top of page
  • Снимка на автораStefan Ivanov

Крепост "Цепина" в Баташката планина, дом на деспот Алексий Слав

Актуализирано: 23.12.2023 г.

Имало някога една крепост, която никой никога не успял да превземе в бой.

Издигала се на връх в Баташката планина и от стените ѝ се разкривала такава гледка наоколо, че без дъх да остане човек.


Древни руини на крепост "Цепина" на връх в Баташката планина в Родопите през есента

Крепост "Цепина" се издига високо на едно възвишение в Западните Родопи, на около четири километра след село Дорково, община Ракитово – на конусовидния връх Цепина, който е висок 1136 метра. Върхът е ограден от изток с Метошкото дере, на запад с Костин дол, а на север граничи с Къркърийското дере.


Крепостта е единствено достъпна от юг, където в подножието е бил разположен същинският град.



Очевидно е, че мястото не е избрано случайно – наоколо се разкрива пленителна панорамна гледка към цялата околност. Виждат се скалните зъбери на Пирин, както и по-близките върхове на Рила.


Какво представлява самата крепост?

Крепостта се е състояла от две части: укрепено градско ядро с вътрешен град (самата крепост) и външен град (субурбиум или още подградие).


Подградието, наричано от византийските хронисти "полис", се намирало в подножието на крепостта. Тук са се намирали жилищата на населението. Този район не е проучван, с изключение на една църква. Проучванията са съсредоточени в областта на крепостта.

Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро с дължина 640 метра и дебелина 1.8 метра. Те обграждат площ от 25 декара с единствен вход в югоизточната част.



В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма.



Стените са подсилени и са изградени от ломени камъни, запоени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типично за строителството на зрелия феодализъм.



Пространството в най-високата и естествено защитена част на градското ядро е било обградено със зидове, дълги 142 метра и дебели 1.8 метра. Те оформят самата цитадела, която има неправилна многоъгълна форма, съобразена с терена. Зидовете са били изградени по същия начин от ломени камъни, споени с хоросан. В този самостоятелно укрепен ансамбъл, вероятно седалище на феодала, се включват два от най-големите резервоара за вода. На единия от тях, който е бил построен на самия връх, висок 8 метра, с правоъгълна форма отвътре и осмоъгълна отвън, засводен отгоре, вероятно се е издигала многоъгълна кула – донжон с отбранително предназначение.



Вътрешната крепост в западната си част се свързва със западния крепостен зид на укрепеното градско ядро с един напречен зид. На южната му страна имало две четвъртити кули. От това време са и двете църкви и другите две водохранилища в южната част на крепостта.

Проучването на крепост "Цепина" става възможно благодарение на многобройните сведения, дадени от византийски извори и касаещи историята на България.



След не повече от десетина минути ще сте вече на върха на възвишението. Посрещат ви древни останки от величествената старина, както и информационни табели, които ще разкажат историята на това интересно място.


История

Археологическите проучвания на района установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късноантичната епоха. Възвишението е било населявано още от края на петото хилядолетие преди Христа. Открити са и останки от тракийско светилище на племето беси.


След християнизирането на Тракия през IV век върху възвишението възниква голям манастирски комплекс, от който се намират следи и днес.


Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (V – VI век), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на Първата българска държава.

Открити са голям брой жилища. Те били четириъгълни постройки, изградени в долната си част от камъни, споени с кал, в суперструкция с кирпичи, покрити на дървени конструкции с големи керемиди – тегули и имбрици.


Жилищата в голямата си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били построени едно до друго, без дворове, но с преходи между тях.


През IX век формираната крепост влиза в границите на тогавашна България, но по-късно през XI е завладяна от Византия.


През 1205 година след величествената победа на цар Калоян в битката при Одрин, крепостта отново става част от България.


Най-голям разцвет крепост "Цепина", а също и целият район, бележат в първата половина на XIII век, когато мястото е обитавано от отделилия се през 1207-1208 година от българската държава в самостоятелно феодално владение деспот Алексий Слав.


