Уважаеми приятели на "Фото моменти", днес ще си направим пътешествие до поредна впечатляваща и величествена българска старина, която не е била разрушавана от своето създаване до наши дни. Това е гложенският православен манастир "Свети Георги Победоносец".
Манастирът е разположен на североизточния склон под каменните отвеси на връх Камен Лѝсец (висок 1073 метра), на скална издатина на планински рид, спускащ се от него.
Някога подстъпът към входа на манастира е бил препречен от скали, които са ломени, а от другите му страни се спускат дълбоки долове. По този начин той се вижда отдалеч като кацнал на скала, което го отличава от другите български манастири, строени обикновено на потайни и добре прикрити места.
Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец" е внушителен паметник на културата и е част от Ловчанската епархия на Българската православна църква.
От него се откриват повече от впечатляващи панорами във всички посоки.
Гложенският манастир винаги ми е напомнял и като разположение, и като цялостна визия, на манастирския комплекс "Метеора" в Гърция.
Оказва се, че нашият е хем по-стар, хем по-високо разположен.
Седемте манастира на "Метеора" са построени около средата и в края на XIV век, като са разположени на около 400 метра надморска височина.
Гложенският манастир е основан в началото на XIII век. На табелата на входа на манастира е упомената 1230 година.
Съществува предание, според което Георгий Глож, киевски княз, дошъл в България, бягащ от татарските нашествия, помага на цар Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил, който в знак на благодарност му предлага земя тук.
Върху тази земя се основава и селище, което наричат Гложене.
Над една непристъпна висока скала над селото Глож построява манастир, който повече прилича на средновековен замък.
Исторически факт е, че цар Иван Асен II си възвръща бащиния престол след около десет годишно изгнание основно из руските земи, тръгвайки от Киев към 1217 година с помощта на руски (киевски) дружини, и че те поне частично остават в България.
Вероятно землището е било част от личните владения на някой от царската фамилия Асеневци и названията в района са свързани с даренията, които цар Иван Асен II е правил на Гложенския манастир.
Във всички случаи топонимията на района се свързва с времената на Асеневци: гората Азаница (Асеница) край Гложене, махалата Ъсен (Асен), старинната чешма Царичин (царска).
За историята на манастира след падането на Второто българско царство и по време на османското нашествие липсва информация.
Изключителен е фактът, че нито сградата, нито църквата, нито дори кулата, са били целенасочено разрушавани през тези дълги векове.
От една страна вероятно непристъпното му разположение е една от причините за това, от друга – липсата на стратегическо значение.
Годините между XVI и XVII век се оказват тежки за манастира, но след това настъпва възход.
В края на XVIII и началото на XIX век манастирът има широки връзки из цяла България и дори в Румъния и Русия, както личи от неговите кондики. Запазени са два стари печата от тези времена, в които се нарича киевски манастир.
Знае се, че е притежавал много ръкописни и старопечатни книги.
През тъмните векове на робството са открити редица килийни училища.
Предполага се, че училището в самия манастир е съществувало още от основаването му и е продължило да подготвя послушници за монаси, свещеници и учители с малки прекъсвания до Освобождението. Учители са били самите монаси, а за учебници са използвали църковни книги.
По време на трепетната подготовка за Априлската епопея гложенският манастир е едно от най-сигурните убежища на Васил Левски.
Нещо повече, добрите приятелства на неговия близък съратник хаджи Евтимий из района спомагат за основаването на комитети в околията.
Самият игумен и калугерът поп Кирил са членове на гложенския частен революционен комитет. В този район се създава и първият революционен окръг.
И днес може да видите и запазеното укритие на Левски – под килията му е имало подземен тунел, прокопан още при изграждането на манастира.
Всички посещения на дякона в манастира са пазени в най-дълбока тайна.
През 1904 година земетресение нанася сериозни щети.
През 1908 година с усилия на монасите килиите са възстановени и е изграден тунелът пред църквата, който до този момент е дървен.
Но природата е безпощадна към тази вековна българска твърдина и през 1913 година при поредно мощно земетресение падат отломки от скалата, върху която се крепи северната стена на църквата, вследствие на което през 1915 година тя и южната се срутват частично.
Следват години на упадък.
През 1929 година е издигната нова църква около два метра по̀ на юг, която е осветена през 1931 година.
Манастирската кула, устояла на земетресенията, също е разрушена с цел разширяване на манастирския двор.
И ето отново изненада – по време на разчистването на отломките се открива, вътре в самата църква, под нейния под при основите на северната стена, един гроб, вдълбан в скалата.
