко строителни фази и драматична промяна на патронажа, всяка от които е оставила своя отпечатък върху архитектурата и художествения ѝ облик.
Първоначално изграждане и архитектурни фази
Първоначалното изграждане на църквата "Свети Стефан" е датирано в периода XI-ти – XIII-ти век, което я позиционира като важен паметник от разцвета на българското Средновековие. Този ранен период поставя основите на една трикорабна базилика, която ще претърпи значителни трансформации през следващите векове.
Архитектурното развитие на храма не е еднократен акт, а по-скоро непрекъснат процес на адаптация и обогатяване. През XVI-ти век сградата е удължена на запад, което вероятно е било продиктувано от нарастващи нужди или промени в литургичната практика.
По-късно, през XVIII-ти век, е добавен и притворът, който допълнително променя и обогатява пространствената организация на църквата. Тези последователни разширения и допълнения не са просто строителни дейности, а свидетелстват за непрекъснатото значение на храма и за усилията, полагани за неговото поддържане и разширяване през вековете, дори и в периоди на чуждо управление.
Особено значими са реконструкциите, извършени през 1593 г. и 1599 г. под патронажа на митрополит Христофор. Тези мащабни дейности са пряко свързани със създаването на забележителните стенописи, които днес представляват основна художествена ценност на църквата. Завършването на стенописите през 1599 г. е кулминация на този период на обновяване, демонстрирайки значителни инвестиции в артистичното и духовното обогатяване на храма.
Допълнителен, трети строителен период, включващ изграждането на трети притвор, е отбелязан през 1712 г., което показва, че църквата е била обект на постоянни грижи и развитие. Този модел на непрекъснати модификации и художествено обновление подчертава трайната важност на църквата и постоянните усилия за поддържане на нейното величие.
Промяна на патронажа и приемственост
Един от най-интересните аспекти в историята на църквата "Свети Стефан" е промяната на нейния патронаж. Първоначално храмът е бил посветен на Пресвета Богородица, носейки името "Света Богородица Животворящ Извор". Това първоначално посвещение обяснява и тематиката на голяма част от запазените стенописи, които изобразяват сцени от живота на Божията майка.
Драматичната промяна на името на "Свети Стефан" се случва през 1855 г. Тази промяна не е случайна, а е обусловена от трагично събитие – пропадането в морето на старата църква "Свети Стефан", която се е намирала на най-източния край на Несебърския полуостров. За да се запази приемствеността на митрополитския статут на града и почитанието към светеца, иконата на Свети Стефан заедно с частици от неговите мощи са пренесени в тогавашния митрополитски храм, посветен на Богородица, който след това приема новото име.
Тази промяна на името, предизвикана от физическата загуба на друг храм, представлява повече от обикновена номинална промяна; тя е дълбоко символично прехвърляне на свещено пространство и митрополитска власт. Този акт подчертава устойчивостта на религиозните институции в лицето на природни бедствия и тяхната способност да осигурят духовна приемственост за общността. Това обяснява и видимия парадокс, при който великолепните стенописи, посветени на живота на Дева Мария, се намират в църква, носеща името на Свети Стефан. Това наслояване на исторически разкази в рамките на един и същ паметник предлага уникален поглед към непрекъснатия духовен живот на града.
Хронологична линия
XI-ти – XIII-ти век – първоначално изграждане
XVI-ти век – удължаване на запад
1593 г. – реконструкция от митрополит Христофор
1599 г. – завършване на стенописите; реконструкция от митрополит Христофор
XVIII-ти век – добавяне на притвор
1712 г. (началото на XVIII-ти век) – изписване на сцената "Страшния съд"; построен трети притвор
1855 г. (XIX-ти век) – преименуване на "Свети Стефан" (след пропадане на старата църква)
1927 г. – обявена за народна старина (по времето на цар Борис III)
1964 г. – става паметник на културата с национално значение
1974 г. – превърната в старинен музей (спират се литургиите)
Тази хронологична линия е изключително ценна, тъй като предоставя концентриран и лесно достъпен преглед на ключовите етапи от историята на църквата. Тя позволява на изследователя и на всеки заинтересован читател бързо да проследи еволюцията на храма от неговото първоначално изграждане, през различните разширения и реконструкции, до промяната на името и официалното му признаване като културен паметник и музей. Подобна систематизация на данните е от съществено значение за разбирането на причинно-следствените връзки и общото развитие на обекта през вековете.
Архитектура – трикорабна базилика с богато минало
Архитектурата на църквата "Свети Стефан" е класически пример за средновековна трикорабна базилика, която е претърпяла множество промени и допълнения, отразяващи различни строителни периоди и стилови влияния.
