Нос Калиакра (в превод от гръцки език Кали Акра означава „красивият нос”) е един очарователен, скалист, продълговат и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, разположен в най-югоизточната част на Добруджанското плато.
Винаги магнетично е привличал авантюристите със своя особен чар и неподправена красота. Природата тук е разнообразна, редуват се зеленина, цветове, скалисти участъци и морски гледки към безкрайната синева.
Носът е вдаден на два километра навътре в морето и наподобява полуостров – разположен по направление север – юг.
Как се стига до тук?
В близост се намират двете красиви села Свети Никола и Българево.
Каварна е на 12 километра, а Варна се намира на 60 километра.
Силният вятър, който тук духа постоянно и целогодишно, както и морските вълни са издълбали скалите наоколо и са им придали изящна и феерична форма, непозната никъде другаде.
По протежение на носа могат да се видят доста пещери.
От една от тези пещера, понякога описвани като "стаи", се открива сводест прозорец над шеметна пропаст, в която вълните на безбрежното море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тясната издатина на планинския нос. Тази област носи наименованието „врата на четиридесетте моми“.
Уникалните панорами, легендите и богатата му история правят нос Калиакра едно от най-атрактивните туристически обекти – и то не единствено поради красотата ѝ, но и заради факта, че това е една от първите защитени територии на България.
Калиакра е природен резерват
Калиакра е призната за първи път като природен резерват през далечната 1966 година поради уникална ѝ степна растителност, множеството видове растения, храсти и дървета, разположени тук (над 400 вида) и не на последно място – Виа Понтика.
"Какво е Виа Понтика?" ще попитате вие. Това е важен миграционен път на прелетните птици от Европа към Африка и обратно.
Ежегодно оттук прелитат огромен брой застрашени от изчезване птици, които едва ли можете да видите на друго място по света. Повече от 310 вида птици обитават територията на Калиакра и за 100 от тях се изискват специални грижи с цел тяхното опазване. 106 от тези уникални птици са защитени на европейско ниво – европейският качулат корморан например гнезди тук.
Всяка есен, между август и октомври, стотици хиляди птици прелитат над резервата.
Типична извадка са щъркелите – над 30 000, пеликаните и жеравите, както и над 3000 грабливи птици, включително световно застрашените степен блатар, ловен сокол и царски орел.
А в морето около носа ще се порадвате на делфини.
Калиакра е археологически резерват
Тук ще откриете един интересен музей, място, където да похапнете, морски фар и параклис.
Първото име на полуострова е било Тиризис – име, получено от древното тракийско племе тиризи, населявали местността през IV век преди Христа.
Интересна забележителност от времето на траките е издигнатата древна крепостна стена. Тя се е състояла от две части и предпазвала съществувалото тук селище от неприятелските набези. Едната част се намирала във вътрешната част на града, а другата – във външната. Първата стена защитавала града по протежение на сушата. Останалите до наши дни руини се извисяват на два метра височина и опасват околността в продължение на 440 метра.
Във външната част на стария град Тиризис могат да се разгледат множество антични сгради и руини, останали от тази далечна епоха. На територията на външната част на града се намират много останки от руини – някога красиви сгради. По време на археологически разкопки са открити няколко средновековни черкви.
През V и VI век името на днешна Калиакра било Акре, а крепостта се казвала Акре Кастелиум. Превръща се в един от най-важните селища на провинция Скития и била с огромно значение срещу прииждащите варварски племена. Крепостта била заселена от хуни и българи, решени да опазят границите ѝ от Великата Византийска империя.
Интересен факт е, че през 513 година край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. Императорът се опитва да подкупи водача на бунтовниците, но без успех.
Безсилен и отчаян, Анастасий I изпраща армия, която бива разгромена пред стените на Акре. Според летописците крепостните ровове били запълнени с трупове на императорски войници, а земята наоколо станала червена от пролятата кръв.
За да обяснят някак поражението, византийците разказвали, че шаманите на защитниците предизвикали внезапен мрак, който ужасил войниците и те като обезумели се хвърлили сами в рововете.
Съществува предание, че скалистият бряг на Калиакра е с червеникав цвят именно поради ожесточените битки, непрестанно водели се по тези места.
Регионът бележи възход и продължава да се развива до VII век, след което настъпва упадък, защото славяните и прабългарите не проявили интерес за заселване на това място. Открити сведения от X век показват, че Калиакра е носила имената Тетрасиада, Тетрасида, Триса, Тетрисиас, Тириста и Тириза.
През XIII век земята около нос Калиакра е владение на елините. През XIV век България е разделена на три части, а Калиакра е център на най-източната и се утвърждава като голямо международно търговско пристанище. По това време градът бележи своя най-голям разцвет и развитие.
Настъпва Карвунската епоха и по това време Калиакра е столица на Карвунското княжество, а нейни владетели са Добротица и Балик.
Заради доброто си управление, местните решават да нарекат град на името на Добротица – Добрич. Това е голяма чест и признателност за всеки владетел или военно командващ. Това не е случайно – господарят водил успешна военна кампания и политика, за което свидетелстват изсечените монети с негов лик.
