Драги пътешественици, с несравнимо удоволствие бих желал да ви представя поредното прекрасно кътче на България, в което цари мир, спокойствие и красота!
Повярвайте ми, скъпи приятели, в селото живеят сладкодумни разказвачи на приказки! Старите хора най-красноречиво и словоохотливо ще ви омаят с разкази за древни легенди – приказки за велики битки, смели герои и вечна признателност!
Ето защо ви каня да ме придружите на една несравнима по красота есенна разходка до очарователна Боженица!
Боженица е едно малко и невероятно живописно селце, намиращо се в община Ботевград, Софийска област.
Ще откриете и вие Боженица на южното подножие на рида Гола глава в Предбалкана на западната Старопланинска зона.
Южно от селото тече река Бебреш, която разделя рида Гола глава от Лъкавишкия рид.
Към Лъкавишкия рид съм се запътил и аз, защото там лежат руините на "Боженишки Урвич" – българска крепост-бастион от края на Втората българска държава.
Мястото е изключителен исторически паметник – убежище и дом на болярина Огнен (Огнян) – кефалия при цар Иван Шишман.
Отправна точка към крепостта е това великолепно селце – Боженица.
Освен самата крепост и високите и непристъпни скали, от които се разкриват изумителни панорами – дивно есенно великолепие от багри към северните склонове на Ботевградския Предбалкан, аз искам да видя и един устоял на безмилостното време надпис, изсечен в скала.
Надписът гласи:
Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя.
Съществува легенда, свързваща поръчителя на този надпис с името на селото, за което сега ви разказвам.
Божана се зовяла вярната съпруга на болярина Огнен и тъй смела българка.
Легендата разказва, че когато османските нашественици обсаждат крепостта, започва неравна и много тежка отбрана.
Непроходимите скали, издигащи се на северния склон на Лакавишкия рид, са били използвани като естествен наблюдателен пост в миналото, именно поради гледката, разкриваща се оттук.
Но нашествениците превъзхождат многократно защитниците на българската твърдина и тя скоро пада.
За да не попадне в ръцете на поробителя, Божана се хвърля от високите скали.
Година по-късно и последното непокорено кътче на България пада, но легендата, спомените за събитията и името остават живи в народната памет и греят, стопляйки сърцата и днес!
И наистина – след направена справка в османските регистри от 1607-ма година селото действително е отбелязано като Божениче.
През 1806 година тук е открито първото килийно училище в общината, което първоначално се помещава в частни къщи.
Понастоящем килийното училище на село Боженица е филиал на Исторически музей – Ботевград и при желание всеки може да го посети като предварително е необходимо да заяви това в музея на Ботевград.
Старите хора от Боженица разказват, че в селото е имало учители много преди построяването на килийното училище. Поради чести прекъсвания на учебната дейност през годините, за начало на образованието се приема именно споменатата върху дървената табела на сградата 1806 година.
Тогава е назначен за даскал Стоян Кнезовски, а по-късно е ръкоположен и за свещеник.
Голяма част от учителите в училището са от самото село, а някои идват и от съседните селца. Заплатите на даскалите не били високи, затова получавали от родителите на учениците допълнително и храна.
Между 80 и 100 ученика са получили знания тук. Не всички били от Боженица, част от децата идвали и от околните селца.
През първите години основно се е наблягало на Светото писание – Часослов, Псалтир и Святчето. По-късно учениците започват занимания, включващи писане и математика.
Разграничения между отделните класове и отделения не е съществувало. Почивки между часовете също не е имало, а заниманията са траели по два до три часа.
Дисциплината била сурова! Наказанията са били: стоене прав или на колене, а по-непослушните ученици са налагани с дървени жилави пръчки по ръцете и краката.
Под бюрото на учителя било изградено място за най-провинилия се ученик.
Почистването се извършвало от учениците.
Глътка вода –
детско гласче –
бащин дар!
Божи дар!
През 1834 година добрите хора на Боженица построяват храм. Новата църква е издигната върху съществуващите основи на стар и вече разрушен храм.
Това е "Света Петка-Параскева българска" и се намира точно срещу килийното училище.
Камбанарията, намираща се отдясно на църквата, е много интересна.
Строена е по-късно – през 1894 година.
Наведох глава, преминах през малката дървена врата, изкачих тънките, скърцащи стари дървени стълби и ето ме под камбаните.
Навярно и вие чувате техния меден гласец, отекващ във вечността! Те песни пеят и приказки редят – за смели герои, истински българи, верни другари, славни битки, за трагичната история на майка България!
Понастоящем тази камбанария е изобразена върху знамето на село Боженица, което ме посрещна, веейки се пред сградата на кметството. Камбанарията е символ на селцето.
Разходката ми из това чаровно българско селце продължава.
Къщите в Боженица са изградени амфитеатрално.
Мостът на река Бебреш е тесен, колкото да премине един единствен автомобил по него и то доста внимателно.
Точно това е и пътят, водещ към "Боженишки Урвич".
Как се стига до село Боженица?
В случай че се движете по главния път Ботевград – Мездра, следете за отбивка вдясно на изхода на Новачене.
Ако искате да продължите за "Боженишки Урвич", влизайки в село Боженица, на първата отбивка свивате вдясно. Продължавате все направо, докато стигнете сградата на кметството, върху която ще ви посрещне тази конна кавалерия от Шишманови воини.
Тук също свивате вдясно. Пред вас е мостът над река Бебреш, за който вече ви разказах. Продължавате внимателно по него. След това шофирате все направо, докато пристигнете на широк паркинг, където да паркирате своя автомобил.
Пожелавам ви изключително приятна есенна разходка!