Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средиземноморския басейн.
Бялата светлина на фара се вижда от 17 морски мили, което се равнява на 31 километра, а в ясно време и много по-далеч. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с огромния подводен риф, намиращ се срещу днешния къмпинг „Добруджа“ и плитчините между нос Шабла и село Тюленово.
В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора.
Основата на съоръжението е квадратна четиристенна база с ширина 8.80 метра и височина 10 метра, над която се издига кула с форма на осемстенна пресечена пирамида. Дебелината на стените е метър и половина, а в сечението на пиластрите, поддържащи свода, достига три метра.
Централният купол е поддържан от четири по-малки купола. Общата височина над терена е 32 метра (36 метра над морето), каменната конструкция до фаровата площадка е 28.23 метра, а стъпалата са 132. Върхът на гръмоотвода му е позлатен.
След земетресението от 7,2 степен по Рихтер от 31 март 1901 година фарът е ремонтиран, а в 1935 година конструкцията е укрепена със стоманени елементи и дотогавашният изцяло бял фар е боядисан както го познаваме днес.
През 1957 година маслено-газовата светлина е демонтирана и фарът е електрифициран. В 1987 година отново се прави ремонт и се монтира нова оптика, с мощност на светлинния източник 1 kW.
С тържествен ритуал на Военноморските сили през август 2006 година за откриване и освещаване на обновения фар е отбелязана 150-годишнината от официалното откриване на Шабленския фар. Тогава в западната му стена е вградена капсула с послание за бъдните поколения.
Как се стига до тук?
Очарователна разходка ви пожелавам!