В ковчег от масивни дъбови дъски е намерен скелет на много висок и едър човек. Сребърните копчета на връхната дреха са позлатени.
Никакъв друг гроб не е намерен в църквата или около нея и никой нищо не е знаел преди откриването му. Тъй като е от времето, когато е градена църквата, се предполага се, че там е бил погребан или основателят ѝ княз Глож, или друго видно лице.
Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец" е обявен за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с категория национално значение.
И за край ще ви представя небезизвестния и така фотогеничен, а и доста мил, котарак на манастира ;)
Дами и господа, Джони Гложенски!
Как се стига до Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец"?
До Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец" води тесен, но добър път, отбивката към който се намира непосредствено преди село Малък Извор, пътувайки по пътя Ябланица – Тетевен.
Непосредствено преди манастира има обособени два паркинга – един след друг. Заплаща се и такса паркинг.
Ако искате да извървите пътя до манастира като си направите и една изключително приятна разходка, то отидете до село Гложене, откъдето тръгва малка пътека, стартираща точно зад стадиона на Гложене.
Пътят отново е Ябланица – Тетевен и влизайки в село Гложене, ще преминете мост над река Вит, като веднага свивате вдясно, след което шофирате все направо, а в края на селото отново свивате вдясно, преминавайки отново по мост над реката. Точно там е и стадиона, зад който започва тесен павиран път. На същото място може да оставите и своя автомобил. Продължавате по пътя нагоре като скоро ще видите и първата информационна табела, указваща пътеката към манастира.
Какво може да се посети в близост?
Само на 10 километра северозападно от град Тетевен (на около 15 минути с автомобил) се намира Гложенски водопад.
Продължавайки за град Тетевен може да посетите екопътека "Под пръските на водопада" и чудните водопади Скока и Пръскалото.
Само на 51 километра западно от град Тетевен (на около 56 минути с автомобил) се намира град Ботевград.
В Ботевград непременно посетете Часовниковата кула – неговата най-първа гражданка.
Само на 69 километра западно от град Тетевен (на около 1 час и 5 минути с автомобил) се намира село Боженица.
В село Боженица може да разгледате старото килийно училище, което съществува още от 1806 година и понастоящем е филиал на Исторически музей – Ботевград.
В село Боженица може да разгледате старата църква "Света Петка-Параскева българска", която се намира точно срещу килийното училище.
От село Боженица стартира пътя, водещ към крепост "Боженишки Урвич" – дом на болярина Севаст Огнен (Огнян).
Само на 16 километра югоизточно от град Тетевен (на около 23 минути с автомобил) се намира Историческа местност Костина край Рибарица.
Тук се намира лобното място на Георги Бенковски.
В близост до Кървавото кладенче се намира един очарователен водопад, който ви препоръчвам да посетите.
Само на около 65 километра източно от град Тетевен (на около 1 час и 35 минути с автомобил) се намира село Калейца. В блозост до селото може да се насладите на водопад Скока (Лопушница) – красив и висок водопад в средната част на Предбалкана.
Само на около 30 километра югозиточно от село Калейца (на около 35 минути с автомобил) се намира град Априлци. В близост е началната точка на екопътека "Видимско пръскало", която с удоволствие ви е препоръчвам.
Само на около 53 километра западно от град Априлци (на около час и 12 минути с автомобил) ще откриете паметник "Арка на свободата", който е издигнат връх Горалтепе (1595 метра) в близост до Троянския проход (прохода Троян – Кърнаре).
Оттук се откриват невероятни панорамни гледки към Северна и Южна България.
Само на 52 километра източно от град Априлци (на около 55 минути с автомобил) се намира град Габрово.
В Габрово задължително посетете Архитектурно-етнографски комплекс и музей на открито "Етър"
Само на 16 километра от град Габрово (на около 26 минути с автомобил) ще откриете чаровното бижу Боженци, което непременно трябва да посетите.
Само на 21 километра от Габрово (на около 22 минути с автомобил) ще откриете град Дряново.
В Дряново посетете автентичен мост, построен от майстор Колю Фичето.
Само на 22 километра източно от Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира красива Трявна, която препоръчвам задължително да посетите.
Само на около 23 километра южно от град Габрово (на около 34 минути с автомобил) се намира Паметник на свободата, известен като Паметник на Шипка.
На около 77 километра северно от град Априлци (на около час и 20 минути с автомобил) се намира природна забележителност "Деветашка пещера".
Само на около 15 километра източно от природна забележителност "Деветашка пещера" (на около 19 минути с автомобил) се намират чудните Крушунски водопади.
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!