Късноантична и средновековна крепост на древния град на любовта и щастието – Агатополис (днешен Ахтопол)
- Stefan Ivanov
- 4.08
- време за четене: 16 мин.
Quo vadis, Ахтопол?
Докога ще пътуваш назад в хилядолетията, Ахтопол? – възкликнал световноизвестният български археолог проф. Велизар Велков покрай невероятните открития от подводната морска експедиция, проведена през 1983 г. край Ахтопол.
Ахтопол, разположен на живописното българско Черноморие, е град с изключително богата и многопластова история, простираща се от праисторически времена до наши дни. Той е известен не само със своята природна красота, но и като важен културен център, чието минало е тясно свързано с различни цивилизации и държави.
Етимология на името "Агатополис"
Градът е наричан Агатополис – град на любовта и щастието, прозвище, което носи както исторически, така и митологични корени, придаващи му уникален чар и дълбочина.
Името Агатополис произлиза от гръцките думи агатос (добър) и полис (град), което може да се преведе като добър град или град на богатствата и щастието. Това етимологично значение подчертава икономическото благоденствие на града като богато пристанище и търговски център още от Античността.
Двойната етимология на Агатополис (от една страна добър и богат град отразява икономическия просперитет, а от друга страна град на щастието насочва към емоционално благоденствие) създава многопластова идентичност, която надхвърля чисто географското или икономическото определение. Тази лингвистична основа е плодородна почва за развитието на по-романтични и митологични интерпретации. Тя предоставя концептуална рамка, в която идеята за благополучие се преплита с тази за емоционално удовлетворение, давайки историческа котва на по-късните легенди, дори ако са с митологичен характер.
Праисторически корени
Открити са доказателства за присъствието на тракийското племе тини, което е населявало тези земи през бронзовата епоха и в ранножелезните векове, приблизително между X-ти и VII-ми век преди Христа. Сред находките от този период са каменни брадви и керамични фрагменти, които дават представа за бита и културата на тези ранни обитатели.
За разлика от много други древни селища, които възникват и изчезват, Ахтопол демонстрира забележителна приемственост в обитаването си. Това дълговечно присъствие, вероятно обусловено от благоприятните природни условия като удобно пристанище и достъп до ресурси от Странджа, подчертава устойчивостта на мястото като център на живот и дейност през различни културни периоди. Множеството културни напластявания, датиращи от VI-ти до I-ви век преди Христа, предполагат огромен потенциал за бъдещи археологически разкопки. Тези проучвания биха могли да разкрият още по-дълбоки пластове от човешката история и да осветлят взаимодействията между местните тракийски племена и пристигащите гръцки колонисти, предлагайки уникален поглед върху културния обмен в региона.
Гръцката колонизация и възникването на Агатополис
Около 430 г. преди Христа град Ахтопол е основано селище като гръцка колония от заселници от Атина.
Предполага се, че това основаване е било пряко свързано с действията на Перикъл в черноморските оласти, позиционирайки селището като стратегическа атинска клерухия.
Откритите археологически паметници потвърждават, че към края на V-ти век преди Христа тук вече е съществувала атинска колония. Последните находки също така категорично доказват, че Агатополис е било не само средновековното, но и античното име на селището.
Основаването на Агатополис не е било просто спонтанно заселване, а по-скоро целенасочена политическа инициатива на Атина за разширяване на нейното влияние и контрол върху търговските пътища и ценните ресурси на Черноморието.
Създаването на клерухия е било пряко следствие от тази политика, насочена към осигуряване на зърно, дървен материал и други суровини за метрополията, както и към установяване на стратегическо военно присъствие в региона. Тази политическа мотивация обяснява бързото развитие на града като търговски център. Този ранен период е от решаващо значение, тъй като поставя основите на морската идентичност на Ахтопол и неговата интеграция в широката средиземноморска и черноморска търговска мрежа, която ще продължи да оформя съдбата му през следващите векове.
Агатополис бързо се утвърждава като процъфтяващо търговско средище. Един от най-категоричните показатели за неговата развита икономика и определена степен на автономия е фактът, че градът е сечал собствени монети. Символ върху тези монети е кукумявката Агао, чийто образ се появява върху няколко емисии бронзови монети.
Ахтопол през Античността и ранното Средновековие
През II-ри век градът е колонизиран от римляните, които му дават ново име – Перонтикус (Peronticus). В античния периплус на Адриан от 131 г. се споменава съществуването на пристанище Авлеутейхос, което вероятно е ранно наименование на Ахтополското пристанище, използвано преди римската колонизация.