Територията на деспотството била наречена на името на деспот Добротица, чието турско произношение, Добруджа, се е запазило и до днес.
До наши дни са се съхранили античните крепостни стени от тази забележителна епоха, както и старинни сгради и дори части от водопровода.
Точно по това време се създава силен и надежден военноморски флот.
През този период Калиакра се превръща в основен център за духовен и религиозен живот.
През периода 1366 – 1444 година Калиакра е една от най-важните политико-административни, стопански и духовни средища.
Земите на Добротица или днешна Добруджа, където е разположен и резерват Калиакра, са едни от най-плодородните и затова в целия регион силно развитие има земеделието и морската търговия.
Развива се търговският морски обмен по море с Венеция и Генуа. И до днес на територията на Калиакра можете да откриете останки от храмове и параклиси.
Именно тук, през 1444 година, акостира руският флот, командван от самия Владислав Варненчик. По това време се води война между Русия и Турция за надмощие над Черно море.
При нашествието на османските турци по тези земи се решава и съдбата на Балканския полуостров и Византия. Карвунското княжество се оказва едно от последните български владения преди падане под османско робство.
От този период са и повечето легенди.
Историческите сведения за борбата на местното население за запазване на българската идентичност и вяра са едни от най-впечатляващите.
В края на месец юли 1791 година, руският флот, начело с адмирал Ушаков, разгромява турската армада. Турският флот не е в състояние да продължи дългата и тежка битка с руснаците и се признава за победен. С тази победа завършва Руско-Турската война от 1787 до 1791 година. Ето защо паметникът на адмирал Ушаков, издигнат в негова чест и в знак на признателност към славните му подвизи, първи посреща туристите тук – край малкия паркинг.
Фьодор Фьодорович Ушако̀в е известен руски флотоводец, адмирал (1799).
Предания и легенди
Една от легендите за нос Калиакра е свързана със Свети Никола, покровителят на моряците.
Когато през 1393 година османската армия превзема крепостта, в пристанището влиза кораб. Моряците не знаят, че крепостта е паднала и се радват, че се връщат у дома, но на брега всички са заловени. Един от тях обаче успява да се измъкне и хуква да бяга по каменистия бряг към края на сушата. Ала земята сякаш се увеличава с всяка негова крачка, а отвесните скали се издигат на цели седемдесет метра, за да го спасят от преследвачите. Според преданието, избягалият мъж бил самият Свети Никола – закрилник на моряците.
За да го спаси от поробителя, Господ удължавал земята под краката му, като по този начин създал нос Калиакра.
Според друга легенда, в пещерите под крепостта един от наследниците на Александър Велики – Лизимах, скрил своята военна плячка – съкровище от злато, сребро и скъпоценни камъни.
Но най-известната легенда е за четиридесетте български девици, които сплитат косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители.
Една от тях – най-красивата, горда и непримирима мома се зовяла Калиакра. В памет на тези смели български девойки в началото на нос Калиакра ще видите обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“.
Ето и самата легендата:
По време на османското нашествие, нападателите успели да завладеят крайморските селища. Те ограбили и плячкосали всичко, което срещали по пътя си. Взели в плен четиридесет девойки. Избрали най-красивите, които срещнали. Отвели ги на самия нос и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, която да ги пази откъм входа. Очаквали настъпването на вечерта, за да напалят буйни огньове и да предадат хубавиците на най-изявените воини, като награда за храбростта им.
Девойките, събрани от различни села, не се познавали, но общата зла съдба ги сближила като сестри. Нито една от тях не искала да бъде обезчестена от нападателите. Цял ден търсили начин да се спасят от участта, която ги очаквала.
Най-смелата от тях им разкрила пътя, чрез който да спасят честта си, като посочила прозореца и казала: "Натам е спасението, натам, морето ще ни прибере!" Някои от девойките се изплашили и започнали да плачат. Но повечето от тях се съвзели и утешавали другарките си: "Няма живот за нас, по-добре чисти да умрем в морските води, отколкото да попаднем в ръцете на войниците."
Дълго време се уговаряли девойките, ала все още някои треперели от страх – млади били, искало им се да живеят и да се радват на света. Но по-голямата част от тях смело решили съдбата си – по-добре смърт, отколкото такава участ.
Решили, за да не се откаже някоя от тях, да заплетат плитките си една за друга.
Когато слънцето почнало да клони на запад, те се изправили. В средата била най-смелата и най-красива девойка. Тя направила крачка към прозореца и двете редици като крила трепнали от двете ѝ страни.
Когато войниците ги видели, те били като ято жерави, с развени дрехи и разперени ръце се носели към морето.
Замаяни от гледката, никой не се сетил да се спусне след тях и да се опита да ги спаси.
Паднали девойките в морето и загинали в аленеещите се от залеза води. Запазили чисто своето име и моминска чест.
Археологически резерват Калиакра е обект номер 24б от 100-те национални туристически обекта.
Античната и средновековната крепост “Калиакра” и прилежащата и територия и акватория е обявена за недвижима културна ценност (НКЦ) паметник на културата с категория национално значение.
Очарователна разходка ви пожелавам!