По своя план църквата представлява трикорабна базилика, което е традиционен архитектурен тип, широко разпространен в християнския свят през Средновековието. Този тип сграда се характеризира с наличието на централен кораб и два странични, разделени от колонади или стълбове. Размерите на църквата са приблизително 12 метра дължина и 9.50 метра ширина. Тези пропорции са характерни за храмове от този период и осигуряват внушително, но същевременно хармонично вътрешно пространство.
Една от отличителните конструктивни особености на църквата е, че средният кораб се извисява значително над страничните. Това създава усещане за простор и вертикална устременост във вътрешността на храма. Средният кораб е увенчан от изток и запад с овални фронтони, които допринасят за естетиката на фасадата и придават на сградата характерен силует.
Първоначално църквата не е разполагала с нартика (предверие), но с течение на времето, в западния ѝ край е добавена пристройка с дължина 5.60 метра, която ефективно изпълнява функцията на притвор. Тази добавка е част от еволюцията на храма и неговото приспособяване към променящите се нужди и архитектурни тенденции през вековете.
Църквата "Свети Стефан" е изградена от здрави каменни блокове и тухли, което е типично за средновековното строителство в региона на Несебър. Използването на тези традиционни материали е осигурило дълготрайността на структурата през вековете.
Особено интересен и значим аспект на строителството е широкото преизползване на множество архитектурни елементи, известни като сполия. Корнизи, капители и релефи от разрушени по-рано християнски сгради са били вградени в стените на църквата. Тази практика е била обичайна за времето си и е отразявала както прагматична икономия на ресурси, така и дълбока приемственост.
Използването на сполия не е просто прагматична строителна техника, а дълбоко символичен акт. Чрез физическото включване на елементи от по-стари, разрушени християнски сгради, "Новата Митрополия" визуално и осезаемо се свързва с античната и раннохристиянска история на Несебър. Това действие въплъщава приемствеността на свещеното пространство и традиция, показвайки, че дори след разрушения, духовното наследство е било съхранявано и интегрирано в новите структури. Сред тези преизползвани материали е открита и част от каменен надпис, който разказва за възстановяването на града от византийските императори Василий, Леон и Александър. Този надпис допълнително укрепва връзката на църквата с имперската история на Месемврия и свидетелства за дългогодишната история на разрушения и възстановявания на града. По този начин, самата структура на сградата разказва история за непрекъснато обитаване и почитание на мястото, въпреки превратностите на времето.
Основни архитектурни характеристики
Тип на плана – трикорабна базилика
Размери (дължина x ширина) – 12.10 метра x 9.50 метра
Среден кораб – извисява се над страничните, увенчан с овални фронтони от изток и запад
Притвор – добавен през XVIII-ти век; западна пристройка с дължина 5.60 метра
Строителни материали – каменни блокове и тухли
Преизползвани елементи (сполия) – корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради; част от каменен надпис за възстановяване на града
Тази информация систематизира сложните архитектурни данни в ясен и сравним формат. Тя позволява бързото възприемане на ключовите характеристики на сградата, включително нейния тип, размери и уникални конструктивни детайли.
Художествена ценност – стенописи, иконостас и интериор
Художественото богатство на църквата "Свети Стефан" е нейната най-голяма ценност, превръщайки я в музей на средновековното изкуство. Стенописите, иконостасът и другите интериорни декорации свидетелстват за високото майсторство и дълбоката духовност на епохата.
Стенописите в църквата "Свети Стефан" са завършени през 1599 г., както е изрично отбелязано в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса. Те покриват вътрешните стени на храма, предлагайки цялостна и впечатляваща визуална наративност. Съществуват стенописи и по външните стени на храма.
Тематично, стенописите са свързани предимно с живота на Божията майка, което е пряко отражение на първоначалното посвещение на църквата на Пресвета Богородица. Общо са изобразени над 1000 фигури, разпределени в 258 композиции, което е изключително голям брой за подобен храм. Сред тях са детайлни сцени от чудесата на нашия Господ и Спасител Исус Христос, представени в цяла поредица съгласно и в пълно съответсвие с евангелията.
Една от най-внушителните сцени е "Страшния съд", нарисувана на източната стена на притвора в традиционна за началото на XVIII-ти век иконография, датираща от 1712 г.
Въпреки високата художествена стойност и мащаба на работата, имената на авторите на стенописите остават неизвестни. Въпреки това, при внимателен анализ се разпознава ръката на поне трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети – в западната. Това разпределение на труда показва организиран подход към изписването на храма.
В допълнение към стенописите, църквата "Свети Стефан" съхранява и други оригинални и ценни интериорни декорации. Иконостасът е рисуван и датира от края на XVI-ти век, като се отличава с оригинален стил. Неговите архитрави и цокълни табла са украсени в характерен ориенталски стил, наречен Лале, което отразява културни влияния от периода.