Към средата на III-ти век градът преживява период на икономически упадък. Този спад вероятно е бил причинен от комбинация от фактори, включително готски нашествия и мащабно земетресение, регистрирано през 262 г.
Варварски нашествия и възстановяване на селището от Агатон
След опустошителните варварски нашествия, които засягат региона през V-ти – VII-ми век, селището е възстановено от византийския военачалник Агатон. В знак на възстановяване и приемственост с античното му величие, Агатон го нарича отново Агатопол. В края на V-ти и началото на VI-ти век, в отговор на засилените заплахи от Великото преселение на народите, селището е укрепено с мощна крепостна стена.
Това събитие вероятно е допринесло за утвърждаването на името и неговата асоциация с доброто или щастието. Днешното име Ахтопол е произлязло именно от Агатопол. В исторически извори градът е споменаван и под други имена като Авлеутейхос, Тирах, Перонтикон, Агапиполис, Гастополи и Ахтебол.
Византия изиграва ключова роля във възстановяването и укрепването на града, което показва неговото стратегическо значение за Източната Римска империя като важен преден пост.
Ахтопол като стратегически пункт и граничен град
През Средновековието Ахтопол се е намирал на границата между българската държава и Византия, което го е превръщало в обект на чести промени във владението. Тази постоянна смяна на контрола е ярко свидетелство за изключителното стратегическо значение на града.
Историята на Ахтопол през Средновековието е тясно свързана с възходите и паденията на българската държава.
Хан Крум го завладява през 812 г., а цар Тодор Светослав през 1304 г. Градът е споменат като покорена крепост на една от колоните в Плиска и е включен в 30-годишния мирен договор между Византия и България по времето на хан Омуртаг през 815 г., оставайки в българските предели до 971 г.
През Средновековието Ахтопол се утвърждава като изключително важно пристанище, поддържащо активни търговски връзки с големи центрове като Константинопол, Венеция и Генуа.
Това го превръща във важен възел в международната търговия. От пристанището му са изнасяни ценни стоки, включително дървен материал за кораби, мед, добиван от богатите находища в Странджа, сушено месо, риба и пчелен мед.
В замяна, селището е внасяло произведения на изкуството, керамика, сечива, оръжия и домакински принадлежности. Внесените по море стоки са били транспортирани към вътрешността на Странджа и чак до градовете на Източна Тракия по път, прокаран по долината на река Велека, което показва наличието на добре развита логистична мрежа.
Освен търговски, селището се издига и като значим религиозен център. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, Одринската митрополия премества своето седалище в Агатопол. Този акт е показател за нарастващия духовен авторитет на Агатопол и за неговата относителна сигурност в несигурни времена.
Историята на Ахтопол през османския период е белязана от значителни промени и предизвикателства.
Османски период и възстановяване
Агатопол за първи път пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., заедно със Созопол и Мидия. Въпреки това през 1403 г. султан Сюлейман Челеби го връща на Византия. Окончателното падане под османско управление настъпва през пролетта на 1453 г., едновременно със завладяването на Константинопол и почти всички прелестни градове на Черноморието.
В началото на XX-ти век Ахтопол е важен пристанищен град с голям флот, притежаващ 45 кораба, три от които с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. След Балканските войни (1912 г. – 1913 г.) е присъединен към България, гръцкото му население е изселено и заменено с български бежанци от Източна Тракия.
Пожар през октомври 1918 г. унищожава почти цялото селище, включително старата катедрала "Успение Богородично".
Съвременният град е изграден наново.
Късноантична и средновековна крепост
Централно място в историческото наследство на Ахтопол заема неговата късноантична и средновековна крепост, обявена за паметник на културата с национално значение. Тази крепост е осезаемо свидетелство за стратегическото значение на селището през вековете и за непрекъснатото взаимодействие между различни култури и политически сили.
Дълбоката и непрекъсната история на Ахтопол, белязана от смяна на владетелства и културни влияния, го прави изключително ценен обект за изучаване на регионалната история на Черноморието. Фактът, че градът е преживял обезлюдяване и пълно унищожение, но въпреки това е възстановен, подчертава неговата устойчивост и стратегическа важност през вековете. Това е показател за жизнеспособността на мястото, независимо от превратностите на историята.
Крепостта на територията на днешен Ахтопол е разположена на малък скалист полуостров, вдаден в морето, с площ от около 5 – 6 декара. Територията на крепостта в голяма степен се припокрива със съвременния град Ахтопол. Това съвпадение създава предизвикателства за археологическите проучвания, тъй като много руини се намират под съвременното застрояване или улична инфраструктура, което затруднява достъпа и провеждането на обстойни разкопки.