Древни руини на крепост "Цепина" на връх в Баташката планина в Родопите през есента

Кой е Алексий Слав?

Алексий Слав е син на една от сестрите на братята Асеневци.

След смъртта цар Калоян през 1207 година, тронът е завзет от племенника му Борил – син на другата му сестра и братовчед на Слав.

Алексий Слав не признава Борил за владетел.


Панорами гледки от древните руини на крепост "Цепина" на връх в Баташката планина в Родопите през есента

Владенията на деспот Слав са обхващали голяма част от Родопите и Пиринския край. Те са отново присъединени към България след битката при Клокотница през 1230 година.

С дипломация и твърдост деспот Слав е успял да опази владенията си повече от двадесет години, въпреки сложната обстановка на Балканите по онова време.

Знае се също, че е бил велик строител.


Есенни цветове на склоновете на Родопите

През Средновековието Родопите са наричани Славееви гори. Предполага се, че идва от името на деспот Слав, откъдето по-късно произтича и наименованието на град Доспат.

През 1208 година Алексий Слав довежда в крепост "Цепина" младата си тринадесет годишна съпруга Маргарет-Изабел, извънбрачна дъщеря на латинския император Анри (Хенри) Фландърски.


Черупка на охлюв върху стрък трева

Когато младата аристократка пристига в суровия каменен дом-крепост на своя съпруг навръх Родопите, на прага я посреща свекървата Тамара, майка на Алексий.

Девойката поглежда непристъпните каменни зидове и промълвя на френски:


Боже мой, тук сигурно ще бъде моят гроб!


Тамара, която не разбира и дума, решава, че това е благословия и отговаря:


Амин, дай боже!


Есенни пейзажи от връх в Баташката планина в Родопите

Нещастна и далеч от дома, младата девойка с часове съзерцавала хълмовете наоколо, разказва легендата.

За жалост, година по-късно тя умира.

По нейно желание тя бива погребана на съседния връх, така че при изгрева на новия ден, слънцето да огрява първо нейния гроб.

По-късно деспот Слав се жени повторно – този път за племенница на епирския владетел – Теодор Комнин.

В периода 1246 – 1254 година крепостта е владение на никейския император Йоан Дука Ватаци, но Михаил II Асен успява да си я възвърне.

По времето на Иван Асен II крепостта отново влиза в състава на българската държава. Последен неин владетел е Иван Александър. В 1256 година по случай сключването на Регинския мирен договор Теодор II Ласкарис пише:


Отстъпена бе на моето царство великолепната, знаменита и прочута крепост "Цепина".


През втората половина на XIII и през XIV век крепостта е била обект на ожесточени спорове между България и Византия, поради уникалното си местоположение.


Легенда разказва как "Цепина" е превзета от турците през XIV век с предателство.

Според преданието нападателите хващат малко дете и заплашват майка му, че ще го убият, ако не им каже как да преминат крепостните стени. Уплашената жена ги съветва да прекъснат водоснабдяването и да минат през каналите.

Когато османците завладяват Родопите, крепостта е разрушена.

Населението оказва яростна съпротива.

Преданията разказват трагичната участ на родопчани по време на превземането на този край – стражът на Родопите се предал след 9-месечна обсада, след падането на крепостта "Раковица" при село Голямо Белово.

Макар крепостта да е разрушена, по време на османското робство местността не се обезлюдява. Селището в подножието ѝ продължава да съществува. Двете крепостни църкви са подновени, в тях вероятно е имало монаси.

Масовото помохамеданчване през 1666 година в родопския край обаче слага край на живота тук.

Разрушени са 218 църкви и 33 манастира от Костенец до Станимака.


И така по божия воля се разсипаха българите в "Цепина" – с болка завършва поп Методи Драгинов своята записка. Тогава най-вероятно са разрушени двете църкви в крепостта, селището е изоставено, а животът запустява за дълго.


Крепост "Цепина" е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и археологически паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.


Как се стига до село Дорково?

Дорково е село в Южна България. То се намира в община Ракитово, област Пазарджик.


