Скъпи приятели, с огромно удоволствие ви представям невероятно красивия символ на Ботевград и най-първа негова гражданка!
Часовниковата кула на Ботевград е вписана под номер 82а сред 100-те Национални туристически обекти на България.
Часовниковата кула на Ботевград е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) архитектурно-строителен паметник на културата с категория национално значение.
Как се стига до часовниковата кула в Ботевград?
Пристигайки в Ботевград, се отправете към центъра на града.
Ще я откриете в самия център между сградите на общината и читалището.
Със своите 30 метра височина това е най-високата кула във възрожденски стил не само в България, но и на Балканския полуостров.
Строежът ѝ е стартирал през далечната 1863 година.
В края на 1866 година след много неуспешни опити кулата се появява в центъра на град Орхание във вида, в който съществува и днес.
Защо Орхание ще попитате вие?
Навремето селището се е наричало Орхание, защото е носило името на тогавашния султан на Османската империя – султан Орхан.
Архитектът остава неизвестен. Историята помни името на един от майсторите – Вуно Марков.
Кулата е издигната по нареждане на Мидхат паша и по предварително изготвен архитектурен план.
Върху стените на символа на Ботевград ще видите фина украса със сини фрески върху жълт фон – възрожденски архитектурни елементи, характерни за пловдивските и копривщенските къщи.
За изграждането на кулата били използвани ломени камъни от кариера при село Боженица, а дървеният материал добивали от района на село Врачеш.
Кулата притежава пирамидална структура – от по-широко към по-тясно и се състои от три пропорционални части.
Основата е квадрат с дължина на страната 5 метра.
Легендата около издигането ѝ е изключително интересна и аз ей сега ще ви я разкажа!
Лето 1863-то е и Мидхат паша нарежда в центъра на Орхание да бъде издигната невиждана по красота кула!
Изготвя се архитектурен план, събират се майстори, набелязва се мястото за строеж и работата започва.
Но майсторите се сблъскват с един сериозен и неочакван проблем. Под Орхание текат подпочвените води на Стара река и макар че водите ѝ минават на около 50 метра под кулата, защото реката точно тук прави остър завой, влагата, създадена от водата, сериозно застрашава работа и строежът не върви.
Всеки път щом основите биват издигнати до определена височина, влагата безмилостно ги разрушава. Това е и причината за така продължително време на строеж и за многото неуспешни опити.
Идва края на лето 1866-то и ето ти успех! В центъра на Орхание вече се извисява новата гиздава кула.
Местните хорица обаче се опитват да разберат какво се крие зад този успех, защото нито първоначалното местоположение на кулата е изменено, нито водите на реката са отклонени.
Хорските приказки от уста на уста разпространяват легендата, че видиш ли успехът си майсторите-строители дължат на специално извършен ритуал – жертвоприношение чрез вграждане.
В българския фолклор сме чували и за други подобни случаи, като обикновено в строежа бива вградена млада невеста – най-личната, най-работливата и гиздава мома или нейната сянка.
Легендата тук е различна и тя гласи, че в основите е вградено тялото на лош черкезин – турски разбойник.
Много зъл бил този черкезин, ей – налитал на българските жени! Цялата област била пропищяла от него!
А Вуло Марков, един от главните майстори, имал сестра, която разбойникът тормозел. Оплакала се тя на батя си!
И майсторите отмъстили!
Причакали разбойника по тъмни доби, хванали го и го убили.
А как сега да потулят стореното? Къде да покрият тялото? Та османците ако разберат, лошо им се пише!
И щеш ли тогава им хрумва да вградят мъртвия разбойник в основите на кулата.
Може пък строежа да потръгне. Така и станало!
Доста по-късно – през 1975 година тези хорски слухове, превърнали се междувременно в легенда, отново разбунват духовете на местните.
През 1925 година старата сграда на читалището била издигната от едната страна на кулата.
50 години по-късно градоустройственият план предвижда сградата да се събори и да се премести остреща, така че кулата да остане самостоятелно извисяваща се в центъра на града, а и де не бъде нарушавана нейната цялост.
При извършване на стандартни ремонтно-разчистващи дейности работниците попадат на останки – човешки скелет, положен в основите на кулата.
Останките биват положени в гробищния парк в общ гроб, където се погребват останки с неустановен произход.
Основите на кулата са вкопани на три метра дълбоко в земята и за това понастоящем са поставени и дъските върху пода.
Днес единствено дървеното вътрешно стълбище е частично реставрирано. Кулата напълно е запазена в своя първоначален автентичен вид.
И аз, скъпи приятели, се опитах да изкача тези стълби до върха, но неуспешно! Страхът ми от високо надделя и някъде по средата се отказах.
Нищо, дано следващия път успея! Много бих желал да ви покажа фото моменти от върха на тази красавица!
Едно от основните предназначения на кулата е именно като ориентир за часа.
Специално изработен механизъм задвижва тежестите, които от своя страна задействат чукче, което бие камбаната и кулата указва точно времето на всеки кръгъл час при 12 часов цикъл.
Камбанният звън се чува в радиус от 3 до 4 километра.
Дървеното стълбище, по което се опитах и аз да се изкача, отвежда до часовниковия механизъм, който е конструиран и изработен от орханийския железар Генчо Наков Кантарджията. Медната камбана е създадена от прочутия по онова време банскалия Лазар Димитров. Оригиналният часовник се пази в музея на Ботевград, а този, който може да се види днес, е сглобен от майстори от "Етъра", но е точно копие на истинския, който вече е отслужил своето време.
Видимостта от най-високата точка – камбанарията на върха също е от 3 до 4 километра, защото навремето това е била най-високата сграда в целия район (не е имало други високи сгради, които да пречат).
Освен за ориентир за времето, кулата е служела и за наблюдателница. Поради тази причина е избрана тази централна позиция в селището.
Разказват, че от прозорчето на кулата на всеки час навремето изскачала кукла с чалма, която след Освобождението била свалена и изгорена.
Часовниковата кула и историческия музей в Ботевград са обект номер 82а от 100-те национални туристически обекта.
А сега ви оставям със специалния албум, изпълнен с невероятни и подбрани фото моменти!
Желая прекрасна разходка!