Местоположението на крепостта върху полуостров е класически пример за естествена защита, която е била допълнително подсилена от човешки постройки. Фактът, че съвременният град се е развил върху античните и средновековни основи, показва непрекъснатостта на селищния живот и стратегическата привлекателност на мястото през хилядолетията. Тази приемственост обаче представлява значително предизвикателство за археологията и консервацията, тъй като изисква деликатен баланс между нуждите на съвременното градско развитие и опазването на ценното културно наследство.
Основната конструкция на крепостните стени и кули вероятно датира от края на V-ти век и началото на VI-ти век след Христа, от времето на император Анастасий I (491 г. – 518 г.).
Древният Ахтопол е бил разположен на малък скалист полуостров, ограден от крепостна стена по цялата брегова линия. Зидарията е смесена – ломен камък с две лица и пълнеж от хоросан и по-дребни камъни, примесени със счукани керемиди и тухли. Ширината на стените варира: при провлака е 2,80 метра (с удебеляване до 3,30 метра), а в стръмната североизточна част – 1,50 до 2 метра.
На места останките от стените достигат височина до 7 – 8 метра, въпреки че на други места са запазени до 3 – 4 метра. Могат да се проследят от три до пет пояса от тухли, редуващи се с каменни редове.
Главната крепостна защитна порта се е намирала на югозападната страна, фланкирана от две защитни бойни крепостни кули, високи около 12 – 14 метра. Засега със сигурност са установени 7 – 8 кули: четири на югозападната стена, три на северната и една на тясната западна страна. Северната порта е разкрита през 2014 г., фланкирана от две правоъгълни кули. През Средновековието българите дострояват още две кули от вътрешната страна на куртината, огледални на късноантичните, подсилвайки защитата на северния вход. За допълнителна защита пред югозападната основна стена е имало протейхизма (външна стена), снабдена с кули, а пред нея – голям ров, чиито следи се различават и днес. В най-северната част на полуострова, на 100 метра пред северната стена, е бил издигнат земен вал с палисада за допълнителна защита откъм морето.
Комплексната архитектура на Ахтополската крепост, включваща многослойна зидария, вариращи дебелини на стените, множество кули, протейхизма, ровове и земен вал, показва високо ниво на фортификационно инженерство и адаптация към различни заплахи през вековете. Наличието на средновековни български достроявания подчертава активната роля на българските владетели в поддържането и развитието на отбранителната система на града. Това демонстрира, че крепостта не е била статична структура, а динамично развиващ се военен актив, отразяващ променящите се нужди на отбраната и приоритетите на различните владетели.
През Средновековието защитните крепостни стени са допълнително подсилени, достигайки обща ширина до 3,5 метра. Предполага се, че крепостта е превзета от османските завоеватели през 1453 г. и опожарена през XVII-ти век. Въпреки това, археологическите данни сочат, че истинското разрушение на крепостта е резултат не толкова от османското нашествие, колкото от земетресение през първата половина на XVII-ти век.
Многократната смяна на владетелства и строителни фази в Ахтополската крепост, от тракийски основи до средновековни български и византийски достроявания, не просто показва дълга история, а демонстрира адаптивността и непрекъснатата стратегическа значимост на мястото. Всяка нова власт е инвестирала в укрепването ѝ, което е доказателство за нейната ключова роля в регионалната геополитика. Особено важен е фактът, че значителните разрушения през XVII-ти век са били причинени от земетресение, а не само от военни действия. Това обяснява състоянието на руините днес и усложнява археологическата реконструкция, подчертавайки ролята на природните бедствия в оформянето на историческите ландшафти.
Ахтопол е хилядолетен град с уникална идентичност, формирана от богата етимология, митологични легенди. Прозвището град на любовта и щастието е дълбоко вкоренено както в лингвистичния произход на името, така и в романтичните митове за основаването му.
Късноантичната и средновековна крепост е централен елемент от това наследство, свидетелстваща за непрекъснатото стратегическо значение на града като пристанище, търговски и религиозен център, и оспорвана гранична точка между империи. Нейната многослойна архитектура и строителни фази отразяват адаптивността на фортификационното изкуство и важността, която различни владетели са отдавали на нейната отбрана.
Археологическите проучвания разкриват многопластова история, от праисторически заселвания до ключови средновековни укрепления. Откритието на северната порта през 2014 г., с аналогии в Плиска и Преслав, подчертава националното значение на Ахтопол за Първото българско царство, издигайки го до ранг на важен исторически център.
Статутът на крепостта като паметник на културата с национално значение, подкрепен от проекти като CAST, демонстрира активен ангажимент към опазването и популяризирането на това наследство. Въпреки предизвикателствата, породени от съвременното застрояване и историческите разрушения, усилията за консервация и подобряване на достъпа продължават, превръщайки крепостта в ценен ресурс за културен туризъм.
