Някога, много, много отдавна, е станала голяма битка край Боженица. За тоя бой са отведени не само мъжете, но и жените, като е била оставена само по една жена на всеки 40 деца.
Иван Конев
Скъпи приятели, с несравнимо удоволствие бих желал да ви представя поредната повече от впечатляваща българска твърдина, устоявала на набезите на османските поробители в края на Втората българска държава.
Как се стига до крепост "Боженишки Урвич"?
Отправна точка е чаровното селце Боженица.
Влизайки в село Боженица, на първата отбивка свивате вдясно. Продължавате все направо, докато стигнете сградата на кметството, върху която ще ви посрещне тази конна кавалерия от Шишманови воини.
Тук също свивате вдясно. Пред вас е мостът над река Бебреш.
Продължавате внимателно по него. След това шофирате все направо, докато пристигнете на широк паркинг, където да оставите своя автомобил.
От мястото за паркиране пътят продължава към Общинска почивна база "Урвич".
Срещу почивната база ще откриете дървени беседки с маси и пейки за почивка и за хапване и пийване на открито.
Оттук стартира пътеката към крепост "Боженишки Урвич".
Самата пътека, водеща към крепостта, е в отлично състояние!
Изкачването е натоварващо поради денивелацията, ето защо препоръчвам да се вземе с достатъчен брой почивки. За около 30 минути до час време, според броя и продължителността на направените почивки, ще сте горе.
Пред вас се разкрива северната крепостна стена на средновековно каменно укрепление "Боженишки Урвич" и понастоящем археологически паметник със статут на обект от национално значение!
Крепостта е изградена на северния склон на Лакавишкия рид на 750 метра надморска височина като отделно звено от Старопланинската укрепителна система и с основна задача да възпира набезите на варварските племена на юг от река Дунав.
Тази българска твърдина е била предназначена не само да контролира проходи и пътища, но при военна опасност е приютявала околното население зад яките си и непристъпни стени.
През 1918 година в района се извива страшна буря. Един могъщ и вековен явор не удържа силните пориви на свирепите ветрове и пада повален на земята. Оказва се, че корените на дървото са пазили една тайна, която остава скрита в продължение на пет века.
Изкачете се по дървените стъпала, намиращи се пред вас, защото ситните метални решетки пазят и днес тази тайна, която сега ще ви разкрия.
Крепост "Боженишки Урвич" е изключителен исторически паметник – убежище и дом на болярина Огнен (Огнян) – кефалия при цар Иван Шишман.
Севаст Огнен (Огнян), изживявайки последните дни на българската държава и защитавайки я от свирепите набези на османските орди по българската земя, в един съдбоносен миг взема решение да остави своето послание за идните поколения.
Боляринът вика своя доверен крепостник Драгомир и повелява да издълбае в скалата край крепостта надпис:
Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих.
В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя.
Твърде вероятно е този надпис да е вследствие на дълбока горест у болярина, който много зло е патил, но въпреки това е продължил да поддържа последния търновски цар и му е останал верен до самия край, за разлика от много други като него!
Точно тази спонтанност и непринуденост на изказа правят този надпис, своеобразен скален паметник от края на Втората българска държава, уникален!
Академик Петър Мутафчиев, който пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис, отбелязва, че "резачът" на надписа "не се е погрижил да размери предварително плоскостта, върху която е работил. Той почнал с едри букви, но виждайки, че мястото, с което разполага, не ще му бъде достатъчно, намалявал величината на буквите и увеличавал, където това е възможно, дължината на редовете..."
Скъпи приятели, това е информационната табела, която заснех специално за вас. Положена е върху голямата щерня – древния резервоар за вода на крепостта.
Вече ви запознах с точка 1 от легендата – скалния надпис на севаст Огнен.
Сега ще обходим заедно всяка една от точките на легендата като ще онагледя перфектно чрез фото моменти и видео мястото, така че и вие да почувствате неговата неповторима красота, така както и аз я улових през онзи слънчев, топъл есенен ден.
И понеже това е "Фото моменти" и всичко тук е представено по най-добрия начин, така че вие – моята великолепна аудитория да получи най-доброто изживяване, на определени места ще отскачаме до Исторически музей – Ботевград (поднасям ви моите най-сърдечни благодарности – прекрасен екип сте!), за да подплатим с реални доказателства всяка написана дума.
Продължаваме с точка 2 от легендата – древната щерня-водохранилище.
Ще я откриете точно край пътеката и срещу дървените стълби, водещи към скалния надпис.
Водохранилището е впечатляващо! Дълбоко е 10 метра и поради това е покрито понастоящем със здрава метална конструкция. Стените ѝ са измазани с хоросан.
По цялата дължина от щернята ще видите дълги и отлично запазени крепостни каменни стени.
Намерените покрай тях стотици върхове на стрели и копия, каменни бойни топки и скелети на бойци потвърждават преданието за боя на болярина севаст Огнен с османските орди през 1395 година.
Тези крепостни стени са точка 3 от легендата. Разкрити са три крепостни пояса, два от които са построени в края на V век, началото на VI век, и един от XIV век, по времето на последния търновски цар – Иван Шишман.
Вътрешната крепостна стена е дълга 200 метра и е с широчина на места почти три метра, външната стена е с височина до 6 метра и е с четири контрафорса.
Продължавайки в тази посока, стигаме до крепостната кула – точка 4 от легендата.
Крепостната наблюдателна и отбранителна кула е изградена в най-северозападната част на крепостта.
Кулата е поддържала наблюдателна връзка с околните укрепления – Паница Кале над днешното село Липница, Вълчиград над Литаково, Чешковград над Врачешкия манастир и Бодиловград пред Витиня. От кулата е водел таен изход с дължина седем и половина метра и скривалище за осем души, понастоящем запълнени с пръст.