Дорково отстои на:


  • 135 километра (на около 1 час и 56 минути с автомобил) от столицата

  • 83 километра (на около 1 час и 30 минути с автомобил) от град Пловдив

  • 448 километра (на около 5 часа и 40 минути с автомобил) от град Варна

  • 333 километра (на около 3 часа и 30 минути с автомобил) от град Бургас

  • 14 километра (на около 20 минути с автомобил) от град Велинград



Село Дорково се намира в планински район, като е заобиколено от красивите горски масиви на Родопите. Разположено е на двата бряга на река Мътница, в североизточната част на Чепинската котловина. Лежи в южните поли на рида Каркария, който е част от Баташката планина.


Как се стига до крепост Цепина?

Ако пътувате по пътя Пазарджик – Велинград, на разклона за Ракитово завийте на ляво. Дръжте пътя за Дорково.



След като влезете в Дорково, следвайте указателните табели, които ще ви отведат извън селото по един наистина добър и широк път. Ще се озовете на хубав паркинг в подножието на възвишението и крепостта. Тук може да оставите своя автомобил, а изкачването по широката и равна пътека почти не се усеща.


Разходката е подходяща за хора от всички възрасти.


По пътя нагоре ще се насладите на наистина уникални панорами, които се откриват от тази височина. Гледките са феноменални!


Какво може да посетите в близост?

В село Дорково може да разгледате достолепния храм "Св. Илия".


Храм "Свети Пророк Илия" в село Дорково

Край Дорково се намира уникално находище, представляващо струпване на кости от над 30 вида животни на едно място – Плиоценски парк.



Само на 8,5 километра южно от Дорково (на около 14 минути с автомобил) може да посетите чаровното градче Ракитово, където да разгледате старата часовникова кула.


Старата часовникова кула с два циферблата в Ракитово
Старата часовникова кула с два циферблата в Ракитово

Само на 20 километра югоизточно от Дорково (на около 30 минути с автомобил) се намира курортен комплекс Цигов Чарк и живописния язовир "Батак".


Язовир "Батак"

Само на 34 километра северно от село Дорково (на около 43 минути с автомобил) ще откриете село Паталеница.

В село Паталеница ви препоръчвам да посетите паталенската перла – заровената църква "Свети Димитър".


Заровената църква "Свети Димитър" в село Паталеница
Заровената църква "Свети Димитър" в село Паталеница

В близост до селото се издига чудната Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел", в която ще откриете величествено спокойствие и красота.


Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел" край село Паталеница
Баткунска духовна обител "Св. св. Петър и Павел" край село Паталеница

Напролет феноменално красивите паталенски лавандулови поля пръскат чаромат и чар на фона на величествените Родопи.


Паталенски лавандулови поля
Паталенски лавандулови поля

Само на около 14 километра североизточно от село Паталеница (на около 18 минути с автомобил) се намира град Пазарджик, в който ще откриете градината на света и вечният пламък на мира.


Вечният пламък на мира в градините на света в град Пазарджик
Вечният пламък на мира в градините на света

На около 30 километра западно от град Пазарджик (на около 30 минути с автомобил) се намира чудното селце Голямо Белово.


Село Голямо Белово, област Пазарджик
Село Голямо Белово

Оттук стартира пътеката към величествените руини на Беловска базилика, които горещо ви препоръчвам да посетите.


Руините на Беловска базилика
Величествените руини на Беловска базилика

Оттук може да продължите своето дивно приключение в античността в посока към руините на древния късноантичен и средновековен град-крепост Левке.


Руините на античен и средновековен град-крепост Левке
Руините на античен и средновековен град-крепост Левке

Само на 20 километра източно от град Пазарджик (на около 20 минути с автомобил) ще откриете град Стамболийски, в който най-горещо ви препоръчвам да посетите еко парк Стамболийски.


Еко парк Стамболийски в град Стамболийски
Еко парк Стамболийски

Само на 10 километра южно от град Стамболийски (на около 13 минути с автомобил) ще откриете чаровна Перущица.


На около 2 километра преди града се намира Червената църква, която ви приканвам да посетите.