Присъствието на стила Лале върху иконостаса, както и детайлното описание на резбования трон и амвон от XVIII-ти век, разкриват синкретичния характер на поствизантийското изкуство на Балканите, особено по време на османското владичество. Това не е просто продължение на византийските традиции, а представлява сложна интеграция на местното майсторство със съвременни османски декоративни мотиви. Тази художествена сплав отразява сложните културни взаимодействия на периода и добавя уникален пласт към естетическата идентичност на църквата. Тя показва как изкуството се е адаптирало и процъфтявало, запазвайки своята духовна дълбочина, докато е включвало нови стилистични елементи, дори в нов политически и културен контекст.
Резбованият архиерейски трон и амвон датират от края на XVIII-ти век. Те привличат внимание с плитката си резба на едри растителни мотиви и с овалните рисувани полета, изпълнени в позлата и полихромия, демонстрирайки високо майсторство и внимание към детайла.
Благодарение на своите високохудожествени стенописи, оригиналния иконостас и добре съхранения си архитектурен облик, църквата "Св. Стефан" се явява един от най-значимите паметници на българското културно наследство.
Статут – паметник на културата и част от Световното наследство на ЮНЕСКО
Църквата "Свети Стефан" е призната на най-високо национално и международно ниво за своя изключителен принос към културното наследство. Нейният статут като паметник на културата и част от световното наследство на ЮНЕСКО подчертава нейната универсална стойност и значение за човечеството.
Църквата е неделима част от Архитектурно-историческия резерват на Старинен Несебър, който е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това признание от най-високата международна организация за култура е доказателство за изключителната ѝ стойност и я прави ключова дестинация за културен туризъм в страната.
Националното ѝ значение е официално признато още през 1927 г., когато по времето на цар Борис III тя е обявена за народна старина. По-късно, през 1964 г., статутът ѝ е повишен до паметник на културата с национално значение. Тези последователни актове на признание отразяват нарастващото осъзнаване на нейната историческа и художествена стойност.
Включването на църквата "Свети Стефан" като неразделна част от обекта "Старинен град Несебър" в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО подчертава нейната универсална стойност. Това признание се отнася не само до индивидуалните архитектурни и художествени достойнства на църквата, но и до нейния принос към по-широкия културен пейзаж на Несебър, който уникално съчетава наземно и подводно археологическо наследство.
Това по-широко международно признание акцентира върху ключовата роля на църквата в представянето на историческата дълбочина и културното богатство на целия полуостров, превръщайки я в съществен компонент на обект с глобално значение.
Роля в опазването на културното наследство
От 1974 г. църквата "Свети Стефан" функционира като старинен музей, като оттогава в нея не се провеждат литургии. Тази мярка е въведена с цел максимално опазване на ценните стенописи, които са изключително чувствителни към влага, дим от свещи и други въздействия. Превръщането ѝ в музей е стратегическо решение за дългосрочното съхранение на нейното художествено съдържание.
Като един от най-посещаваните обекти в Стария Несебър, църквата привлича над 50 000 туристи ежегодно. Този висок брой посетители подчертава не само нейната историческа и художествена привлекателност, но и важната ѝ роля в популяризирането на българското културно наследство и в образователния процес. Тя служи като жив учебник по история на изкуството и архитектурата, предоставяйки пряк досег до средновековната култура.
Реставрационни и консервационни дейности
Опазването на църквата "Свети Стефан" е непрекъснат процес, изискващ постоянни реставрационни и консервационни дейности. Наскоро е извършена реставрация на олтарната част на храма, която вече блести с обновения си вид. Стенописите също са обект на постоянни грижи и реставрация, тъй като влажният въздух на морския град постепенно води до избледняване на цветовете им. Тези усилия са от ключово значение за запазване на архитектурната и художествена цялост на паметника за бъдещите поколения.
Църквата "Свети Стефан", известна и като "Новата Митрополия", е изключителен паметник на българското културно наследство, който въплъщава богатата и многопластова история на Старинен Несебър. Нейното историческо развитие, белязано от изграждане през XI-XIII век и последващи разширения и реконструкции, разкрива непрекъсната грижа и инвестиция в поддържането на нейното величие. Промяната на патронажа, предизвикана от природно бедствие, е не просто номинална промяна, а дълбоко символично действие, което осигурява приемственост на митрополитската власт и духовното наследство на града.