По продължение на крепостната стена от нейната вътрешна страна се виждат основи на сгради.
По време на археологически проучвания едни от първите открити предмети са керамика, фрагменти от стъклени съдове и ранновизантийски монети от Юстин I (управлявал в периода от 518 година до 527 година) и Юстиниан I, (управлявал в периода от 527 година до 565 година), което от своя страна означава, че е много вероятно крепостта да е строена доста по-рано – именно през този период.
Тези основи на сгради са под позиция 5 в легендата.
Следва позиция 6 – неразкрити основи на сгради, които ще откриете южно от крепостната стена и същевременно обрасли в гъста растителност.
Сега отново ще се върнем в най-северозападната част от крепостта – при крепостната кула.
Край самата кула се намира огромна скала, върху която е разчетен втори скален надпис!
Събитията около отбраната и падането на тази българска твърдина под турско робство са попречили да се довърши и един друг надпис върху скалата точно тук – на това място, където "резачът" е успял да напише само името "огнен".
Бъдете особено внимателни по стъпалата и се дръжте здраво за парапета!
Изкачвайки се по стъпалата, покрай огромната скала, попадаме край скален масив запад – точка 8 от легендата.
Ето така се изгражда непристъпна твърдина!
Намираш най-близките естествено непристъпни отвесни скали и създаваш непревземаема твърдина на това място!
Панорамите
Легенди се носеха и за красотите, разкриващи се от непристъпните скали на "Боженишки Урвич"! Разбира се, трябваше сам да се убедя в това, не бива, не е редно, а и не желая да ви подвеждам! Потвърждавам! С ръка на сърце ви споделям, че гледките от това място са величествени!
Изумителни панорами – дивно есенно великолепие от багри, разкриващи се към северните склонове на Ботевградския Предбалкан!
Величие от чудеса! Поет да бях не бих намерил и наредил правилните рими! Гледаш и не се наглеждаш! Дишаш и не се насищаш!
България е изключително красива!
От скален масив запад продължаваме на юг, където ни очакват два наблюдателни поста и една бойна площадка – съответно точки 9, 10 и 11.
Бих желал особено да обостря вашето внимание! Скалите са изключително високи и много опасни! Бъдете внимателни и дръжте под две очи децата!
Намираме се на най-южната точка на крепостта.
Това е така нареченият "Воеводски камък" – главният наблюдателен пункт на крепостта.
Според историците гробното място на севаст Огнен (Огнян) се намира на скалния масив пред разкрития "Воеводски камък".
Каква твърдина!
От точка 11 – наблюдателен пост се насочваме към точка 12 – скална ниша.
От скалната ниша преминаваме към скалния параклис – точка 13 от легендата.
До скалния параклис водят добре укрепени дървени стъпала с парапет.
Изкачваме се бавно и внимателно!
Самият скален параклис е доста интересен – издялан е директно в твърдата скала.
През лятото скалният параклис е дом на семейство лястовици.
Опитвам се да си представя с какво усърдие е дялана тази твърда скала! Изумен съм!
Слизайки обратно по дървените стъпала на скалния параклис, се насочваме към скален масив изток – точка 14 от легендата.
Скален масив изток представлява огромна скала, която в първия момент ще остави у вас впечатление, че не може и не бива да се изкачва. Всъщност е лесна за изкачване и това, което ви е необходимо е малко кураж, който аз сега ще ви предам.
Ето един фото момент на моята сянка, която се спуска към мястото, по което може да изкачите скален масив изток. За тази цел от скалния параклис продължете по тясната пътека, водеща покрай неразкритите крепостни стени до най-източната точка на крепостта. Стоейки върху тази тясна пътека и гледайки огромната скала пред вас, потърсете с поглед места върху нея, на които да закрепите здраво своите крачка, докато се катерите върху ѝ. С повечко кураж – смело и нагоре!
Определено не бях подготвен за това величие!
Гледката, разкриваща се от скален масив изток във всички посоки е дълбоко впечатляваща!
Съветвам ви да постоите повечко тук и да се насладите на тази грандиозна възвишеност!
Следващото видео ще ви покаже най-източната точка на крепостта, покрай неразкритите крепостни стени – точка 15 от легендата, излизайки на поредните стръмни и непристъпни скали.
Скъпи приятели, благодарен съм ви, че заедно с мене обходихте цялата крепост!
За ваша допълнителна информация ще споделя, че цитаделата е с площ от 80 квадратни метра, а площта на цялата твърдина е 1600 квадратни метра.
Преди да си тръгна от това, изпълнено със безрезервна смелост, трепетна история, истинска вярност, решителност, непоколебимост, твърдост, мъжество и с много доблест място, хвърлям един последен поглед към гордите останки от северната крепостна стена и запечатвам този фото момент през есенните златни листа.
Довиждане, Боженишки Урвич!
Спете спокойно, български воини, своя последен сън! Вие се сражавахте доблестно, с огромно мъжество и проявихте велика смелост, но нашественикът ви превъзхождаше многократно!
Ние, днешните българи, знаем за вашата сърцата храброст!
Спете спокойно, защото България е жива и вашата саможертва не е била напразна!
Рановизантийска и средновековна крепост "Боженишки Урвич" и скален култов комплекс са обявени за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен и археологически паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение.
Скъпи приятели, искрено се надявам тази разходка да ви е очаровала така, както докосна дълбоко и мене!
Съветвам ви задължително да посетите следващата връзка, защото съм ви подготвил един много специален фотоалбум, преизпълнен с красота!
До нови фото моменти, приятели!