Червената църква край Перущица
Червената църква край Перущица

В Перущица може да разгледате Възрожденско (Даново) училище.


Възрожденско (Даново) училище в Перущица
Възрожденско (Даново) училище в Перущица

До сградата на училището се намира храм "Св. Архангел Михаил".


Храм "Св. Архангел Михаил" в Перущица
Храм "Св. Архангел Михаил" в Перущица

Само на 3 километра югозападно от град Перущица (на около 6 минути с автомобил) се намира село Устина.

В Устина поемете по Устинската екопътека до Устински водопад.


Изглед към село Устина от параклис "Свети Георги"
Изглед към село Устина от параклис "Свети Георги"

Само на около 44 километра източно от село Дорково (на около 58 минути с автомобил) ще откриете борбено Брацигово.


Изглед към Брацигово
Изглед към Брацигово

Градът е великолепна дестинация за разходки и почивка! По време на вашия престой в Брацигово ви препоръчвам да посетите великолепния храм "Свети Йоан Предтеча" и най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в двора на църквата.


Камбанарията на църква "Свети Йоан Предтеча" в град Брацигово
Камбанарията на църква "Свети Йоан Предтеча"

В близост до църквата ще откриете малкия площад "Синджирли бунар", оформен и изграден около кладенеца, където на 21 април 1876 година Васил Петлешков чете Възванието, кървавото писмо и обявява въстанието.


Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово
Кладенецът на площад "Синджирли бунар" в град Брацигово

Издигнат през 1976-та година по случай на 100-годишнината от великите събития от Априлската епопея, мемориалният парк "Априлци" в град Брацигово е паметник на културата от национално значение и ви приканвам да отделите време и да го разгледате.


Мемориален комплекс "Априлци" в град Брацигово
Мемориален комплекс "Априлци"

Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" се намира в центъра на града и аз ви приканвам да разгледате величествената сграда.


Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" в град Брацигово
Народно читалище "Васил Петлешков – 1874" в град Брацигово

Освен с героичното си минало, Брацигово се слави и с невероятните си розови насаждения, които през месец май ухаят божествено.


Брациговски розови насаждения
Брациговски розови насаждения

Ако продължите от Брацигово в посока село Розово, ще се озовете край чуден кът за крайпътна почивка с изключителна панорамна гледка към града.


Изглед към град Брацигово
Изглед към Брацигово

Само на 5 километра южно от Брацигово (на около 9 минути с автомобил) ще откриете чаровното цветно селце Розово, край което се намира язовир "Чорбаново".


Язовир "Чорбаново"
Красива есен край язовир "Чорбаново"

Продължавайки по пътя, ще откриете красивото и спокойно летовище Розовски вриз.


Летовище "Розовски вриз"
Летовище "Розовски вриз"

От летовище Розовски вриз стартират няколко туристически маршрута, един от които ще ви отведе до Гарванова скала.


Параклис "Свети Стефан" и Гарванаова скала над летовище Розовски вриз
Параклис "Свети Стефан" и Гарванаова скала над летовище Розовски вриз

Продължавайки по пътя за село Равногор, което отстои на 16 километра южно от Брацигово (на около 27 минути с автомобил), ще се насладите на чудни гледки, вековни гори и приказна природа.


Село Равногор
Село Равногор

От село Равногор стартират няколко живописни туристически маршрута, един от които е пътеката до Бекови скали.


Пътеката до Бекови скали
Пътеката до Бекови скали

Маршрут "Бекови скали" често се комбинира с пътеката до Червената скала.


Панорамна гледка към океана от Родопи от Червената скала
Панорамна гледка към океана от Родопи от Червената скала

На около 8 километра западно от град Брацигово (на около 11 минути с автомобил) се намира съседния град Пещера, където ви предлагам да разгледате крепост "Перистера".


Крепост "Перистера" в град Пещера
Крепост "Перистера" в град Пещера

И като за финал, мили мои приятели,

не бива да пропускате да разгледате

специалния албум с фото моменти –

открити, изживени, заснети и споделени с вас!



1575 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page