Архитектурният ѝ облик на трикорабна базилика, изградена от каменни блокове и тухли, и особено използването на сполия от по-стари сгради, разказва история за приемственост и устойчивост през вековете. Художествената стойност на храма е неоспорима, най-вече благодарение на великолепните стенописи от 1599 г., изобразяващи живота на Божията майка, както и на оригиналния иконостас и резбованите интериорни елементи. Тези произведения на изкуството са свидетелство за високото майсторство и културните взаимодействия, включително влиянието на ориенталския стил Лале през периода на османското владичество.
Признанието на църквата като част от Световното наследство на ЮНЕСКО подчертава нейната универсална стойност и значение за човечеството. Нейната функция като музей, с въведени строги мерки за опазване на стенописите, демонстрира съзнателния подход към съхранението на това безценно наследство за бъдещите поколения.
Църквата "Свети Стефан" е повече от архитектурна структура; тя е жив свидетел на хилядолетната история на Несебър, на неговата духовна сила и на непреходната връзка между култура, вяра и общност. Тя остава крайъгълен камък на българското културно наследство и постоянно напомняне за богатото минало на града.
През 1927 г. църквата "Свети Стефан" е обявена за народна старина.
През 1964 г. и през 1967 г. църквата "Свети Стефан" е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория национално значение.
Несебър – пътешествие във времето, прегърнато от морето и нашепващо истории
Понякога се налага да спрем за миг, да оставим забързаното ежедневие зад гърба си и да се потопим в атмосфера, където времето е спряло.
Старинен Несебър е точно такова място.
Разположен на малък, скалист полуостров, свързан със сушата с тясна ивица земя, този град е като съкровищница, пазена от вълните на Черно море.
Несебър отстои на:
412 километра (на около 3 часа и 59 минути с автомобил) от столицата
277 километра (на около 2 часа и 55 минути с автомобил) от град Пловдив
100 километра (на около 1 час и 48 минути с автомобил) от град Варна
35 километра (на около 36 минути с автомобил) от град Бургас
Старинен град Несебър е жив музей. Тук старина, всяка руина, всяка павирана уличка и всяка старинна къща носят духа на отминали епохи.
Още щом подминете старата мелница, ще бъдете посрещнати от лабиринт от калдъръмени улички, които се вият между старинни къщи с характерни дървени фасади и цветни градини.
Въздухът е изпълнен с ухание на море и история.
Не пропускайте да разгледате над 40-те църкви, които шепнат истории за величието на Византия, и усетете как историята се преплита с морето. Някои от тях са руини, други са отлично запазени, но всички те са свидетели на величието на Византийската империя и Средновековието.
Но Несебър не е просто музей. Той е жив град, който диша в унисон с морето. Позволете си да се изгубите в тесните улички, да разгледате малките магазинчета с ръчно изработени сувенири и да седнете в някое уютно заведение с изглед към морето.
Вечер, когато слънцето се потапя в морските води, а светлините на града се отразяват в спокойната повърхност, Несебър се превръща в приказно място, което ще остави траен отпечатък в сърцето ви.
Елате и почувствайте магията на времето в Старинен Несебър!
Оставете се на очарованието на дървените къщи, накацали над скалите, и позволете на вятъра да ви разкаже за древните мореплаватели.
Вечер, когато слънцето се отразява в морето, Несебър се превръща в приказно място.
Посетете Старинен Несебър и се докоснете до вечността – тук времето просто спира.
Как се стига до храм Свети Стефан"?
Храм "Свети Стефан" се намира в югозападната част на Старинен град Несебър.
Съветвам ви да оставите своя автомобил на обширния северен общински паркинг (изисква се такса престой). Изкачвате се по някои от многобройните стъпала, водещи към улица "Крайбрежна" и по някоя от многобройните тесни калдъръмени улички се отправяте към югозападната част на Старинен град Несебър.
Какво можете да посетите в близост?
На 99 километра южно от Несебър (на около 18 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
В Ахтопол ви съветвам задължително да посетите Старото гръцко училище – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство.
Срещу ахтополското рибарско пристанище ще откриете Обществена колекция "Музей на котвата", чрез която ще се потопите в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
Един от най-красивите морски фарове по българското Черноморие е Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
Срещу ахтополското пристанище се намира градския парк на града и край него се извисява храм "Свето Успение Богородично", за който разказвам в моята отделна публикация.
Един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол е храм паметник "Свето Възнесение Господне", за който разказвам в отделна публикация.
Ахтопол е град с изключително богата и многопластова история, простираща се от праисторически времена до наши дни. Градът е наричан Агатополис – град на любовта и щастието, прозвище, което носи както исторически, така и митологични корени, придаващи му уникален чар и дълбочина.
Централно място в историческото наследство на Ахтопол заема неговата късноантична и средновековна крепост, обявена за паметник на културата с национално значение.
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Comments