Крепостта в Ахтопол е не просто набор от руини, а жив паметник, който разказва историята на региона и на България през вековете. Тя е ценен източник на информация за фортификационното изкуство, търговските пътища и политическите взаимодействия в Черноморския басейн. Нейното опазване и популяризиране е от съществено значение не само за научното познание, но и за културния туризъм, образованието и формирането на национална идентичност. Ахтополската крепост е пример за това как миналото може да бъде интегрирано в настоящето и да допринесе за устойчивото развитие на общността.
Късноантична и средновековна крепост в град Ахтопол е обявена за археологически и архитектурно-строителен паметник на културата от Античноостта и Средновековието с категория национално значение.
Как се стига до град Ахтопол?
Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е град в южното черноморско крайбрежие на България, в община Царево, област Бургас.
Разкрийте хилядолетната история на морския град и посетете неговите скрити съкровища ТУК.
През Ахтопол минава третокласният републикански път III-9901, който води на северозапад през село Варвара до връзка при град Царево с второкласния републикански път II-99 и по него – към Бургас, а на югоизток през село Синеморец води до село Резово, където свършва.
В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкото летище е Летище "Бургас".
Ахтопол отстои на:
460 километра (на около 4 часа и 44 минути с автомобил) от столицата
328 километра (на около 3 часа и 34 минути с автомобил) от град Пловдив
207 километра (на около 3 часа и 17 минути с автомобил) от град Варна
77 километра (на около 1 час и 09 минути с автомобил) от град Бургас
Ахтопол се намира на около 15 километра (на около 18 минути с автомобил) югоизточно от общинския център Царево и на около 17 километра (на около 21 минути с автомобил) север-северозападно от най-южното българско населено място край Черно море – село Резово, край което минава държавната граница с Република Турция.
Градът е разположен по абразионна тераса върху скалист полуостров между нос Ахтопол и нос Свети Яни.
На запад непосредствено до града достигат разклоненията на странджанския рид Босна с най-висок връх Папия (501,4 метра).
Надморската височина в града при храм "Свето Успение Богородично", който се извисява точно срещу пристанището, е около 10 метра, на югозапад нараства до около 30 – 35 метра.
Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние – мека зима – най-меката зима в България, горещо лято, ранна пролет и дълга и топла есен.
Ахтопол има влажен субтропичен климат (климатичната класификация на Кьопен) граничи със средиземноморски климат с ограничен континентален ефект.
Ахтопол е морски курорт с хотели, ваканционни селища и бунгала, разположени предимно в местност Коросиата, западно от града, ресторанти, множество къщи за гости, увеселителни заведения и къмпинги.
Плажната ивица край местност Коросиата, наричана Централен плаж на Ахтопол, е със ситен пясък и дюни, широка, с дължина в землището на Ахтопол около 1400 метра, а заедно с плажната ивица, продължаваща на северозапад в землището на село Варвара – общо около два километра. Крайбрежното морско дъно е плитководно.
Освен централния плаж, в землището на Ахтопол има още поредица малки плажове.
Градът е в териториалния обхват на Природен парк "Странджа".
В северната част на пристанището на Ахтопол се издига Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището.
За Фарът на Ахтопол – белият страж на пристанището разказвам ТУК.
На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини.
Като град Ахтопол е основан около 430 г. преди Христа от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области.
Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети.
След варварските нашествия от V-ти – VII-ми век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.
През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България.
Можете да разгледате изцяло запазената църква "Свето Възнесение Господне", построена през 1776 година, останки от манастира "Свети Йоан" (Свети Яни) от XII-ти век, както и части от защитната крепостна стена, опасвала цитаделата на града, строена от траки, римляни и българи, руини от която днес могат да бъдат видени из целия Ахтопол.
За храм паметник "Свето Възнесение Господне" – един от най-старите и значими архитектурни паметници в Ахтопол разказвам ТУК.
За богатото историческо минало на района разказват безценните експонати, изложени в сградата на старото гръцко училище, която днес е превърната в музей, както и изключително интересната музейна сбирка на Обществена колекция "Музей на котвата" в Ахтопол – потапяне в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето.
За Старото гръцко училище в Ахтопол – творческа база на Националната художествена академия, забележителен пример за културно-исторически паметник и център за изкуство и наследство разказвам ТУК.
За Обществена колекция "Музей на котвата" в Ахтопол – потапяне в хилядолетната морска традиция с огромна любов към морето разказвам ТУК.
Как се стига до крепостната стена?
