Село Костенец – история, минерални извори и красота в подножието на Рила
Актуализирано: 11.09
В края на първото хилядолетие византийският император Василий II поема към България начело на огромна тридесет хилядна армия с цел да превземе Средец (днешна София), но намеренията му се увенчават с пълен неуспех.
Ако да беше дори слънцето слязло от своето място, аз все пак не бих помислил, че стрелите мизийски ще бъдат по-силни от копията авзонски.
Повалете се, дървета, грозни планини, провалете се, мрачни скали!
Тук лъвът се изплаши да излезе срещу елените.
Когато ти, Фаетоне, спуснеш под земята златобляскавата си колесница, кажи на великата душа на кесаря ето какво: Истъра грабна венеца на Рим; улови се по-скоро за оръжие. Стрелите на мизийците надвиха над копията на авзоните.
По този начин византийският поет Йоан Геометър описва събитията, разиграли се на това място, в своето произведение "За поражението на ромеите в българската клисура".
На 17 август 986 година в прохода Траянови врата при Щипоне (днешен Ихтиман) българите, предвождани от цар Роман, първия му пълководец и бъдещ цар Самуил и неговия брат Аарон, нанасят огромно поражение на Василий II, наречен по-късно Българоубиец, подобно на онова, което търпи император Никифор I Геник от хан Крум през 811 година.
Само на 12 километра от мястото на великата битка е разположено едно очарователно, зелено и китно село, известно със своята знаменита и древна история.
Това е село Костенец, за което сега ще ви разкажа.
Костенец е село в Югозападна България и се намира в община Костенец, област София.
Как се стига до тук?
Ще откриете село Костенец в подножието на Рила, на около 74 километра югоизточно от град София и само на 6 километра южно от град Костенец.
Според предания името Костенец идва от костите, разпръснати сред полята наоколо след безчислените битки, една от които е и великата битка при Щипоне, с която започнах днешното ни съвместно пътешествие.
Красотата заобикаля селото! Северните склонове на Рила са ненадминати по очарование и великолепие, а и са пряк свидетел на честите битки, водени наоколо.
Старите хора в селото още помнят как техните баби и дядовци наричали мястото на знаменитата и велика битка – Царево падало.
Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси, като това се случва около двеста години преди новото хилядолетие.
След направените археологически проучвания на хълма Горна черква на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век. Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.
След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. В курорта Вили Костенец са открити останки от стар калдъръмен път, водещ към Помоченица.
Родом от Костенец е Константин Костенечки, известен в Поморавието като Константин Философ – средновековен български книжовник и историк. Учи в Бачковския манастир при Андрей (Андроник), ученик и последовател на патриарх Евтимий Търновски и продължител на традициите на Търновската книжовна школа.
В селото продължава да е изключително популярно ножарството. Местните жители са били известни с непреклонния си дух, а оттук ножарските работилници са снабдявали с оръжия цялата област в славните дни на Априлската епопея.
Този великолепен водопад-макет на възрожденска къща краси центъра на това бижу.
Паркът наоколо е зелен, цветен и радва нашите очи!
Поспрете за миг от забързаното си ежедневие, отморете тяло с разходка до тези български красоти!
Поради лековитите си минерални извори местността покрай югозападната част на селото е обявена за национален балнеологичен курорт.
Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46°C – 73°C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.
Над село Костенец се извисява храм "Успение Богородично".
Гледките от това място в посока селото и към величествените северни склонове на Рила са пленителни.
Оставете грижите си и се отдайте на разходка из района – спокойствието и тишината са гарантирани!
По пътеката ще попаднете и на тази горда и стройна столетница.
На около три километра югозападно от селото и по поречието на Стара река се намира Костенски водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката "Какво пее планината" и пътеписа "Костенец – пътни бележки".
Изключителна, релаксираща, свежа и впечатляваща разходка ви пожелавам!