Днес фрагменти от крепостните стени буквално могат да се видят навсякъде из Ахтопол.
Какво можете да посетите в близост?
Само на около 6 километра югоизточно от град Ахтопол (на около 8 минути с автомобил) се намира чудното черноморско селище Синеморец.
Северно от Синеморец величествената Велека влива водите си в Черноморието, създавайки една от най-красивите и фотогенични златисти коси.
За плаж "Велека" разказвам ТУК.
Мястото, където сладките води на реката срещат соленото море, е едно от най-романтичните кътчета по нашето Черноморие.
Неподправената естествена красота на мястото е основно негово качество! За да се насладите на златната коса на Велека подобаващо, ще е необходимо да се изкачите нависоко.
За това как се стига до мястото, откъдето можете да се насладите на пълното очарование на плаж "Велека" разказвам ТУК.
Напролет върху златистите дюни червенеят хиляди алени макове, за които разказвам ТУК.
Чудат е Синеморец! Чудати скали красят непристъпните му брегове. Една от тези скали е и Сфинксът на Синеморец, за който разказвам ТУК.
На 6,5 километра южно от Синеморец (на около 12 минути с автомобил) се намира един от най-южните плажове на България с перфектно мек и фин златист пясък.
За плаж "Силистар" и за Скалната порта на Силистар разказвам ТУК.
На 6,7 километра южно от Силистар (на около 11 минути с автомобил) се намира Резово – най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа.
За Резово разказвам ТУК.
На 15 километра северозападно от Ахтопол (на около 18 минути с автомобил) се намира Царево – черноморската порта към Странджа.
Край квартал "Василико" на Царево се извисява християнски храм "Свето Успение Богородично", който ви съветвам да разгледате по време на вашия престой тук.
Само на 12,5 километра югозападно от Царево (на около 17 минути с автомобил) се намира началната стартова точка на екопътека "Марина река" – живият музей на терциерна Европа.
На 11 километра западно от началната точка на екопътека "Марина река" (на около 14 минути с автомобил) се намира село Кондолово.
От селото стартира чудната екопътека "Царството на зелениката", по която ви съветвам да поемете.
На 33 километра югозападно от село Кондолово (на около 50 минути с автомобил) се намира град Малко Търново.
В Малко Търново ви съветвам да посетите Исторически музей "Проф. Александър Фол", създаден на 23 август 1983 г. като "Музеен комплекс Странджа" – резултат от интензивната работа в района по програмата "Странджа-Сакар".
И до днес това е единственият културен институт в сърцето на Странджа планина.
В Малко Търново задължително посетете църквата "Успение Богородично".
В Малко Търново може да разгледате и красивия католически храм "Света Троица".
На 39 километра югозападно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира очарователният водопад Докузак.
На около 48 километра западно от село Кондолово (на около 53 минути с автомобил) се намира живописното село Бръшлян.
На 12 километра южно от началната стартова точка на екопътека "Марина река" (на около 19 минути с автомобил) се намира село Кости.
От Кости стартира пътека към водопад Райков вир, по която ви съветвам да поемете.
На минути от селото и точно край пътя се оглеждайте за този вековен цер.
Вие четете блог без реклама – изцяло съсредоточени върху съдържанието!
Напомням ви, че можете да прочетете всички мои публикации тук – във "Фото моменти", без да бъдете прекъсвани от нито една досадна реклама, защото "Фото моменти" е място без реклами!
Взех важното решение "Фото моменти" да не съдържа реклама, за да е възможно сайтът ми да зарежда много по-бързо, съдържанието, което ви представям, да бъде максимално изчистено и вашето преживяване във "Фото моменти" да бъде възможно най-доброто!
Ако оценявате всичко, което правя, можете да ме подкрепите ТУК или като последвате златната звезда по-долу.
Благодаря ви!
И като за финал, мили мои приятели,
не бива да пропускате да разгледате
специалния албум с фото моменти –
открити, изживени, заснети и споделени с вас!
Хубаво нещо са легендите, но бих искал да споделя нещо по-различно от това. Името на града в превод от т.н. гръцки е Агато полис означава град на благата. Вероятно съвсем не случайно е подбрано това название. Града е своеобразно естествено защитен залив с пристанище, което за времето си е било удобно за мореплаването. Разстоянието от него до Константинопол не е голямо и е много удобно за ползване на воден транспорт. Когато Константин велики е започнал да строи новата столица на Римската Империя Константинопол това е било едно от най-близките и удобни пристанища за осигуряване на дървен материал и полезни изкопаеми от Странджа планина. За това цитаделата на града е била обезопасена с крепостна стена усилена с няколко кули от които…